Елица Василева е капитан и един от лидерите на женския

Елица Василева е капитан и един от водачите на женския народен тим по волейбол. 30-годишната състезателка даде изявление за формалния уебсайт на интернационалната федерация FIVB .

От няколко седмици сте на лагер с националния тим. Как усещате тренировките след толкоз дълго спиране? Колко ви липсваше волейболът по време на изолацията?

Много съм щастлива, че имаме опция още веднъж да упражняваме и че програмата разрешава да сме дружно дълго време. Това е един тип завръщане към нормалността, която беше преди пандемията. Волейболът ми липсваше доста. В началото на карантината одобрих обстановката повече като отмора, само че с минаване на времето отсъствието от всекидневието ми стана тежко. Сега съм доста щастлива, че всички още веднъж можем да играем волейбол.

В състава има изцяло нови състезателки. Как виждате капацитета на тима?

Има доста млади девойки със сериозен капацитет. Без работа нищо няма да се реализира. Изцяло зависи от тях. И също по този начин като тим какъв брой интензивно ще работим, с цел да реализираме мечтаните резултати. Като фрагменти несъмнено имаме доста положителни.

Една от задачите пред отбора е мощно показване на европейското състезание, на което сме един от домакините. Другата е завръщане в Лигата на нациите.



Това са двата шампионата, които са приоритет пред нас следващата година. За нас е първи късмет да играем на такова равнище вкъщи, както е с европейското. Ще се стремим към това с голяма упоритост. А за Лигата на нациите би трябвало да потвърдим, че нашето място е там. Не единствено да се върнем, само че и да останем идващите години. Това е дълъг развой, обвързван с доста работа. Трябва да се затвърдим като тим, който би трябвало да е част от тази лига.

Измина близо година от олимпийския квалификационен мач против Съединени американски щати, изгубен с 2:3, какво надвива у вас – мощната игра, само че загуба с 2:3 от доста мощен противник, или горчилката от пропуснатия късмет?

Горчилката е преди всичко. Добро показване щеше да е, в случай че сме победили. Колкото и близо да сме били до успеха, щом не сме я постигнали, остава единствено горчивината. Изиграхме добър мач. Но по-добре да спечелиш грозно, в сравнение с да загубиш красиво.



Едно от най-големите надпревари, в които сте взела участие в последните месеци, е международното клубно състезание. Какви са спомените ви?

Много хубави. Турнирът е на извънредно високо равнище с клубовете и състезателките, които са се събрали там.

Как минаха детските ви години, преди да започнете с волейбола?

Израснах в Дупница. Игри по през целия ден на открито. Прибирахме се допустимо най-късно вечер. И също по този начин по цяло лято, когато е почивка. Родителите ни следяха от балкона. Докато те не си легнеха вечер към среднощ, не се прибирахме. През образователната година след часовете незабавно пишехме домашните, с цел да остане време за игра.

Как се запознахте с волейбола? Как се влюбихте в този спорт, който се трансформира във ваша специалност?

Играех баскетбол. По-голямата ми сестра – също. Ходихме с родителите ми да я гледаме на мачове в разнообразни зали. Там ме видяха треньори и ме насочиха към волейбола. Аз желаех да продължа с баскетбола, само че ми предложиха, че като конструкция и фигура съм по-адаптирана към волейбола. Така пробвахме. Родителите ми познаваха хора от ЦСКА, които ме взеха. Така „ алените “ са първият ми клуб. След година-две се видя, че се развъртвам по-добре във волейбола. В баскетбола нямах подобен прогрес. Много бързо се случиха нещата.



Талантът ви трансформира в международна волейболна звезда, само че сте напълно земна като персона. Промени славата персоналния ви живот?

Не, не бих споделила. Аз съм същият човек, който бях и преди. Опитът и събитията в живота ми сигурно са ме трансформирали. Но по връзки на близки, родственици и другари съм си същата. Не се чувствам по-различна от преди 10 години.

С кои триумфи най-вече се гордеете?

Със „ скудетото “ в Италия с Фопапедрети (Бергамо). С достиженията в Динамо (Казан). С Вакъфбанк играхме доста финали. Във всеки клуб съм оставила положителни сезони и усещания. Сама нищо не съм постигнала. На терена има още петима души.

А с какво се гордеете отвън волейбола?

Със фамилията и хората към мен. Не съм материалист. Тепърва желая да реализира триумфи в бизнес проект, на където ще се ориентирам след кариерата си.

За какви триумфи във волейбола мечтаете?

За орден от домакинското европейско състезание.