Отиде си аристократката на българския театър Емилия Радева
Емилия Радева – аристократката на българския спектакъл умря дни преди да навърши 91 години. Тя е умряла на 11 май, заяви спектакъл „ Българска войска “, където Радева играе повече от 30 години. В дългата си креативна кариера тя е изиграла над 100 функции в българските театрални постановки и кино. Носител на редица награди, както и " Аскеер " за повсеместен принос и за основна женска роля. В креативната й орис оставят следи поетът Николай Лилиев, преподаватели и режисьори като Масалитинов, Боян Дановски, Кръстьо Мирски и др.
Емилия Радева е родена в Радомир. Завършва компетентност актьорско майсторство във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на професор Боян Дановски през 1955 година
Започва работа в Драматичния спектакъл в Пловдив, а по-късно и в Театъра на Народната войска. Играе и в постановките на Театър 199: " Първата любов " от Станислав Друмежки; " Нечакана среща " от Блага Димитрова; " Животът – това са две дами " от Стефан Цанев и други Изявява се още на сцените на спектакъл " Възраждане " и спектакъл " Сфумато " с редица запаметяващи се функции.
През 1974 година е удостоена със званието " Заслужил актьор ", а 6 години по-късно и със званието " Народен актьор ". През 2003 година е наградена с медал " Стара планина - Първа степен " за приноса си за развиването на българското изкуство и просвета. През 2013 година е наградена с " Аскеер " за изцяло творчество. Едни от най-популярните ѝ изяви на екрана са в " Матриархат ", " Иконостасът ", " Сиромашка наслада ", " Дом за нашите деца ".
Почти до 90-ата си година огромната Емилия Радева играеше на сцената в планове на групировка " Артисти със сребро в косите ". Една от последните й функции беше в спектакъла на Недялко Йорданов " Каквото - такова " в Народния спектакъл " Иван Вазов ", където си партнираше с други достолепни актьори от по-възрастното потомство като Жоржета Чакърова, Рут Рафаилова, Богдан Глишев и други
За своя роден град Радомир споделя следното:
Аз съм почнала от провинцията, от къща с двор и още от дребна знам - градини имахме, с котленце с вода пръсках двора и с една метличка метях пътеките. И това съм го правила на драго сърце - да е чисто, да е подредено. От тези битови, на тип простички, задължения, човек ги придвижва към този момент и в другата сфера - и в връзките, да си в положителни, чисти връзки, да бъдеш прецизен човек
Емилия Радева през 2020 година, Българска национална телевизия.
Аз съм от подобен жанр на хора, работливи и почтени, от дребна съм била по полета, учили са ме да гърля, да копая. Обичам природата и тези хора, които се занимават с природата. Моите родственици, изключително по бащина линия, бяха доста строги, в хубавия смисъл на думата. Почитаха традициите, да честваме цялата рода, да си забележим и младите, и старите. Моят брачен партньор беше друго нещо, беше безгрижник.
Емилия Радева, Българска телеграфна агенция
Миналата година тя отпразнува 90-годишния си празник заобиколена от най-близките си хора - щерка ѝ Катерина, която живее във Франция, и внукът ѝ Леандър-Любо, кръстен на брачна половинка ѝ, Любомир Димиртов, който си отпътува от този свят през 2001 година.
Първият игрален филм, в който взе участие е " Точка първа " от 1956 година Участвала е във филмите " А бяхме млади " (1961), " Неспокоен дом " (1965), " Случаят Пенлеве " (1968), " Любовницата на Граминя " (1969), " Иконостасът " (1969), " Железният светилник " (1971), " Последната дума " (1973), " Не си отивай! " (1976), " Спомен за близначката " (1976), " Снаха " (1976), " Матриархат " (1977), " Юлия Вревская " (1977), както и в телевизионните сериали " Дом за нашите деца " (1987), " Бащи и синове " (1988-1990) и други.
Автор е на биографичната книга " Коя съм...? " (2012) и " Ние артистите " (2017).
Няколко цитата:
„ Сега хората вършат доста малко за изкуството и не отделят време, с цел да запазят душата си чиста, тъй като тя е погълната от материалното. „
При приемането на „ Аскер “ за повсеместен принос актрисата благодари по следния метод:
„ На моите сестри и братя, на приятелки, на сътрудниците ми, на създателите на пиеси, чийто труд и гений извънредно уважавам. Защото в случай че артистът няма текст, добра литература, няма на какво да стъпи. Помолих Фондацията да не ми се наскърбява, само че споделих, че деля премията с моя починал брачен партньор Любомир Димитров, и я обричам на щерка ми и моя внук„
„ Има такива функции, в които като стъпиш на сцената някаква сила те поема, издига те, като че ли не си ти. И това е нещо велико и незаменимо, част е и от теб, и от магията на театъра. „
Нейната щерка, Катерина Димитрова написа във Facebook профила си:
" Мама си отиде, мама напусна този прелестен свят и половина от моята душа отлетя с нея! Бях до нея, отиде си освободена от болки и страдания, в светлината на добротата, любовта и изкуството, които сътвори на тази земя, за мен и за всички вас, другари и фенове! Обичам те и ще те обичам до последния си мирис! " - Катерина Димитрова, също актриса, която в последните години живееше сред България и Франция.
Емилия Радева е родена в Радомир. Завършва компетентност актьорско майсторство във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на професор Боян Дановски през 1955 година
Започва работа в Драматичния спектакъл в Пловдив, а по-късно и в Театъра на Народната войска. Играе и в постановките на Театър 199: " Първата любов " от Станислав Друмежки; " Нечакана среща " от Блага Димитрова; " Животът – това са две дами " от Стефан Цанев и други Изявява се още на сцените на спектакъл " Възраждане " и спектакъл " Сфумато " с редица запаметяващи се функции.
През 1974 година е удостоена със званието " Заслужил актьор ", а 6 години по-късно и със званието " Народен актьор ". През 2003 година е наградена с медал " Стара планина - Първа степен " за приноса си за развиването на българското изкуство и просвета. През 2013 година е наградена с " Аскеер " за изцяло творчество. Едни от най-популярните ѝ изяви на екрана са в " Матриархат ", " Иконостасът ", " Сиромашка наслада ", " Дом за нашите деца ".
Почти до 90-ата си година огромната Емилия Радева играеше на сцената в планове на групировка " Артисти със сребро в косите ". Една от последните й функции беше в спектакъла на Недялко Йорданов " Каквото - такова " в Народния спектакъл " Иван Вазов ", където си партнираше с други достолепни актьори от по-възрастното потомство като Жоржета Чакърова, Рут Рафаилова, Богдан Глишев и други
За своя роден град Радомир споделя следното:
Аз съм почнала от провинцията, от къща с двор и още от дребна знам - градини имахме, с котленце с вода пръсках двора и с една метличка метях пътеките. И това съм го правила на драго сърце - да е чисто, да е подредено. От тези битови, на тип простички, задължения, човек ги придвижва към този момент и в другата сфера - и в връзките, да си в положителни, чисти връзки, да бъдеш прецизен човек
Емилия Радева през 2020 година, Българска национална телевизия.
Аз съм от подобен жанр на хора, работливи и почтени, от дребна съм била по полета, учили са ме да гърля, да копая. Обичам природата и тези хора, които се занимават с природата. Моите родственици, изключително по бащина линия, бяха доста строги, в хубавия смисъл на думата. Почитаха традициите, да честваме цялата рода, да си забележим и младите, и старите. Моят брачен партньор беше друго нещо, беше безгрижник.
Емилия Радева, Българска телеграфна агенция
Миналата година тя отпразнува 90-годишния си празник заобиколена от най-близките си хора - щерка ѝ Катерина, която живее във Франция, и внукът ѝ Леандър-Любо, кръстен на брачна половинка ѝ, Любомир Димиртов, който си отпътува от този свят през 2001 година.
Първият игрален филм, в който взе участие е " Точка първа " от 1956 година Участвала е във филмите " А бяхме млади " (1961), " Неспокоен дом " (1965), " Случаят Пенлеве " (1968), " Любовницата на Граминя " (1969), " Иконостасът " (1969), " Железният светилник " (1971), " Последната дума " (1973), " Не си отивай! " (1976), " Спомен за близначката " (1976), " Снаха " (1976), " Матриархат " (1977), " Юлия Вревская " (1977), както и в телевизионните сериали " Дом за нашите деца " (1987), " Бащи и синове " (1988-1990) и други.
Автор е на биографичната книга " Коя съм...? " (2012) и " Ние артистите " (2017).
Няколко цитата:
„ Сега хората вършат доста малко за изкуството и не отделят време, с цел да запазят душата си чиста, тъй като тя е погълната от материалното. „
При приемането на „ Аскер “ за повсеместен принос актрисата благодари по следния метод:
„ На моите сестри и братя, на приятелки, на сътрудниците ми, на създателите на пиеси, чийто труд и гений извънредно уважавам. Защото в случай че артистът няма текст, добра литература, няма на какво да стъпи. Помолих Фондацията да не ми се наскърбява, само че споделих, че деля премията с моя починал брачен партньор Любомир Димитров, и я обричам на щерка ми и моя внук„
„ Има такива функции, в които като стъпиш на сцената някаква сила те поема, издига те, като че ли не си ти. И това е нещо велико и незаменимо, част е и от теб, и от магията на театъра. „
Нейната щерка, Катерина Димитрова написа във Facebook профила си:
" Мама си отиде, мама напусна този прелестен свят и половина от моята душа отлетя с нея! Бях до нея, отиде си освободена от болки и страдания, в светлината на добротата, любовта и изкуството, които сътвори на тази земя, за мен и за всички вас, другари и фенове! Обичам те и ще те обичам до последния си мирис! " - Катерина Димитрова, също актриса, която в последните години живееше сред България и Франция.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ