Великият Емил Димитров композира песни и плаче
Емил Димитров е безспорният поппевец №1 на българската сцена през ХХ век. Западни медии го назовават Франк Синатра на Изтока.
Роден е в Плевен един ден преди Бъдни вечер - на 23 декември 1940 година Баща му Димитър Димитров е илюзионист и вентролог (който приказва с корема си) с артистичния псевдоним Факира Мити. Съпругата му е французойката Анастасия - хиромантка и асистентка на брачна половинка си на сцената, където се подвизава с псевдонима Мадам Сиси. Имат две момчета - Емил и с пет години по-малкия Юлиан, който умира на 39 години.
Семейството няма дълъг сватбен живот и след развода Анастасия се завръща във Франция. Емил постоянно гостува на майка си. Освен че научава френски език, момчето се влюбва в музиката и театъра, рисува добре. Свири и композира на акордеон, по-късно и на пиано. Участва в учебни пиеси, увлича се по сценографията.
През 1960 година е признат във ВИТИЗ в класа на Желчо Мандаджиев, само че пеенето го притегля повече от театралната сцена. Същaтa гoдинa изгpявa звeздaтa мy нa мyзикaлeн тaлaнт в кoнцepт c вoдeщ Kocтa Цoнeв.
Изпълнява авторската си ария “Арлекино ", като си приглася на акордеон. Така стартира дългата и сполучлива кариера като поп реализатор, музикант и композитор.
През 1962 година “Арлекино " печели първо място на Международния фестивал в Сопот, Полша. Това е първата интернационална премия за българска естрадна ария.
През 1975 година рускинята Алла Пугачова извършва песента на фестивала “Златният Орфей ", откъдето потегля и интернационалната й кариера. Емил Димитров персонално й благодари и я поздравява за сполучливия вид на песента.
Веднъж попитах режисьора и стихотворец Иля Велчев по какъв начин е почнал да написа текстове за Емил Димитров, и то във време, когато той е суперзвезда като композитор и артист и всички създатели желаят да пишат за него.
“Той ме помоли да създадем ария. Първата беше “Ретро обич " - описа Иля Велчев. - Емил беше инструмент за музика. Когато стихът беше печален, сълзите му капеха като ноти върху клавишите на пианото. Така в салона на къщата му, обзаведена със старинни мебели, под светлината на горящите свещници, се родиха песните “Без грим ", “Мои бели коне ", “Мефисто "...
Когато написах стихотворението “Ако си дал ", отидох при него. То не просто оживя, а избухна на пианото му. Двамата чувствахме, че сме създали ария, която ще е значима за хората. Бяхме доста щастливи... "
Иля описа още, че някои от песните били сътворявани толкоз бързо, че брачната половинка на артиста Мариета не смогвала да запише на магнетофона импровизациите им.
Поетът чете стиховете си, Емил се вълнува, пръстите му бягат по клавишите, намира една, втора, трета тематика, до момента в който извиква: “Това е! А?. " Но като че ли към момента търси поддръжка от двамата.
Един ден Емил Димитров звъни на Илята и яростно споделя:
“Тия педерасти от комисията в радиото стопираха песента “Моите бели коне "
Не можело да се споделя по този начин, звучало им белогвардейско! А в Народния спектакъл по какъв начин играят “Нощем с белите коне "?!
Велчев му дава обещание, че ще смени заглавието и всичко ще е наред. Поетът извършва обещанието, преправя заглавието на “Мои черни и злобни магарета ". А в текста на припева написва: “Ах, летете, летете, мои черни и злобни магарета! ". Председател на комисията е поетът Орлин Орлинов.
Може би най-известната ария на креативния тандем е песента “Ако си дал ". Иля посвещава текста на татко си Борис Велчев - втория човек в партията и страната. Написва го директно след събитията през 1977 година, когато Борис Велчев е разжалван от всички постове.
“Песента не просто се роди, тя като че ли избухна на пианото. И двамата чувствахме, че сме създали ария, която ще е значима за хората. Емил незабавно стартира да я пее по концерти, хората ужасно я харесаха, бисове, бисове, не го пускаха да си тръгне от сцената ", спомня си Иля Велчев.
“Ако си дал " е неразрешена. Поетът е викан в Държавна сигурност, където крепко му “набиват канчето " (военно казармен жаргон). След края на диалога генералът му споделя: “Бъдете деликатен! ". Какво значи това - предизвестие или състрадание?
На сватбата на Владимир Живков като обичан артист на младоженеца и с цел да радостни гостите, е поканен и Емил Димитров със своя състав “Синьо-белите ".
Емил изпява песента и това подейства като мразовит душ на високопоставените сватбари. Певецът вижда някакъв мъж, който стои зад свекъра Живков и пламенно маха с ръце. Той взема решение, че индивидът желае песента на бис, и отново я запява.
След края на “празника " Емил споделя на Иля, че чак най-после схванал, че оня човек му е махал, за да спре да пее “Ако си дал "
Семейство Велчеви и семейство Димитрови стават близки, вървят си на посетители. Съпругата на Емил Мариета му основава уют и атмосфера за работа. Двамата се разделят след съвсем 25 години брак, само че когато той се разболява тежко, тя се връща в дома му, с цел да го гледа.
Емил моли Иля да напише стих, с който да се върне към живота и към сцената. Стих, за който да се хване избавително. След като диалогът завършва, поетът затваря телефона и написва заглавието -
“И Господ каза да се върна ",
и “Дяволът
не възрази "
Написва текста и го прочита на Емил по телефона. Оттатък - безмълвие. Чува се гласът на Мариета: “Емил плаче и върви към пианото. "
Разказа продължава Иля: “След 15 минути той ми се обади с още завален от заболяването и вълнението глас и ми изсвири прелестна мелодия. Но нито Господ, нито дяволът му дадоха време да я довърши... ".
През 1999 година артистът претърпява тежък мозъчен инсулт и стопира да се занимава интензивно с музика и концерти.
На 2 май 2002 година Йорданка Христова провежда огромен концерт с най-големите шлагери на артиста от албума “Само един живот не е задоволителен! С песните на Емил Димитров ".
На този концерт Емил Димитров излиза за финален път пред аудитория, само че седнал в инвалидна количка.
Склапя очи на 30 май 2005 година единствено на 64 години. Песните му ще ги има, до момента в който съществува страната България, написа " 24 часа ".
Роден е в Плевен един ден преди Бъдни вечер - на 23 декември 1940 година Баща му Димитър Димитров е илюзионист и вентролог (който приказва с корема си) с артистичния псевдоним Факира Мити. Съпругата му е французойката Анастасия - хиромантка и асистентка на брачна половинка си на сцената, където се подвизава с псевдонима Мадам Сиси. Имат две момчета - Емил и с пет години по-малкия Юлиан, който умира на 39 години.
Семейството няма дълъг сватбен живот и след развода Анастасия се завръща във Франция. Емил постоянно гостува на майка си. Освен че научава френски език, момчето се влюбва в музиката и театъра, рисува добре. Свири и композира на акордеон, по-късно и на пиано. Участва в учебни пиеси, увлича се по сценографията.
През 1960 година е признат във ВИТИЗ в класа на Желчо Мандаджиев, само че пеенето го притегля повече от театралната сцена. Същaтa гoдинa изгpявa звeздaтa мy нa мyзикaлeн тaлaнт в кoнцepт c вoдeщ Kocтa Цoнeв.
Изпълнява авторската си ария “Арлекино ", като си приглася на акордеон. Така стартира дългата и сполучлива кариера като поп реализатор, музикант и композитор.
През 1962 година “Арлекино " печели първо място на Международния фестивал в Сопот, Полша. Това е първата интернационална премия за българска естрадна ария.
През 1975 година рускинята Алла Пугачова извършва песента на фестивала “Златният Орфей ", откъдето потегля и интернационалната й кариера. Емил Димитров персонално й благодари и я поздравява за сполучливия вид на песента.
Веднъж попитах режисьора и стихотворец Иля Велчев по какъв начин е почнал да написа текстове за Емил Димитров, и то във време, когато той е суперзвезда като композитор и артист и всички създатели желаят да пишат за него.
“Той ме помоли да създадем ария. Първата беше “Ретро обич " - описа Иля Велчев. - Емил беше инструмент за музика. Когато стихът беше печален, сълзите му капеха като ноти върху клавишите на пианото. Така в салона на къщата му, обзаведена със старинни мебели, под светлината на горящите свещници, се родиха песните “Без грим ", “Мои бели коне ", “Мефисто "...
Когато написах стихотворението “Ако си дал ", отидох при него. То не просто оживя, а избухна на пианото му. Двамата чувствахме, че сме създали ария, която ще е значима за хората. Бяхме доста щастливи... "
Иля описа още, че някои от песните били сътворявани толкоз бързо, че брачната половинка на артиста Мариета не смогвала да запише на магнетофона импровизациите им.
Поетът чете стиховете си, Емил се вълнува, пръстите му бягат по клавишите, намира една, втора, трета тематика, до момента в който извиква: “Това е! А?. " Но като че ли към момента търси поддръжка от двамата.
Един ден Емил Димитров звъни на Илята и яростно споделя:
“Тия педерасти от комисията в радиото стопираха песента “Моите бели коне "
Не можело да се споделя по този начин, звучало им белогвардейско! А в Народния спектакъл по какъв начин играят “Нощем с белите коне "?!
Велчев му дава обещание, че ще смени заглавието и всичко ще е наред. Поетът извършва обещанието, преправя заглавието на “Мои черни и злобни магарета ". А в текста на припева написва: “Ах, летете, летете, мои черни и злобни магарета! ". Председател на комисията е поетът Орлин Орлинов.
Може би най-известната ария на креативния тандем е песента “Ако си дал ". Иля посвещава текста на татко си Борис Велчев - втория човек в партията и страната. Написва го директно след събитията през 1977 година, когато Борис Велчев е разжалван от всички постове.
“Песента не просто се роди, тя като че ли избухна на пианото. И двамата чувствахме, че сме създали ария, която ще е значима за хората. Емил незабавно стартира да я пее по концерти, хората ужасно я харесаха, бисове, бисове, не го пускаха да си тръгне от сцената ", спомня си Иля Велчев.
“Ако си дал " е неразрешена. Поетът е викан в Държавна сигурност, където крепко му “набиват канчето " (военно казармен жаргон). След края на диалога генералът му споделя: “Бъдете деликатен! ". Какво значи това - предизвестие или състрадание?
На сватбата на Владимир Живков като обичан артист на младоженеца и с цел да радостни гостите, е поканен и Емил Димитров със своя състав “Синьо-белите ".
Емил изпява песента и това подейства като мразовит душ на високопоставените сватбари. Певецът вижда някакъв мъж, който стои зад свекъра Живков и пламенно маха с ръце. Той взема решение, че индивидът желае песента на бис, и отново я запява.
След края на “празника " Емил споделя на Иля, че чак най-после схванал, че оня човек му е махал, за да спре да пее “Ако си дал "
Семейство Велчеви и семейство Димитрови стават близки, вървят си на посетители. Съпругата на Емил Мариета му основава уют и атмосфера за работа. Двамата се разделят след съвсем 25 години брак, само че когато той се разболява тежко, тя се връща в дома му, с цел да го гледа.
Емил моли Иля да напише стих, с който да се върне към живота и към сцената. Стих, за който да се хване избавително. След като диалогът завършва, поетът затваря телефона и написва заглавието -
“И Господ каза да се върна ",
и “Дяволът
не възрази "
Написва текста и го прочита на Емил по телефона. Оттатък - безмълвие. Чува се гласът на Мариета: “Емил плаче и върви към пианото. "
Разказа продължава Иля: “След 15 минути той ми се обади с още завален от заболяването и вълнението глас и ми изсвири прелестна мелодия. Но нито Господ, нито дяволът му дадоха време да я довърши... ".
През 1999 година артистът претърпява тежък мозъчен инсулт и стопира да се занимава интензивно с музика и концерти.
На 2 май 2002 година Йорданка Христова провежда огромен концерт с най-големите шлагери на артиста от албума “Само един живот не е задоволителен! С песните на Емил Димитров ".
На този концерт Емил Димитров излиза за финален път пред аудитория, само че седнал в инвалидна количка.
Склапя очи на 30 май 2005 година единствено на 64 години. Песните му ще ги има, до момента в който съществува страната България, написа " 24 часа ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ