Злоупотреби с парите за здравеопазване
Емилия Милчева е дълготраен публицист. Текстът е препечатан от петото издание на " Черната книга на държавното разхищаване в България " – план на немската фондация " Фридрих Науман ", представящ случаи на неприятно изхарчени пари на данъкоплатците, намек за корупция и нецелесъобразо усвоени средства от Европейски Съюз. Преди няколко дни Европейската комисия оцени опазването на здравето в България като скъпо, с неверна конструкция и противоречива успеваемост.
От няколко години обществените разноски за опазване на здравето в България порастват с по 400–500 милиона лв. на година, само че това нито прави нацията по-здрава, нито обезпечава по-качествени здравни услуги. Без каквито и да било промени в опазването на здравето структурата на разноските се резервира една и съща – лъвският къс отива за болнична помощ и медикаменти.
За опазване на здравето през 2018 година бяха планувани 4.712 милиарда лв., с половин милиард повече по отношение на предходната година. 82% от тази сума се пада на НЗОК. За 2019 година разноските за опазване на здравето са увеличени с нови 550 милиона лв. и по този начин надвишават 5.2 милиарда, като делът на разноските, осъществени през здравната каса с нейния бюджет от 4.35 милиарда лв., е към 84%. Ръстът е и поради прекосяването през 2018 година на Фонда за лекуване на деца в чужбина и Комисията за лекуване в чужбина към НЗОК. Като цяло обаче перата, които гълтат най-големи разноски, са болничната помощ и медикаментите. Именно при медикаментите е най-големият растеж – с 12% през 2018 година по отношение на 2017 година и трайно над 1 милиард от разноските за опазване на здравето.
Ако обществените средства в една система порастват с над половин до един милиард лв. на всеки четири-пет години, какво би следвало да заключим: a) системата изисква по-големи разноски заради по-големи нужди; б) общественото
богатство коства скъпо;
в) разхищават се средства
Сега заменете думата " система " със " опазване на здравето " и " обществено богатство " със " здравето на нацията ". Кой отговор бихте избрали в подтекста на следните няколко обстоятелството: България е страната с най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз – 74.8 години, изчислена за интервала 2016–2018 г.; България е страната с най-висока смъртност в Европейски Съюз, равнището на детска смъртност в България е два пъти по-високо от междинното за Европейски Съюз – 6.5 на 1000 живородени, до момента в който за Европейски Съюз е 3.6 на 1000 живородени.
Тази отрицателна статистика може да бъде продължена с неналичието на каквато и да е обществена информация по какъв начин пораства
заболеваемостта от рак през годините, какъв брой ниска е преживяемостта – знае се, че е ниска, само че какъв брой, и докога
няма да се вземат ограничения за ефикасна профилактика, с цел да се диагностицира онкозаболяването в ранен етап.
Има един безсрамен отговор – че клиничните пътеки за лекуване на онкозаболявания са измежду най-високо платените
наред с тези в инвазивната кардиология. Ако пренебрегнем този отговор, има други неоспорими обстоятелства: растящият непрестанно брой на хоспитализациите и на доплащането от джоба на пациента – близо 4 милиарда, съвсем колкото бюджета на НЗОК за 2018 година България е рекордьор и по този индикатор – пациентите доплащат 50% от
общите разноски, някои обезпечени заплащат и 100 %, а в Европа този индикатор е приблизително 15–20%.
Повече пари – повече гибел
Излиза, че парите за опазване на здравето отиват за... опазване на здравето, по сполучливото определение на икономиста Димитър Събев, без да допринесат за по-доброто здраве на българската нация. Разходите на здравната каса са нарастнали съвсем двойно (1.7 пъти), по отношение на 2009 година, когато са били към 2.473 милиарда лв., а за 2019 година те са 4.3 милиарда лв.. Здравните вноски на работещите за 2019 година са разчетени на малко над 2.8 милиарда лв., останалите средства обезпечава страната, плащайки за деца, пенсионери и други категории – обвързване, което произтича от закон.
През 2009 година лечебните заведения са 306, през 2019 – 360, а частните са над една трета от тях. Всички те са търговски
сдружения и се финансират на база минали пациенти и клинични пътеки от едно и също място – НЗОК, чийто
бюджет се образува от здравните вноски на население, в което се усилва делът на пенсионерите (за които
заплаща държавата) и на работещите небогати. Но въпреки и търговски сдружения, частните лечебни заведения не са длъжни да
одобряват спешности, както държавните и общинските, което основава неравнопоставеност и усилва разноските
в публичния бранш.
Пред БНР доктор Мими Виткова, някогашен здравен министър и ръководител на Асоциацията на лицензираните медиатори за непринудено здравно обезпечаване, уточни, че българската здравна система е единствена в света, която е елементарен аритметичен общ брой от търговски субекти. " Такава здравна система в света няма. Дори в най-комерсиалната, каквато е американската, редица лечебни заведения не са търговски сдружения, а благосъстоятелност на фондации и асоциации и работят нон профит ", съобщи доктор Виткова. По думите й върви замяна на публичното опазване на здравето с частно, " което е недопустимо за една бедна страна като България ". Все по този начин най-бедната в Европейски Съюз.
Протестиращите близо година медицински сестри също упорстват лечебните заведения да не са търговски сдружения – най-малко държавните и общинските.
Сегашният здравен модел предизвиква диспропорциите в заплащането за другите експерти
Освен това поради модела на финансиране се стига до банкет на фиктивни пациенти или на такива, които не се нуждаят от болнично лекуване и скъпи проучвания. Така се стига до петцифрени заплати за лекарите, като разкрития от Нова телевизия случай на доктор с заплащане от 57 000 лв. месечно поради поголовно слагане на стентове.
Управителите на комерсиалните сдружения, каквито са шефовете на лечебните заведения, по този начин и не усилиха заплатите на медицинските сестри с спомагателните средства, обезпечени от изпълнителната власт. Парите, с които бяха увеличени някои клинични пътеки поради митингите на сестрите, комерсиалните сдружения изхарчиха за заплащания на консумативи, ток и други, само че не и за заплати на медицинските експерти.
Колективните трудови контракти, за които толкоз обисе съблюдават. Според оня от 2018 година заплатите на медицинските експерти към този момент трябваше да са 950 лв. още от 1 януари 2019 година Но не са. Очевидно е нужна регламентирана с нормативен акт методика по отношение на заплащането. Иначе ще се наложи да се затворят лечебни заведения поради групови оставки, каквито хвърлиха сестрите в някои лечебни заведения.
Добър бизнес
В системата, в която всички са недоволни – и пациенти, и лекари, и сестри, и санитари, се оказва, че опазването на здравето може и да е рентабилен бизнес. Както и енергийните мощности за " зелена сила ", той също зависи от благосклонността на властта, която позволяваше още и още лечебни заведения, които да устоя, по този начин както позволи и взрива на ВЕИ, чиято електрическа енергия НЕК изкупуваше в продължение на четири години по високи преференциални цени. Добър бизнес е най-вече за частни лечебни заведения и за притежатели на аптеки и производители на медикаменти. Причината е, че лъвският къс – 75–80%, отива за заплащания към болнични заведения и за медикаменти. В редица развити страни този дял е доста по-малък, съвсем на половина, а фокусът пада върху доболничната помощ.
Но лобистки ползи не разрешават да се промени моделът на систематизиране на средствата в България, затова системата работи да има повече заболели за лечебните заведения, вместо да се грижи за профилактика и предварителна защита на болесттите. За 2020 година в проектобюджета на НЗОК са планувани с 400 милиона лв. повече, което значи, че ще доближи близо 4.7 милиарда лв.. Но и тази голяма сума ще потъне, без да се усъвършенства здравето на нацията.
В бюджета на НЗОК за 2018 година, на обща стойност 3 859 978 000 лв., единствено за заплащания за болнична помощ бяха планувани 1.8 милиарда лв..
Малко или доста са те за 360-те лечебни заведения в България – държавни, общински и частни?
Може да се разбере, като се съпостави тази сума със заложените през 2014 година за лечебните заведения съвсем на половина средства, или 988 милиона лв.. Впрочем въпросните милиард и осемстотин милиона могат да се окажат и повече, защото докладът за осъществяването на бюджета на НЗОК за 2018 година към момента не е импортиран в Народното събрание, въпреки да наближава краят на 2019 година
Близо 14% от тези 1.8 милиарда лв. се падат на две търговски вериги в опазването на здравето – лечебните заведения, свързани с предприемача Михаил Тиков и семейството му, и тези от групата " Аджибадем ", където с изключение на турския притежател има и български миноритарен акционер – братята Иван и Лука Ангелови от компанията " Градус ", както и Международната финансова корпорация, част от Световната банка.
По информация на " Капитал " м.г. единствено здравната каса е платила за болнично лекуване в трите софийски лечебни заведения
на групата – " Токуда ", " Аджибадем Сити клиник кардиологичен център " и " Аджибадем Сити клиник онкологичен
център ", общо 100 млн. лв.. Като се прибавят и приходите от лечебните заведения в Бургас и Монтана, както и клиничните пътеки и процедури в медицинския център във Варна, НЗОК е изплатила на групата общо 115 млн. лв. единствено за
болнична помощ през 2018 година
Данни, получени от НЗОК по Закона за достъп до социална информация, демонстрират, че за 2018 година на лечебните заведения, свързани с Михаил Тиков и семейството му, единствено от здравната каса са платени 130 462 609 лв.. Става въпрос за най-голямата верига болнични заведения – УМБАЛ " Софиямед ", УМБАЛ " Пълмед ", МБАЛ " Бургасмед ", пазар-
джишката болница " Здраве ", МБАЛ " Проф. Димитър Ранев " – Пещера, и МБАЛ " Здраве " – Велинград. Освен това
още към 7.1 милиона лв. обществен запас от НЗОК са изплатени и на аптечни мрежи и ДКЦ, свързани с фами-
лията Тикови. От години свързват Тиков с депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, което той отхвърля, казвайки, че бизнесът му няма нищо общо с политик или различен предприемач. Просто съумял, започвайки от една аптека в Пещера през 1992 година
За 2019 година получените от НЗОК пари ще са още повече –
поради манкирането на ръководещите по проблемите на медицинските сестри, с помощта на което всички лечебни заведения получиха в средата на 2019 година суми над плануваните по бюджет. За да не сърди никого във времена на избори (сестрите не влизат в тези управнически сметки) и да не нарушава ничии ползи, властта деблокира 50 млн. лв. от запаса на НЗОК, с цел да усили клиничните пътеки. Така парите стигнаха до всичките 360 лечебни заведения – държавни, общински, частни. Българският лекарски съюз (БЛС) и неговият ръководител доктор Иван Маджаров, управлявал " Пълмед " от веригата на Тиков, не подкрепяха концепцията средствата да бъдат отпуснати от Министерството на здравеопазването, защото щяха да отидат единствено към държавните и общински лечебни заведения. Независимо че те одобряват всевъзможни случаи, в това число и на здравно неосигурени жители, което не може да се случи в частните лечебни заведения.
Докато българската система на опазване на здравето действа по настоящия модел, който ощетява пациента, не
обезпечава налични медицински грижи, защото експерти и болнични заведения са неравномерно разпределени, недоволството ще пораства и ще нагнетява напрежение и в обществото, и вътре в самата система. Необходима е радикална смяна.
А наливането на още и още обществен запас просто ще бъде изконсумирано от ползи, които нямат нищо общо със здравето на българските жители.
От няколко години обществените разноски за опазване на здравето в България порастват с по 400–500 милиона лв. на година, само че това нито прави нацията по-здрава, нито обезпечава по-качествени здравни услуги. Без каквито и да било промени в опазването на здравето структурата на разноските се резервира една и съща – лъвският къс отива за болнична помощ и медикаменти.
За опазване на здравето през 2018 година бяха планувани 4.712 милиарда лв., с половин милиард повече по отношение на предходната година. 82% от тази сума се пада на НЗОК. За 2019 година разноските за опазване на здравето са увеличени с нови 550 милиона лв. и по този начин надвишават 5.2 милиарда, като делът на разноските, осъществени през здравната каса с нейния бюджет от 4.35 милиарда лв., е към 84%. Ръстът е и поради прекосяването през 2018 година на Фонда за лекуване на деца в чужбина и Комисията за лекуване в чужбина към НЗОК. Като цяло обаче перата, които гълтат най-големи разноски, са болничната помощ и медикаментите. Именно при медикаментите е най-големият растеж – с 12% през 2018 година по отношение на 2017 година и трайно над 1 милиард от разноските за опазване на здравето.
Ако обществените средства в една система порастват с над половин до един милиард лв. на всеки четири-пет години, какво би следвало да заключим: a) системата изисква по-големи разноски заради по-големи нужди; б) общественото
богатство коства скъпо;
в) разхищават се средства
Сега заменете думата " система " със " опазване на здравето " и " обществено богатство " със " здравето на нацията ". Кой отговор бихте избрали в подтекста на следните няколко обстоятелството: България е страната с най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз – 74.8 години, изчислена за интервала 2016–2018 г.; България е страната с най-висока смъртност в Европейски Съюз, равнището на детска смъртност в България е два пъти по-високо от междинното за Европейски Съюз – 6.5 на 1000 живородени, до момента в който за Европейски Съюз е 3.6 на 1000 живородени.
Тази отрицателна статистика може да бъде продължена с неналичието на каквато и да е обществена информация по какъв начин пораства
заболеваемостта от рак през годините, какъв брой ниска е преживяемостта – знае се, че е ниска, само че какъв брой, и докога
няма да се вземат ограничения за ефикасна профилактика, с цел да се диагностицира онкозаболяването в ранен етап.
Има един безсрамен отговор – че клиничните пътеки за лекуване на онкозаболявания са измежду най-високо платените
наред с тези в инвазивната кардиология. Ако пренебрегнем този отговор, има други неоспорими обстоятелства: растящият непрестанно брой на хоспитализациите и на доплащането от джоба на пациента – близо 4 милиарда, съвсем колкото бюджета на НЗОК за 2018 година България е рекордьор и по този индикатор – пациентите доплащат 50% от
общите разноски, някои обезпечени заплащат и 100 %, а в Европа този индикатор е приблизително 15–20%.
Повече пари – повече гибел
Излиза, че парите за опазване на здравето отиват за... опазване на здравето, по сполучливото определение на икономиста Димитър Събев, без да допринесат за по-доброто здраве на българската нация. Разходите на здравната каса са нарастнали съвсем двойно (1.7 пъти), по отношение на 2009 година, когато са били към 2.473 милиарда лв., а за 2019 година те са 4.3 милиарда лв.. Здравните вноски на работещите за 2019 година са разчетени на малко над 2.8 милиарда лв., останалите средства обезпечава страната, плащайки за деца, пенсионери и други категории – обвързване, което произтича от закон.
През 2009 година лечебните заведения са 306, през 2019 – 360, а частните са над една трета от тях. Всички те са търговски
сдружения и се финансират на база минали пациенти и клинични пътеки от едно и също място – НЗОК, чийто
бюджет се образува от здравните вноски на население, в което се усилва делът на пенсионерите (за които
заплаща държавата) и на работещите небогати. Но въпреки и търговски сдружения, частните лечебни заведения не са длъжни да
одобряват спешности, както държавните и общинските, което основава неравнопоставеност и усилва разноските
в публичния бранш.
Пред БНР доктор Мими Виткова, някогашен здравен министър и ръководител на Асоциацията на лицензираните медиатори за непринудено здравно обезпечаване, уточни, че българската здравна система е единствена в света, която е елементарен аритметичен общ брой от търговски субекти. " Такава здравна система в света няма. Дори в най-комерсиалната, каквато е американската, редица лечебни заведения не са търговски сдружения, а благосъстоятелност на фондации и асоциации и работят нон профит ", съобщи доктор Виткова. По думите й върви замяна на публичното опазване на здравето с частно, " което е недопустимо за една бедна страна като България ". Все по този начин най-бедната в Европейски Съюз.
Протестиращите близо година медицински сестри също упорстват лечебните заведения да не са търговски сдружения – най-малко държавните и общинските.
Сегашният здравен модел предизвиква диспропорциите в заплащането за другите експерти
Освен това поради модела на финансиране се стига до банкет на фиктивни пациенти или на такива, които не се нуждаят от болнично лекуване и скъпи проучвания. Така се стига до петцифрени заплати за лекарите, като разкрития от Нова телевизия случай на доктор с заплащане от 57 000 лв. месечно поради поголовно слагане на стентове.
Управителите на комерсиалните сдружения, каквито са шефовете на лечебните заведения, по този начин и не усилиха заплатите на медицинските сестри с спомагателните средства, обезпечени от изпълнителната власт. Парите, с които бяха увеличени някои клинични пътеки поради митингите на сестрите, комерсиалните сдружения изхарчиха за заплащания на консумативи, ток и други, само че не и за заплати на медицинските експерти.
Колективните трудови контракти, за които толкоз обисе съблюдават. Според оня от 2018 година заплатите на медицинските експерти към този момент трябваше да са 950 лв. още от 1 януари 2019 година Но не са. Очевидно е нужна регламентирана с нормативен акт методика по отношение на заплащането. Иначе ще се наложи да се затворят лечебни заведения поради групови оставки, каквито хвърлиха сестрите в някои лечебни заведения.
Добър бизнес
В системата, в която всички са недоволни – и пациенти, и лекари, и сестри, и санитари, се оказва, че опазването на здравето може и да е рентабилен бизнес. Както и енергийните мощности за " зелена сила ", той също зависи от благосклонността на властта, която позволяваше още и още лечебни заведения, които да устоя, по този начин както позволи и взрива на ВЕИ, чиято електрическа енергия НЕК изкупуваше в продължение на четири години по високи преференциални цени. Добър бизнес е най-вече за частни лечебни заведения и за притежатели на аптеки и производители на медикаменти. Причината е, че лъвският къс – 75–80%, отива за заплащания към болнични заведения и за медикаменти. В редица развити страни този дял е доста по-малък, съвсем на половина, а фокусът пада върху доболничната помощ.
Но лобистки ползи не разрешават да се промени моделът на систематизиране на средствата в България, затова системата работи да има повече заболели за лечебните заведения, вместо да се грижи за профилактика и предварителна защита на болесттите. За 2020 година в проектобюджета на НЗОК са планувани с 400 милиона лв. повече, което значи, че ще доближи близо 4.7 милиарда лв.. Но и тази голяма сума ще потъне, без да се усъвършенства здравето на нацията.
В бюджета на НЗОК за 2018 година, на обща стойност 3 859 978 000 лв., единствено за заплащания за болнична помощ бяха планувани 1.8 милиарда лв..
Малко или доста са те за 360-те лечебни заведения в България – държавни, общински и частни?
Може да се разбере, като се съпостави тази сума със заложените през 2014 година за лечебните заведения съвсем на половина средства, или 988 милиона лв.. Впрочем въпросните милиард и осемстотин милиона могат да се окажат и повече, защото докладът за осъществяването на бюджета на НЗОК за 2018 година към момента не е импортиран в Народното събрание, въпреки да наближава краят на 2019 година
Близо 14% от тези 1.8 милиарда лв. се падат на две търговски вериги в опазването на здравето – лечебните заведения, свързани с предприемача Михаил Тиков и семейството му, и тези от групата " Аджибадем ", където с изключение на турския притежател има и български миноритарен акционер – братята Иван и Лука Ангелови от компанията " Градус ", както и Международната финансова корпорация, част от Световната банка.
По информация на " Капитал " м.г. единствено здравната каса е платила за болнично лекуване в трите софийски лечебни заведения
на групата – " Токуда ", " Аджибадем Сити клиник кардиологичен център " и " Аджибадем Сити клиник онкологичен
център ", общо 100 млн. лв.. Като се прибавят и приходите от лечебните заведения в Бургас и Монтана, както и клиничните пътеки и процедури в медицинския център във Варна, НЗОК е изплатила на групата общо 115 млн. лв. единствено за
болнична помощ през 2018 година
Данни, получени от НЗОК по Закона за достъп до социална информация, демонстрират, че за 2018 година на лечебните заведения, свързани с Михаил Тиков и семейството му, единствено от здравната каса са платени 130 462 609 лв.. Става въпрос за най-голямата верига болнични заведения – УМБАЛ " Софиямед ", УМБАЛ " Пълмед ", МБАЛ " Бургасмед ", пазар-
джишката болница " Здраве ", МБАЛ " Проф. Димитър Ранев " – Пещера, и МБАЛ " Здраве " – Велинград. Освен това
още към 7.1 милиона лв. обществен запас от НЗОК са изплатени и на аптечни мрежи и ДКЦ, свързани с фами-
лията Тикови. От години свързват Тиков с депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, което той отхвърля, казвайки, че бизнесът му няма нищо общо с политик или различен предприемач. Просто съумял, започвайки от една аптека в Пещера през 1992 година
За 2019 година получените от НЗОК пари ще са още повече –
поради манкирането на ръководещите по проблемите на медицинските сестри, с помощта на което всички лечебни заведения получиха в средата на 2019 година суми над плануваните по бюджет. За да не сърди никого във времена на избори (сестрите не влизат в тези управнически сметки) и да не нарушава ничии ползи, властта деблокира 50 млн. лв. от запаса на НЗОК, с цел да усили клиничните пътеки. Така парите стигнаха до всичките 360 лечебни заведения – държавни, общински, частни. Българският лекарски съюз (БЛС) и неговият ръководител доктор Иван Маджаров, управлявал " Пълмед " от веригата на Тиков, не подкрепяха концепцията средствата да бъдат отпуснати от Министерството на здравеопазването, защото щяха да отидат единствено към държавните и общински лечебни заведения. Независимо че те одобряват всевъзможни случаи, в това число и на здравно неосигурени жители, което не може да се случи в частните лечебни заведения.
Докато българската система на опазване на здравето действа по настоящия модел, който ощетява пациента, не
обезпечава налични медицински грижи, защото експерти и болнични заведения са неравномерно разпределени, недоволството ще пораства и ще нагнетява напрежение и в обществото, и вътре в самата система. Необходима е радикална смяна.
А наливането на още и още обществен запас просто ще бъде изконсумирано от ползи, които нямат нищо общо със здравето на българските жители.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ