Енергетика на бъдещето или зелените горива, които ще заменят замърсяващите енергоносители
Енергетиката е от промишленостите - освен това основополагаща за всяка стопанска система - които в най-голяма степен замърсяват околната среда в международен мащаб. Не инцидентно една от главните цели на зелените политики е, да бъдат сменени топлоелектрическите централи (ТЕЦ) работещи на въглища, с екологично чисти ( " зелени " ) източници на сила.
Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са една от другите възможности, защото те употребяват вятъра и слънцето, като надлежно посредством вятърни турбини и слънчеви панели се създава електрическа енергия. Недостатъкът в тази ситуация е, че ВЕИ-съоръженията могат да работят единствено когато има вятър и/или слънце, т.е. наложително би трябвало да има построени и така наречен заместващи енергийни мощности или " леден запас ", работещи по стандартния метод. Електроенергията получена от ВЕИ продължава да е относително скъпа, въпреки че към този момент разликата с останалите енергоизточници не е толкоз огромна, както преди години.
Атомната сила е най-евтината и към този момент остава в " графата " " зелена " сила на Европейския съюз. Всъщност, в последно време се следи даже самобитен " подем " на нуклеарната енергетика, изключително на фона на желанието на Европейски Съюз за диверсификация на доставките на енергоносители и опитите за " отделяне " от зависимостта от съветския нефт, природен газ и въглища (взе се решение за прекъсване на доставките на съветски въглища в Европейски Съюз от август). Впрочем, що се отнася до въглищата, България не се нуждае от импорт.
Страната в Европейски Съюз с най-вече нуклеарни централи и надлежно с максимален дял на създадената от АЕЦ електрическа енергия е Франция. По принцип колкото по-голям е делът на електрическата енергия от АЕЦ в цялата създадена електрическа енергия от дадена страна, толкоз по-ниска е осреднената цена на тока в страната.
Особеността при построяването на атомни електроцентрали е, че за започване на строителството се изискват специфични оценки и позволения (най-общо казано) от съответните регулаторни органи на дадената страна и от Европейски Съюз. Това, дружно с процеса по планиране и самото строителство лишават години, допустимо е да са 5-10, даже повече.
След това обаче може да се разчита на несъмнено, непрекъсваемо и екологично чисто произвеждане на електрическа енергия, освен това относително евтина, в продължение на десетилетия. А самото нуклеарно гориво, което употребяват АЕЦ, се зарежда един път на няколко месеца. Може да се каже, че АЕЦ на практика обезпечава самостоятелност при електроснабдяването, тъй като може да се закупи нуклеарно гориво за няколко години напред.
Що се отнася до България, чака се до 2030 година у нас да бъдат реализирани кумулативни енергийни спестявания в размер на повече от 4 млн. тона нефтен еквивалент, или 50 678,31 GWh електрическа енергия. Това демонстрира анализът на схемата за отговорности за енергийни спестявания за интервала януари 2021 - декември 2030 година, изработен във връзка разглеждането и одобряването от Министерски съвет на Наредба за установяване на националната цел за енергийна успеваемост, общата кумулативна цел и схемата за отговорности за енергийни спестявания и разпределянето им сред задължените лица.
Много водещи енергийни специалисти в света назовават водорода " гориво на бъдещето ".
Германия, Япония, Холандия и десетки други страни в света разгласиха свои лични " водородни тактики ". След тях енергийните колоси Total, BP, Shell, Eni, Equinor са се фокусирали върху водорода в проектите си за развиване, написа в разбор на Forbes.
Пазарът на водород обаче се разраства от ниска база. В обявата на Bloomberg New Energy Finance " Персепктиви за водородната стопанска система " се пресмята, че до 2050 година водородът ще може да обезпечи до 25% от международните енергийни потребности. И това е, като се има поради, че по оценките на Организация на обединените нации, население в света до 2050 година ще нарасне с още 2,5 милиарда души.
Обаче, с цел да се случи посоченото, ще са нужни към $150 милиарда дотации през идващите 10 години и доста нарастване на " въглеродния налог ", с цел да бъдат принудени индустриалните предприятия да преминат към потребление на " чисти " енергоносители.
Няколко показателни обстоятелства :
- Според разнообразни източници, общият размер на производството на водород в света е до 70 милиона тона, а общият средногодишен ритъм на приръст за последните 20 години е невисок - към 1,6%;
- Повече от 90% от водорода се създава на мястото на потреблението му от нефтопреработващата и химическата промишленост;
- Към момента като суровина за произвеждане на водород преобладават въглеводородите. Повече от 68% от водорода се получава от природен газ, 16% - от петрол, 11% - от въглища и 5% - от вода посредством електролиза;
- Приносът на природния газ в международното произвеждане на водород се прави оценка на 205 милиарда кубически метра годишно, което е 6% от международното ползване на газ и съвсем половината от годишното ползване на ЕС;
- Предвижда се световният пазар за произвеждане на водород да доближи във финансово изражение 201 милиарда $ до 2025 година, от към 130 милиарда $ през 2020 година, при средногодишен ритъм на приръст от 9,2% през прогнозния 5-годишен интервал.
Водородът може да внесе корекции в съществуващите геополитически и стопански " статуси " на разнообразни страни - някои вносители на енергийни запаси могат да се трансфорат в експортьори, а обичайните снабдители да изгубят въздействието си на пазарите, написа Forbes.
Засега като евентуални експортьори на водород се обрисуват обичайните снабдители на енергоносители - Саудитска Арабия, Русия, Австралия, Норвегия. Но " вратата " остава отворена за нови " играчи ", които имат ясни енергийни тактики и съответния ресурсен капацитет.
Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са една от другите възможности, защото те употребяват вятъра и слънцето, като надлежно посредством вятърни турбини и слънчеви панели се създава електрическа енергия. Недостатъкът в тази ситуация е, че ВЕИ-съоръженията могат да работят единствено когато има вятър и/или слънце, т.е. наложително би трябвало да има построени и така наречен заместващи енергийни мощности или " леден запас ", работещи по стандартния метод. Електроенергията получена от ВЕИ продължава да е относително скъпа, въпреки че към този момент разликата с останалите енергоизточници не е толкоз огромна, както преди години.
Атомната сила е най-евтината и към този момент остава в " графата " " зелена " сила на Европейския съюз. Всъщност, в последно време се следи даже самобитен " подем " на нуклеарната енергетика, изключително на фона на желанието на Европейски Съюз за диверсификация на доставките на енергоносители и опитите за " отделяне " от зависимостта от съветския нефт, природен газ и въглища (взе се решение за прекъсване на доставките на съветски въглища в Европейски Съюз от август). Впрочем, що се отнася до въглищата, България не се нуждае от импорт.
Страната в Европейски Съюз с най-вече нуклеарни централи и надлежно с максимален дял на създадената от АЕЦ електрическа енергия е Франция. По принцип колкото по-голям е делът на електрическата енергия от АЕЦ в цялата създадена електрическа енергия от дадена страна, толкоз по-ниска е осреднената цена на тока в страната.
Особеността при построяването на атомни електроцентрали е, че за започване на строителството се изискват специфични оценки и позволения (най-общо казано) от съответните регулаторни органи на дадената страна и от Европейски Съюз. Това, дружно с процеса по планиране и самото строителство лишават години, допустимо е да са 5-10, даже повече.
След това обаче може да се разчита на несъмнено, непрекъсваемо и екологично чисто произвеждане на електрическа енергия, освен това относително евтина, в продължение на десетилетия. А самото нуклеарно гориво, което употребяват АЕЦ, се зарежда един път на няколко месеца. Може да се каже, че АЕЦ на практика обезпечава самостоятелност при електроснабдяването, тъй като може да се закупи нуклеарно гориво за няколко години напред.
Що се отнася до България, чака се до 2030 година у нас да бъдат реализирани кумулативни енергийни спестявания в размер на повече от 4 млн. тона нефтен еквивалент, или 50 678,31 GWh електрическа енергия. Това демонстрира анализът на схемата за отговорности за енергийни спестявания за интервала януари 2021 - декември 2030 година, изработен във връзка разглеждането и одобряването от Министерски съвет на Наредба за установяване на националната цел за енергийна успеваемост, общата кумулативна цел и схемата за отговорности за енергийни спестявания и разпределянето им сред задължените лица.
Много водещи енергийни специалисти в света назовават водорода " гориво на бъдещето ".
Германия, Япония, Холандия и десетки други страни в света разгласиха свои лични " водородни тактики ". След тях енергийните колоси Total, BP, Shell, Eni, Equinor са се фокусирали върху водорода в проектите си за развиване, написа в разбор на Forbes.
Пазарът на водород обаче се разраства от ниска база. В обявата на Bloomberg New Energy Finance " Персепктиви за водородната стопанска система " се пресмята, че до 2050 година водородът ще може да обезпечи до 25% от международните енергийни потребности. И това е, като се има поради, че по оценките на Организация на обединените нации, население в света до 2050 година ще нарасне с още 2,5 милиарда души.
Обаче, с цел да се случи посоченото, ще са нужни към $150 милиарда дотации през идващите 10 години и доста нарастване на " въглеродния налог ", с цел да бъдат принудени индустриалните предприятия да преминат към потребление на " чисти " енергоносители.
Няколко показателни обстоятелства :
- Според разнообразни източници, общият размер на производството на водород в света е до 70 милиона тона, а общият средногодишен ритъм на приръст за последните 20 години е невисок - към 1,6%;
- Повече от 90% от водорода се създава на мястото на потреблението му от нефтопреработващата и химическата промишленост;
- Към момента като суровина за произвеждане на водород преобладават въглеводородите. Повече от 68% от водорода се получава от природен газ, 16% - от петрол, 11% - от въглища и 5% - от вода посредством електролиза;
- Приносът на природния газ в международното произвеждане на водород се прави оценка на 205 милиарда кубически метра годишно, което е 6% от международното ползване на газ и съвсем половината от годишното ползване на ЕС;
- Предвижда се световният пазар за произвеждане на водород да доближи във финансово изражение 201 милиарда $ до 2025 година, от към 130 милиарда $ през 2020 година, при средногодишен ритъм на приръст от 9,2% през прогнозния 5-годишен интервал.
Водородът може да внесе корекции в съществуващите геополитически и стопански " статуси " на разнообразни страни - някои вносители на енергийни запаси могат да се трансфорат в експортьори, а обичайните снабдители да изгубят въздействието си на пазарите, написа Forbes.
Засега като евентуални експортьори на водород се обрисуват обичайните снабдители на енергоносители - Саудитска Арабия, Русия, Австралия, Норвегия. Но " вратата " остава отворена за нови " играчи ", които имат ясни енергийни тактики и съответния ресурсен капацитет.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ