ТПС: От оцеляване към пълноценност - нови насоки за психичното здраве на деца, преживели рак
Емоционалните последствия след привършване на лекуването на детския рак постоянно не престават дълго по-късно, демонстрира ново израелско изследване, съгласно което както децата, претърпели рак, по този начин и техните родители изпитват мощен психически стрес даже повече от година след края на лечението, споделя израелската новинарска организация ТПС.
Проучването е извършено взаимно от университета „ Бар-Илан “ и медицинския център „ Шеба “ в Рамат Ган. Резултатите демонстрират, че признаци на посттравматичен стрес, тревога и меланхолия остават постоянно срещани дълго откакто лекуването е завършило. Това акцентира, че детският рак оставя бездънен и дългогодишен психически отпечатък, даже когато здравното възобновяване е сполучливо.
По данни на Световната здравна организация всяка година към 400 000 деца и юноши по света се разболяват от рак. През последните десетилетия преживяемостта доста се е подобрила, само че разликите сред районите са огромни. В богатите страни над 80% от децата с рак претърпяват най-малко пет години след диагнозата, до момента в който в по-бедните региони този % постоянно е под 30%.
Изследването е ръководено от Мая Ярдени, докторант в университета „ Бар-Илан “ и старши психолог в детското хемато-онкологично поделение на медицинския център „ Шеба “. Проучването е следено от проф. Далит Модан-Мозес и проф. Иланит Хасон-Охайон. Резултатите са оповестени в научното списание „ Педиатрик Рисърч " (Pediatric Research).
Учените акцентират, че контузията при детския рак не е резултат от едно-единствено събитие, а от дълготрайно излагане на боязън, мъчителни медицински процедури, чести хоспитализации и непрекъсната неустановеност. Всичко това може да остави трайни прочувствени рани у децата и техните фамилии.
„ Дори след края на лекуването, децата и родителите им постоянно не престават да изпитват мощен стрес, тревога и меланхолия “, споделя проф. Хасон-Охайон. „ Детският рак е общо прекарване, изпълнено със боязън и неустановеност. Нашето проучване демонстрира какъв брой е значимо както децата, по този начин и родителите да бъдат проследявани и да получават прочувствена поддръжка дълго след лекуването. “
За разлика от доста други болести, детският рак се претърпява дружно от детето и неговите родители. Те са с детето при диагнозата, по време на лекуването и в интервала на възобновяване, като споделят чувството за опасност и липса на надзор. С времето това може да докара до трайни психически проблеми и за двете страни.
В проучването са взели участие 118 деца и младежи на възраст сред 7 и 21 години, претърпели рак, както и техните родители. Всички участници са били най-малко една година след края на лекуването. Те са попълнили въпросници за посттравматичен стрес, тревога и меланхолия, а спомагателни медицински и обществени данни са взети от болничните досиета.
Сравнявайки отговорите на децата и родителите, учените открили, че психологическият стрес остава доста публикуван и че признаците на контузия, тревога и меланхолия постоянно вървят дружно.
Интересен резултат е, че оценките на родителите за прочувственото положение на децата им по-често отразяват личното им равнище на стрес, в сравнение с действителното положение на детето. Това значи, че нерешената контузия при родителите може да въздейства на метода, по който те възприемат благополучието на детето си.
Според откривателите тези резултати са доста значими за здравната процедура. Проследяването на деца, претърпели рак, не трябва да се лимитира единствено до физическото им здраве, а би трябвало да включва и дълготрайна психическа грижа, както за децата, по този начин и за родителите им. Особено значимо е да се обръща внимание на това, което самите деца споделят за своето положение и да се предлага подобаваща психическа поддръжка.
На процедура това значи, че лечебните заведения и клиниките могат да вкарват постоянни психически прегледи, съвещания, фамилна терапия и групи за поддръжка, защото прочувствените компликации постоянно не престават дълго след края на лекуването.
В момента учените организират ново проучване, което ревизира дали терапия, ориентирана към контузията при родителите на деца, претърпели рак, може да понижи дълготрайните признаци и да усъвършенства благосъстоянието на цялото семейство.
(Тази информация се популяризира по съглашение сред Българска телеграфна агенция и ТПС)
Проучването е извършено взаимно от университета „ Бар-Илан “ и медицинския център „ Шеба “ в Рамат Ган. Резултатите демонстрират, че признаци на посттравматичен стрес, тревога и меланхолия остават постоянно срещани дълго откакто лекуването е завършило. Това акцентира, че детският рак оставя бездънен и дългогодишен психически отпечатък, даже когато здравното възобновяване е сполучливо.
По данни на Световната здравна организация всяка година към 400 000 деца и юноши по света се разболяват от рак. През последните десетилетия преживяемостта доста се е подобрила, само че разликите сред районите са огромни. В богатите страни над 80% от децата с рак претърпяват най-малко пет години след диагнозата, до момента в който в по-бедните региони този % постоянно е под 30%.
Изследването е ръководено от Мая Ярдени, докторант в университета „ Бар-Илан “ и старши психолог в детското хемато-онкологично поделение на медицинския център „ Шеба “. Проучването е следено от проф. Далит Модан-Мозес и проф. Иланит Хасон-Охайон. Резултатите са оповестени в научното списание „ Педиатрик Рисърч " (Pediatric Research).
Учените акцентират, че контузията при детския рак не е резултат от едно-единствено събитие, а от дълготрайно излагане на боязън, мъчителни медицински процедури, чести хоспитализации и непрекъсната неустановеност. Всичко това може да остави трайни прочувствени рани у децата и техните фамилии.
„ Дори след края на лекуването, децата и родителите им постоянно не престават да изпитват мощен стрес, тревога и меланхолия “, споделя проф. Хасон-Охайон. „ Детският рак е общо прекарване, изпълнено със боязън и неустановеност. Нашето проучване демонстрира какъв брой е значимо както децата, по този начин и родителите да бъдат проследявани и да получават прочувствена поддръжка дълго след лекуването. “
За разлика от доста други болести, детският рак се претърпява дружно от детето и неговите родители. Те са с детето при диагнозата, по време на лекуването и в интервала на възобновяване, като споделят чувството за опасност и липса на надзор. С времето това може да докара до трайни психически проблеми и за двете страни.
В проучването са взели участие 118 деца и младежи на възраст сред 7 и 21 години, претърпели рак, както и техните родители. Всички участници са били най-малко една година след края на лекуването. Те са попълнили въпросници за посттравматичен стрес, тревога и меланхолия, а спомагателни медицински и обществени данни са взети от болничните досиета.
Сравнявайки отговорите на децата и родителите, учените открили, че психологическият стрес остава доста публикуван и че признаците на контузия, тревога и меланхолия постоянно вървят дружно.
Интересен резултат е, че оценките на родителите за прочувственото положение на децата им по-често отразяват личното им равнище на стрес, в сравнение с действителното положение на детето. Това значи, че нерешената контузия при родителите може да въздейства на метода, по който те възприемат благополучието на детето си.
Според откривателите тези резултати са доста значими за здравната процедура. Проследяването на деца, претърпели рак, не трябва да се лимитира единствено до физическото им здраве, а би трябвало да включва и дълготрайна психическа грижа, както за децата, по този начин и за родителите им. Особено значимо е да се обръща внимание на това, което самите деца споделят за своето положение и да се предлага подобаваща психическа поддръжка.
На процедура това значи, че лечебните заведения и клиниките могат да вкарват постоянни психически прегледи, съвещания, фамилна терапия и групи за поддръжка, защото прочувствените компликации постоянно не престават дълго след края на лекуването.
В момента учените организират ново проучване, което ревизира дали терапия, ориентирана към контузията при родителите на деца, претърпели рак, може да понижи дълготрайните признаци и да усъвършенства благосъстоянието на цялото семейство.
(Тази информация се популяризира по съглашение сред Българска телеграфна агенция и ТПС)
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ