България е с най-голямо намаление на парниковите газове в ЕС
Емисиите от парникови газове в Европейски Съюз през първото тримесечие на тази година са намалели с 2.9% в съпоставяне със същия интервал на 2022 година, което отразява напъните на Брюксел да се бори с климатичните промени. Икономиката на Блока е отделила в атмосферата общо 941 милиона тона еквивалент на CO2 в интервала януари – март 2023 година, демонстрират данните на Евростат.
Това понижение е съпроводено от известно икономическо възобновяване – 1.2 % растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) на Европейски Съюз през първото тримесечие на 2023 година в съпоставяне със същото интервал на миналата година.
„ Кошницата от Киото “, в която влизат парникови газове, като въглероден диоксид (CO2), метан (CH4), двуазотен оксид (N2O) и така наречен флуоровъглеводороди, се завърна към предпандемичните си равнища още в края на 2021 година Но данните в този момент демонстрират, че спрямо първото тримесечие на 2022 година излъчванията са намалели в 5 от 9 стопански бранша. Най-голямо е свиването при „ Разпределение на електричество и газ ” (-12.3%). Основният бранш, в който се усилват излъчванията, е „ Транспорт и предпазване “ (+7.2%).
През първото тримесечие на 2023 година икономическите браншове, виновни за най-вече излъчвания на парникови газове, обичайно са „ Домакинства “ (24%), „ Производство “ (20%), „ Електричество, доставка на газ “ (19%), „ Селско стопанство “ (13% ), следвани от „ Транспортиране и предпазване “ (10%).
България регистрира максимален спад
И до момента в който за първото тримесечие на предходната година България е първа по растеж на излъчванията в Европейски Съюз – наклонност, траяла и през идващите тримесечия на 2022 година – то в последната статистика страната ни регистрира най-голямо понижение на емисиите (-15.2%).
Като цяло излъчванията на парникови газове през първото тримесечие на 2023 година са намалели в съвсем всички страни от Европейски Съюз спрямо първото тримесечие на 2022 година Сред „ отличниците “ са Естония (-14.7%) и Словения (-9.6%).
Сред 21 страни от Европейски Съюз, които са понижили излъчванията си, единствено в 6 се регистрира и стесняване на Брутният вътрешен продукт (Чехия, Естония, Литва, Люксембург, Унгария и Полша), което значи, че 15 страни от Европейски Съюз (Португалия, Хърватия, Белгия, Малта, Франция, Испания, Нидерландия, Германия, Австрия, Румъния, Италия, Кипър, Гърция, Словения и България) се съумели да понижат излъчванията си и в същото време да усилят своя Брутният вътрешен продукт.
Емисиите регистрират растеж в Ирландия (+9.1%), Латвия (+7.5%), Словакия (+1.9%), Дания (+1.7%), Швеция (+1.6%) и Финландия (0.3%), които също регистрират растеж на Брутният вътрешен продукт.
Това понижение е съпроводено от известно икономическо възобновяване – 1.2 % растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) на Европейски Съюз през първото тримесечие на 2023 година в съпоставяне със същото интервал на миналата година.
„ Кошницата от Киото “, в която влизат парникови газове, като въглероден диоксид (CO2), метан (CH4), двуазотен оксид (N2O) и така наречен флуоровъглеводороди, се завърна към предпандемичните си равнища още в края на 2021 година Но данните в този момент демонстрират, че спрямо първото тримесечие на 2022 година излъчванията са намалели в 5 от 9 стопански бранша. Най-голямо е свиването при „ Разпределение на електричество и газ ” (-12.3%). Основният бранш, в който се усилват излъчванията, е „ Транспорт и предпазване “ (+7.2%).
През първото тримесечие на 2023 година икономическите браншове, виновни за най-вече излъчвания на парникови газове, обичайно са „ Домакинства “ (24%), „ Производство “ (20%), „ Електричество, доставка на газ “ (19%), „ Селско стопанство “ (13% ), следвани от „ Транспортиране и предпазване “ (10%).
България регистрира максимален спад
И до момента в който за първото тримесечие на предходната година България е първа по растеж на излъчванията в Европейски Съюз – наклонност, траяла и през идващите тримесечия на 2022 година – то в последната статистика страната ни регистрира най-голямо понижение на емисиите (-15.2%).
Като цяло излъчванията на парникови газове през първото тримесечие на 2023 година са намалели в съвсем всички страни от Европейски Съюз спрямо първото тримесечие на 2022 година Сред „ отличниците “ са Естония (-14.7%) и Словения (-9.6%).
Сред 21 страни от Европейски Съюз, които са понижили излъчванията си, единствено в 6 се регистрира и стесняване на Брутният вътрешен продукт (Чехия, Естония, Литва, Люксембург, Унгария и Полша), което значи, че 15 страни от Европейски Съюз (Португалия, Хърватия, Белгия, Малта, Франция, Испания, Нидерландия, Германия, Австрия, Румъния, Италия, Кипър, Гърция, Словения и България) се съумели да понижат излъчванията си и в същото време да усилят своя Брутният вътрешен продукт.
Емисиите регистрират растеж в Ирландия (+9.1%), Латвия (+7.5%), Словакия (+1.9%), Дания (+1.7%), Швеция (+1.6%) и Финландия (0.3%), които също регистрират растеж на Брутният вътрешен продукт.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ