Кокала захапа Роси: Нормално е легендите на Левски да ме призоват да се върна, защото докарвам нещата до хубав край
Емил Велев даде изявление за предаването “Код Спорт” по ТВ+. Ето какво сподели треньорът:
– Здравей, Емо! Няма да те питаме за снощния дуел Левски – Лудогорец, тъй като твоята най-голяма мощ като състезател и като треньор е във Вечното дерби. Затова се насочваме към първия полуфинал за Купата на България с ЦСКА – по какъв начин го видя?
– Очаквах такава среща и такава реакция от тима на сърцето ми – Левски. След трите следващи загуби трябваше да наподобяват по различен метод и това се случи. Играха доста нападателно, стимулирано, бяха проведени. Но знаем, че когато нещата се вземат решение в два мача, всичко може да се случи. След втория дуел ще забележим кой ще продължи напред. Надявам се, че това ще бъде Левски, защото взе солидна преднина от два чисти гола на непознат терен. Но виждаме наклонност и в двата тима – зависят от един-двама играчи. В случая индивидът, който отличи Левски в този мач, беше Обертан. Няма какво да си кривим душата – освен при изработването на головете, само че и в другите обстановки, той даваше звук на самочувствието и настроението в Левски.
– Десет години без купа! Вярвал ли си, че ще се стигне до подобен скръбен интервал в историята на Левски?
– Лично аз не съм вярвал.
– Защо се стигна дотук?
– Може би нещата са много сложни. Като се стартира от невкарването на футболисти в първия тим от нашата школа. А когато ние играехме, бяхме най-малко 7-8-9 индивида юноши на Левски. Това значително отдалечи Левски от гранда, който сме привикнали да загатваме и да виждаме. На всичкото от горната страна и откакто влязохме в Европейския съюз, непрестанно започнаха да се вкарват непознати футболисти. Вече нямаше място за играчите от школата или пък за тези, привлечени от други български тимове. Естествено, това повлиява и на националния тим. Виждаме, че и той е в доста неприятно положение. Но това са нещата – не сме го вярвали, само че е реалност за жалост.
– В началото на века Левски беше безспорен хегемон. Имаше постоянния финансов тил на Майкъл Чорни. В кой миг се обърка посоката?
– Пак ще се върна на новопривлечените футболисти и непрекъснатите смени на треньори. В Левски има текучество, а виждаме, че моделът, който Лудогорец построи, е най-печеливш – с български треньор, с привлечени от малко малко скъпи положителни футболисти. Това носи резултат към този момент шест-седем години поред.
– При Левски се получи и нещо друго – промяна на притежателите. Непрекъснато имаше неодобрение към Тодор Батков, по-късно имаше неизясненост в собствеността, смениха се доста спортни шефове. Нямаше безусловно никаква организация в клуба…
– Аз съм очевидец на интервала, в който Левски в действителност беше хегемон във всяко едно отношение. Не единствено на футболния терен, само че и организационно. Всички равнища бяха съвсем съвършени. Не можем да приказваме за перфекционизъм, тъй като въпреки всичко сме в България, само че Левски беше на доста високо равнище във всяко едно отношение. Може би това помагаше за развиването на тима. Но тогава имахме много български футболисти – Боримиров, Телкийски, Гошо Петков… Играчи, които в действителност бяха на доста високо равнище. А като включим и чужденците, които не бяха доста, само че много качествени – Дарко Тасевски, Седрик Бардон, Жоазиньо, Зе Соареш… Впоследствие видяхме, че се котираха добре и в Европа.
– Но пристигна една финансова рецесия, при която сякаш цялата построена къща се срути…
– Там беше моментът да се преценяват нещата и да се каже, че може би една-две години ще бъдат “нулеви”, с цел да може да се построи още веднъж един гръбнак във всяко едно отношение. Трябваше да се тръгне отнякъде, а не да се лутаме непрестанно в привличането на нови и нови чужденци, както футболисти, по този начин и треньори. И увеличението на задълженията, което става като снежна топка. Непрекъснато се усилва и няма край.
-Какъв е коментарът ти за Делио Роси и неговото дело на “Герена”?
– Аз не съм индивидът, който би трябвало да разяснява този треньор. Той пристигна с много сериозна визитка. В България постоянно сме се възхищавали на това, което се прави в Италия, Испания, Франция, Германия. Дойде с огромни упоритости. Обеща да работи доста с новите футболисти, които бяха привлечени, както през зимния, по този начин и през летния интервал. Засега не виждаме доста огромна сплав сред треньорския екип и футболистите. Мисля, че някъде там връзката се къса. За мен е вярно, че управлението застава зад треньора. Така би трябвало и да бъде. Има подписан контракт и считам, че желае да направи нещо с този тим на Левски. Дали ще успее, ще покаже бъдещето. Тази голяма разлика в точките сред първите два тима и Левски е смайваща. Просто не знам за какво по този начин се получи внезапно. Не беше толкоз огромна, бяхме на 3-4 точки от първото място. Даже мисля, че бяхме и пред ЦСКА по едно време. След това нещата се объркаха. Не мога да кажа повече детайлности, защото не съм в “кухнята” на Левски и не знам по какъв начин тъкмо стоят нещата в спортно-техническия развой.4
– Различно ли щеше да бъде, в случай че бе определен другият претендент Аврам Грант? Знам, че ти е мъчно да не бъдеш привързан, тъй като сте другари, познавате се доста добре…
– Несъмнено щеше да бъде по-добре. Така си мисля, тъй като той е построен основен управител. Щеше да има ядро от треньори и експерти, множеството българи. Не укривам, че може би и аз щях да бъда включително. Знам му методите на работа, с какви стилове играе както в Израел, по този начин и в другите страни, в които е бил. Смятам, че щеше да бъде по-добрият вид, само че откакто са избрали Делио Роси… Не знам каква е била повода, може би по-големите финансови искания на Аврам Грант.
–
Някои от легендите на Левски като Кирил Ивков приканиха да те поканят за треньор, с цел да “вадиш кестените от огъня”. Би ли се съгласил да се върнеш?
– Знам, че ми следите кариерата. Виждате, че се понечвам с много планове, за които на първо четене бихте споделили: “Велев е бил в “А” група, ставал е първенец, три пъти е играл край за купата и внезапно отива в “Б” група или става основен управител на Спартак (Плевен) във “В” група.” Може би това е довело легендите да пожелаят такова нещо, тъй като ми знаят характера и че съм несклоняем във всяко едно отношение. Докарвам нещата до прекрасен край. Все отново от много години се въртя в тази специалност. Спокойно мога да кажа, че нямам проблем да съм на място, където “трябва да се вадят кестените от огъня”.
– Правилна и уравновесена ли беше съгласно теб последната селекция в Левски?
– Бяха привлечени доста отбранителни халфове в лицето на Гомес, Тиам и португалеца, който пристигна от Динамо (Букурещ). Еднотипни футболисти. Стилът на Делио Роси е да се играе с по-малко крила, а едно време стилът на Левски беше общоприет – с крила и централен нападател, който към момента се търси. Доколкото знам, той е задавал параметрите на скаутите на Левски. Играчите са докарани, незабавно са утвърдени и са взети. Взе Белаид, който към този момент бе в Левски и видяхме по какъв начин се показа. Това приказва, че не познава качествата на този футболист.
– Много почитатели се питат дали Роси избира самичък футболистите, или някой му ги води. Какво смяташ?
– Не знам Спас Русев и вторият след него – господин Иванов, да са се нагърбили със задачата да водят играчи на Роси. Знаем от кое място идват и с какво са се занимавали. Но пък имаше едно забавно изявление на Роси, че господин Русев му е споделил къде да играе Обертан. Това малко ме озадачи. Може би би трябвало да бъде запитан дали не го е споделил на смешка. В предходните си тимове Обертан играеше отляво или отдясно. Това му е най-удобното място, тъй като в профил може да излъже, има бързината, има подаването. Досега беше бутан или като централен нападател, или зад нападателя, а там въобще не му е мястото.
– Как гледаш на думите на подалия оставка шеф Асен Букарев, че в Левски “отвън ябълката е лъскава, а от вътрешната страна е гнила”?
– Може би Букарев трябваше да бъде доста по-конкретен. Той си е подал молбата за овакантяване и тя му е била призната незабавно. А знаете, че в България желаеме да си подадем оставката, само че да не ни я одобрят и да останем. Не знаем каква тъкмо е обстановката. Не мога да схвана това за “гнилата ябълка отвътре”. Може би би трябвало да бъде запитан какво тъкмо засяга. Да, 100% не е имало връзка сред него и Роси, само че можеше да си го каже. “Аз приказвам с Роси, а той не ми обръща внимание” – най-нормалното е да го кажеш, да станеш и да си тръгнеш. След като си състезателен шеф и нямаш дейности в тази посока, значи си непотребен. Както беше казусът с Боримиров – споделиха му, че е непотребен. Питаха го дали желае в школата, той сподели, че ще си намерения и най-после одобри. Букарев трябваше да бъде по-конкретен в това изявление, тъй като е доста елементарно да хвърлиш в пространството неща, за които хората в този момент ще гадаят. Кое е “гнило” – пари ли няма, селекция ли не може да се направи, топки ли нямат да играят, екипи ли няма? Лесно е – казваш, че не ти се дава да работиш. Италианецът не те схваща, не желае да те чуе, ставаш и си тръгваш. Все едно, когато бяхме с останалите от екипа, да не слушаме какво споделя Сираков и да не го взимаме под внимание. Нямаше по какъв начин да се случи! Или когато работих с Боримиров и за последно станахме първенци, постоянно сме имали схващане в тази посока. Да, имали сме и различия, само че те са се оправяли в хода на диалозите.
– Ако Левски остане без трофей този сезон, би трябвало ли Делио Роси да остане на поста треньор на Левски?
– Това към този момент е решение на управлението на Левски дали вижда вероятност в това, което Роси прави. Вижда се, че шампионата няма по какъв начин да се завоюва. За купата е по-възможно. Това ще донесе един дребен позитив за това, за което бе доведен Делио Роси – за шампионската купа след толкоз години. Ще донесе присъединяване в Лига Европа, което също не е малко за тим като Левски, който всяка година би трябвало да се стреми към това. Или пък да му бъде преустановен контракта след първата година и да се притегли нов треньор. За мен най-правилният вид е български треньор.
– Как оценяваш Спас Русев? Бързо ли влезе във футболната ни реалност?
– Според мен бързо навлезе. То не е и доста мъчно, стига да имаш предпочитание да отидеш на стадиона, да приказваш с футболистите и с треньорите, да усетиш самата конюнктура. Не мисля, че би трябвало да влиза в спортно-технически детайлности, само че пък откакто дава пари, ще желае да се интересува от всичко, което става в клуба.
– Опасяваш ли се, че събитията в ЦСКА могат под някаква форма да се повторят и в “синия” клуб и финансов колапс да се случи и с Левски?
– Няма по какъв начин да го знаем. Трябва да се попитат хората, които дават отговор за това нещо. Много е релативно – бяха привлечени много скъпи футболисти в Левски. Играчи, които взимат над 25-30 хиляди евро. Самият треньор взима към 60 хиляди лв. бруто на месец. Има още трима-четирима помощници. Сметката би трябвало да са си я създали президентът и хората, които дават отговор за финансовата част.
– Завръщането на дуета Сираков – Стоилов наподобява все по-невъзможно. Те ли са спасението за Левски?
– Стоилов постоянно има място в Левски, само че сега той е в друго измерение. Не виждам в околните години по какъв начин това може да се случи, в случай че шефовете не решат да създадат нещо фрапантно. Да се види, че има стройна организация, вероятност в бъдещето и тогава самият Стоилов да се съгласи и да пристигна в нашата реалност. Нещата със Сираков са напълно други. Винаги е добре пристигнал в Левски. Не знам тъкмо къде е границата сред завръщането и незавръщането. На пръв взор наподобява далечна, само че пък всичко е до диалози и до схващане.
– Ще те върна години обратно – уволниха те след две победи с 4:0 и 5:0 в Европа. Какво се случи в действителност преди 10 години? Защо се стигна до този бракоразвод, който не беше по взаимно единодушие?
– След една доста тежка година към този момент бях треньор на Левски. Батков ме питаше дали ще влезем в тройката. Казах му, че за мен друга мисъл, с изключение на спечелването на шампионската купа и на купата на страната няма. Даже когато победихме ЦСКА с 2:0, си бях написал резултата авансово и му го демонстрирах след мача. Оттогава стана ясно, че ще станем първенци, въпреки той да не го вярваше. Може би настроенията в лагера и измежду почитателите бяха, че след напускането на Стоилов и Сираков, друго нещо не може да съществува и да стане по-добре. А видяхме, че станахме първенци. Доколкото си припомням, след моето премахване влязохме и в групите на Лига Европа. Дойде Ратко Достанич и тотално разруши тима. След това бе стихотворец от спортния шеф Георги Иванов-Гонзо. Тогава нещата започнаха да отиват надолу. Може би това бе съществена и съдбовна неточност на господин Батков. Той ми изясни в един доста прям диалог, че го срещнал един таксиметров водач на аерогарата и му споделил, че Левски играе доста едва и по тази причина е направил този ход. Спомням си, че след първия мач на “Герена”, когато бихме андорците с 4:0, той излезе пред почитателите и сподели, че може да се случи всичко, само че не и да смени Велев. Явно тогава настроението е било такова, че не са желали Левски да върви напред.
– Имаш и несъмнено възприятие за комизъм. Губиш ли го през годините или го подобряваш?
– Според мен го усъвършенствам. Гледам да се отнасям по-шеговито, само че се стремя да съм перфекционист в това, което желая да върша. До каква степен се получава? Статистиката приказва и хората, които наблюдават моето развиване. В този живот би трябвало да съчетаваме нещата. И сериозните, и шеговитите неща да вървят ръка за ръка.
– Какви са връзките ти с футболистите на ЦСКА, против които си играл през годините? Имаш ли другари измежду тях?
– Не се виждаме, рядко се чуваме, само че са ни съвършени връзките с Гошо Димитров, Лъчо Танев, Недялко Младенов, Стойчо Младенов… Разбира се, Христо Стоичков преди всичко, макар че имахме съществени дрязги, когато бяхме млади.
– Работи на доста места в България – професионално ли се ръководи футболът у нас?
– В местата, където съм бил, а и където съм сега, виждам да е професионално. Така би трябвало да се отнасяме към тази специалност. Естествено, когато отидеш в по-долна група, тези неща малко поизбледняват, само че отново се стремим да извлечем максимума.
– Дълго игра в Израел, другар си с локалното великолепие Аврам Грант. Защо не опитва там треньорска кариера?
– Имал съм предложения оттова, само че съм решил, че в България ще се осъществявам по-професионално, в сравнение с в Израел. Това е било основната ми концепция.
Съпругата ти Бояна има ли пръст в това да не отидеш в Израел?
– Не, ние изкарахме прелестен интервал в Израел. 15 съвършени години. Имаме единствено хубави мемоари оттова. Не мога да кажа нищо неприятно за тези страна и хора.
– Харесваш ли си прякорите “Джеймс”, “Кокала”? Как се появиха?
– В младежките години какви ли не прякори се измисляха – Гибона, Катъра, Вълка… Имаше един ентусиаст Ванчо Печката и той ми измисли прякора “Джеймс”, по този начин ми викаше. А “Кокала” може би тъй като структурата ми бе такава, с по-изразена костна система. С хората, с които съм играл в юношеските години, сме имали доста хубави мемоари. Затова нашето потомство и малко по-възрастните ни помнят като съществени момчета, които дават всичко за тима си.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
– Здравей, Емо! Няма да те питаме за снощния дуел Левски – Лудогорец, тъй като твоята най-голяма мощ като състезател и като треньор е във Вечното дерби. Затова се насочваме към първия полуфинал за Купата на България с ЦСКА – по какъв начин го видя?
– Очаквах такава среща и такава реакция от тима на сърцето ми – Левски. След трите следващи загуби трябваше да наподобяват по различен метод и това се случи. Играха доста нападателно, стимулирано, бяха проведени. Но знаем, че когато нещата се вземат решение в два мача, всичко може да се случи. След втория дуел ще забележим кой ще продължи напред. Надявам се, че това ще бъде Левски, защото взе солидна преднина от два чисти гола на непознат терен. Но виждаме наклонност и в двата тима – зависят от един-двама играчи. В случая индивидът, който отличи Левски в този мач, беше Обертан. Няма какво да си кривим душата – освен при изработването на головете, само че и в другите обстановки, той даваше звук на самочувствието и настроението в Левски.
– Десет години без купа! Вярвал ли си, че ще се стигне до подобен скръбен интервал в историята на Левски?
– Лично аз не съм вярвал.
– Защо се стигна дотук?
– Може би нещата са много сложни. Като се стартира от невкарването на футболисти в първия тим от нашата школа. А когато ние играехме, бяхме най-малко 7-8-9 индивида юноши на Левски. Това значително отдалечи Левски от гранда, който сме привикнали да загатваме и да виждаме. На всичкото от горната страна и откакто влязохме в Европейския съюз, непрестанно започнаха да се вкарват непознати футболисти. Вече нямаше място за играчите от школата или пък за тези, привлечени от други български тимове. Естествено, това повлиява и на националния тим. Виждаме, че и той е в доста неприятно положение. Но това са нещата – не сме го вярвали, само че е реалност за жалост.
– В началото на века Левски беше безспорен хегемон. Имаше постоянния финансов тил на Майкъл Чорни. В кой миг се обърка посоката?
– Пак ще се върна на новопривлечените футболисти и непрекъснатите смени на треньори. В Левски има текучество, а виждаме, че моделът, който Лудогорец построи, е най-печеливш – с български треньор, с привлечени от малко малко скъпи положителни футболисти. Това носи резултат към този момент шест-седем години поред.
– При Левски се получи и нещо друго – промяна на притежателите. Непрекъснато имаше неодобрение към Тодор Батков, по-късно имаше неизясненост в собствеността, смениха се доста спортни шефове. Нямаше безусловно никаква организация в клуба…
– Аз съм очевидец на интервала, в който Левски в действителност беше хегемон във всяко едно отношение. Не единствено на футболния терен, само че и организационно. Всички равнища бяха съвсем съвършени. Не можем да приказваме за перфекционизъм, тъй като въпреки всичко сме в България, само че Левски беше на доста високо равнище във всяко едно отношение. Може би това помагаше за развиването на тима. Но тогава имахме много български футболисти – Боримиров, Телкийски, Гошо Петков… Играчи, които в действителност бяха на доста високо равнище. А като включим и чужденците, които не бяха доста, само че много качествени – Дарко Тасевски, Седрик Бардон, Жоазиньо, Зе Соареш… Впоследствие видяхме, че се котираха добре и в Европа.
– Но пристигна една финансова рецесия, при която сякаш цялата построена къща се срути…
– Там беше моментът да се преценяват нещата и да се каже, че може би една-две години ще бъдат “нулеви”, с цел да може да се построи още веднъж един гръбнак във всяко едно отношение. Трябваше да се тръгне отнякъде, а не да се лутаме непрестанно в привличането на нови и нови чужденци, както футболисти, по този начин и треньори. И увеличението на задълженията, което става като снежна топка. Непрекъснато се усилва и няма край.
-Какъв е коментарът ти за Делио Роси и неговото дело на “Герена”?
– Аз не съм индивидът, който би трябвало да разяснява този треньор. Той пристигна с много сериозна визитка. В България постоянно сме се възхищавали на това, което се прави в Италия, Испания, Франция, Германия. Дойде с огромни упоритости. Обеща да работи доста с новите футболисти, които бяха привлечени, както през зимния, по този начин и през летния интервал. Засега не виждаме доста огромна сплав сред треньорския екип и футболистите. Мисля, че някъде там връзката се къса. За мен е вярно, че управлението застава зад треньора. Така би трябвало и да бъде. Има подписан контракт и считам, че желае да направи нещо с този тим на Левски. Дали ще успее, ще покаже бъдещето. Тази голяма разлика в точките сред първите два тима и Левски е смайваща. Просто не знам за какво по този начин се получи внезапно. Не беше толкоз огромна, бяхме на 3-4 точки от първото място. Даже мисля, че бяхме и пред ЦСКА по едно време. След това нещата се объркаха. Не мога да кажа повече детайлности, защото не съм в “кухнята” на Левски и не знам по какъв начин тъкмо стоят нещата в спортно-техническия развой.4
– Различно ли щеше да бъде, в случай че бе определен другият претендент Аврам Грант? Знам, че ти е мъчно да не бъдеш привързан, тъй като сте другари, познавате се доста добре…
– Несъмнено щеше да бъде по-добре. Така си мисля, тъй като той е построен основен управител. Щеше да има ядро от треньори и експерти, множеството българи. Не укривам, че може би и аз щях да бъда включително. Знам му методите на работа, с какви стилове играе както в Израел, по този начин и в другите страни, в които е бил. Смятам, че щеше да бъде по-добрият вид, само че откакто са избрали Делио Роси… Не знам каква е била повода, може би по-големите финансови искания на Аврам Грант.
–
Някои от легендите на Левски като Кирил Ивков приканиха да те поканят за треньор, с цел да “вадиш кестените от огъня”. Би ли се съгласил да се върнеш?
– Знам, че ми следите кариерата. Виждате, че се понечвам с много планове, за които на първо четене бихте споделили: “Велев е бил в “А” група, ставал е първенец, три пъти е играл край за купата и внезапно отива в “Б” група или става основен управител на Спартак (Плевен) във “В” група.” Може би това е довело легендите да пожелаят такова нещо, тъй като ми знаят характера и че съм несклоняем във всяко едно отношение. Докарвам нещата до прекрасен край. Все отново от много години се въртя в тази специалност. Спокойно мога да кажа, че нямам проблем да съм на място, където “трябва да се вадят кестените от огъня”.
– Правилна и уравновесена ли беше съгласно теб последната селекция в Левски?
– Бяха привлечени доста отбранителни халфове в лицето на Гомес, Тиам и португалеца, който пристигна от Динамо (Букурещ). Еднотипни футболисти. Стилът на Делио Роси е да се играе с по-малко крила, а едно време стилът на Левски беше общоприет – с крила и централен нападател, който към момента се търси. Доколкото знам, той е задавал параметрите на скаутите на Левски. Играчите са докарани, незабавно са утвърдени и са взети. Взе Белаид, който към този момент бе в Левски и видяхме по какъв начин се показа. Това приказва, че не познава качествата на този футболист.
– Много почитатели се питат дали Роси избира самичък футболистите, или някой му ги води. Какво смяташ?
– Не знам Спас Русев и вторият след него – господин Иванов, да са се нагърбили със задачата да водят играчи на Роси. Знаем от кое място идват и с какво са се занимавали. Но пък имаше едно забавно изявление на Роси, че господин Русев му е споделил къде да играе Обертан. Това малко ме озадачи. Може би би трябвало да бъде запитан дали не го е споделил на смешка. В предходните си тимове Обертан играеше отляво или отдясно. Това му е най-удобното място, тъй като в профил може да излъже, има бързината, има подаването. Досега беше бутан или като централен нападател, или зад нападателя, а там въобще не му е мястото.
– Как гледаш на думите на подалия оставка шеф Асен Букарев, че в Левски “отвън ябълката е лъскава, а от вътрешната страна е гнила”?
– Може би Букарев трябваше да бъде доста по-конкретен. Той си е подал молбата за овакантяване и тя му е била призната незабавно. А знаете, че в България желаеме да си подадем оставката, само че да не ни я одобрят и да останем. Не знаем каква тъкмо е обстановката. Не мога да схвана това за “гнилата ябълка отвътре”. Може би би трябвало да бъде запитан какво тъкмо засяга. Да, 100% не е имало връзка сред него и Роси, само че можеше да си го каже. “Аз приказвам с Роси, а той не ми обръща внимание” – най-нормалното е да го кажеш, да станеш и да си тръгнеш. След като си състезателен шеф и нямаш дейности в тази посока, значи си непотребен. Както беше казусът с Боримиров – споделиха му, че е непотребен. Питаха го дали желае в школата, той сподели, че ще си намерения и най-после одобри. Букарев трябваше да бъде по-конкретен в това изявление, тъй като е доста елементарно да хвърлиш в пространството неща, за които хората в този момент ще гадаят. Кое е “гнило” – пари ли няма, селекция ли не може да се направи, топки ли нямат да играят, екипи ли няма? Лесно е – казваш, че не ти се дава да работиш. Италианецът не те схваща, не желае да те чуе, ставаш и си тръгваш. Все едно, когато бяхме с останалите от екипа, да не слушаме какво споделя Сираков и да не го взимаме под внимание. Нямаше по какъв начин да се случи! Или когато работих с Боримиров и за последно станахме първенци, постоянно сме имали схващане в тази посока. Да, имали сме и различия, само че те са се оправяли в хода на диалозите.
– Ако Левски остане без трофей този сезон, би трябвало ли Делио Роси да остане на поста треньор на Левски?
– Това към този момент е решение на управлението на Левски дали вижда вероятност в това, което Роси прави. Вижда се, че шампионата няма по какъв начин да се завоюва. За купата е по-възможно. Това ще донесе един дребен позитив за това, за което бе доведен Делио Роси – за шампионската купа след толкоз години. Ще донесе присъединяване в Лига Европа, което също не е малко за тим като Левски, който всяка година би трябвало да се стреми към това. Или пък да му бъде преустановен контракта след първата година и да се притегли нов треньор. За мен най-правилният вид е български треньор.
– Как оценяваш Спас Русев? Бързо ли влезе във футболната ни реалност?
– Според мен бързо навлезе. То не е и доста мъчно, стига да имаш предпочитание да отидеш на стадиона, да приказваш с футболистите и с треньорите, да усетиш самата конюнктура. Не мисля, че би трябвало да влиза в спортно-технически детайлности, само че пък откакто дава пари, ще желае да се интересува от всичко, което става в клуба.
– Опасяваш ли се, че събитията в ЦСКА могат под някаква форма да се повторят и в “синия” клуб и финансов колапс да се случи и с Левски?
– Няма по какъв начин да го знаем. Трябва да се попитат хората, които дават отговор за това нещо. Много е релативно – бяха привлечени много скъпи футболисти в Левски. Играчи, които взимат над 25-30 хиляди евро. Самият треньор взима към 60 хиляди лв. бруто на месец. Има още трима-четирима помощници. Сметката би трябвало да са си я създали президентът и хората, които дават отговор за финансовата част.
– Завръщането на дуета Сираков – Стоилов наподобява все по-невъзможно. Те ли са спасението за Левски?
– Стоилов постоянно има място в Левски, само че сега той е в друго измерение. Не виждам в околните години по какъв начин това може да се случи, в случай че шефовете не решат да създадат нещо фрапантно. Да се види, че има стройна организация, вероятност в бъдещето и тогава самият Стоилов да се съгласи и да пристигна в нашата реалност. Нещата със Сираков са напълно други. Винаги е добре пристигнал в Левски. Не знам тъкмо къде е границата сред завръщането и незавръщането. На пръв взор наподобява далечна, само че пък всичко е до диалози и до схващане.
– Ще те върна години обратно – уволниха те след две победи с 4:0 и 5:0 в Европа. Какво се случи в действителност преди 10 години? Защо се стигна до този бракоразвод, който не беше по взаимно единодушие?
– След една доста тежка година към този момент бях треньор на Левски. Батков ме питаше дали ще влезем в тройката. Казах му, че за мен друга мисъл, с изключение на спечелването на шампионската купа и на купата на страната няма. Даже когато победихме ЦСКА с 2:0, си бях написал резултата авансово и му го демонстрирах след мача. Оттогава стана ясно, че ще станем първенци, въпреки той да не го вярваше. Може би настроенията в лагера и измежду почитателите бяха, че след напускането на Стоилов и Сираков, друго нещо не може да съществува и да стане по-добре. А видяхме, че станахме първенци. Доколкото си припомням, след моето премахване влязохме и в групите на Лига Европа. Дойде Ратко Достанич и тотално разруши тима. След това бе стихотворец от спортния шеф Георги Иванов-Гонзо. Тогава нещата започнаха да отиват надолу. Може би това бе съществена и съдбовна неточност на господин Батков. Той ми изясни в един доста прям диалог, че го срещнал един таксиметров водач на аерогарата и му споделил, че Левски играе доста едва и по тази причина е направил този ход. Спомням си, че след първия мач на “Герена”, когато бихме андорците с 4:0, той излезе пред почитателите и сподели, че може да се случи всичко, само че не и да смени Велев. Явно тогава настроението е било такова, че не са желали Левски да върви напред.
– Имаш и несъмнено възприятие за комизъм. Губиш ли го през годините или го подобряваш?
– Според мен го усъвършенствам. Гледам да се отнасям по-шеговито, само че се стремя да съм перфекционист в това, което желая да върша. До каква степен се получава? Статистиката приказва и хората, които наблюдават моето развиване. В този живот би трябвало да съчетаваме нещата. И сериозните, и шеговитите неща да вървят ръка за ръка.
– Какви са връзките ти с футболистите на ЦСКА, против които си играл през годините? Имаш ли другари измежду тях?
– Не се виждаме, рядко се чуваме, само че са ни съвършени връзките с Гошо Димитров, Лъчо Танев, Недялко Младенов, Стойчо Младенов… Разбира се, Христо Стоичков преди всичко, макар че имахме съществени дрязги, когато бяхме млади.
– Работи на доста места в България – професионално ли се ръководи футболът у нас?
– В местата, където съм бил, а и където съм сега, виждам да е професионално. Така би трябвало да се отнасяме към тази специалност. Естествено, когато отидеш в по-долна група, тези неща малко поизбледняват, само че отново се стремим да извлечем максимума.
– Дълго игра в Израел, другар си с локалното великолепие Аврам Грант. Защо не опитва там треньорска кариера?
– Имал съм предложения оттова, само че съм решил, че в България ще се осъществявам по-професионално, в сравнение с в Израел. Това е било основната ми концепция.
Съпругата ти Бояна има ли пръст в това да не отидеш в Израел?
– Не, ние изкарахме прелестен интервал в Израел. 15 съвършени години. Имаме единствено хубави мемоари оттова. Не мога да кажа нищо неприятно за тези страна и хора.
– Харесваш ли си прякорите “Джеймс”, “Кокала”? Как се появиха?
– В младежките години какви ли не прякори се измисляха – Гибона, Катъра, Вълка… Имаше един ентусиаст Ванчо Печката и той ми измисли прякора “Джеймс”, по този начин ми викаше. А “Кокала” може би тъй като структурата ми бе такава, с по-изразена костна система. С хората, с които съм играл в юношеските години, сме имали доста хубави мемоари. Затова нашето потомство и малко по-възрастните ни помнят като съществени момчета, които дават всичко за тима си.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ