Елиуд Кипчоге разкри най-голямото съжаление в кариерата си
Елиуд Кипчоге може и да е постигнал всичко, за което един бегач мечтае, само че към момента има няколко неща, които му оставят горчив усет. Докато именитият спортист отваря идната глава в кариерата си, той признава, че има моменти от своя незабравим състезателен път, в които е можел да се показа по-добре.
Кипчоге реализира фантазията си да взе участие във всички седем огромни маратона, откакто се състезава в Ню Йорк в неделя, завършвайки на 17-о място. След това той разгласи, че няма да се отдръпва, а ще продължи да бяга с идея.
Кениецът, който навърши 41 години в сряда, възнамерява да пробяга по един маратон на всеки континент през идващите две години. Целта му към този момент не са върхове или медали, а да въодушевява хората и да събира средства за щедрост.
Инициативата, наречена " Световното турне на Елиуд Кипчоге “, е метод двукратният олимпийски първенец в маратона да " служи на човечеството, проповядвайки евангелието на бягането “. Той дефинира това като преход, а не като завършек на кариерата си.
За човек, който е взел участие в 21 огромни маратона, спечелил е 11 от тях и е подобрявал международния връх два пъти, мнозина биха сметнали, че Кипчоге няма защо да съжалява. Истината обаче е друга.
Разочарованието му не е обвързвано с шосейното тичане, а с интервала му на пистата, където стартира кариерата си първо на 3000, а по-късно и на 5000 метра, преди да се трансферира към маратоните.
Кипчоге завоюва международната купа на 5000 метра през 2003 година и сребърен орден три години по-късно. На олимпийските игри в Атина през 2004 година и в Пекин през 2008 година той взе надлежно бронз и сребро в същата дисциплинираност.
Именно този интервал кара Кипчоге да счита, че е трябвало да реализира доста повече. Това страдание остава, макар че през днешния ден той е един от най-уважаваните и обичани спортисти в света.
" Най-голямото ми страдание е, че не завоювах олимпийско злато на 5000 метра “, съобщи Кипчоге в скорошно изявление за Olympics.com. " Винаги съм усещал, че съм пропуснал международния връх на 5000 метра. Иска ми се да го бях постигнал, а може би и да бях сложил международен връх на 10 километра на шосе. В маратона не съм пропуснал нищо “, добави той.
Спечелването на злато на 5000 метра е сложна задача за кенийските бегачи през годините. Последната международна купа в тази дисциплинираност за Кения е извоювана от Даниел Комен през 1997 година, а олимпийска купа липсва след триумфа на Джон Нгуги на игрите в Сеул през 1988 година
Комен държеше и международния връх (12:39.74) от август 1997 година до юни 1998 година, когато етиопската легенда Хайле Гебреселасие го усъвършенства с време 12:39.36 в Хелзинки, Финландия. През май 2004 година, в разцвета на силите на Кипчоге, различен етиопец, Кенениса Бекеле, смъкна върха до 12:37.35 в Хангело, Нидерландия.
Световният връх на Бекеле на 5000 метра остана недокоснат до август 2020 година, когато угандиецът Джошуа Чептегей го усъвършенства, пробягвайки дистанцията за 12:35.36 в Монако.
Кипчоге реализира фантазията си да взе участие във всички седем огромни маратона, откакто се състезава в Ню Йорк в неделя, завършвайки на 17-о място. След това той разгласи, че няма да се отдръпва, а ще продължи да бяга с идея.
Кениецът, който навърши 41 години в сряда, възнамерява да пробяга по един маратон на всеки континент през идващите две години. Целта му към този момент не са върхове или медали, а да въодушевява хората и да събира средства за щедрост.
Инициативата, наречена " Световното турне на Елиуд Кипчоге “, е метод двукратният олимпийски първенец в маратона да " служи на човечеството, проповядвайки евангелието на бягането “. Той дефинира това като преход, а не като завършек на кариерата си.
За човек, който е взел участие в 21 огромни маратона, спечелил е 11 от тях и е подобрявал международния връх два пъти, мнозина биха сметнали, че Кипчоге няма защо да съжалява. Истината обаче е друга.
Разочарованието му не е обвързвано с шосейното тичане, а с интервала му на пистата, където стартира кариерата си първо на 3000, а по-късно и на 5000 метра, преди да се трансферира към маратоните.
Кипчоге завоюва международната купа на 5000 метра през 2003 година и сребърен орден три години по-късно. На олимпийските игри в Атина през 2004 година и в Пекин през 2008 година той взе надлежно бронз и сребро в същата дисциплинираност.
Именно този интервал кара Кипчоге да счита, че е трябвало да реализира доста повече. Това страдание остава, макар че през днешния ден той е един от най-уважаваните и обичани спортисти в света.
" Най-голямото ми страдание е, че не завоювах олимпийско злато на 5000 метра “, съобщи Кипчоге в скорошно изявление за Olympics.com. " Винаги съм усещал, че съм пропуснал международния връх на 5000 метра. Иска ми се да го бях постигнал, а може би и да бях сложил международен връх на 10 километра на шосе. В маратона не съм пропуснал нищо “, добави той.
Спечелването на злато на 5000 метра е сложна задача за кенийските бегачи през годините. Последната международна купа в тази дисциплинираност за Кения е извоювана от Даниел Комен през 1997 година, а олимпийска купа липсва след триумфа на Джон Нгуги на игрите в Сеул през 1988 година
Комен държеше и международния връх (12:39.74) от август 1997 година до юни 1998 година, когато етиопската легенда Хайле Гебреселасие го усъвършенства с време 12:39.36 в Хелзинки, Финландия. През май 2004 година, в разцвета на силите на Кипчоге, различен етиопец, Кенениса Бекеле, смъкна върха до 12:37.35 в Хангело, Нидерландия.
Световният връх на Бекеле на 5000 метра остана недокоснат до август 2020 година, когато угандиецът Джошуа Чептегей го усъвършенства, пробягвайки дистанцията за 12:35.36 в Монако.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




