Хиляди се събраха в Жеравна за Фестивала на народната носия
„ Емоцията, която може да изпиташ тук, методът, по който те кара да се чувстваш тази гора, страстта от музиката, от всички тези хора, облечени в такива красиви носии, просто е неописуема и това няма по какъв начин да не те накара да се върнеш още веднъж ”, споделя Моника Иванова.
„ Искаме да покажем нашите хора, нашите танци ”, споделя Димитър Яков от Петрич.
„ Аз съм горделив, че съм българин и българите пазят по подобен метод, нещо, което техните баби и дядовци са основали, а точно най-богатият фолклор в ритмично отношение на планетата земя ”, съобщи хореографът Христо Димитров, създател на Фестивала в Жеравна.
„ Все едно са усетили предците си, нещо, което е пристигнало от доста надалеч и би трябвало да стигне напред до нашите внуци, и те да схванат какво значи да си българин ”, споделя Иванка Христова. Тя е на 85 години и идва в Жеравна от основаването на фестивала. Диди пък идва за следващ път и води своята двумесечна щерка Яна.
„ За мен това място е най-прекрасното на света и желая и тя да го усети още от доста мъничка. Няма по какъв начин да го пропусна това нещо, което се случва тук и желая и тя да го усети също ”, споделя Диди.
„ Така от дребен да се запознае с българщината, със звуците, с музиката, с танците, с хората, с носиите, с всичко ”, споделя Мартин, татко на дребния Симеон.
Всички в Жеравна са облечени в национални носии, а някой носят дрехи, ушити преди повече от век.
„ Автентична носия, на повече несъмнено от 100 години. Предавана е от генерации на генерации, тъй че е огромна страст да се носи нещо сходно ”, споделя Моника Иванова.
„ Аз съм от Добруджа, а носията е македонска. Когато пристигнах тук и чух тази музика, която звучи сега, нещо се случи с мен. И с тази носия мощ ми пристигна ”, споделя Диди.
„ Носията е изцяло достоверна, доста е остаряла и за мен е огромно наслаждение да я нося ”, споделя Никол.
„ Аз го разказвам като необикновено духовно прекарване, аз го разказвам, като един катарзис ”, споделя Димитър Яков.
„ Чувството не може да се опише, то би трябвало да се преживее, тъй като всички хора, които се събират на този фестивал, те са от една кръвна група ”, споделя Иванка Христова.
„ При никакви условия не се приказва неприятно за България, българите като народ, за който и да е българин, нищо неприятно за страната ни, за България единствено положително, в случай че искаш да кажеш нещо неприятно мълчи ”, споделя Христо Димитров.
След танца над жаравата Станислав понесе десетки дребни, деца през нестинарския огън, както повелява традицията за здраве
„ Ние, нестинарите, носим вярата в себе си, имаме вяра в иконите, имаме вяра, че иконите, които носим, ни пазят ”, споделя Станислав Камалиев. „ Всяка една българска традиция е защитавана от епохи обратно и е грехота с лека ръка да я захвърляме. България без обичаи не е България ”, прибавя той.
„ Искаме да покажем нашите хора, нашите танци ”, споделя Димитър Яков от Петрич.
„ Аз съм горделив, че съм българин и българите пазят по подобен метод, нещо, което техните баби и дядовци са основали, а точно най-богатият фолклор в ритмично отношение на планетата земя ”, съобщи хореографът Христо Димитров, създател на Фестивала в Жеравна.
„ Все едно са усетили предците си, нещо, което е пристигнало от доста надалеч и би трябвало да стигне напред до нашите внуци, и те да схванат какво значи да си българин ”, споделя Иванка Христова. Тя е на 85 години и идва в Жеравна от основаването на фестивала. Диди пък идва за следващ път и води своята двумесечна щерка Яна.
„ За мен това място е най-прекрасното на света и желая и тя да го усети още от доста мъничка. Няма по какъв начин да го пропусна това нещо, което се случва тук и желая и тя да го усети също ”, споделя Диди.
„ Така от дребен да се запознае с българщината, със звуците, с музиката, с танците, с хората, с носиите, с всичко ”, споделя Мартин, татко на дребния Симеон.
Всички в Жеравна са облечени в национални носии, а някой носят дрехи, ушити преди повече от век.
„ Автентична носия, на повече несъмнено от 100 години. Предавана е от генерации на генерации, тъй че е огромна страст да се носи нещо сходно ”, споделя Моника Иванова.
„ Аз съм от Добруджа, а носията е македонска. Когато пристигнах тук и чух тази музика, която звучи сега, нещо се случи с мен. И с тази носия мощ ми пристигна ”, споделя Диди.
„ Носията е изцяло достоверна, доста е остаряла и за мен е огромно наслаждение да я нося ”, споделя Никол.
„ Аз го разказвам като необикновено духовно прекарване, аз го разказвам, като един катарзис ”, споделя Димитър Яков.
„ Чувството не може да се опише, то би трябвало да се преживее, тъй като всички хора, които се събират на този фестивал, те са от една кръвна група ”, споделя Иванка Христова.
„ При никакви условия не се приказва неприятно за България, българите като народ, за който и да е българин, нищо неприятно за страната ни, за България единствено положително, в случай че искаш да кажеш нещо неприятно мълчи ”, споделя Христо Димитров.
След танца над жаравата Станислав понесе десетки дребни, деца през нестинарския огън, както повелява традицията за здраве
„ Ние, нестинарите, носим вярата в себе си, имаме вяра в иконите, имаме вяра, че иконите, които носим, ни пазят ”, споделя Станислав Камалиев. „ Всяка една българска традиция е защитавана от епохи обратно и е грехота с лека ръка да я захвърляме. България без обичаи не е България ”, прибавя той.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ