Защо волята ни е безсилна пред хормона на ситостта
Ендокринната система е извънредно комплицирана система от жлези с вътрешна секреция, от които зависи положителната работа на органите и цялото тяло. Хормоните, които се отделят непосредствено в кръвта, се разнасят до всички органи като по този начин контролират техните функционалности.
Познаването на спецификата на хормоните е значимо за всеки човек, с цел да може да се грижи вярно и рационално за тялото си. Особено в " сезона на диетите ". Всяка една смяна на хранителния режим, на режима на сън или спортуване, оказва въздействие върху нас, върху действието на органите ни и причина за това е реакцията на хормоните ни към другите промени.
Лептинът е хормон, който управлява енергийния баланс на тялото. Известен е още като хормон на ситостта.
Лептинът е открит през 1994 година и това е изобретение, което шокира научния свят. Заради него кспертите е трябвало даже да премислят отношението си към мазнините. Преди светът да научи за съществуването на лептина, експертите по хранене вярват, че мастните кафези са голям склад за сила - пасивна маса, която обезобразява човешката фигура. След откриването на хормона, мазнините започнаха да се възприемат като грациозен и придирчив ендокринен орган.
Лептинът е основният отговорник за възприятието ни на задоволеност, който влияе върху нашите страсти, желанието ни да ядем, нашето държание в миг, когато пред нас се намира нещо вкусно. Този хормон се освобождава по време на хранене и посредством хипоталамуса, споделя на мозъка, че тялото е решето. Така се държи хормонът в тялото на здрав човек.
С откриването му учените се обнадеждиха, че ще намерят елементарен метод за справянето с неудържимия вкус при хората с наднормено тегло. Но това в действителност не се оказва толкоз елементарно. Проучвания показват, че в тяло с нарушен метаболизъм, лептинът се съдържа в прекомерно огромно количество, само че центърът за усещане на задоволеност и наслаждение в хипоталамуса въобще не реагира на подаваните сигнали. Това положение се назовава лептинова устойчивост .
С други думи, при хората с наднормено тегло и доста подкожна лой, лептинът е в голямо количество, което прави мозъка устойчив към неговите сигнали. Игнорирйки информацията, която непрекъснато постъпва от огромното количество лептин, мозъкът не регистрира, че сме сити и апетитът остава изключителн висок.
Познаването на спецификата на хормоните е значимо за всеки човек, с цел да може да се грижи вярно и рационално за тялото си. Особено в " сезона на диетите ". Всяка една смяна на хранителния режим, на режима на сън или спортуване, оказва въздействие върху нас, върху действието на органите ни и причина за това е реакцията на хормоните ни към другите промени.
Лептинът е хормон, който управлява енергийния баланс на тялото. Известен е още като хормон на ситостта.
Лептинът е открит през 1994 година и това е изобретение, което шокира научния свят. Заради него кспертите е трябвало даже да премислят отношението си към мазнините. Преди светът да научи за съществуването на лептина, експертите по хранене вярват, че мастните кафези са голям склад за сила - пасивна маса, която обезобразява човешката фигура. След откриването на хормона, мазнините започнаха да се възприемат като грациозен и придирчив ендокринен орган.
Лептинът е основният отговорник за възприятието ни на задоволеност, който влияе върху нашите страсти, желанието ни да ядем, нашето държание в миг, когато пред нас се намира нещо вкусно. Този хормон се освобождава по време на хранене и посредством хипоталамуса, споделя на мозъка, че тялото е решето. Така се държи хормонът в тялото на здрав човек.
С откриването му учените се обнадеждиха, че ще намерят елементарен метод за справянето с неудържимия вкус при хората с наднормено тегло. Но това в действителност не се оказва толкоз елементарно. Проучвания показват, че в тяло с нарушен метаболизъм, лептинът се съдържа в прекомерно огромно количество, само че центърът за усещане на задоволеност и наслаждение в хипоталамуса въобще не реагира на подаваните сигнали. Това положение се назовава лептинова устойчивост .
С други думи, при хората с наднормено тегло и доста подкожна лой, лептинът е в голямо количество, което прави мозъка устойчив към неговите сигнали. Игнорирйки информацията, която непрекъснато постъпва от огромното количество лептин, мозъкът не регистрира, че сме сити и апетитът остава изключителн висок.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ