Аплодисменти и респект за българските театрали!
Емблематичната театрална институция в нашата страна – Народният спектакъл „ Иван Вазов ” се обърна със сърдечно благопожелание към родните актьори, правилни прислужници на Мелпомена, и феновете на това изкуство във връзка на днешния Международен ден на театъра – 27 март. Същевременно изследване на Националния статистически институт /НСИ/ към този момент втора година сочи, че ние, българите, все по-често вървим на спектакъл и обичаме театрални нашите актьори и това изкуство.
Защо ли? Ами евентуална причина може би е в думите на Шилер, написани от дълго време, че " театърът санкционира хиляди пороци, оставяни от съда без наказване, и предлага хиляди добродетели, за които законът мълчи... Само в театъра властимащите чуват нещо рядко срещано или даже напряко невероятно за тях - истината, и виждат това, което в никакъв случай не виждат към себе си или срещат доста рядко - индивида. "
Освен всичко друго, мисля, че театърът сплотява, а не разделя хората в днешното болно и резединено време, в което към този момент и брат убива брата…
Актьорите са малцина в страната ни, само че аз не познавам друго съсловие, което толкоз доста да обича и да продължава да обича своята специалност. Повечето от тях получават мизерни заплати, изключително тези в провинцията, само че това не ги демотивира и отхвърля от специалността им. Благодарение на всички тях българската просвета, народност и нематериалност към момента ги има и нека съумеят да ги запазят вечно! А страната, несъмнено, е в дълг към тях, тъй като жалко и настойчиво не подвига унизителния бюджет за просвета най-малко до 1%, а даже комшиите от РСМ дават повече пари за съхранението на своята просвета и народност. Въпреки това обаче нашите театрали не престават да будят възхита и почитание.
Аплодисменти и Честит празник на всички театрални дейци!
Сн. pixabay
Ето и обръщението на НТ „ Иван Вазов ”:
„ На днешния ден светът чества изкуството, което възпитава възприятията, вълнува ни, замисля ни за индивида и света, прави смисъл от хаоса на действителността, вглежда ни в себе си и ни прави общественост.
Театърът има голяма роля както за осмисляне на универсално човешкото, по този начин и за построяването на националната еднаквост, дава ни възприятие за принадлежност, само че и ни свързва с духа на времето оттатък локалното и злободневното.
Във времена на тежки рецесии и войни, когато още по-остро стои въпросът какъв е смисълът на културата и изкуството, откакто индивидът не наподобява да е станал по-чувствителен, по-мъдър, по-смирен, обикновено е да се питаме какво тъкмо честваме през днешния ден?! И отговорът е в цялостните зали!
Може би в действителност това, от което най-вече имаме потребност, когато нишката на смисъла се къса, когато общуването е опосредствано от технологии, „ себе си “ е облик в обществените мрежи, а знанието е транспорт на информация, е въображаемото времепространство, в което можем да построяваме общи полета на споделеност, да усетим себе си, само че и да забележим другия, да преживеем и разберем нещата с по-голяма мощ и дълбочина. И по този начин, парадоксално „ изкуственото “ ни приближава до истината!
Честит празник! "
