Макрон стана турска боксова круша
Еманюел Макрон е измамник и не е задоволително дипломиран да бъде президент на Франция. Тази мисъл показа пред света турският водач Реджеп Тайип Ердоган. Дори и за него това е извънредно по своята неучтивост изявление. Ердоган обаче е елементарен за схващане: с цел да резервира персоналната си власт, той просто би трябвало да унижи Макрон.
Обществото на висшите чиновници не постоянно е джентълменско: страните са разнообразни и техните водачи са разнообразни. Както в този момент, по този начин и преди, чак до древността, измежду държавните глави има много ексцентрици като венецуелеца Чавес и откровени грубияни като бразилеца Болсонару.
И въпреки всичко на това равнище е всекидневно да се съблюдава вежливост. Неговото неявяване преди този момент води до войни, в този момент до утежняване на връзките на държавно равнище, също така има съображения като „ въпреки всичко би трябвало да работите с тези хора “. Следователно даже боен спор сред страните не значи, че техните водачи ще преминат на персонални нападки в обществените си изказвания.
Турция и Франция освен не са в положение на боен спор, само че и са част от един и същи военно-политически съюз – НАТО. Въпреки това турският президент Реджеп Тайип Ердоган без забележима причина, само че извънредно остро се нахвърли върху френския си сътрудник Еманюел Макрон, като го назова " непочтен " и " неквалифициран " да ръководи страната.
Тоест съгласно Ердоган Макрон е тъкмо противоположното на Владимир Путин. Ердоган постоянно приказва за съветския президент с почитание и характеризира работните връзки с него като почтени.
Въпросът не е дали Ердоган е прав или не. Телефонен диалог с президента на Русия, на който Макрон скрито предложения пресата, потвърждава, че той е прав. След този случай доверието в него като политик беше изцяло изгубено в Москва (което удостоверява " неквалифицираността " на французина като пълководец и дипломат).
В същото време претекстовете за постъпката на Макрон са извънредно мистериозни, в случай че не желаете да вярвате, че са примитивни и глупави. Изглежда президентът на Франция е желал да показва на публицистите по какъв начин може да приказва, да играе и да хитрува.
Не са значими и първопричините за спора сред двамата президенти и - което в такива случаи е съвсем неизбежно - сред техните страни. Има доста първопричини, тези двамата от дълго време не се харесват и подлагат на критика при първа опция, макар атлантическата взаимност.
Когато Макрон, още преди СВО, приказва за „ мозъчната гибел на НАТО “, той сподели неодобрение от Турция и Ердоган, с които Париж тогава се сблъска за въздействие в Магреб.
От друга страна, точно с напъните на Турция Макрон се разсъни една заран като главен зложелател на европейските (но не само) мюсюлмани. Той, който победи на изборите националистката Марин льо Пен под лозунгите за приемливост, явно се усещаше неловко в тази роля – в модерна Франция има доста мюсюлмани.
Основната причина са мненията на Макрон по отношение на свадите към списанието " Шарли ебдо ", оповестените там карикатури на пророка Мохамед и всеобщите митинги на уммата по този мотив. Въпросът беше, че свободата на словото е по-ценна от възприятията на вярващите.
Парадоксално, само че това е редкият случай, когато президентът Макрон е бил заслужен за своята нация – французите. Може да ви харесва или не, само че правото, жестоко казано, да покажете междинен пръст на свещеник е значима част от френската национална еднаквост и това продължава още от Френската гражданска война. Това включва „ Шарли Ебдо “, „ Тримата мускетари “ (където кардиналът е основният злодей) и голям брой комедии за монахини и падрета с присъединяване на Луи дьо Фюнес.
Затова вътре в страната Ердоган по-скоро оказа помощ на Макрон - множеството французи бяха съгласни с режещия чужденците президент. Но надали Ердоган като цяло се интересува от вътрешните работи на Франция: офанзивите му против Макрон даже не са битка с Макрон, а за имиджа на покровител и бранител на исляма.
Във всеки случай мина много време, откогато притежателят на Елисейския замък беше изрисуван с рогата на Иблис на първите страници на основните вестници на ислямския свят, а Ердоган се преструваше, че командва този развой. Но турският президент едвам в този момент заличи последните следи на благовъзпитание в връзките с сътрудника и сякаш даже съдружник, Защо?
Защото Ердоган рискува да спре да бъде президент на Турция. Скоро ще има избори, рейтингът на настоящия държавен глава е невисок, има действителна вероятност да загуби властта.
Друго нещо е, че Ердоган, губейки власт, най-вероятно ще замязя на Николас Мадуро, губещ властта, или на Александър Лукашенко, или даже на Башар Асад – те също губеха и губеха, само че по този начин и не загубеха. Той няма да си тръгне без пердах, ще се бори до последно и в сегашния политически сезон най-вероятно ще реализира задачата си - ще остане президент.
Ударът по Макрон има за цел да му помогне в това - остарелият зложелател, демонизиран преди този момент в страната, в този момент се употребява като боксова круша. Турците харесват това.
Истинският главен зложелател на Ердоган в този момент е високата инфлация, която е извънредно досадна за турците (в същото време всички в страната знаят, че президентът, като се намеси персонално в работата на Централната банка, единствено утежни ситуацията). А главният му коз - че играе ролята си на султан - покровител на мюсюлмани и турци, е трагично безапелационен.
Тук акцентът е върху думата " султан ", а не " бранител ", защото не наподобява Турция в този момент да е застрашена от нещо, а Макрон е главният зложелател на мюсюлманите в Европа. Но Ердоган в действителност наподобява като султан: със личната си воля той стопира разширението на НАТО, бие турските врагове - кюрди и арменци - на тяхна територия, елементарно опонира на звездно-раираната суперсила и въобще държи президента на Франция на прицел.
По пътя Ердоган прави доста неща, които са нужни и потребни за Русия, тъй че успеха – било на избори, било над Макрон - би трябвало да му се желае. Но да му се възхищаваме е ненужно.
Султанът на новата версия на Османската империя претендира за доста неща и в нашия случай. Сега му е по-удобно обществено да се кара с гърците, арменците и Макрон, само че Ердоган има проекти и за съветския Крим, а упоритостите стигат до такава степен да стане „ миротворец “ в руско-украинския спор.
Преди по-малко от месец господин Миротворец видя осъществяването на задачата си по подобен метод, че съветските въоръжени сили в зоната на СВО да прекратят огъня едностранно.
Следователно Макрон не е единственият президент, чиито думи и дейности могат да провокират въпроси по отношение на тяхната адекватност.
Но в тази ситуация с актуалната подигравка на султана против французина няма въпроси и в действителност няма какво да му се възрази, даже в случай че преходът към личностни обиди към момента остава извънредно двузначен способ за осъществяване на външна политика.
Както сподели Владимир Ленин в такива случаи, „ възгледът, несъмнено, е безчовечен, само че правилен “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Обществото на висшите чиновници не постоянно е джентълменско: страните са разнообразни и техните водачи са разнообразни. Както в този момент, по този начин и преди, чак до древността, измежду държавните глави има много ексцентрици като венецуелеца Чавес и откровени грубияни като бразилеца Болсонару.
И въпреки всичко на това равнище е всекидневно да се съблюдава вежливост. Неговото неявяване преди този момент води до войни, в този момент до утежняване на връзките на държавно равнище, също така има съображения като „ въпреки всичко би трябвало да работите с тези хора “. Следователно даже боен спор сред страните не значи, че техните водачи ще преминат на персонални нападки в обществените си изказвания.
Турция и Франция освен не са в положение на боен спор, само че и са част от един и същи военно-политически съюз – НАТО. Въпреки това турският президент Реджеп Тайип Ердоган без забележима причина, само че извънредно остро се нахвърли върху френския си сътрудник Еманюел Макрон, като го назова " непочтен " и " неквалифициран " да ръководи страната.
Тоест съгласно Ердоган Макрон е тъкмо противоположното на Владимир Путин. Ердоган постоянно приказва за съветския президент с почитание и характеризира работните връзки с него като почтени.
Въпросът не е дали Ердоган е прав или не. Телефонен диалог с президента на Русия, на който Макрон скрито предложения пресата, потвърждава, че той е прав. След този случай доверието в него като политик беше изцяло изгубено в Москва (което удостоверява " неквалифицираността " на французина като пълководец и дипломат).
В същото време претекстовете за постъпката на Макрон са извънредно мистериозни, в случай че не желаете да вярвате, че са примитивни и глупави. Изглежда президентът на Франция е желал да показва на публицистите по какъв начин може да приказва, да играе и да хитрува.
Не са значими и първопричините за спора сред двамата президенти и - което в такива случаи е съвсем неизбежно - сред техните страни. Има доста първопричини, тези двамата от дълго време не се харесват и подлагат на критика при първа опция, макар атлантическата взаимност.
Когато Макрон, още преди СВО, приказва за „ мозъчната гибел на НАТО “, той сподели неодобрение от Турция и Ердоган, с които Париж тогава се сблъска за въздействие в Магреб.
От друга страна, точно с напъните на Турция Макрон се разсъни една заран като главен зложелател на европейските (но не само) мюсюлмани. Той, който победи на изборите националистката Марин льо Пен под лозунгите за приемливост, явно се усещаше неловко в тази роля – в модерна Франция има доста мюсюлмани.
Основната причина са мненията на Макрон по отношение на свадите към списанието " Шарли ебдо ", оповестените там карикатури на пророка Мохамед и всеобщите митинги на уммата по този мотив. Въпросът беше, че свободата на словото е по-ценна от възприятията на вярващите.
Парадоксално, само че това е редкият случай, когато президентът Макрон е бил заслужен за своята нация – французите. Може да ви харесва или не, само че правото, жестоко казано, да покажете междинен пръст на свещеник е значима част от френската национална еднаквост и това продължава още от Френската гражданска война. Това включва „ Шарли Ебдо “, „ Тримата мускетари “ (където кардиналът е основният злодей) и голям брой комедии за монахини и падрета с присъединяване на Луи дьо Фюнес.
Затова вътре в страната Ердоган по-скоро оказа помощ на Макрон - множеството французи бяха съгласни с режещия чужденците президент. Но надали Ердоган като цяло се интересува от вътрешните работи на Франция: офанзивите му против Макрон даже не са битка с Макрон, а за имиджа на покровител и бранител на исляма.
Във всеки случай мина много време, откогато притежателят на Елисейския замък беше изрисуван с рогата на Иблис на първите страници на основните вестници на ислямския свят, а Ердоган се преструваше, че командва този развой. Но турският президент едвам в този момент заличи последните следи на благовъзпитание в връзките с сътрудника и сякаш даже съдружник, Защо?
Защото Ердоган рискува да спре да бъде президент на Турция. Скоро ще има избори, рейтингът на настоящия държавен глава е невисок, има действителна вероятност да загуби властта.
Друго нещо е, че Ердоган, губейки власт, най-вероятно ще замязя на Николас Мадуро, губещ властта, или на Александър Лукашенко, или даже на Башар Асад – те също губеха и губеха, само че по този начин и не загубеха. Той няма да си тръгне без пердах, ще се бори до последно и в сегашния политически сезон най-вероятно ще реализира задачата си - ще остане президент.
Ударът по Макрон има за цел да му помогне в това - остарелият зложелател, демонизиран преди този момент в страната, в този момент се употребява като боксова круша. Турците харесват това.
Истинският главен зложелател на Ердоган в този момент е високата инфлация, която е извънредно досадна за турците (в същото време всички в страната знаят, че президентът, като се намеси персонално в работата на Централната банка, единствено утежни ситуацията). А главният му коз - че играе ролята си на султан - покровител на мюсюлмани и турци, е трагично безапелационен.
Тук акцентът е върху думата " султан ", а не " бранител ", защото не наподобява Турция в този момент да е застрашена от нещо, а Макрон е главният зложелател на мюсюлманите в Европа. Но Ердоган в действителност наподобява като султан: със личната си воля той стопира разширението на НАТО, бие турските врагове - кюрди и арменци - на тяхна територия, елементарно опонира на звездно-раираната суперсила и въобще държи президента на Франция на прицел.
По пътя Ердоган прави доста неща, които са нужни и потребни за Русия, тъй че успеха – било на избори, било над Макрон - би трябвало да му се желае. Но да му се възхищаваме е ненужно.
Султанът на новата версия на Османската империя претендира за доста неща и в нашия случай. Сега му е по-удобно обществено да се кара с гърците, арменците и Макрон, само че Ердоган има проекти и за съветския Крим, а упоритостите стигат до такава степен да стане „ миротворец “ в руско-украинския спор.
Преди по-малко от месец господин Миротворец видя осъществяването на задачата си по подобен метод, че съветските въоръжени сили в зоната на СВО да прекратят огъня едностранно.
Следователно Макрон не е единственият президент, чиито думи и дейности могат да провокират въпроси по отношение на тяхната адекватност.
Но в тази ситуация с актуалната подигравка на султана против французина няма въпроси и в действителност няма какво да му се възрази, даже в случай че преходът към личностни обиди към момента остава извънредно двузначен способ за осъществяване на външна политика.
Както сподели Владимир Ленин в такива случаи, „ възгледът, несъмнено, е безчовечен, само че правилен “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ