Елисавета Логинова е енерготерапевт и хомеопат. Завършила е Лондонския колеж

Елисавета Логинова е енерготерапевт и хомеопат. Завършила е Лондонския лицей по класическа хомеопатия LCCH. Създател и началник на “Център за различна медицина ”. Името нашумя при започване на 90-те, когато Генералния щаб на Българската войска употребява дарбата на контактьор с извънземен разсъдък, с цел да стартира огромна секретна интервенция – разкопките край софийското село Царичина, останали и до през днешния ден като една от огромните мистерии в най-новата ни история. Логинова е един тримата родни екстрасенси, поканен от военните за съветник в опита “Царичина ”. На случилото се е отдадена книгата „ Царичина. Съдбовен контакт “, в която Логинова разкрива своята истина за случилото се преди 28 година. В момента се приготвя филм за Царичина с актрисата Луиза Григорова в основната роля. Ето какво описа Логинова, представена от вестник „ Марица “.

– Кое Ви подтикна да върнете интереса към случая „ Царичина ” 28 години след прекратяването на разкопките?
– Разкриването на истината за тази невероятна, забележителна интервенция, е повода да напиша новата си книга – „ Царичина – Съдбовен контакт “. Много излъчвания бяха направени, доста публикации бяха написани. Темата Царичина присъстваше постоянно в публичните мнения повече от четвърт век. За страдание обаче доминираха негативните възгледи. А те, уверено мога да настоявам, бяха неточни, мощно изопачаващи истината, показващи огромна неинформираност и умишлен опит за злепоставяне на всички, свързани с това събитие. Сякаш задачата беше непременно да се опозори едно дело, в което висши офицери от Българската войска отдадоха две години от своя живот, като работеха тежък физически труд подземен и живееха на полеви условия. И то с едничката цел – да доближат до изобретение със международно научно значение.
– Убедена ли сте, че там е прикрит първият прачовек?
– Две години съм водила всекидневно групата офицери в не леката ни работа подземен. Това беше извънредно отговорно нещо за мен. Ние направихме тунел дълъг 168 метра с денивелация 70 метра без никакви подпори и обезпечаване. Ала от самото начало нямаше нито един случай. Всички бяха здрави и ми имаха огромно доверие.

– Какво бе намерено при разкопките? Лъжа ли са информациите, че изследването е коствало 16 млн. лв.?
– Легенди са това, че по време на разкопките са открити „ глава на орел “, „ огромен кристал “ и сходни неща. Но придвижвайки се метър по метър, постоянно откривахме доказателства за това, че се движим във вярната посока. За това, че Учителите са непрекъснато с нас. Те постоянно ни даваха предварителна информация за разнообразни събития и по-късно установявахме, че са били прави. Част от акцията за оклеветяване на работата ни бяха и тези милиони, които в настоящи пари са 16 000 лв.. А ние работехме 10-12 часа дневно тежък физически труд подземен. За това никой не получаваше по-голямо възнаграждение от постоянната си заплата. Спяхме във военни камиони, наречени канцеларии. Ядяхме войнишка храна на полеви условия. Бяхме надалеч от фамилиите си.
– Кой и за какво разпореди изследването да завърши малко преди финала?
– Кой ни спря единствено метри преди финала – не мога да кажа. Знам единствено, че през всичките години сме имали срещи и непрекъсната поддръжка от няколко държавни управления и президент. Явно напътствията не са пристигнали от среди в страната. Вижда се, че това, което сме правили, е било доста значимо. А информацията, която получавах, е била от доста висока мокрота, откакто по неведоми пътища изчезна цялата документи за интервенция „ Слънчев лъч “ – всички мои тетрадки с текстове, схеми и рисунки, ежедневните военни доклади, видео записи и фотоси към затварянето. Всичко беше в секретна секция на щаба на армията. И се оказва, че никой не знае по какъв начин е станало. А от там и листче не може да се изгуби без диря.
– Ползва ли някой сега тази скъпа информация?
– От нея, несъмнено, би могла да се възползва много по-силна стопански и софтуерно страна, имаща нужния капацитет да разгадае закодираната информация и да я претвори в действителност. В тетрадките ми имаше схеми за нови и чудновати неща в областта на стопанската система, медицината, оръжията. Не знам в коя страна е всичко това, само че наблюдателният човек самичък ще го открие по информацията в медиите за основани изключителни механически уреди и способи. Може би скоро.

– Възможно ли е ново изследване на обекта?
– Няма смисъл. Както разказвам в детайли в книгата – главната цел на интервенцията, в която бяхме водени от Космическия колакториум, не е била в действителност откриването на първия човек, заселил Земята, а нещо по-голямо. Това е била първата сполучлива взаимна работа на екип от земни поданици и Космическия колакториум. От както има човешки живот на нашата планета. И ние сме първите земни представители. Кои са те – вижте в книгата. Това аз научих много по-късно след прекратяването на интервенцията.
– Село Царичина е място с високо енергийно въздействие, където постоянно се случват паранормални феномени. Наистина ли на 12 май 1991 година в региона е кацнал галактически транспортен съд?
– Наистина. Цялото събитие бе забелязано от доста хора – офицерите, бойците, хората от селото. Години след събитията в Царичина, в моя Център за различна медицина пристигна пациент и ми описа нещо доста вълнуващо. Тогава бил боен – началник на поделение за бързо реагиране. Довери ми, че по времето на кацане на галактическия транспортен съд неговото поделение е било дислоцирано за седмица в региона на село Царичина за наблюдаване, защото е било засечено извънредно събитие в небето. Обеща ми, че е подготвен да удостовери тези свои думи. По-късно обаче отхвърли с обяснението, че е подписал документи за конфиденциалност. Разбирам го. По време на цялата интервенция средства за наблюдаване и надзор на извънземните ни водачи бяха постоянно към нас – изглеждаха като огнени топки, които нормално се движеха в настройка от три и се проявяваха в едни моменти като материални, в други моменти – като нематериални обекти. Много хора са ги виждали. Говорили сме си за тях с моите Учители. Освен техни средства за наблюдаване и проучване, тези обекти бяха следващото материално доказателство за извънземното наличие. А задачите на кацането са били няколко – техни представители влязоха в обекта и взеха физически проби от него. Но и тук другата им цел беше да показват физическото си наличие към нас, с цел да бъде това доказателство за съществуването им.

– Екипът е бил подложен на доста сериозен напън – с ваши сътрудници сте били упреквани както в полуда, по този начин и в корист със съществени средства. Колежката ви Марина Наплатанова даже се самоубива. Как вие и фамилията ви се справихте с това?
– Около интервенция „ Слънчев лъч “ има много неволни и повече преднамерени спекулации. В някои жълти медии се пишеше за всякакви мистериозни смъртни случаи на хора, свързани с интервенцията. Искам да отбележа, че от самото начало нямаше нито едно физическо пострадване, без значение от тежкия темперамент на труда. Камо ли – смъртен случай. Всички бяхме в доста добра физическа форма. Що се отнася до Марина Наплатанова – тя дружно с татко си полковник Наплатанов бяха част от групата ни единствено два дни. След това по свое предпочитание напуснаха и никой от нас от този миг не е имал контакт с тях. Доколкото разбрахме, самоубийството е имало душевен темперамент. След всички тежки и несправедливи обвинявания бях много засегната. Затова 28 години не смеех да напиша книгата – нямах ничия поддръжка. Ала взех решение, че би трябвало да я напиша, в името на всичко, което се случи там и по-късно. Това не е приказка, не е холограма, не е фантазия, то е истина, която се е случила. Защо ние, българите, не се гордеем с това, че е било в България?

– Как ще коментирате версията, че е допустимо в тази ситуация „ Царичина ” да е демонстриран боен опит на съветските секрети служби, включващ свръх дребни импланти за надзор на човешки човеци?
– Надявам се да не звучи жестоко, само че съм чувала всевъзможни фантасмагории и не бих желала да разясня неща, нямащи общо със здравия разсъдък.
– Боите ли се от нещо?
– Не се усещам застрашена. Ала защото са изчезнали всички документи, ми е тежичко да увещавам някои хора за истината. Поради поетите задължения да съблюдават конфиденциалност военните пък нямат опция да приказват. Единствен майор Никола Юруков, за моя най-голяма наслада, ми сподели, че е подготвен да бъде до мен и да приказваме дружно за тези събития. Много съм му признателна.
– Как помагате на хората през днешния ден?
– Хомеопатията и лекуването на хората е втората ми огромна задача. Чувството да помагаш на толкоз доста хора не може да се съпостави с нищо. През Центъра ми всекидневно минават доста хора. Индивидуалният метод е и най-силната линия на хомеопатичното лекуване – това е нежната медицина на бъдещето.