Завърнал се от Афганистан наш сержант и кучето му разплакаха...
Емоционалната среща на завърнал се от задача в Афганистан наш боен с домашния му любим провокира същински възторг в обществените мрежи.
Сержант Георги Костадинов може да приказва за войната в страната на талибаните от първо лице, само че той към този момент е вкъщи при фамилията си. Особено щастлива от завръщането му е немската овчарка Айра. Топлото посрещане в дома се запечатва вечно в сърцето му.
" Честно казано, разплаках се. Такава обич не чаках от едно кученце. Реално по какъв начин е толкоз интелигентна, с цел да ме помни? 7 месеца ме нямаше и внезапно, връщам се и получавам необикновено посрещане.
Откакто се прибрах всеки ден е мотив за наслада, за горделивост. На седмото небе съм! Човек с цел да осъзнае какъв брой е благополучен, би трябвало да преживее нещо такова. И тогава в действителност осъзнава какво в действителност има в живота си ", споделя сержант Костадинов.
По време на 6-месечната задача сержант Костадинов и останалите български военни охраняват вътрешния периметър на 3 бази - летище Кандахар, база Далке и летище Баграм.
" Нищо не е безвредно на тези места. Самата страна е с висок % на риск и всяко едно деяние, което се подхваща там, не е безвредно. Най-малкото отговорността, която трябваше да носят нашите командири. Аз съм военнослужещ в 42-ри батальон, град Ямбол. Това е един от батальоните с доста положително име в България. Всички военнослужещи са по този начин готови, че да могат да изтърпят несгодите, както го написа и в устава на военната работа.
Мисията в Афганистан не е първата, в която Георги Костадинов взе участие.
" Най-трудно претърпях първата ми задача - втори пехотен батальон, град Кербала, 2004 година, пролетта. Там връзката ми със фамилията беше много сложна. Дъщеря ми още не беше родена, синът ми беше мъничък. Адаптацията тогава беше малко по-дълга, в сравнение с в този момент, защото малко или доста тези 6 месеца на цялостно отчуждаване си оказват своето въздействие. Благодаря на моята брачна половинка, тя е моят огромен ангел, ужасно доста ми е пособия. Тя е тази, която постоянно е била зад тила ми и ме е подкрепяла доста ", споделя сержантът.
По време на задачите единственото нещо, което свързва Георги и фамилията му, е телефонът, гласът на двете му деца, брачната половинка и далечният лай на Айра, които му дават кураж.
" Определено това му е последната задача. Защото аз няма да го пусна на други задачи ", сподели щерка му.
Независимо от всичко обаче дългът на Георги е да служи на страната си и знае, че във всеки идващ миг той може още веднъж да се озове на бойното поле.
Или ще ме изпратят на задача, или в Германия на обучение, или в Гърция, всички тези задания аз съм ги изпълнявал и в никакъв случай няма да си разреша да кажа " не ". Дойде ли ми времето да ми кажат: тази задача би трябвало да бъде изпълнена - поставям шапката и потеглям.
А наложи ли се да тръгне - Георги няма подозрение - Айра още веднъж ще го чака на входната врата, написа bgonair.bg.
Сержант Георги Костадинов може да приказва за войната в страната на талибаните от първо лице, само че той към този момент е вкъщи при фамилията си. Особено щастлива от завръщането му е немската овчарка Айра. Топлото посрещане в дома се запечатва вечно в сърцето му.
" Честно казано, разплаках се. Такава обич не чаках от едно кученце. Реално по какъв начин е толкоз интелигентна, с цел да ме помни? 7 месеца ме нямаше и внезапно, връщам се и получавам необикновено посрещане.
Откакто се прибрах всеки ден е мотив за наслада, за горделивост. На седмото небе съм! Човек с цел да осъзнае какъв брой е благополучен, би трябвало да преживее нещо такова. И тогава в действителност осъзнава какво в действителност има в живота си ", споделя сержант Костадинов.
По време на 6-месечната задача сержант Костадинов и останалите български военни охраняват вътрешния периметър на 3 бази - летище Кандахар, база Далке и летище Баграм.
" Нищо не е безвредно на тези места. Самата страна е с висок % на риск и всяко едно деяние, което се подхваща там, не е безвредно. Най-малкото отговорността, която трябваше да носят нашите командири. Аз съм военнослужещ в 42-ри батальон, град Ямбол. Това е един от батальоните с доста положително име в България. Всички военнослужещи са по този начин готови, че да могат да изтърпят несгодите, както го написа и в устава на военната работа.
Мисията в Афганистан не е първата, в която Георги Костадинов взе участие.
" Най-трудно претърпях първата ми задача - втори пехотен батальон, град Кербала, 2004 година, пролетта. Там връзката ми със фамилията беше много сложна. Дъщеря ми още не беше родена, синът ми беше мъничък. Адаптацията тогава беше малко по-дълга, в сравнение с в този момент, защото малко или доста тези 6 месеца на цялостно отчуждаване си оказват своето въздействие. Благодаря на моята брачна половинка, тя е моят огромен ангел, ужасно доста ми е пособия. Тя е тази, която постоянно е била зад тила ми и ме е подкрепяла доста ", споделя сержантът.
По време на задачите единственото нещо, което свързва Георги и фамилията му, е телефонът, гласът на двете му деца, брачната половинка и далечният лай на Айра, които му дават кураж.
" Определено това му е последната задача. Защото аз няма да го пусна на други задачи ", сподели щерка му.
Независимо от всичко обаче дългът на Георги е да служи на страната си и знае, че във всеки идващ миг той може още веднъж да се озове на бойното поле.
Или ще ме изпратят на задача, или в Германия на обучение, или в Гърция, всички тези задания аз съм ги изпълнявал и в никакъв случай няма да си разреша да кажа " не ". Дойде ли ми времето да ми кажат: тази задача би трябвало да бъде изпълнена - поставям шапката и потеглям.
А наложи ли се да тръгне - Георги няма подозрение - Айра още веднъж ще го чака на входната врата, написа bgonair.bg.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ