Емилия: Две седмици не знаех коя съм!
Емилия е от обществените персони, които постоянно приказват намерено и непосредствено за своя професионален път и за персоналния си свят. В новия епизод на “Капките Podcast ” тя влиза без филтър, без монтаж и без предпочитание нещо да бъде спестено. Разговорът е прям, прочувствен и изцяло същински. От сцената на “Като две капки вода ” до персоналните й избори – историите, които не са по сюжет, а подбудени от живота.
За присъединяване си в “Като две капки вода ” Емилия споделя нещо, което малко актьори могат да признаят – отказала е първата покана. Причината не е боязън от сцената, а нещо доста по-важно: “Дъщеря ми беше доста дребна и не желаех да я оставям ”.
Певицата постоянно слага фамилията преди всичко и не крие, че решенията й минават първо през тях. Днес към този момент приема предизвикването, само че признава, че е имала подозрения: “Имаше боязън дали ще се оправя в непознати обувки ”. А в случай че форматът беше единствено с нейни песни? “Щях да се изкъртя от кеф! ” – смее се тя.
Емилия има вяра, че има нюх, който не се учи, а е по-скоро вродена дарба: “Още когато чух “Турболенция ”, “Калифорния ”, “Прощавам ти ”, знаех, че ще станат шлагер ”. Тя не търси триумфа непременно нито в соловите си планове, нито в дуетите: “Винаги очаквам подобаващата ария. Търся хубавата сила ”. Какво стои зад умеенето да споделя „ да “ единствено на верните неща и дали това е ключът към нейния триумф чуйте в целия диалог тук.
За нея думите имат тежест: “Отказвала съм да пея тежки текстове от боязън да не ми се случат ”. Вярата й в силата на песните е мощна и това се усеща и на сцената. Там тя е изцяло себе си – пее онлайн, когато аранжиментът го разрешава, само че е почтена и за другата страна на специалността: “Има и песни, които са по-електронни, от началото на кариерата ми. Тях ги пея на плейбек ”.
Зад триумфа стои и история, цялостна с значими уроци. Още при започване на кариерата си Емилия среща поддръжка в лицето на колежката си Деси Слава: “Тя беше моята кака – обличаше ме, гримираше ме, правеше ми прически ”. Но има и моменти, за които през днешния ден приказва с мъка. “Родих на 20, бях доста млада. Тогава подцених сина си и доста скърбя за това ”: думи, които не всеки би изрекъл на глас. Днес тя се пробва да компенсира и да даде на детето си това, което тогава не е могла.
Един от най-повратните моменти в живота й идва, когато се постанова интервенция на гласните струни. “Две седмици не можех да пея… тогава не знаех коя съм ” – спомня си Емилия. За актьор като нея това не е просто пауза, а загуба на еднаквост: “Без моя глас, аз съм нищо ” – дава си сметка тя в една история, която демонстрира какъв брой е тънка границата сред сцената и личността.
За присъединяване си в “Като две капки вода ” Емилия споделя нещо, което малко актьори могат да признаят – отказала е първата покана. Причината не е боязън от сцената, а нещо доста по-важно: “Дъщеря ми беше доста дребна и не желаех да я оставям ”.
Певицата постоянно слага фамилията преди всичко и не крие, че решенията й минават първо през тях. Днес към този момент приема предизвикването, само че признава, че е имала подозрения: “Имаше боязън дали ще се оправя в непознати обувки ”. А в случай че форматът беше единствено с нейни песни? “Щях да се изкъртя от кеф! ” – смее се тя.
Емилия има вяра, че има нюх, който не се учи, а е по-скоро вродена дарба: “Още когато чух “Турболенция ”, “Калифорния ”, “Прощавам ти ”, знаех, че ще станат шлагер ”. Тя не търси триумфа непременно нито в соловите си планове, нито в дуетите: “Винаги очаквам подобаващата ария. Търся хубавата сила ”. Какво стои зад умеенето да споделя „ да “ единствено на верните неща и дали това е ключът към нейния триумф чуйте в целия диалог тук.
За нея думите имат тежест: “Отказвала съм да пея тежки текстове от боязън да не ми се случат ”. Вярата й в силата на песните е мощна и това се усеща и на сцената. Там тя е изцяло себе си – пее онлайн, когато аранжиментът го разрешава, само че е почтена и за другата страна на специалността: “Има и песни, които са по-електронни, от началото на кариерата ми. Тях ги пея на плейбек ”.
Зад триумфа стои и история, цялостна с значими уроци. Още при започване на кариерата си Емилия среща поддръжка в лицето на колежката си Деси Слава: “Тя беше моята кака – обличаше ме, гримираше ме, правеше ми прически ”. Но има и моменти, за които през днешния ден приказва с мъка. “Родих на 20, бях доста млада. Тогава подцених сина си и доста скърбя за това ”: думи, които не всеки би изрекъл на глас. Днес тя се пробва да компенсира и да даде на детето си това, което тогава не е могла.
Един от най-повратните моменти в живота й идва, когато се постанова интервенция на гласните струни. “Две седмици не можех да пея… тогава не знаех коя съм ” – спомня си Емилия. За актьор като нея това не е просто пауза, а загуба на еднаквост: “Без моя глас, аз съм нищо ” – дава си сметка тя в една история, която демонстрира какъв брой е тънка границата сред сцената и личността.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ