Димитър Маринов: Виго Мортенсен посочи флагчето и каза: България ще се гордее
Емоцията още ме държи. То даже по-скоро към този момент е едно усмиряване на духа. Това е едно следствие още от моето детство в България, от хората, които имаха вяра в мен. Не ни бяха опция на всички да бъдем на самия сутерен, ние бяхме горе на балконите на самата гала. Аз не бях очакван за аления килим, само че по стичане на събитията се случи. Всеки, който минава на аления килим, има собствен адютант. Една жена ми сподели, че съм в неверната редица и по неточност минах по аления килим. Зарадвах се, че ще мога да дам изявление на българска телевизия. Това сподели Димитър Маринов - първият българин, спечелил " Оскар ", в утринния блок на Би Ти Ви.
Носих една брошка на осиновителката ми, тя искаше аз да съм облечен в черен костюм. Родната ми майка смяташе, че черен костюм е на печал, по тази причина сменихме костюма с цвят екрю. В Лос Анджелис имах свободен ден, обиколих всички магазини за винтидж облекла, желаех черен кадифен костюм. И в действителност бях с костюм от 60-те години, който е обличан единствено 2 пъти, споделя Димитър Маринов.
Спонтанно решение в последния миг беше да взема българското знаме. Имах една значка, българска, мислех нея да закача на ревера си и го споделих със брачната половинка си. Жена ми е американка. Оставих значката, с цел да не наподобява прекомерно претенциозно. В деня на церемонията си сложих знамето в джоба, само че почтено казано не бях подготвен. После си споделих: " Защо не се възгордея? ". Не го демонстрирах на никой преди оповестяването на премията. На самата сцена минах откъм гърба, по-късно извадих знамето от вътрешния си джоб, нещо вътре в мен се прекатурна. Бях горделив, че България стъпи на тази огромна сцена, показа Димитър Маринов.
Джулия Робъртс наподобява такава, каквато я помня на 16 години. Аз държах " Оскара ", стоях откъм гърба към момента. Виго Мортенсен направи коментар за българското знаменце. Той уточни флагчето и сподели " Вярвам, че твоята страна ще бъде горда ". Той си беше залепил лепенка на датски футболен тим отвътре на сакото и сподели, че би посочил лепенката, в случай че вземе " Оскар ", описа той.
В Съединени американски щати всеки може да каже това, което пожелае, и никой няма да го подлага на критика. По принцип не чета публикации. Благодарен съм на ориста за всичко, което ми се е случило. Всичко това сега ми се случва, тъй като съм имал подобен живот. Страданието е тип мотор, то би трябвало да се трансформира в прекарване. Дори в страданието има голямо възприятие за обич. Да, имало е ревове, да се чувстваш уединен, незачитан, само че в никакъв случай не съм губил вярата си, сподели Димитър Маринов.
Аз знаех, че съм осиновен. Наричах родната си майка " беба ", а осиновителката ми " мамо ". Лиспваше ми да споделям на някого " баща ". Моят роден татко го срещнах един-единствен път в Русе, през април 1986 година. Отидох в жилището му, говорихме 10 минути, дадох му адреса си и телефона си, а той в никакъв случай повече не ми се обади. Всяко едно момче има потребност от татко, постоянно ми е липсвала в живота мъжката фигура, показа Маринов.
Единственият ми родственик в България е вуйчо ми, който е в Русе, и племенничките ми. За другите си родственици не искам да беседвам. Аз бях в танковата бригада в Карлово, бях доста слаб - 42 кг, физически не бях подготвен. Имаше тормоз, само че той беше съдбовен за мен, тъй като имах слаби дробове, на моменти губех схващане, само че постоянно го обръщах на подбив. Имах един доста сериозен разпит, който в действителност ме изплаши. С мой другар, с който лежахме с болничното заведение, дойдохме в София. Двамата изпихме по няколко водки и взехме решение да тръгнем с трен - скрихме се под седалките във вагоните - на 9 септември стана това, тъй като знаехме, че тогава никой няма да работи и да ни търси. Влакът беше празен, на " Калотина " чухме сръбските граничари. Първо те откриха Валери, по-късно ме извадиха и мен. Следователят се опита да ме убеди, че Валери ме е издал. Хвърлиха ни в едни тъмни килии, бяхме доста смутени. Вкараха ни в Държавна сигурност, където изкарахме близо 40 дни, споделя Димитър Маринов.
Осъдиха ни на боен съд - на мен ми дадоха 3 години и половина. Вкараха ни в Централен затвор, където пък ни объркаха документите. Там имаше един старшина - доста неприятен човек. Учеха ме по какъв начин да набивам дървени секции, а аз бях слабоват, не можех да работя такива неща. Старшината ме хвана на мерник, счупи ми пръстите с един чук, описа Маринов.
Невена Коканова и Доротея Тончева ме откриха като артист. Тя ми сподели, че би трябвало да си сменя специалността. Крикор Азарян и Тодор Колев са моите учители. Единствено Андрей Баташов знаеше, че ще тичам в Щатите. Имах 112 $ в джоба и самолетен билет за Сан Диего. Наложи ми се да остана на улицата, имаше една разрушена постройка и някогашна фабрика за кафе. Там си открих остарял офис в диван, където останах 2 дни. На третия ден пристигна eкип на NBC, желаеха ми изявление, тъй като се оказа, че съм първият музикант, който свири онлайн там. Видяло ме е едно семейство по малкия екран, те ме поканиха на обяд и желаеха да ми оказват помощ, споделя той. /24chasa.bg
Носих една брошка на осиновителката ми, тя искаше аз да съм облечен в черен костюм. Родната ми майка смяташе, че черен костюм е на печал, по тази причина сменихме костюма с цвят екрю. В Лос Анджелис имах свободен ден, обиколих всички магазини за винтидж облекла, желаех черен кадифен костюм. И в действителност бях с костюм от 60-те години, който е обличан единствено 2 пъти, споделя Димитър Маринов.
Спонтанно решение в последния миг беше да взема българското знаме. Имах една значка, българска, мислех нея да закача на ревера си и го споделих със брачната половинка си. Жена ми е американка. Оставих значката, с цел да не наподобява прекомерно претенциозно. В деня на церемонията си сложих знамето в джоба, само че почтено казано не бях подготвен. После си споделих: " Защо не се възгордея? ". Не го демонстрирах на никой преди оповестяването на премията. На самата сцена минах откъм гърба, по-късно извадих знамето от вътрешния си джоб, нещо вътре в мен се прекатурна. Бях горделив, че България стъпи на тази огромна сцена, показа Димитър Маринов.
Джулия Робъртс наподобява такава, каквато я помня на 16 години. Аз държах " Оскара ", стоях откъм гърба към момента. Виго Мортенсен направи коментар за българското знаменце. Той уточни флагчето и сподели " Вярвам, че твоята страна ще бъде горда ". Той си беше залепил лепенка на датски футболен тим отвътре на сакото и сподели, че би посочил лепенката, в случай че вземе " Оскар ", описа той.
В Съединени американски щати всеки може да каже това, което пожелае, и никой няма да го подлага на критика. По принцип не чета публикации. Благодарен съм на ориста за всичко, което ми се е случило. Всичко това сега ми се случва, тъй като съм имал подобен живот. Страданието е тип мотор, то би трябвало да се трансформира в прекарване. Дори в страданието има голямо възприятие за обич. Да, имало е ревове, да се чувстваш уединен, незачитан, само че в никакъв случай не съм губил вярата си, сподели Димитър Маринов.
Аз знаех, че съм осиновен. Наричах родната си майка " беба ", а осиновителката ми " мамо ". Лиспваше ми да споделям на някого " баща ". Моят роден татко го срещнах един-единствен път в Русе, през април 1986 година. Отидох в жилището му, говорихме 10 минути, дадох му адреса си и телефона си, а той в никакъв случай повече не ми се обади. Всяко едно момче има потребност от татко, постоянно ми е липсвала в живота мъжката фигура, показа Маринов.
Единственият ми родственик в България е вуйчо ми, който е в Русе, и племенничките ми. За другите си родственици не искам да беседвам. Аз бях в танковата бригада в Карлово, бях доста слаб - 42 кг, физически не бях подготвен. Имаше тормоз, само че той беше съдбовен за мен, тъй като имах слаби дробове, на моменти губех схващане, само че постоянно го обръщах на подбив. Имах един доста сериозен разпит, който в действителност ме изплаши. С мой другар, с който лежахме с болничното заведение, дойдохме в София. Двамата изпихме по няколко водки и взехме решение да тръгнем с трен - скрихме се под седалките във вагоните - на 9 септември стана това, тъй като знаехме, че тогава никой няма да работи и да ни търси. Влакът беше празен, на " Калотина " чухме сръбските граничари. Първо те откриха Валери, по-късно ме извадиха и мен. Следователят се опита да ме убеди, че Валери ме е издал. Хвърлиха ни в едни тъмни килии, бяхме доста смутени. Вкараха ни в Държавна сигурност, където изкарахме близо 40 дни, споделя Димитър Маринов.
Осъдиха ни на боен съд - на мен ми дадоха 3 години и половина. Вкараха ни в Централен затвор, където пък ни объркаха документите. Там имаше един старшина - доста неприятен човек. Учеха ме по какъв начин да набивам дървени секции, а аз бях слабоват, не можех да работя такива неща. Старшината ме хвана на мерник, счупи ми пръстите с един чук, описа Маринов.
Невена Коканова и Доротея Тончева ме откриха като артист. Тя ми сподели, че би трябвало да си сменя специалността. Крикор Азарян и Тодор Колев са моите учители. Единствено Андрей Баташов знаеше, че ще тичам в Щатите. Имах 112 $ в джоба и самолетен билет за Сан Диего. Наложи ми се да остана на улицата, имаше една разрушена постройка и някогашна фабрика за кафе. Там си открих остарял офис в диван, където останах 2 дни. На третия ден пристигна eкип на NBC, желаеха ми изявление, тъй като се оказа, че съм първият музикант, който свири онлайн там. Видяло ме е едно семейство по малкия екран, те ме поканиха на обяд и желаеха да ми оказват помощ, споделя той. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ