Как увеличаването на температурите може да повиши риска от домашно насилие?
Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по обучение, приключила е бакалавърска степен в СУ „ Св. Климент Охридски ” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан ”. Научните ѝ ползи са в областта на екологията и са свързани с резултата на климатичните промени върху логиката на психиката на хората и концепцията за климатична правдивост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подкрепяне на връзката на децата със Земята.
Дори и като очевидци на учестилите климатични аномалии напоследък, ние постоянно затваряме очи пред едно от деликатните последици от климатичните промени: домашното принуждение. Въпреки че корените на домашно принуждение са дълбоки и комплицирани плетеници от обществени, културни и самостоятелни фактори, има една връзка, която учени от ден на ден документират, а точно тази сред климатичните промени и безработицата като фактор за отключване на експанзия в домашни условия. Данни даже сочат, че повишението на годишните температури с 1°C води до 6% повишение на случаите на домашно принуждение.
Изменението на климата, провокирано от човешка активност, води до голям брой промени на самостоятелно равнище, като наред с физическите и психологични вътрешни промени, човек става жертва и на икономическите последици от климатичните промени, в това число спад на продуктивността и загуба на работни места. Не е изненадващо, че сходни финансови стресори от своя страна могат да доведат до отключване на неустановеност, стрес, яд и принуждение, които постоянно се демонстрират в домашни условия.
Каква е връзката сред климатичните промени и безработицата?
Около ⅓ от работните места в страните от Г-20 зависят непосредствено от ефикасното ръководство и резистентност на околната среда, което в днешно време бива изправено пред тестване.
Според изследване на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), покачването на световните температури води до по-висока накърнимост, както и по-ниска продуктивност на труда, изключително в селското стопанство и други браншове, уязвими на климатичните промени (вкл. лов на риба и горско стопанство). Увеличението на температурите може също може да усили напрежението и да понижи общия брой на работните часове. Според отчет на Rhodium Group, в Съединени американски щати селското стопанство се чака да загуби милиарди долари годишно заради изменението на климата, засягайки работните места в голям брой селски общности.
Проблем са освен жегите. Алармиращ е фактът, че климатичните промени внезапно се усилват – като за 2000 – 2019 година наводненията, бурите и сушите са се нараснали с 134%, 40% и 29% надлежно (спрямо интервала 1980 – 1999 г.), с което са се нараснали и негативните въздействия върху работните места и продуктивността на труда.
Как безработицата води до домашно принуждение?
Икономическият стрес, подбуден от загубата на работа или финансова неустойчивост, може от своя страна да усили риска от произшествия на домашно принуждение. Дори преди десетилетие, проучване, оповестено в списание “American Journal of Public Health ”, демонстрира, че загубата на работа удвоява риска от домашно принуждение. Икономическата неустойчивост може да докара до усеща на отчаяние, изтощение и яд, които могат да се проявят като нападателно държание в междуличностните взаимоотношения.
Тази връзка е още по-очевидна измежду представители на уязвими общности, където въздействието на климатичните промени е изключително мощно, в това число измежду мигранти, племенни нации, хора в беднотия и лица с увреждания, които имат по-слаб достъп до запаси, поддръжка и образование.
Домашното принуждение и дамите
Ефектите на изменението на климата имат характерни последствия в частност за дамите и тяхното здраве, изключително във връзка с провокациите за реализиране на тъждество сред половете в обществото и на работното място. Разликите в обществените и икономическите функции, наложени от хилядолетия, както и отговорностите по отношение на фамилиите им в допълнение ускоряват тази накърнимост измежду дамите и техните права.
Тук би трябвало да поясним, че казусът с домашното принуждение е постоянно интернализиран като естествен измежду избрани култури, където дамите нямат равни права, както и че постоянно жертвите на принуждение стават жертви на повторна виктимизация от органите на реда или от “интернет тролове ”. Поради това дребна част от жертвите, избягали от насилника си или към момента в обстановка на принуждение, споделят за прекарванията си. Това от своя страна прави научното проучване на казуса комплицирано и внимателно, като за момента доминират качествени проучвания (интервюта) за сметка на количествени проучвания по тематиката.
Въпреки че случаите на принуждение постоянно биват тематика табу заради обществени и културни фактори и макар че случаите на принуждение, за които има публична информация, са с пъти по-малко от формите на принуждение всекидневно, от ден на ден проучвания обръщат внимание на тази връзка и на потребността от екологична сигурност като приоритет за деяние.
Проучване в Кения да вземем за пример сочи, че изменението на климата е нараснало преваляванията по време на дъждовния сезон и повишило температурите по време на сухия, което е нарушило главния източник на приход за 75% от кенийците. На база на демографски и здравни проучвания в разнообразни области на Кения, изследването сочи, че дамите са по-склонни да станат жертва на принуждение, изключително когато работата на брачна половинка им в селското стопанство е наранена от климатични катаклизми. И макар че в сходни общности дамите са главният извор на приход, те не престават да биват унизени от мъжете си и остават натоварени с домакинската работа (наред с което девойките в някои фамилии се сблъскват с липса на достъп до образование).
В Индия също се следи сходна връзка, когато мъжете без работа са принудени да си останат у дома, където постоянно набелязват дамите си за цел на техния яд и финансово обезсърчение. Много дами от бедните региони на Индия описват по какъв начин по време на наводнения мъжете им постоянно изливат безсилието си над тях. Подобен феномен се наблюдаваше и по време на Ковид, когато случаите на принуждение се усилиха и в доста от развитите страни, защото заради събитията доста хора изгубиха работа и доста двойки трябваше да прекарат дълго време дружно, изолирани от други обществени контакти.
В Бразилия пък на базатата на огромни данни и знаци за дами, употребяващи публични приюти за жертви на домашно принуждение и уведомления от здравни чиновници, оценени от Университета Бокони в Италия и Федералния университет на Пернамбуко в Бразилия, данни сочат, че в интервала 2009 – 2018 година е имало над 2 милиона регистрирани случая на домашно принуждение, директно свързани с безработицата измежду популацията.
Деликатната обстановка, пред която са изправени дамите и девойките, се илюстрира и посредством полеви проучвания. В един от районите във Филипините, най-силно наранени от тайфуна Хайян през 2013 година, данни сочат за случаи на принуждение, учредено на пола освен в семейсвтото, само че и структурни неравенства като недостижимост до опазване на здравето и стеснен достъп до запаси.
Насилието в България
Брутални случаи на експанзия изненадаха и нас в България, наред с рисковите превалявания по Черноморието, мълниите и множестото катаклизми през миналите месеци.
От обичайни визии от патриархалното ни минало до заучени реплики като “жертвата си го е търсила ” или “могла е да си тръгне по-рано ”, факт е, че казусът с домашното принуждение разделя публичното мнение.
И въпреки всичко посред нашите разнородни визии, обстоятелствата приказват, че за 2022 година жертвите на домашно принуждение са нарастнали с 4 пъти, като единствено сред януари и май 2022 година записаните жертви на принуждение са 1738, от които 1194 са дами, 409 деца и 135 мъже.
Дори и като очевидци на учестилите климатични аномалии напоследък, ние постоянно затваряме очи пред едно от деликатните последици от климатичните промени: домашното принуждение. Въпреки че корените на домашно принуждение са дълбоки и комплицирани плетеници от обществени, културни и самостоятелни фактори, има една връзка, която учени от ден на ден документират, а точно тази сред климатичните промени и безработицата като фактор за отключване на експанзия в домашни условия. Данни даже сочат, че повишението на годишните температури с 1°C води до 6% повишение на случаите на домашно принуждение.
Изменението на климата, провокирано от човешка активност, води до голям брой промени на самостоятелно равнище, като наред с физическите и психологични вътрешни промени, човек става жертва и на икономическите последици от климатичните промени, в това число спад на продуктивността и загуба на работни места. Не е изненадващо, че сходни финансови стресори от своя страна могат да доведат до отключване на неустановеност, стрес, яд и принуждение, които постоянно се демонстрират в домашни условия.
Каква е връзката сред климатичните промени и безработицата?
Около ⅓ от работните места в страните от Г-20 зависят непосредствено от ефикасното ръководство и резистентност на околната среда, което в днешно време бива изправено пред тестване.
Според изследване на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), покачването на световните температури води до по-висока накърнимост, както и по-ниска продуктивност на труда, изключително в селското стопанство и други браншове, уязвими на климатичните промени (вкл. лов на риба и горско стопанство). Увеличението на температурите може също може да усили напрежението и да понижи общия брой на работните часове. Според отчет на Rhodium Group, в Съединени американски щати селското стопанство се чака да загуби милиарди долари годишно заради изменението на климата, засягайки работните места в голям брой селски общности.
Проблем са освен жегите. Алармиращ е фактът, че климатичните промени внезапно се усилват – като за 2000 – 2019 година наводненията, бурите и сушите са се нараснали с 134%, 40% и 29% надлежно (спрямо интервала 1980 – 1999 г.), с което са се нараснали и негативните въздействия върху работните места и продуктивността на труда.
Как безработицата води до домашно принуждение?
Икономическият стрес, подбуден от загубата на работа или финансова неустойчивост, може от своя страна да усили риска от произшествия на домашно принуждение. Дори преди десетилетие, проучване, оповестено в списание “American Journal of Public Health ”, демонстрира, че загубата на работа удвоява риска от домашно принуждение. Икономическата неустойчивост може да докара до усеща на отчаяние, изтощение и яд, които могат да се проявят като нападателно държание в междуличностните взаимоотношения.
Тази връзка е още по-очевидна измежду представители на уязвими общности, където въздействието на климатичните промени е изключително мощно, в това число измежду мигранти, племенни нации, хора в беднотия и лица с увреждания, които имат по-слаб достъп до запаси, поддръжка и образование.
Домашното принуждение и дамите
Ефектите на изменението на климата имат характерни последствия в частност за дамите и тяхното здраве, изключително във връзка с провокациите за реализиране на тъждество сред половете в обществото и на работното място. Разликите в обществените и икономическите функции, наложени от хилядолетия, както и отговорностите по отношение на фамилиите им в допълнение ускоряват тази накърнимост измежду дамите и техните права.
Тук би трябвало да поясним, че казусът с домашното принуждение е постоянно интернализиран като естествен измежду избрани култури, където дамите нямат равни права, както и че постоянно жертвите на принуждение стават жертви на повторна виктимизация от органите на реда или от “интернет тролове ”. Поради това дребна част от жертвите, избягали от насилника си или към момента в обстановка на принуждение, споделят за прекарванията си. Това от своя страна прави научното проучване на казуса комплицирано и внимателно, като за момента доминират качествени проучвания (интервюта) за сметка на количествени проучвания по тематиката.
Въпреки че случаите на принуждение постоянно биват тематика табу заради обществени и културни фактори и макар че случаите на принуждение, за които има публична информация, са с пъти по-малко от формите на принуждение всекидневно, от ден на ден проучвания обръщат внимание на тази връзка и на потребността от екологична сигурност като приоритет за деяние.
Проучване в Кения да вземем за пример сочи, че изменението на климата е нараснало преваляванията по време на дъждовния сезон и повишило температурите по време на сухия, което е нарушило главния източник на приход за 75% от кенийците. На база на демографски и здравни проучвания в разнообразни области на Кения, изследването сочи, че дамите са по-склонни да станат жертва на принуждение, изключително когато работата на брачна половинка им в селското стопанство е наранена от климатични катаклизми. И макар че в сходни общности дамите са главният извор на приход, те не престават да биват унизени от мъжете си и остават натоварени с домакинската работа (наред с което девойките в някои фамилии се сблъскват с липса на достъп до образование).
В Индия също се следи сходна връзка, когато мъжете без работа са принудени да си останат у дома, където постоянно набелязват дамите си за цел на техния яд и финансово обезсърчение. Много дами от бедните региони на Индия описват по какъв начин по време на наводнения мъжете им постоянно изливат безсилието си над тях. Подобен феномен се наблюдаваше и по време на Ковид, когато случаите на принуждение се усилиха и в доста от развитите страни, защото заради събитията доста хора изгубиха работа и доста двойки трябваше да прекарат дълго време дружно, изолирани от други обществени контакти.
В Бразилия пък на базатата на огромни данни и знаци за дами, употребяващи публични приюти за жертви на домашно принуждение и уведомления от здравни чиновници, оценени от Университета Бокони в Италия и Федералния университет на Пернамбуко в Бразилия, данни сочат, че в интервала 2009 – 2018 година е имало над 2 милиона регистрирани случая на домашно принуждение, директно свързани с безработицата измежду популацията.
Деликатната обстановка, пред която са изправени дамите и девойките, се илюстрира и посредством полеви проучвания. В един от районите във Филипините, най-силно наранени от тайфуна Хайян през 2013 година, данни сочат за случаи на принуждение, учредено на пола освен в семейсвтото, само че и структурни неравенства като недостижимост до опазване на здравето и стеснен достъп до запаси.
Насилието в България
Брутални случаи на експанзия изненадаха и нас в България, наред с рисковите превалявания по Черноморието, мълниите и множестото катаклизми през миналите месеци.
От обичайни визии от патриархалното ни минало до заучени реплики като “жертвата си го е търсила ” или “могла е да си тръгне по-рано ”, факт е, че казусът с домашното принуждение разделя публичното мнение.
И въпреки всичко посред нашите разнородни визии, обстоятелствата приказват, че за 2022 година жертвите на домашно принуждение са нарастнали с 4 пъти, като единствено сред януари и май 2022 година записаните жертви на принуждение са 1738, от които 1194 са дами, 409 деца и 135 мъже.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ