FT: Икономиката на еврозоната ще се свива и през следващата година
Енергийната рецесия ще докара до спомагателен спад в стопанската система на страните от еврозоната и през идната година, оповестява английският вестник The Financial Times, базирайки се на прогнозите на специалисти.
Според икономисти високата инфлация и дефицитът на енергийни запаси ще предизвикат по-нататъшно понижаване на производството и утежняване на обстановката на пазара на труда. Така стопанската система на еврозоната ще се свие с 0,01% през идната година, до момента в който Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) предвидиха напредък надлежно с 0,3% и 0,5%. Експерти алармират, цените ще се покачат приблизително с повече от 6% през идната година и с съвсем 2,7% през 2024 година, до момента в който равнището на безработица ще нарасне от 6,5% до 7,1% до края на 2023 година
Анализаторите считат, че европейските страни са съумели да понижат зависимостта си от вноса на съветски природен газ, по-специално посредством увеличение на доставките на синьо гориво от Норвегия, Съединени американски щати и Близкия изток. Те обаче предизвестяват, че без съветски газ ще бъде доста по-трудно да се запълнят хранилищата преди идната зима. Въпросът " за доставките на енергийни запаси за този интервал към момента е открит ", споделя Силвен Бройър, основен икономист на интернационалната рейтингова организация S&P Global Ratings. " Пазарите на газ в Европа остават основна рискова зона. Допълнителни спирания на доставките или изключително студена зима може да доведат до ново повишаване на цените “, цитира изданието думите на Киара Зангарелли, икономист в Morgan Stanley.
Така 90% от 37 интервюирани от вестника икономисти считат, че еврозоната към този момент е в криза и също по този начин предвиждат понижаване на Брутният вътрешен продукт през идната година. Според преподавателя по стопанска система в Международния свободен университет по обществени науки " Гуидо Карли “ Марчело Месори, по-нататъшното повишение на лихвените проценти на ЕЦБ за противопоставяне на " несъразмерната инфлация “, породена от шока в енергийните доставки, " ще докара до сериозна криза в еврозоната “.
Инфлацията в еврозоната доближи 10,6% в интервала сред януари и октомври, пет пъти над задачата от 2%. На 15 декември ЕЦБ увеличи главния лихвен % за четвърти следващ път - с 50 базисни пункта, до 2,5%.
Енергийната рецесия в Европейския съюз се утежни при започване на юли с първите спирания на доставките на газ от Русия за редица страни от Общността, в това число поради проблеми с поддръжката на турбините за газопровода " Северен поток ". След това Европейската комисия прикани страните от Европейски Съюз да се приготвят за цялостно прекъсване на доставките на газ от Русия и да приведат в деяние проект за непринудено понижаване на потреблението на гориво от всички страни от Общността с 15% за интервала от 1 август 2022 година до 31 март 2023 г.
Според икономисти високата инфлация и дефицитът на енергийни запаси ще предизвикат по-нататъшно понижаване на производството и утежняване на обстановката на пазара на труда. Така стопанската система на еврозоната ще се свие с 0,01% през идната година, до момента в който Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) предвидиха напредък надлежно с 0,3% и 0,5%. Експерти алармират, цените ще се покачат приблизително с повече от 6% през идната година и с съвсем 2,7% през 2024 година, до момента в който равнището на безработица ще нарасне от 6,5% до 7,1% до края на 2023 година
Анализаторите считат, че европейските страни са съумели да понижат зависимостта си от вноса на съветски природен газ, по-специално посредством увеличение на доставките на синьо гориво от Норвегия, Съединени американски щати и Близкия изток. Те обаче предизвестяват, че без съветски газ ще бъде доста по-трудно да се запълнят хранилищата преди идната зима. Въпросът " за доставките на енергийни запаси за този интервал към момента е открит ", споделя Силвен Бройър, основен икономист на интернационалната рейтингова организация S&P Global Ratings. " Пазарите на газ в Европа остават основна рискова зона. Допълнителни спирания на доставките или изключително студена зима може да доведат до ново повишаване на цените “, цитира изданието думите на Киара Зангарелли, икономист в Morgan Stanley.
Така 90% от 37 интервюирани от вестника икономисти считат, че еврозоната към този момент е в криза и също по този начин предвиждат понижаване на Брутният вътрешен продукт през идната година. Според преподавателя по стопанска система в Международния свободен университет по обществени науки " Гуидо Карли “ Марчело Месори, по-нататъшното повишение на лихвените проценти на ЕЦБ за противопоставяне на " несъразмерната инфлация “, породена от шока в енергийните доставки, " ще докара до сериозна криза в еврозоната “.
Инфлацията в еврозоната доближи 10,6% в интервала сред януари и октомври, пет пъти над задачата от 2%. На 15 декември ЕЦБ увеличи главния лихвен % за четвърти следващ път - с 50 базисни пункта, до 2,5%.
Енергийната рецесия в Европейския съюз се утежни при започване на юли с първите спирания на доставките на газ от Русия за редица страни от Общността, в това число поради проблеми с поддръжката на турбините за газопровода " Северен поток ". След това Европейската комисия прикани страните от Европейски Съюз да се приготвят за цялостно прекъсване на доставките на газ от Русия и да приведат в деяние проект за непринудено понижаване на потреблението на гориво от всички страни от Общността с 15% за интервала от 1 август 2022 година до 31 март 2023 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ