Емил Кошлуков стана и.д. генерален директор на БНТ. А пътят

Емил Кошлуков стана и.д. общоприет шеф на Българска национална телевизия. А пътят от тук до цялостния мандат е къс. Мнозина имат чувството, че този сюжет е умислен от дълго време. Има единствено един късмет той да се провали, написа Георги Лозанов.

Емил Кошлуков, и.д. общоприет шеф на Българска национална телевизия

Съвет за електронни медии избра Емил Кошлуков за и.д. общоприет шеф на Българска национална телевизия с извинителния аргумент, че той единствен се е съгласил. Този пост самичък по себе си е измежду най-престижните в медийната сфера, а краткотрайното му вдишване е мощна поръчка за присъединяване в бъдещия конкурс за цялостен мандат. Дали върху другите искащи е оказан напън, с цел да се отстранят от пътя на Кошлуков? Или пък се боят от напън, в случай че седнат на директорския стол? Подобни тълкувания към този момент бяха направени от значително коментатори, а най-активното съдружие на публицисти в България (АЕЖ) излезе с протестна декларация. Причината е, че още с влизането си в Българска национална телевизия като програмен шеф Емил Кошлуков сътвори съмнението, че е медиатор на непублични фактори, които се пробват да въздействат върху публичността. В случая - върху публичната телевизия.

Сякаш знаехме, че ще стане по този начин...

Първо, съмнението е поради чувството за от дълго време умислен сюжет. Според този сюжет, през 2017 не Константин Каменаров, а Емил Кошлуков трябваше да завоюва състезанието за общоприет шеф на Българска национална телевизия. Само че му попречи неналичието на безапелационни доказателства за управленчески стаж. Той обаче бе назначен за програмен шеф, с цел да си набави нужния стаж. А щом това стана, Каменаров трябваше да бъде освободен. Тази задача не бе по никакъв начин сложна, въпреки всичко още при избора му бе заложена " бомба със закъснител " - течащо правосъдно дело, по което да бъде наказан и да освободи поста общоприет шеф. Ето, че в този момент на неговото място застана " единственият искащ ". Този сюжет може да се окаже израз на прекомерна подозрителност, само че единствено при едно изискване: в случай че след три месеца Кошлуков не завоюва триумфално и състезанието за общоприет шеф - без и.д. начело.

Вторият източник на съмнения, че Кошлуков е проводник на зависимости идва от гастрола му сред 2010 и 2015 година в телевизия TV7, в това число и по високите етажи на мениджмънта ѝ. Тази телевизия, финансирана от банкрутиралата по-късно КТБ, се трансформира в нарицателно за влагането на медиен запас в осъществяването на политически цели и задания. Венец на това беше политико-журналистическият план " България без цензура " - предаване, което прерасна в партия.

Има ли потребност да се изяснява, че топлото взаимоотношение сред публицистика и политика е спор на ползи, тъй като професионалната нравственос на журналиста изисква той да се отнася сериозно към политиците и да работи в интерес на жителите, а не противоположното? Конфликт на ползи в настоящия случай дори звучи меко, защото той основава рецесия, която надалеч надвишава медиите и политиката и обгръща цялото общество. Както е известно, добра власт няма, само че рецензията ѝ от страна на публицистиката лимитира неприятните ѝ практики и покачва демократичното ѝ качество. А оттова и качеството на живота на всички. С други думи: всеки е пострадал от публицистика, която се сговаря с политиците - директно или в техните корпоративни свързаности. Тъкмо този сговор, чието друго име е " медиен комфорт ", е измежду факторите, които изтласкаха България на 111 място в интернационалната ранглиста за медийна независимост на " Репортери без граници ".

Скандалът към " Денят стартира с просвета "

Най-сериозните съмнения към Кошлуков обаче се появиха около първите му дейности като програмен шеф на Българска национална телевизия. Той незабавно реши да глоби " Денят стартира с просвета ", следвайки раздразнението, което предаването бе провокирало у тогавашния министър на културата. Предаването не било задоволително гледано и постоянно се канели едни и същи посетители. Тези упреци най-малкото подсказваха незадоволително схващане и почитание към спецификите в ръководството на една социална медия. Тя би трябвало да основава стратегии за всички групи в обществото и гледаемостта се мери по отношение на таргета, към който са ориентирани. " Денят стартира с просвета " (вече " Култура.БГ " ) несъмнено бе пожеланото предаване в ефира за хората, занимаващи се с просвета. Това пролича даже единствено от подписките и изявленията в негова отбрана, провокирани от претенциите на Кошлуков. Валиден за публичните медии е и правилото на публицистична самостоятелност, което значи, че не шефът или който и да било различен шеф, а само публицистичният екип може да дефинира тематиките и гостите на предаването - съгласно личните си желания, а не съгласно тези на министъра, на властта. Впрочем, публицистичната самостоятелност е наложителна по закон и за частните медии, обособен въпрос е къде и до каква степен се съблюдава.

Опитите за интервенция на програмния шеф в едно предаване е дребната неволя. Голямата е, че таман с гостите си и техните визии " Денят стартира с просвета " се бе трансформирало в емблема на две редки и стойностни трендове в Българска национална телевизия, които Кошлуков очевидно искаше да прекъсне. Първата е поддръжката на гражданската вълна, надигнала се с митингите през 2013 в София, а оттова и доближаването на медийното с гражданското държание. Втората е даването на естрада и благоприятни условия за авторство на създатели, множеството от посткомунистическото потомство, с проевропейско и демократично мислене, които познават западната просвета. А някои от тях даже сами са познати в нея. Те основават и принадлежат на високата просвета, тъй че наклонността на наличието им в Българска национална телевизия бе опция на чалгизацията на медийното пространство и на залитането по начин на живот формати.
Георги Лозанов
Българска национална телевизия - конструкция от времето на соца

Скандалът, провокиран от Емил Кошлуков с " Денят стартира с просвета ", бе сподавен от Константин Каменаров и предаването оцеля, въпреки и с понижено време. Сега обаче в ролята си на и.д. общоприет шеф на Българска национална телевизия Кошлуков би могъл да осъществя до дъно желанията, които проличаха първоначално. Още повече, че Българска национална телевизия и БНР са запазили структурата си от времето на соца. Генералните шефове са пълновластни господари, нещо като ръководители на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Всичко - от водачите до предизборните акции - зависи от тях, от зависимостите им и от характерите им.

Остава плахата вяра, че сюжетът в последна сметка ще се провали. Защото евроизборите могат да трансформират съотношението на силите. А и тъй като в биографията на Емил Кошлуков има моменти, които биха могли да го накарат да реши, че името е по-важно от поста. Засега обаче ситуацията е а нека, но едва ли.