Емир Кустурица е човек с много таланти – снимал е

Емир Кустурица е човек с доста гении – снимал е филми, писал е музика, създавал е идеализирани селца посред нищото в Сърбия, сътворил е и доста политически кавги.

Последното остава най-интересното за пресата, представители на която не пропущат да го попитат какво мисли за някогашния сръбски президент Слободан Милошевич, без значение дали режисьорът гостува на фестивал, на кинопремиера или е поканил публицисти в дома си в Сърбия.

Отказът да се опълчи на Милошевич през 90-те стои като сянка над Кустурица и продължава да го прави спорна фигура в очите на хора от актуалните кино среди.

„ Никой не е идеален “, дава отговор той на критиците.

Роденият през 1954 година Кустурица израства като само дете в мюсюлманско семейство в Сараево, столицата на Босна и Херцеговина. На 18 година е изпратен в Прага, с цел да учи в Чешкото държавно кино учебно заведение, частично поради терзанията на татко си, че синът му се трансформира в малък нарушител.

Още с първите си планове е видян, а до 40-те си години е номиниран за огромна част от европейски награди. Кариерата му върви повече от безпрепятствено и на запад до 1992 година, когато сръбски паравоенни формирования, подкрепени от югославската войска, стартират да тероризират босненските мюсюлмани.

По време на боевете, Кустурица живее в Париж и употребява трибуната на Le Monde, с цел да разкритикува и сърбите, и босненците за война.

„ Не мога да допускам какво се случва, ние всички сме сърби “, написа Кустурица за Le Monde и в гнева си провокира радикалния националистически сръбски политик Войслав Шешел на двубой в Белград.

Шешел му отговоря, заявявайки, че няма да носи отговорност за гибелта на един доверчив актьор.

На пламенната молба за мир дават отговор и група босненски мюсюлмани, които се вбесяват от фразата „ ние всички сме сърби “, и разрушават жилището на кино режисьора в Сараево, оставяйки от вкъщи му единствено голи стени. Откраднати са даже филмовите му награди.

Но това не го плаши. През цялата война Кустурица твърди, че е югославянин, показвайки свое изследване на родословното си дърво. В него се споделя, че фамилията на Кустурица са православни християни и сърби до османското владичество над района.

Подобно на други славяни, предците на режисьора одобряват исляма, само че той отхвърля да се разпознава като босненски мохамеданин. Или като сърбин. Паралелът, който разрешава, е единствено във връзка с православното християнство.

През 2005 година режисьорът дефинитивно къса връзката с исляма – религията, следвана от фамилията му, приемайки християнската религия и православното име Неманя. За босненските мюсюлмани този акт беше последната капка, доказваща, че Кустурица е предател и сръбски националист. Но в очите на режисьора, с покръстването той се връща към родословните си корени.

И до през днешния ден Кустурица остава правилен покровител на концепцията за етнически многообразната Югославия, която е комплицирана културна примес от католици, православни, мюсюлмани, евреи, роми… Смесица от религии, етноси и история, които дружно образуваха една нация.

Съпругата на режисьора – Мая, е дете на босненски сърбин и словено-хърватка, което ще рече, че децата им Стрибор и Дуня са словенско-хърватски-босненски сърби. С други думи, фамилията на Кустурица съставлява мини версия на това, което в миналото е била Югославия.

Величаенето на тогавашната велика балканска страна от негова страна се придвижва и във филмите, които основава. Най-известната му лента на тази тематика е „ Ъндърграунд “ – исторически противоречива история за обсадата на Сараево в комунистическа Югославия.

Под формата на занимателна, само че и сърцераздирателна мрежа от неистини Кустурица наблюдава положителните другари Марко и Блеки, които са влюбени в една и съща жена. Двамата се причисляват към югославската партизанска опозиция против нацистите.

Но откакто една от схемите им се проваля, Марко, ловкият опортюнист във кино лентата, се връща в Белград и печели момичето. В същото време заблуждава Блеки, че войната още продължава и за него ще е най-добре да остане прикрит в едно мазе. И той го прави в продължение на десетилетия.

През 1995 година филмът печели огромната премия на фестивала в Кан „ Златна палма “, само че успеха е помрачена, тъй като същата вечер ромският духов оркестър, който режисьорът е взел със себе си на церемонията, се сбива с защитата на фестивала.

Този случай обаче е единствено началото от лавината от ненавист, която се изсипва върху „ Ъндърграунд “ след премиерата му. Критиците виждат Марко и Блеки като идеализирани облици на сърбите, антиподи на останалите страхливци, играещи босненците и хърватите.

Не оказва помощ и фактът, че следената от Слободан Милошевич „ Радио-телевизия на Сърбия “ е финансирала фотосите на кино лентата.

Но Кустурица продължава да не се трогва или да търси извинения, че се разпознава със Сърбия. Напротив, боготвори сръбската просвета до такава степен, че построява цяло село, огледална версия на сръбската провинция от приказките. Проектът носи името Кюстендорф и се трансформира в терен за разнообразни арт фестивали.

Селото е сърцето във филмите на режисьора. Не инцидентно влага парите си в мега концепцията Кюстендорф, която побира фантастичната му визия за идеалната Сърбия.
Героите на Кустурица постоянно са хора от периферията на обществото – роми, музиканти, дисиденти, нарушители. Привлечен е от тематики, за които е по-прилично да се мълчи – блудничество, етническо принуждение, комунизъм.

Но без значение какъв брой е жесток сюжетът, в историите му има наслада и буйна сила. Има и доста музика. Ромските духови оркестри са печатът, който Кустурица оставя в киното. Не остават по-назад и животните, които се включват настойчиво в действието: пуйки, гъски, кучета, мечки, риби, котки вървят пред камерата наедно с персонажите.

Единственият филм на Кустурица, който излиза от тази рамка, е „ Аризонска фантазия “ – боксофис неуспех, на който се разпореждат огромни очаквания поради триумфа на „ Черна котка, бял котарак “.

„ Аризонска фантазия “ е първият и финален опит на режисьора да завоюва американската аудитория с типично американска история, само че пречупена през балканската му вероятност. След минусовите отгласи за кино лентата Кустурица се връща към това, което умее най-добре – разказването на истории за характерната аудитория на Балканите.

Днес режисьорът споделя, че няма никакъв интерес да пробива на американския или международния всеобщ пазар. Първо, тъй като снима извънредно постепенно – в интервал на години, и бързо ще откаже актуалните продуценти. И второ – тъй като е обезсърчен от това, което се случва в киното.

„ Това, което пуска Холивуд е чиста отрова. Някога това беше най-великото място, кино столицата на света. Виждате ли какво пускат в този момент? Само холивудски бози “ , споделя режисьорът в изявление за ТАСС.

Хората, които наблюдават Кустурица, от дълго време са избрали дали да го поддържат или не. Независимо дали става въпрос за отношението му към холивудските продукции или за комплицираната история на Югославия, лагерите „ за “ и „ срещу “ мненията на режисьора са ясно обрисувани. Но без значение дали тези групи се разрастват или смаляват, възгледите им няма да трансформират Емир Кустурица.

Както той самият споделя – критиците не го плашат и макар тях ще продължава да прави филми за тази тясна балканска стая, в която разнообразни народи сме принудени да живеем, оповестява webcafe.bg