Схемата Лукойл с 1 млрд. неплатени данъци у нас: Свободна Европа
„ Енергиен колос има бизнес с милиарди левове доходи в България. Но не заплаща нито една стотинка налог облага. Това се случва пред очите на страната. А парите, извоювани в България, отиват в Русия.
„ Първенецът на нашата нефтохимия “. С тези думи на комунистическия водач на България Тодор Живков през 1963 година стартира работа първата петролна рафинерия в страната.
59 години по-късно „ първенецът “ продължава да е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Плановата стопанска система към този момент е в историята, само че компанията към момента е най-големият производител на горива в България и има потенциал, който надалеч надвишава вътрешното ползване. Собственик към този момент не е страната, а съветският петролен колос „ Лукойл “.
Звучи като голям и сполучлив бизнес. И той в действителност е голям. Години наред „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е компанията с най-високи доходи в България. За последните 15 години рафинерията е отчела доходи от над 80 милиарда лв.. Компанията има и господстващо състояние на пазара, както откри антимонополната комисия. Почти всяка кола в България се движи с гориво, което идва от рафинерията в Бургас. И все пак съветският колос "Лукойл " не печели, а губи пари в България. Поне по този начин е на хартия.
Почти всяка година компанията завършва с финансова загуба. За 2020 година тя е над половин милиард лв.. Резултатът е, че по този начин "Лукойл " не заплаща нито един лев корпоративен налог, т.е. налог върху облагата. Обяснението е просто - няма облага.
Нещо не е наред. Съмненията започнаха да се изричат обществено в последните години. Отделни политици започнаха да повдигат въпроса по какъв начин е допустимо една компания, която има големи продажби и милиардни доходи, години наред да регистрира загуби. И по този начин да не заплаща нищо на страната.
В последните месеци финансовият министър и шефът на приходната организация за първи път заговориха за казуса, който би трябвало да бъде решен. А казусът е следният - облагата на процедура се изнася от България към Русия. Според някои политици по този метод в българския бюджет не са влезнали най-малко един милиард лв. в последните години.
Тази история не стартира от през днешния ден. Фактите в нея демонстрират, че дълго време държавните институции не виждат това, което всички хора виждат - съветската компания господства на пазара на горива и се радва на затворените очи на всички държавни управления.
Най-новата история за бургаската рафинерия стартира след нейната приватизация. Това се случва по времето на държавното управление на Иван Костов (ОДС). През 1999 година Министерският съвет утвърждава контракта за продажба на 58 на 100 от капитала на "Нефтохим " – Бургас. Цената на договорката е 101 млн. $ (б.р. по-малка румънска е взета от ОМВ за 3 милиарда или 30 ПЪТИ повече), а купувачът е "Лукойл Петрол " от едноименната съветска група.
"Лукойл " е втората по величина съветска компания след "Газпром ". Управлява залежи за рандеман на нефт и газ, има рафинерии и търгува с горива в десетки страни.
Няколко пъти Костов е обяснявал, че единствено съветски компании са показали интерес към приватизацията, тъй като бургаската рафинерия работи по съветска технология и преработва нефт, който се внася от Русия. При договорката страната резервира така наречен златна акция, която ѝ дава право на решителен глас при взимане на стратегически решения. Повече от 20 години по-късно се оказва, че тази опция въобще не е употребена.
Така през 1999 година единствената рафинерия в България минава в ръцете на съветския колос „ Лукойл “. По линия на всеобщата приватизация преди този момент са пуснати 25% от акциите, а на чиновниците са препоръчани други 15 на 100. Впоследствие "Лукойл " съумява да консолидира собствеността.
Днес съществени акционери в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ са записаното в Швейцария сдружение „ Литаско “ с 89,97 % и "Нефтяная Компания Лукойл " с 9,88%, както и още над 7700 физически и юридически лица, притежаващи общо 0,15% от капитала. "Литаско " е дъщерна компания на "Лукойл ", която е неин извънреден търговски представител за интернационалния пазар.
Според отчети на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има господстващо състояние в България при вноса, преработката и съхранението на нефт и петролни артикули.
Под претекст, че данните съставляват комерсиална загадка, в отчетите на Комисия за защита на конкуренцията съответните цифри са заличени. Но от данни, които могат да се видят единствено в един отчет на Комисия за защита на конкуренцията от 2016 година, излиза наяве, че „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има дял сред 50 и 60% от "общия пазар на произвеждане и импорт на бензин и дизелово гориво в страната “.
През годините Комисия за защита на конкуренцията е правила няколко инспекции на "Лукойл " за корист с господстващо състояние, само че до момента не беше откривала нарушавания. Чак след промяната на държавното управление в края на 2021 година антимонополната комисия уличи "Лукойл ", че употребява господстващото си състояние на пазара на горива в България, с цел да пречи на други компании да внасят и продават. Комисия за защита на конкуренцията твърди, че нарушаванията на "Лукойл " лимитират конкуренцията при вноса, което усилва търсенето на горива с локален генезис, които пък създава още веднъж "Лукойл ".
Това до момента не беше забелязвано от институциите.
През годините Комисия за защита на конкуренцията е правила няколко инспекции на "Лукойл " за корист с господстващо състояние, само че до момента не беше откривала нарушавания. Чак след промяната на държавното управление в края на 2021 година антимонополната комисия уличи "Лукойл ", че употребява господстващото си състояние на пазара на горива в България, с цел да пречи на други компании да внасят и продават. Комисия за защита на конкуренцията твърди, че нарушаванията на "Лукойл " лимитират конкуренцията при вноса, което усилва търсенето на горива с локален генезис, които пък създава още веднъж "Лукойл ".
Това до момента не беше забелязвано от институциите.
През годините Комисия за защита на конкуренцията е правила няколко инспекции на "Лукойл " за корист с господстващо състояние, само че до момента не беше откривала нарушавания. Чак след промяната на държавното управление в края на 2021 година антимонополната комисия уличи "Лукойл ", че употребява господстващото си състояние на пазара на горива в България, с цел да пречи на други компании да внасят и продават.
Комисия за защита на конкуренцията твърди, че нарушаванията на "Лукойл " лимитират конкуренцията при вноса, което усилва търсенето на горива с локален генезис, които пък създава още веднъж "Лукойл ".
Това до момента не беше забелязвано от институциите.
За първи път за този проблем заприказва починалият към този момент шеф на организация „ Митници “ Ваньо Танов, който беше определил рафинерията като „ нулев поданик “. През 2011 година той сподели, че стартира инспекция дали "Лукойл Нефтохим " не се източва от "регистрирана в Швейцария дъщерна компания, която стои на входа и на изхода на комбината ".
„ Тази компания в края на краищата дефинира цената и на суровия нефт, и на това, което се изнася. По всяка възможност е допустимо да се акумулират облагите в тази компания и по този метод „ Лукойл” да бъде губеща компания “, сподели тогава Танов в изявление за БНР.
В последните 15 години има единствено три, в които компанията регистрира облага. Това са 2007, 2016 и 2017 година Всички останали години са губещи. Така написа в докладите.
През 2016 година тематиката с господстващото състояние стана мотив за основаване на краткотрайна комисия в Народното събрание. Пред депутатите тогавашният представител на „ Лукойл “ в България Валентин Златев сподели, че за интервала 2000-2016 година сдружението е внесло 156 млн. лева налог облага, само че "действително през последните три години (2014-2016 – бел. ред.) работи на загуба ".
"За страдание, има интервали, в които петролът става толкоз безценен, че горивата, създавани от него, са по-евтини от него ", сподели тогава Златев.
Споменатата от Златев сума е за интервал, в който през множеството време компанията регистрира загуби. Лесно може да се сметне, че при размера на доходи в последните 15 години - в случай че компанията беше отчитала облага, става дума за спестени стотици милиони левове налог облага. Сметките на някои политици загатват думата "милиард ". Фирмата обаче е на загуба. След малко ще стане ясно по какъв начин е допустимо това.
Публикуваните в Търговския указател доклади демонстрират, че "Лукойл " стартира да работи на загуба в България след 2006 година Това става по време на държавното управление на Сергей Станишев, излъчено от тройната коалиция сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Тогава президент на страната е Георги Първанов, чието другарство с представителя на "Лукойл " Валентин Златев е обществено. Двамата постоянно са дружно на събития.
След 2009 година България към този момент се ръководи от Бойко Борисов и ГЕРБ. "Лукойл " продължава да работи на загуба и да не внася налог облага в българския бюджет. Борисов самичък споделя през 2011 година: "Златев ми е другар ".
Свободна Европа потърси Валентин Златев с въпроса дали през годините някое държавно управление е сложило пред него този проблем. Не получихме отговор.
„ Съмненията се отнасят за над един милиард лв. икономисан налог корпоративно облагане, посредством потреблението на така наречен трансферно ценообразуване “, написа тогава съпредседателят на „ Демократична България “ Христо Иванов.
И до този миг Национална агенция за приходите не е изпълнила решението на съда да даде ревизионните актове. Те остават скрити от обществото.
Руската компания работи в България по модел, който не опонира на закона. В основата на казуса е така наречен трансферно ценообразуване, което употребява „ Лукойл “. Според специалисти, то може да се ползва, когато една компания управлява целия развой от горе до долу - от доставка на суровина, през произвеждане, до продажба
„ Първенецът на нашата нефтохимия “. С тези думи на комунистическия водач на България Тодор Живков през 1963 година стартира работа първата петролна рафинерия в страната.
59 години по-късно „ първенецът “ продължава да е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Плановата стопанска система към този момент е в историята, само че компанията към момента е най-големият производител на горива в България и има потенциал, който надалеч надвишава вътрешното ползване. Собственик към този момент не е страната, а съветският петролен колос „ Лукойл “.
Звучи като голям и сполучлив бизнес. И той в действителност е голям. Години наред „ Лукойл Нефтохим Бургас “ е компанията с най-високи доходи в България. За последните 15 години рафинерията е отчела доходи от над 80 милиарда лв.. Компанията има и господстващо състояние на пазара, както откри антимонополната комисия. Почти всяка кола в България се движи с гориво, което идва от рафинерията в Бургас. И все пак съветският колос "Лукойл " не печели, а губи пари в България. Поне по този начин е на хартия.
Почти всяка година компанията завършва с финансова загуба. За 2020 година тя е над половин милиард лв.. Резултатът е, че по този начин "Лукойл " не заплаща нито един лев корпоративен налог, т.е. налог върху облагата. Обяснението е просто - няма облага.
Нещо не е наред. Съмненията започнаха да се изричат обществено в последните години. Отделни политици започнаха да повдигат въпроса по какъв начин е допустимо една компания, която има големи продажби и милиардни доходи, години наред да регистрира загуби. И по този начин да не заплаща нищо на страната.
В последните месеци финансовият министър и шефът на приходната организация за първи път заговориха за казуса, който би трябвало да бъде решен. А казусът е следният - облагата на процедура се изнася от България към Русия. Според някои политици по този метод в българския бюджет не са влезнали най-малко един милиард лв. в последните години.
Тази история не стартира от през днешния ден. Фактите в нея демонстрират, че дълго време държавните институции не виждат това, което всички хора виждат - съветската компания господства на пазара на горива и се радва на затворените очи на всички държавни управления.
Най-новата история за бургаската рафинерия стартира след нейната приватизация. Това се случва по времето на държавното управление на Иван Костов (ОДС). През 1999 година Министерският съвет утвърждава контракта за продажба на 58 на 100 от капитала на "Нефтохим " – Бургас. Цената на договорката е 101 млн. $ (б.р. по-малка румънска е взета от ОМВ за 3 милиарда или 30 ПЪТИ повече), а купувачът е "Лукойл Петрол " от едноименната съветска група.
"Лукойл " е втората по величина съветска компания след "Газпром ". Управлява залежи за рандеман на нефт и газ, има рафинерии и търгува с горива в десетки страни.
Няколко пъти Костов е обяснявал, че единствено съветски компании са показали интерес към приватизацията, тъй като бургаската рафинерия работи по съветска технология и преработва нефт, който се внася от Русия. При договорката страната резервира така наречен златна акция, която ѝ дава право на решителен глас при взимане на стратегически решения. Повече от 20 години по-късно се оказва, че тази опция въобще не е употребена.
Така през 1999 година единствената рафинерия в България минава в ръцете на съветския колос „ Лукойл “. По линия на всеобщата приватизация преди този момент са пуснати 25% от акциите, а на чиновниците са препоръчани други 15 на 100. Впоследствие "Лукойл " съумява да консолидира собствеността.
Днес съществени акционери в „ Лукойл Нефтохим Бургас “ са записаното в Швейцария сдружение „ Литаско “ с 89,97 % и "Нефтяная Компания Лукойл " с 9,88%, както и още над 7700 физически и юридически лица, притежаващи общо 0,15% от капитала. "Литаско " е дъщерна компания на "Лукойл ", която е неин извънреден търговски представител за интернационалния пазар.
Според отчети на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има господстващо състояние в България при вноса, преработката и съхранението на нефт и петролни артикули.
Под претекст, че данните съставляват комерсиална загадка, в отчетите на Комисия за защита на конкуренцията съответните цифри са заличени. Но от данни, които могат да се видят единствено в един отчет на Комисия за защита на конкуренцията от 2016 година, излиза наяве, че „ Лукойл Нефтохим Бургас “ има дял сред 50 и 60% от "общия пазар на произвеждане и импорт на бензин и дизелово гориво в страната “.
През годините Комисия за защита на конкуренцията е правила няколко инспекции на "Лукойл " за корист с господстващо състояние, само че до момента не беше откривала нарушавания. Чак след промяната на държавното управление в края на 2021 година антимонополната комисия уличи "Лукойл ", че употребява господстващото си състояние на пазара на горива в България, с цел да пречи на други компании да внасят и продават. Комисия за защита на конкуренцията твърди, че нарушаванията на "Лукойл " лимитират конкуренцията при вноса, което усилва търсенето на горива с локален генезис, които пък създава още веднъж "Лукойл ".
Това до момента не беше забелязвано от институциите.
През годините Комисия за защита на конкуренцията е правила няколко инспекции на "Лукойл " за корист с господстващо състояние, само че до момента не беше откривала нарушавания. Чак след промяната на държавното управление в края на 2021 година антимонополната комисия уличи "Лукойл ", че употребява господстващото си състояние на пазара на горива в България, с цел да пречи на други компании да внасят и продават. Комисия за защита на конкуренцията твърди, че нарушаванията на "Лукойл " лимитират конкуренцията при вноса, което усилва търсенето на горива с локален генезис, които пък създава още веднъж "Лукойл ".
Това до момента не беше забелязвано от институциите.
През годините Комисия за защита на конкуренцията е правила няколко инспекции на "Лукойл " за корист с господстващо състояние, само че до момента не беше откривала нарушавания. Чак след промяната на държавното управление в края на 2021 година антимонополната комисия уличи "Лукойл ", че употребява господстващото си състояние на пазара на горива в България, с цел да пречи на други компании да внасят и продават.
Комисия за защита на конкуренцията твърди, че нарушаванията на "Лукойл " лимитират конкуренцията при вноса, което усилва търсенето на горива с локален генезис, които пък създава още веднъж "Лукойл ".
Това до момента не беше забелязвано от институциите.
За първи път за този проблем заприказва починалият към този момент шеф на организация „ Митници “ Ваньо Танов, който беше определил рафинерията като „ нулев поданик “. През 2011 година той сподели, че стартира инспекция дали "Лукойл Нефтохим " не се източва от "регистрирана в Швейцария дъщерна компания, която стои на входа и на изхода на комбината ".
„ Тази компания в края на краищата дефинира цената и на суровия нефт, и на това, което се изнася. По всяка възможност е допустимо да се акумулират облагите в тази компания и по този метод „ Лукойл” да бъде губеща компания “, сподели тогава Танов в изявление за БНР.
В последните 15 години има единствено три, в които компанията регистрира облага. Това са 2007, 2016 и 2017 година Всички останали години са губещи. Така написа в докладите.
През 2016 година тематиката с господстващото състояние стана мотив за основаване на краткотрайна комисия в Народното събрание. Пред депутатите тогавашният представител на „ Лукойл “ в България Валентин Златев сподели, че за интервала 2000-2016 година сдружението е внесло 156 млн. лева налог облага, само че "действително през последните три години (2014-2016 – бел. ред.) работи на загуба ".
"За страдание, има интервали, в които петролът става толкоз безценен, че горивата, създавани от него, са по-евтини от него ", сподели тогава Златев.
Споменатата от Златев сума е за интервал, в който през множеството време компанията регистрира загуби. Лесно може да се сметне, че при размера на доходи в последните 15 години - в случай че компанията беше отчитала облага, става дума за спестени стотици милиони левове налог облага. Сметките на някои политици загатват думата "милиард ". Фирмата обаче е на загуба. След малко ще стане ясно по какъв начин е допустимо това.
Публикуваните в Търговския указател доклади демонстрират, че "Лукойл " стартира да работи на загуба в България след 2006 година Това става по време на държавното управление на Сергей Станишев, излъчено от тройната коалиция сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Тогава президент на страната е Георги Първанов, чието другарство с представителя на "Лукойл " Валентин Златев е обществено. Двамата постоянно са дружно на събития.
След 2009 година България към този момент се ръководи от Бойко Борисов и ГЕРБ. "Лукойл " продължава да работи на загуба и да не внася налог облага в българския бюджет. Борисов самичък споделя през 2011 година: "Златев ми е другар ".
Свободна Европа потърси Валентин Златев с въпроса дали през годините някое държавно управление е сложило пред него този проблем. Не получихме отговор.
„ Съмненията се отнасят за над един милиард лв. икономисан налог корпоративно облагане, посредством потреблението на така наречен трансферно ценообразуване “, написа тогава съпредседателят на „ Демократична България “ Христо Иванов.
И до този миг Национална агенция за приходите не е изпълнила решението на съда да даде ревизионните актове. Те остават скрити от обществото.
Руската компания работи в България по модел, който не опонира на закона. В основата на казуса е така наречен трансферно ценообразуване, което употребява „ Лукойл “. Според специалисти, то може да се ползва, когато една компания управлява целия развой от горе до долу - от доставка на суровина, през произвеждане, до продажба
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ