Във Франция започна борбата за наследството на Льо Пен
Еманюел Макрон унищожи „ специфичните връзки “ сред Москва и Париж, които се запазваха даже по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Марин льо Пен се счита за негова опция, само че скоро ще се отдръпна от политиката. Сега се разгоря битка за водачество в лагера, където Украйна и Европейски Съюз са подложени на критика. И този, който Льо Пен не би желала да види като собствен правоприемник, е изключително деен в това отношение.
„ Съпругата на Зеленски, първата дама, идва през днешния ден при нас и споделя: „ Дайте ни вашите генератори. И какво вършат с милиардите евро, които им изпращаме всеки месец? “
Това е следващият абсурден туит на френския политик Флориан Филипо, който съветските медии към този момент цитират в работен режим. Нищо чудно: може да сътвори усещането (лъжливо), че всичко това е казано и написано от съветски политик.
Дори не е същността на казаното, във Франция и в Европейски Съюз като цяло има доста лица, които по един или различен метод подлагат на критика политиката на Брюксел в руско-украинско направление. Въпросът е в безапелационния звук, с който Филипо го прави.
Той назова френската поддръжка за Киев „ поддържане на спора “, „ полуда “ и „ срам на Париж “. Той дефинира политиката на Европа по отношение на Русия като " самоубийство " и " обезпечаване на финансовите ползи на Съединени американски щати ". Той упрекна “държава или държавив НАТО ” за взривяването на " Северен поток ".
След случая с рухването на украински ракети в Полша Филипо изиска президентът Зеленски да " мълчи " и да не желае нищо повече от Европа. Той назова неговия режим „ мафия “, а самия Зеленски – създател на „ многочислени провокации, които ще завършат зле “ (на първо място имаше поради обстрела на Запорожката АЕЦ).
Филипо също поддържа апела за възбрана на разпространяването на украинска агитация във Франция („ Пропаганда на война посредством боязън “), който прозвуча от неговия измамлив зложелател, социалистката Сеголен Роял, която преди време загуби президентските избори от Никола Саркози.
Роял загатна и " провокацията в Буча ", която съгласно нея е измислена, с цел да спре мирния развой. Вероятно Филипо също е склонен с нея по този въпрос.
Кой е този човек, който по този начин самоуверено плюе против общоевропейския вятър?
Формално той е водач на партия “Патриоти ” и някогашен евродепутат. Но Филипо беше сполучлив не като политик (на изборите против него нормално се сплотяват претенденти от по-традиционни партии), а като политически пълководец - медиатор сред другите политици и техния избирателен триумф.
Този относително млад мъж, роден през 1981 година, доближи най-голямото си въздействие преди шест години, когато беше заместител на Марин Льо Пен в партията, нейна дясна ръка и " сив кардинал ".
Филипо беше виновен за промяната на “Националния фронт ”, по време на която партията се измести към центъра, стана по-умерена и уважавана. Той също по този начин убеди Льо Пен да прочисти редиците си от " старите бойци " - хора с имидж на расисти и антисемити, в това число от личния ѝ татко - създателя на Националния фронт Жан-Мари Льо Пен. Оттогава Филипо е измежду персоналните врагове на крайнодесния деец от френската политика.
Строго видяно, „ сивият кардинал “ избави Льо Пен от фашисткото задължение, прекроявайки партийната идеология съгласно личните си възгледи. И те могат да бъдат наречени авансово просто националистически. Вярата и знамето на Филипо е класическият голизъм.
Голистите не одобряват етническия шовинизъм, наред с други неща, заради обстоятелството, че първите герои на френската военна опозиция не са бели: победената Франция може да води военни дейности против германците единствено на територията на колониите. Затова в учредената от генерала Пета република към момента не вършат вътрешни изследвания на публичното мнение с разделяне по народност. Французи са всички, които са жители на Франция и приказват френски.
Но когато става дума за език, обичаи и най-много за външна политика, голистите си остават националисти. Според тях задачата на Франция е да остане велика мощ и да не се подчинява на командите на англосаксонците. Ето за какво именитият военачалник извежда Париж от военното командване на НАТО (като го оставя обаче в политическото), където по-късно е върнат от президента Никола Саркози, който също се назовава голист и съгласно мнозина мощно дискредитира тази идея.
В стените на Националния фронт фанатичният Филипо възражда класическия закостенял голизъм, някои от чиито постулати през днешния ден допускат коренно преструктуриране на Франция и нейното място в света. Партията остана гръмогласно патриотична, ислямофобска, другарски настроена към Русия и непримирима към Европейския съюз. Неотстъпчивостта даже се усилва: Льо Пен от този интервал измести фокуса от вътрешните врагове към външните - тези в Брюксел, и постоянно изискваше излизането на Франция от Европейски Съюз в ултимативна форма.
Това, както имаха вяра доста от сътрудниците на Филипо, предопредели провалянето във финала от Еманюел Макрон с резултат 33% против 66%. Значителна част от електората на Льо Пен мощно не харесва европейските служители, само че Франция е една от тези страни, чиито изгоди от участието в Европейски Съюз също са много явни. В същото време зависимостта на обособените браншове от нейната стопанска система (и вследствие на това на хората, участващи в нея - избирателите) от Европейския съюз е доста огромна. В резултат на това категоричността на Льо Пен изплаши умерените - тези, които зависят от Европейски Съюз, които биха желали да го реформират, само че не и да го разрушат изцяло.
Осъзнавайки, че крайните ще създадат това, Филипо афишира основаването на " Патриотите " съвсем незабавно след обобщаването на резултатите от изборите. Според неговия проект тази мощ би трябвало да стане едно от множеството придвижвания, фокусирани към Льо Пен. Но самата тя счете това за изменничество и изгони „ сивия си кардинал “ от партията, за огромна наслада на тези доста „ остарели гвардейци “, в чийто светоглед някакъв неразбираем гей принуждава “Националния фронт ” да се отклони от праведния път.
Филипо в действителност е гей, само че не е от вида, който развява знамето на дъгата, с цел да се открои. Личният живот на вицепрезидента на “Националния фронт ” стана прочут само с помощта на папараците. Филипо не отхвърли, само че и не удостовери. Каза единствено, че да си гей в “Националния фронт ” не е мъчно.
Както и да е, недоброжелателите му се зарадваха прекомерно рано. Льо Пен не одобри назад тези, които изгони за екстремизъм. “Националният фронт ” претърпя още едно ребрандиране (сега се назовава “Национална асоциация ”) и стана още по-умерена и буржоазна партия - изостави и радикализма, когато става дума за Европейския съюз. В резултат Льо Пен събра осем процентни пункта повече на изборите през 2022 година, в сравнение с изборите през 2017 година, само че все пак отново не завоюва. Ръстът на нейната известност като може и да не се дължи на нея, а на Еманюел Макрон, който съумя да разочарова прекалено много хора през петте години на президентството си.
Марин льо Пен няма да взе участие в изборите през 2027 година, а в този момент във Франция постепенно се разпростира битката за нейната политическа ниша. Особено ревностни са тези политици, които нямат късмет да станат публични наследници, по-специално Филипо, който понякога притегля вниманието с шумни изказвания.
Симпатиите на тези французи, на които са им омръзнали спора с Русия и помощта за Украйна, ще отидат при някого - за какво не при него?
По-рано тест до каква степен французите са подготвени още веднъж да станат голисти беше извършен от публициста Ерик Земур, който се кандидатира за изборите през 2022 година като политик даже по-десен от Льо Пен. Той предложи Франция да се разграничи от англосаксонците, да разчита на „ специфични връзки “ с Москва и „ да си върне предишнотовеличие “ (всъщност тъкмо това прави Де Гол по време на Втората международна война). И французите напълно ясно дадоха отговор „ не желаеме “: резултатите на Земур отвън Париж се оказаха по-лоши от плануваните.
Вярно, тогава демонизирането на Русия в медиите и битката против всичко съветско беше в своя кипеж, а френската стопанска система настойчиво устоя на първите признаци на икономическа стихия. Сега не е по този начин – рецесията стигна до Париж, инфлацията скача, стандартът на живот пада, има недостиг на пазара, а енергетиката пропада: поради ремонта на АЕЦ нацията се учи по какъв начин да живее без електричество.
Всичко това отваря нов „ прозорец на благоприятни условия “ за Филипо, в който няколко души се пробват да пропълзят по едно и също време. Бившият „ сив кардинал “ на Льо Пен не е единственият във Франция, който в този момент го играе народен лакомец и работи като „ глас на разсъдъка “. Но той е по-смел и по-напорист от доста други, когато стартира типичния си протест с посланието - кой знае за какво храним мътния украински режим, до момента в който няма с какво да се топлим самите ние.
Времето ще покаже до каква степен французите са осъзнали измененията, до каква степен в действителност са узрели и дали са съгласни точно Филипо да застане отпред на новата колона от евроскептични русофили. Но това време несъмнено работи за него и за политици като него, от които военачалник Дьо Гол не би се срамувал.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
„ Съпругата на Зеленски, първата дама, идва през днешния ден при нас и споделя: „ Дайте ни вашите генератори. И какво вършат с милиардите евро, които им изпращаме всеки месец? “
Това е следващият абсурден туит на френския политик Флориан Филипо, който съветските медии към този момент цитират в работен режим. Нищо чудно: може да сътвори усещането (лъжливо), че всичко това е казано и написано от съветски политик.
Дори не е същността на казаното, във Франция и в Европейски Съюз като цяло има доста лица, които по един или различен метод подлагат на критика политиката на Брюксел в руско-украинско направление. Въпросът е в безапелационния звук, с който Филипо го прави.
Той назова френската поддръжка за Киев „ поддържане на спора “, „ полуда “ и „ срам на Париж “. Той дефинира политиката на Европа по отношение на Русия като " самоубийство " и " обезпечаване на финансовите ползи на Съединени американски щати ". Той упрекна “държава или държавив НАТО ” за взривяването на " Северен поток ".
След случая с рухването на украински ракети в Полша Филипо изиска президентът Зеленски да " мълчи " и да не желае нищо повече от Европа. Той назова неговия режим „ мафия “, а самия Зеленски – създател на „ многочислени провокации, които ще завършат зле “ (на първо място имаше поради обстрела на Запорожката АЕЦ).
Филипо също поддържа апела за възбрана на разпространяването на украинска агитация във Франция („ Пропаганда на война посредством боязън “), който прозвуча от неговия измамлив зложелател, социалистката Сеголен Роял, която преди време загуби президентските избори от Никола Саркози.
Роял загатна и " провокацията в Буча ", която съгласно нея е измислена, с цел да спре мирния развой. Вероятно Филипо също е склонен с нея по този въпрос.
Кой е този човек, който по този начин самоуверено плюе против общоевропейския вятър?
Формално той е водач на партия “Патриоти ” и някогашен евродепутат. Но Филипо беше сполучлив не като политик (на изборите против него нормално се сплотяват претенденти от по-традиционни партии), а като политически пълководец - медиатор сред другите политици и техния избирателен триумф.
Този относително млад мъж, роден през 1981 година, доближи най-голямото си въздействие преди шест години, когато беше заместител на Марин Льо Пен в партията, нейна дясна ръка и " сив кардинал ".
Филипо беше виновен за промяната на “Националния фронт ”, по време на която партията се измести към центъра, стана по-умерена и уважавана. Той също по този начин убеди Льо Пен да прочисти редиците си от " старите бойци " - хора с имидж на расисти и антисемити, в това число от личния ѝ татко - създателя на Националния фронт Жан-Мари Льо Пен. Оттогава Филипо е измежду персоналните врагове на крайнодесния деец от френската политика.
Строго видяно, „ сивият кардинал “ избави Льо Пен от фашисткото задължение, прекроявайки партийната идеология съгласно личните си възгледи. И те могат да бъдат наречени авансово просто националистически. Вярата и знамето на Филипо е класическият голизъм.
Голистите не одобряват етническия шовинизъм, наред с други неща, заради обстоятелството, че първите герои на френската военна опозиция не са бели: победената Франция може да води военни дейности против германците единствено на територията на колониите. Затова в учредената от генерала Пета република към момента не вършат вътрешни изследвания на публичното мнение с разделяне по народност. Французи са всички, които са жители на Франция и приказват френски.
Но когато става дума за език, обичаи и най-много за външна политика, голистите си остават националисти. Според тях задачата на Франция е да остане велика мощ и да не се подчинява на командите на англосаксонците. Ето за какво именитият военачалник извежда Париж от военното командване на НАТО (като го оставя обаче в политическото), където по-късно е върнат от президента Никола Саркози, който също се назовава голист и съгласно мнозина мощно дискредитира тази идея.
В стените на Националния фронт фанатичният Филипо възражда класическия закостенял голизъм, някои от чиито постулати през днешния ден допускат коренно преструктуриране на Франция и нейното място в света. Партията остана гръмогласно патриотична, ислямофобска, другарски настроена към Русия и непримирима към Европейския съюз. Неотстъпчивостта даже се усилва: Льо Пен от този интервал измести фокуса от вътрешните врагове към външните - тези в Брюксел, и постоянно изискваше излизането на Франция от Европейски Съюз в ултимативна форма.
Това, както имаха вяра доста от сътрудниците на Филипо, предопредели провалянето във финала от Еманюел Макрон с резултат 33% против 66%. Значителна част от електората на Льо Пен мощно не харесва европейските служители, само че Франция е една от тези страни, чиито изгоди от участието в Европейски Съюз също са много явни. В същото време зависимостта на обособените браншове от нейната стопанска система (и вследствие на това на хората, участващи в нея - избирателите) от Европейския съюз е доста огромна. В резултат на това категоричността на Льо Пен изплаши умерените - тези, които зависят от Европейски Съюз, които биха желали да го реформират, само че не и да го разрушат изцяло.
Осъзнавайки, че крайните ще създадат това, Филипо афишира основаването на " Патриотите " съвсем незабавно след обобщаването на резултатите от изборите. Според неговия проект тази мощ би трябвало да стане едно от множеството придвижвания, фокусирани към Льо Пен. Но самата тя счете това за изменничество и изгони „ сивия си кардинал “ от партията, за огромна наслада на тези доста „ остарели гвардейци “, в чийто светоглед някакъв неразбираем гей принуждава “Националния фронт ” да се отклони от праведния път.
Филипо в действителност е гей, само че не е от вида, който развява знамето на дъгата, с цел да се открои. Личният живот на вицепрезидента на “Националния фронт ” стана прочут само с помощта на папараците. Филипо не отхвърли, само че и не удостовери. Каза единствено, че да си гей в “Националния фронт ” не е мъчно.
Както и да е, недоброжелателите му се зарадваха прекомерно рано. Льо Пен не одобри назад тези, които изгони за екстремизъм. “Националният фронт ” претърпя още едно ребрандиране (сега се назовава “Национална асоциация ”) и стана още по-умерена и буржоазна партия - изостави и радикализма, когато става дума за Европейския съюз. В резултат Льо Пен събра осем процентни пункта повече на изборите през 2022 година, в сравнение с изборите през 2017 година, само че все пак отново не завоюва. Ръстът на нейната известност като може и да не се дължи на нея, а на Еманюел Макрон, който съумя да разочарова прекалено много хора през петте години на президентството си.
Марин льо Пен няма да взе участие в изборите през 2027 година, а в този момент във Франция постепенно се разпростира битката за нейната политическа ниша. Особено ревностни са тези политици, които нямат късмет да станат публични наследници, по-специално Филипо, който понякога притегля вниманието с шумни изказвания.
Симпатиите на тези французи, на които са им омръзнали спора с Русия и помощта за Украйна, ще отидат при някого - за какво не при него?
По-рано тест до каква степен французите са подготвени още веднъж да станат голисти беше извършен от публициста Ерик Земур, който се кандидатира за изборите през 2022 година като политик даже по-десен от Льо Пен. Той предложи Франция да се разграничи от англосаксонците, да разчита на „ специфични връзки “ с Москва и „ да си върне предишнотовеличие “ (всъщност тъкмо това прави Де Гол по време на Втората международна война). И французите напълно ясно дадоха отговор „ не желаеме “: резултатите на Земур отвън Париж се оказаха по-лоши от плануваните.
Вярно, тогава демонизирането на Русия в медиите и битката против всичко съветско беше в своя кипеж, а френската стопанска система настойчиво устоя на първите признаци на икономическа стихия. Сега не е по този начин – рецесията стигна до Париж, инфлацията скача, стандартът на живот пада, има недостиг на пазара, а енергетиката пропада: поради ремонта на АЕЦ нацията се учи по какъв начин да живее без електричество.
Всичко това отваря нов „ прозорец на благоприятни условия “ за Филипо, в който няколко души се пробват да пропълзят по едно и също време. Бившият „ сив кардинал “ на Льо Пен не е единственият във Франция, който в този момент го играе народен лакомец и работи като „ глас на разсъдъка “. Но той е по-смел и по-напорист от доста други, когато стартира типичния си протест с посланието - кой знае за какво храним мътния украински режим, до момента в който няма с какво да се топлим самите ние.
Времето ще покаже до каква степен французите са осъзнали измененията, до каква степен в действителност са узрели и дали са съгласни точно Филипо да застане отпред на новата колона от евроскептични русофили. Но това време несъмнено работи за него и за политици като него, от които военачалник Дьо Гол не би се срамувал.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ