Господ е българин!: 31 г от паметния мач на „Парк де Пренс“, който ни класира за Мондиал'94
Емил Костадинов прати " лъвовете " в Съединени американски щати с гол в последната минута
България се класира за присъединяване в международното футболно състезание в Съединени американски щати, откакто отстрани Франция в мач на 17 ноември 1993 година на стадион „ Парк де Пренс “ в Париж.
„ Господ е българин! “, възкликна тогава в ефира на Българската национална телевизия именитият футболен коментатор Николай Колев – Мичмана, когато в последната минута на мача Емил Костадинов вкарва победния гол във вратата на Бернар Лама.
В архивите на Българска телеграфна агенция могат да се прочетат материалите на пратеника на БТА Николай Зографов, който следи развиването на футболната тематика във Франция. В бюлетина „ Спорт “ на Българска телеграфна агенция наблюдаваме какви са били настройките преди мача и след успеха на българския тим:
Футбол: Пред мача Франция-България
Французите са уверени в триумфа си
Париж, 16 ноември 1993 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Н. Зографов/ Един ден преди последния дуел от шеста квалификационна група (зона „ Европа “) за международното състезание по футбол сред тимовете на Франция и на България тукашните средства за осведомление не престават да отделят огромно място на своите страници или в своите излъчвания на идния дуел на „ Парк де Пренс “. След като малкия екран сподели фрагменти от последния сполучлив мач на „ петлите “ с българите, състоял се на 21 ноември 1984 година в Париж (в който те победиха с 1:0), бе излъчено изявление с Папен. Той недвусмислено съобщи, че вторият в групата, който ще продължи битката във финалите на международното състезание в Съединени американски щати, ще бъде френският тим. (Както е известно, първите „ визи “ за Съединени американски щати в тази група завоюваха шведите.)
На цели страници днешните утринни вестници разгласяват голям брой материали, свързани с утрешния мач. Заедно с представянето на най-нашумелите имена във френския тим се отдава и дължимото на българските звезди. Под заглавие „ Приключението на Михайлов “ първият народен вестник във Франция – „ Фигаро “, споделя за вратаря на представителния ни тим Борислав Михайлов, който играе в тукашния „ Мюлуз “. Капитанът на българите акцентира, че най-сериозната опасност за вратата му е тандемът Папен – Кантона, само че в тази връзка показва и опциите на Лизаразу и на Созе.
И до момента в който фотографията на Михайлов е в спортната страница на „ Фигаро “, то на цялата цветна корица на профилираното футболно издание „ Онз Мондиал “ се усмихва Христо Стоичков, който (в колаж) е захапал и прегъва фотографията на френския народен тим.
Наставниците на френския състав несъмнено гледат прекомерно съществено на колажа. Не инцидентно „ Фигаро “ разгласява на пет колони материала „ Трима мъже за една групова терапия “, в който се акцентират напъните на Бернар Улие и на неговите помощници Айме Жаке и Анри Емил за заздравяването на духа на тима и за психическата му готовност за утрешното му тестване. Към напъните им се причислява и президентът на Футболната федерация на Франция Жан Фурне Файар, който декларира в изявление: „ Франция може и би трябвало да победи. “
Две страници отделя на футболното събитие в сряда днешният „ Франс соар “. В обстойно изявление Франк Созе акцентира: „ Нищо не трябва да ни разсейва “, и припомня, че българите ще се борят за успеха непременно.
Под заглавие „ Жерар Улие приготвя удар “ се разяснява тактиката на треньора на домакините. Както към този момент бе обявено, той ще се придържа към отбранителна тактичност (по системата „ 4-4-2 “). По този мотив не стихват и мненията към неучастието на Жинола, а в материал, озаглавен „ Папен се нуждае от Кантона “, се акцентира смисъла на двойката Кантона-Папен за френската ударна мощност. Като илюстрация на това се дава фактът, че от 12 август 1989 година насам дуото Папен-Кантона е постигнало 41 от 69-те гола, записани в актива на „ петлите “, което се равнява на 60% от точните им попадения. Вестите от Клерфонтен не престават да идват, само че в това време за българския тим се оповестява прекомерно малко. Причина за това е желанието на Димитър Пенев да не се впуска в подробни пояснения пред публицисти по отношение на проектите си за сряда.
Впрочем през днешния ден българите идват в Париж от Германия (Франкфурт на Майн) и тази вечер ще създадат тренировката си на стадион „ Парк де Пренс “.
Очаква се след идването им треньорът Димитър Пенев да даде конференция.
До последно наподобява, че българският тим ще отпадне от класирането за международното по футбол и най-после френската аудитория даже запява „ Марсилезата “, само че в последната минута резултатът се прекатурва:
Франция – България – 1:2
Париж, 17 ноември 1993 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Николай Зографов/ Тази вечер на стадион „ Парк де Пренс “ се игра последната квалификационна среща за международно състезание по футбол в 6-та европейска група сред тимовете на Франция и България. Двубоят имаше съдбоносен темперамент и за двата състава, само че за българите нямаше друга опция с изключение на победа, с цел да се класират за финалите на международното състезание в Съединени американски щати през идната година.
Избраниците на старши треньора Димитър Пенев започнаха мача със самочувствие, технично и невъзмутимо разиграваха топката, търсейки пукнатини в отбраната на „ петлите “. Впрочем, един жив петел се разноски на тревата на известния парижки стадион и мачът бе пресечен за близо две минути. (...)
Така пристигна неприятната за българите 32-ра минута. Левият бранител Цанко Цветанов бе спрян непозволено, само че основният арбитър Лесли Мотръм не отсъди фал, Франк Созе напредна и центрира тъкмо към Жан-Пиер Пален, който с глава смъкна топката на Ерик Кантона. От непосредствена непосредственост Ерик Кантона простреля Михайлов – 1:0 за Франция.
Българите отвърнаха на удара с удар. В 37-та минута Красимир Балъков извърши добре корнер и Емил Костадинов с превъзходен удар с глава изравни резултата – 1:1.
През второто полувреме „ петлите “ се активизираха, овладяха средата на терена и дълго време пред техния вратар Бернар Лама бе повече от умерено. В самия завършек на мача стратегът на българите Димитър Пенев направи две смени по едно и също време и вкара в игра Даниел Боримиров и Петър Александров.
Течаха към този момент последните минути, хиляди французи запяха „ Марсилезата “ в чест на класирането на „ петлите “ за САЩ-94. В последната минута на дуела Любослав Пенев майсторски изведе Емил Костадинов и крилото с безсърдечен диагонален удар изпрати топката в мрежата на французите – 2:1 за България!
След последния съдийски сигнал футболистите в сини фланелки не криеха сълзите си, а българите ликуваха – България е финалист на международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година.
Ето и крайното класиране в групата:
1) Швеция 6 3 1 19:8 15
2) България 6 2 2 19:10 14
3) Франция 6 1 3 17:10 13
4) Австрия 3 2 5 15:16 8
5) Финландия 2 1 7 9:18 5
6) Израел 1 3 6 10:27 5
Двата тима играха в следните сформира:
Франция: Лама, Десаи, Пети, Рош, Блан, Льо Гуен, Дешан, Созе (Терен), Папен (Жинола), Педрос, Кантона
България: Михайлов, Кременлиев, Иванов, Цветанов (Боримиров), Хубчев, Янков, Костадинов, Стоичков, Пенев, Балъков, Лечков (Александров).
На идващия ден треньорите на двата тима разясняват резултата:
След мача Франция – България
Париж, 18 ноември 1993 година /БТА/ След снощния мач за международно състезание по футбол сред тимовете на Франция и България двамата треньори споделиха:
Жерар Улие (Франция): „ Това беше най-катастрофалният сюжет за нас. Аз съм извънредно трагичен поради играчите. Те работиха цели 11 месеца, с цел да се класират. Все отново мисля, че Франция е малко незаслужено отстранена. Ние може единствено доста да съжаляваме. След последния съдийски сигнал мислех за бъдещето на играчите. Казах им, че могат да съжаляват, само че не би трябвало да изпитват скрупули на съвестта. “
Димитър Пенев (България): „ Моите играчи и аз посвещаваме успеха и класирането за международното състезание на целия български народ. Що се отнася до мен, аз съм взел участие като състезател на финалите на три международни шампионати. Сега за първи път ще вземам участие като треньор. Аз мисля, че можем да реализираме хубави неща в Съединени американски щати. Тази вечер значимото беше да победим и моите играчи заслужаваха успеха, без значение че французите откриха резултата. Мисля, че французите бяха нервни и сякаш малко се опасяваха. Те не се откриваха. Моите играчи се показаха доста добре и демонстрираха тяхната стойност в офанзива и в средата на терена. “
Успехът на българския тим провокира реакции и от институциите:
Александър Йорданов и Любен Беров показаха уважението си към стореното от българските футболисти
София, 18 ноември 1993 година /БТА/ Председателят на Народното събрание Александър Йорданов и министър-председателят Любен Беров демонстрираха уважението си към стореното нощес от българските футболисти на парижкия стадион „ Парк де Пренс “. В ранните утринни часове те посрещнаха на летище „ София “ двама от тях – Петър Хубчев и Златко Янков – които дойдоха от Париж дружно с огромната група български публицисти, и с ръководители на българския спорт и на БФС.
Господата показаха задоволството си от блестящия триумф на нашите футболисти и подчертаха смисъла му за България.
Александър Йорданов уточни, че сега такива победи са ни нужни и че тяхната стойност не е обвързвана единствено със спортната конкуренция.
В отговор на журналистически въпрос дали възможна загуба на българските футболисти щеше да повлияе за рухването на държавното управление, Любен Беров отговори шеговито, че в този момент най-малко за още една година ще може да бъде спокоен.
Коментарите на френските медии за мача са от „ неописуемо “ до „ ужасяващ призрачен сън “:
Футбол – След мача България – Франция
Париж, 18 ноември 1993 година /БТА/ Френският състезателен всекидневник „ Л`Екип “ заключи всичко в една дума: „ Неописуемо! “
А кореспондентът на АП, Салваторе Занга озаглавил публикацията си „ Франция – в потрес след фала за Световната купа “ написа: „ Не единствено тъй като не съумяха да се класират за финалите, това от което боли повече е загубата на два мача в последните минути, и то в Париж. “
Голът, маркиран 10 секунди преди края на квалификационния мач Франция – България (1:2), изпрати България в Съединени американски щати и заля френските футболисти със сълзи.
Това бе нов удар за френския футбол, който не доближи до финалите на международния шампионат и през 1990, а бе замесен и в абсурда с обвиняването в рушвет на носителя на купата на европейските първенци Олимпик (Марсилия) през тази година, прибавя Занга.
„ Това, което се случи е извънредно, само че дано да не приказваме за него в този момент, когато ни се вие свят, споделя Жан Фурне Фаярд, началник на френската футболна федерация. За да вземеш вярно решение, ти е належащо време за размисъл. “
Заглавията във френската преса безусловно се надпреварваха в желанието си да опишат общия потрес и меланхолия, последвали вчерашния крах. Сред тях са „ Нула “, „ Ужасен призрачен сън “, „ Франция се класира за Световната купа през (...) 1998 “ и т. н.
След класирането на международното, българите към този момент декларират упоритости и за класиране най-малко за четвъртфинал:
Михов: Очаквам първа победа и на финалите
София, 21 ноември 1993 година /БТА/ След триумфа в Париж, президентът на Българския футболен съюз Валентин Михов, придружаван от вицепрезидента Христо Данов и футболиста Георги Донков, бе на работно посещаване в седалището на УЕФА в Швейцария. Наказанието на футболиста Донков бе понижено до декември 1995 година, а през днешния ден тримата се завърнаха в България. На летище „ София “ президентът на БФС Валентин Михов показа пред кореспондент на Българска телеграфна агенция: „ Мисля, че успеха ни над Франция бе изкована в Грюнвалд. Нашите момчета се приготвиха на мира, надалеч от всички – родственици, близки, другари, и съумяха да излязат на терена на „ Перк де Пренс “ изцяло съсредоточени. Останалото го знаете – всички плакахме от наслада (…)
Сега би трябвало да изчакаме жребия на 19 декември и да мислим за подготовката ни за финалите в Съединени американски щати. Струва ми се, че тим със звезди от ранга на Стоичков, Костадинов и Пенев може да мисли освен за присъединяване, а и за триумф на финалния шампионат. Време е най-сетне да реализираме първата победа на финали на международно състезание, само че би трябвало да мислим и за освен това – класиране най-малко за четвъртфинал “ (...)
На Мондиал`94
През идната година – 1994 година, страната ни взе участие за шести път на международни финали – Петнадесетото международно състезание по футбол, което се организира от 17 юни до 17 юли в Съединени американски щати. Победата над Гърция с 4:0 в груповата фаза е първата, маркирана от български народен тим по футбол на международни финали.
В групата България остава втора с равни точки с първата – Нигерия (но с по-лоша голова разлика и със загуба от тях), и с третата – Аржентина (с равна голова разлика само че с победа над Аржентина).
В осминафиналите нашият футболен тим отстранява Мексико с 4:2 след дузпи (1:1 в постоянното време и продълженията).
На четвъртфинала, на 10 юли, България играе против международния първенец Германия. Тогава националният ни тим записва най-голямото достижение на българския футбол, класирайки се на полуфинала на международното състезание по футбол в Съединени американски щати, откакто побеждава Германия с резултат 2:1.
На полуфинала губим от Италия с 1:2.
България се класира за присъединяване в международното футболно състезание в Съединени американски щати, откакто отстрани Франция в мач на 17 ноември 1993 година на стадион „ Парк де Пренс “ в Париж.
„ Господ е българин! “, възкликна тогава в ефира на Българската национална телевизия именитият футболен коментатор Николай Колев – Мичмана, когато в последната минута на мача Емил Костадинов вкарва победния гол във вратата на Бернар Лама.
В архивите на Българска телеграфна агенция могат да се прочетат материалите на пратеника на БТА Николай Зографов, който следи развиването на футболната тематика във Франция. В бюлетина „ Спорт “ на Българска телеграфна агенция наблюдаваме какви са били настройките преди мача и след успеха на българския тим:
Футбол: Пред мача Франция-България
Французите са уверени в триумфа си
Париж, 16 ноември 1993 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Н. Зографов/ Един ден преди последния дуел от шеста квалификационна група (зона „ Европа “) за международното състезание по футбол сред тимовете на Франция и на България тукашните средства за осведомление не престават да отделят огромно място на своите страници или в своите излъчвания на идния дуел на „ Парк де Пренс “. След като малкия екран сподели фрагменти от последния сполучлив мач на „ петлите “ с българите, състоял се на 21 ноември 1984 година в Париж (в който те победиха с 1:0), бе излъчено изявление с Папен. Той недвусмислено съобщи, че вторият в групата, който ще продължи битката във финалите на международното състезание в Съединени американски щати, ще бъде френският тим. (Както е известно, първите „ визи “ за Съединени американски щати в тази група завоюваха шведите.)
На цели страници днешните утринни вестници разгласяват голям брой материали, свързани с утрешния мач. Заедно с представянето на най-нашумелите имена във френския тим се отдава и дължимото на българските звезди. Под заглавие „ Приключението на Михайлов “ първият народен вестник във Франция – „ Фигаро “, споделя за вратаря на представителния ни тим Борислав Михайлов, който играе в тукашния „ Мюлуз “. Капитанът на българите акцентира, че най-сериозната опасност за вратата му е тандемът Папен – Кантона, само че в тази връзка показва и опциите на Лизаразу и на Созе.
И до момента в който фотографията на Михайлов е в спортната страница на „ Фигаро “, то на цялата цветна корица на профилираното футболно издание „ Онз Мондиал “ се усмихва Христо Стоичков, който (в колаж) е захапал и прегъва фотографията на френския народен тим.
Наставниците на френския състав несъмнено гледат прекомерно съществено на колажа. Не инцидентно „ Фигаро “ разгласява на пет колони материала „ Трима мъже за една групова терапия “, в който се акцентират напъните на Бернар Улие и на неговите помощници Айме Жаке и Анри Емил за заздравяването на духа на тима и за психическата му готовност за утрешното му тестване. Към напъните им се причислява и президентът на Футболната федерация на Франция Жан Фурне Файар, който декларира в изявление: „ Франция може и би трябвало да победи. “
Две страници отделя на футболното събитие в сряда днешният „ Франс соар “. В обстойно изявление Франк Созе акцентира: „ Нищо не трябва да ни разсейва “, и припомня, че българите ще се борят за успеха непременно.
Под заглавие „ Жерар Улие приготвя удар “ се разяснява тактиката на треньора на домакините. Както към този момент бе обявено, той ще се придържа към отбранителна тактичност (по системата „ 4-4-2 “). По този мотив не стихват и мненията към неучастието на Жинола, а в материал, озаглавен „ Папен се нуждае от Кантона “, се акцентира смисъла на двойката Кантона-Папен за френската ударна мощност. Като илюстрация на това се дава фактът, че от 12 август 1989 година насам дуото Папен-Кантона е постигнало 41 от 69-те гола, записани в актива на „ петлите “, което се равнява на 60% от точните им попадения. Вестите от Клерфонтен не престават да идват, само че в това време за българския тим се оповестява прекомерно малко. Причина за това е желанието на Димитър Пенев да не се впуска в подробни пояснения пред публицисти по отношение на проектите си за сряда.
Впрочем през днешния ден българите идват в Париж от Германия (Франкфурт на Майн) и тази вечер ще създадат тренировката си на стадион „ Парк де Пренс “.
Очаква се след идването им треньорът Димитър Пенев да даде конференция.
До последно наподобява, че българският тим ще отпадне от класирането за международното по футбол и най-после френската аудитория даже запява „ Марсилезата “, само че в последната минута резултатът се прекатурва:
Франция – България – 1:2
Париж, 17 ноември 1993 година /Спец. кор. на Българска телеграфна агенция Николай Зографов/ Тази вечер на стадион „ Парк де Пренс “ се игра последната квалификационна среща за международно състезание по футбол в 6-та европейска група сред тимовете на Франция и България. Двубоят имаше съдбоносен темперамент и за двата състава, само че за българите нямаше друга опция с изключение на победа, с цел да се класират за финалите на международното състезание в Съединени американски щати през идната година.
Избраниците на старши треньора Димитър Пенев започнаха мача със самочувствие, технично и невъзмутимо разиграваха топката, търсейки пукнатини в отбраната на „ петлите “. Впрочем, един жив петел се разноски на тревата на известния парижки стадион и мачът бе пресечен за близо две минути. (...)
Така пристигна неприятната за българите 32-ра минута. Левият бранител Цанко Цветанов бе спрян непозволено, само че основният арбитър Лесли Мотръм не отсъди фал, Франк Созе напредна и центрира тъкмо към Жан-Пиер Пален, който с глава смъкна топката на Ерик Кантона. От непосредствена непосредственост Ерик Кантона простреля Михайлов – 1:0 за Франция.
Българите отвърнаха на удара с удар. В 37-та минута Красимир Балъков извърши добре корнер и Емил Костадинов с превъзходен удар с глава изравни резултата – 1:1.
През второто полувреме „ петлите “ се активизираха, овладяха средата на терена и дълго време пред техния вратар Бернар Лама бе повече от умерено. В самия завършек на мача стратегът на българите Димитър Пенев направи две смени по едно и също време и вкара в игра Даниел Боримиров и Петър Александров.
Течаха към този момент последните минути, хиляди французи запяха „ Марсилезата “ в чест на класирането на „ петлите “ за САЩ-94. В последната минута на дуела Любослав Пенев майсторски изведе Емил Костадинов и крилото с безсърдечен диагонален удар изпрати топката в мрежата на французите – 2:1 за България!
След последния съдийски сигнал футболистите в сини фланелки не криеха сълзите си, а българите ликуваха – България е финалист на международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година.
Ето и крайното класиране в групата:
1) Швеция 6 3 1 19:8 15
2) България 6 2 2 19:10 14
3) Франция 6 1 3 17:10 13
4) Австрия 3 2 5 15:16 8
5) Финландия 2 1 7 9:18 5
6) Израел 1 3 6 10:27 5
Двата тима играха в следните сформира:
Франция: Лама, Десаи, Пети, Рош, Блан, Льо Гуен, Дешан, Созе (Терен), Папен (Жинола), Педрос, Кантона
България: Михайлов, Кременлиев, Иванов, Цветанов (Боримиров), Хубчев, Янков, Костадинов, Стоичков, Пенев, Балъков, Лечков (Александров).
На идващия ден треньорите на двата тима разясняват резултата:
След мача Франция – България
Париж, 18 ноември 1993 година /БТА/ След снощния мач за международно състезание по футбол сред тимовете на Франция и България двамата треньори споделиха:
Жерар Улие (Франция): „ Това беше най-катастрофалният сюжет за нас. Аз съм извънредно трагичен поради играчите. Те работиха цели 11 месеца, с цел да се класират. Все отново мисля, че Франция е малко незаслужено отстранена. Ние може единствено доста да съжаляваме. След последния съдийски сигнал мислех за бъдещето на играчите. Казах им, че могат да съжаляват, само че не би трябвало да изпитват скрупули на съвестта. “
Димитър Пенев (България): „ Моите играчи и аз посвещаваме успеха и класирането за международното състезание на целия български народ. Що се отнася до мен, аз съм взел участие като състезател на финалите на три международни шампионати. Сега за първи път ще вземам участие като треньор. Аз мисля, че можем да реализираме хубави неща в Съединени американски щати. Тази вечер значимото беше да победим и моите играчи заслужаваха успеха, без значение че французите откриха резултата. Мисля, че французите бяха нервни и сякаш малко се опасяваха. Те не се откриваха. Моите играчи се показаха доста добре и демонстрираха тяхната стойност в офанзива и в средата на терена. “
Успехът на българския тим провокира реакции и от институциите:
Александър Йорданов и Любен Беров показаха уважението си към стореното от българските футболисти
София, 18 ноември 1993 година /БТА/ Председателят на Народното събрание Александър Йорданов и министър-председателят Любен Беров демонстрираха уважението си към стореното нощес от българските футболисти на парижкия стадион „ Парк де Пренс “. В ранните утринни часове те посрещнаха на летище „ София “ двама от тях – Петър Хубчев и Златко Янков – които дойдоха от Париж дружно с огромната група български публицисти, и с ръководители на българския спорт и на БФС.
Господата показаха задоволството си от блестящия триумф на нашите футболисти и подчертаха смисъла му за България.
Александър Йорданов уточни, че сега такива победи са ни нужни и че тяхната стойност не е обвързвана единствено със спортната конкуренция.
В отговор на журналистически въпрос дали възможна загуба на българските футболисти щеше да повлияе за рухването на държавното управление, Любен Беров отговори шеговито, че в този момент най-малко за още една година ще може да бъде спокоен.
Коментарите на френските медии за мача са от „ неописуемо “ до „ ужасяващ призрачен сън “:
Футбол – След мача България – Франция
Париж, 18 ноември 1993 година /БТА/ Френският състезателен всекидневник „ Л`Екип “ заключи всичко в една дума: „ Неописуемо! “
А кореспондентът на АП, Салваторе Занга озаглавил публикацията си „ Франция – в потрес след фала за Световната купа “ написа: „ Не единствено тъй като не съумяха да се класират за финалите, това от което боли повече е загубата на два мача в последните минути, и то в Париж. “
Голът, маркиран 10 секунди преди края на квалификационния мач Франция – България (1:2), изпрати България в Съединени американски щати и заля френските футболисти със сълзи.
Това бе нов удар за френския футбол, който не доближи до финалите на международния шампионат и през 1990, а бе замесен и в абсурда с обвиняването в рушвет на носителя на купата на европейските първенци Олимпик (Марсилия) през тази година, прибавя Занга.
„ Това, което се случи е извънредно, само че дано да не приказваме за него в този момент, когато ни се вие свят, споделя Жан Фурне Фаярд, началник на френската футболна федерация. За да вземеш вярно решение, ти е належащо време за размисъл. “
Заглавията във френската преса безусловно се надпреварваха в желанието си да опишат общия потрес и меланхолия, последвали вчерашния крах. Сред тях са „ Нула “, „ Ужасен призрачен сън “, „ Франция се класира за Световната купа през (...) 1998 “ и т. н.
След класирането на международното, българите към този момент декларират упоритости и за класиране най-малко за четвъртфинал:
Михов: Очаквам първа победа и на финалите
София, 21 ноември 1993 година /БТА/ След триумфа в Париж, президентът на Българския футболен съюз Валентин Михов, придружаван от вицепрезидента Христо Данов и футболиста Георги Донков, бе на работно посещаване в седалището на УЕФА в Швейцария. Наказанието на футболиста Донков бе понижено до декември 1995 година, а през днешния ден тримата се завърнаха в България. На летище „ София “ президентът на БФС Валентин Михов показа пред кореспондент на Българска телеграфна агенция: „ Мисля, че успеха ни над Франция бе изкована в Грюнвалд. Нашите момчета се приготвиха на мира, надалеч от всички – родственици, близки, другари, и съумяха да излязат на терена на „ Перк де Пренс “ изцяло съсредоточени. Останалото го знаете – всички плакахме от наслада (…)
Сега би трябвало да изчакаме жребия на 19 декември и да мислим за подготовката ни за финалите в Съединени американски щати. Струва ми се, че тим със звезди от ранга на Стоичков, Костадинов и Пенев може да мисли освен за присъединяване, а и за триумф на финалния шампионат. Време е най-сетне да реализираме първата победа на финали на международно състезание, само че би трябвало да мислим и за освен това – класиране най-малко за четвъртфинал “ (...)
На Мондиал`94
През идната година – 1994 година, страната ни взе участие за шести път на международни финали – Петнадесетото международно състезание по футбол, което се организира от 17 юни до 17 юли в Съединени американски щати. Победата над Гърция с 4:0 в груповата фаза е първата, маркирана от български народен тим по футбол на международни финали.
В групата България остава втора с равни точки с първата – Нигерия (но с по-лоша голова разлика и със загуба от тях), и с третата – Аржентина (с равна голова разлика само че с победа над Аржентина).
В осминафиналите нашият футболен тим отстранява Мексико с 4:2 след дузпи (1:1 в постоянното време и продълженията).
На четвъртфинала, на 10 юли, България играе против международния първенец Германия. Тогава националният ни тим записва най-голямото достижение на българския футбол, класирайки се на полуфинала на международното състезание по футбол в Съединени американски щати, откакто побеждава Германия с резултат 2:1.
На полуфинала губим от Италия с 1:2.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ