Елитите на Стария континент, с цялата условност на думата, мразят

Елитите на Стария континент, с цялата конвенционалност на думата, ненавиждат народите си

Акцентът и в британските медии е, че проблем няма, в действителност единственият подобен е дезинформацията

Англия продължава да е залята от митинги, провокирани от убийството на три дребни девойки на шест, седем и девет години и намушкването на още осем деца и двама възрастни, осъществено от родения в страната Аксел Рудакубана, наследник на мигранти от Руанда.

Властите на Острова, както и медиите, пробваха да обяснят протичащото се с подправена дезинформация и прояви на крайнодесни, а демонстрациите, протичащи под мотото „ Стига толкоз “ – като прояви само на антиимиграционни и антимюсюлмански деятели.

Дори съгласно премиера на страната – Киър Стармър, не ставало дума за обективни митинги, а за „ непростимо принуждение “. Видимо той не беше толкоз угрижен за бруталното ликвидиране на децата, що се касае за дейностите – по думите му – на крайнодесните, призовавайки полицията да се намеси уверено, като „ всички си понесат следствията с цялата мощ на закона – затвор, възбрана за пътешестване и други ограничения “. Вече са задържани близо 400 души, а в Нотингам органите на реда дори пуснаха кучета против протестиращите.

За разлика от крутите ограничения против стачкуващите, нямаше никаква ответна реакция против въоръжените мигранти, които с изключение на виковете „ Аллаху акбар “, съумяха да пребият и някои протестиращи. Полицията просто ги наблюдаваше безмълвно.

Всъщност дали информацията, че обвиненият е коренен мюсюлмански мигрант е подправена, не е изцяло ясно, тъй като единственото, което полицията изнесе като данни, е, че килърът е роден във Англия, с което очевидно държеше да натърти, че нямало метод да се касае за дейности на расова и верска основа, ограничавайки достъпа на публицисти до него, тъй като бил малолетен и трябвало да му се съблюдават правата. Първоначално името му бе дни наред крито от ръководещите, а един от уредникът на митингите Томи Робинсън, беше задържан като „ терорист “, само че по-късно освободен. Показателни за протичащото се във Англия са думите му, че когато се родил в Лутън през 1982 година, в града имало единствено една джамия, а в този момент са 45.

Паралелно с тези митинги, в страната към този момент има и ответен отговор на мюсюлмани, които се събират на огромни групи, въоръжени с дървени колове и железни тръби, и крещят „ Аллах акбар “. Такъв имаше в Блекбърн да вземем за пример. В Ливърпул пък тече различен, който е ориентиран против „ фашизма “.

Общо взето, акцентът и в британските медии е, че проблем няма, в действителност единственият подобен е дезинформацията, заради която се е стигнало до ексцесии. Опитите по някакъв метод още веднъж да бъде намесена и Русия, за следващ път показват потресаващото изтощение на ръководещите. Сякаш огромният проблем в Европа е това, а не роящите се ежеминутно мургави друговерци.

А истината е, че мотото на митингите – „ Стига толкоз “, изцяло въплъщава не просто проблем, а злополучие.

Бедствието, което от години е заляло страната. Подобни прояви, като тази с убитите деца, от дълго време не са изолиран случай на Острова. Буквално има зараза в последните години, като доминират наръганите с нож. И постоянно реакцията на управляващите е една и също – да прикриват оптимално дълго данните за причинителя, да крият детайлности като генезис, изповедание, възгледи, незабавно да се опитат да омаловажат случая, да заявят, че няма да толерират крайнодесни прояви (сякаш крайнодесни за извършителите), да заявяват, че мюсюлманската общественост в страната може да разчита на поддръжката им и няма да разрешат да се усеща дискриминирана. Къде го чукаш, къде се пука!

Последните години помнят и още по-потресаващи случаи във Англия, както и незаконното безмълвие на управляващите, даже по-точно казано – незаконното им съучастничество. През 2018 година, най-сетне, след години наред безмълвие, стана ясно, че банди, формирани от мъже с пакистански генезис, са изнасилвали дребни девойки и млади дами. В някои от случаите даже ги отвличали и давали на други мъже. По-фрапантното е, че се оказа, че полицията е била наясно със протичащото се, само че не са се намесвали, главно тъй като се страхували в обвиняване в расизъм по отношение на мюсюлманските причинители.

Разбра се и за Телфорд, където управляващите също не предприемали нищо – както още веднъж от боязън, че ще бъдат упрекнати в расизъм, могат да изгубят работата си и да бъдат съдени, по този начин и от опасения, че в града работи пакистанската мафия, която е много мощна и няма да могат да и се опълчват. 40 години… над 1000 девойки – отвличани, изнасилвани, някои и убити. Първоначално полицията си разрешава да класифицира жертвите като проститутки, с цел да прикрие мащабите и ужаса на стореното.

Последваха разкритията в Родърхам. 15 години, съвсем 1500 изнасилени и склонявани към проституция деца… И още веднъж незаконното безмълвие на управляващите в градчето. После се чу за Брадфорд, Оксфорд, Нюкасъл, Лестър…

И макар изказванията на английските управляващи, че това били изолирани случаи, тези мащаби потресоха всеки естествен. Продължават и гоненията против публицистите, против депутатите даже, които въпреки всичко надигнат глас и изрекат нещата с същинските им имена. А някой разкрие етническата принадлежност на изнасилвачите, а е незабавно канселиран.

А ислямът неуморно е завладял страната, придавайки напълно друг културен образ на Англия – в множеството случаи неограничващ се единствено до музика и храна, а до порядки и правила, неприсъщи на европейците.

Елитите на Стария континент, с цялата конвенционалност на думата, ненавиждат народите си. И не е единствено Англия, несъмнено. Франция, Белгия, Нидерландия не остават по-назад. Континентът затъва, потънал от пришълци, налагащи принудително своите разбирания и вяра, до момента в който ръководещият естаблишмънт къде тихомълком, къде изцяло публично им оказва помощ, пази ги от „ неприятните крайнодесни бели “.

Все по-видно държавни управления, НПО-та, медии, постановат верния светоглед, а всеки, който не е склонен с тях, бива умишлен за расист, хомофоб, фашист. Извършителите постоянно снизходително са описвани като поели по неверния път, само че другояче положителни хора, жертвите – жертвите се загатват пътем. Това се случи и този път – Рудакубана беше разказан от публицистите като положително дете, не е именуван дори и отговорен, а обвинен, заваляха негови фотоси като дребен, с цел да видят всички какъв добродушен образ имал.

Политкоректността убива живия организъм, а опитите към момента останалите жители да се разсънят, биват гневно потъпквани от полиция и управляващи. А през това време мигранти, към този момент и техните деца, родени в европейските страни, се провеждат в банди, нахъсвайки се един различен, демонстрирайки първичен фанатизъм и незнание, незачитайки порядките, законите и културата в приелите ги страни.

И макар превръщащите се с гневна скорост столици и градове в гета, управляващите не престават да упрекват протестиращите против целия този гнет хора, анатемосвайки ги като лумпенизирани хулигани, като расисти. А Европа затъва и се дави в политкоректност, изродил се мултикултурализъм и незаконно превъзходство на друговерци. Свободата към този момент е разпасаност, културата – извращения, интелектът – под подозрение.

Вижте какво се случи във Франция. Само и единствено да не надделее здравият разсъдък, ръководещите в лицето на Еманюел Макрон и левицата се договориха, с цел да изолират с цената на всичко десницата от властта. Не просто десницата, а гласът на французите, търсещи смяната, борещи се за страната си, за запазването на нейния европейски и всемирски образ.
А може би към този момент е прекомерно късно. Дали Старият континент ще има сили да се откопчи от задушилия го неолиберализъм, дали възможностите не са окончателно пропилени, дали ръководещата върхушка няма да потопи милиони европейци, принасяйки ги в жертва на примитиви, които грабят и обругават жителите – може би, протичащото се тези дни във Англия ще покаже.

trud.bg