Елис Гури: Ако не беше България, нямаше да имам възможност да стана световен шампион
Елис Гури, международен отличник и европейски медалист в битката, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. През 2010 година той получи български паспорт и незабавно сподели, че е имало за какво. Още на идната година отвоюва на страната ни бронз на европейското състезание по класическа битка в Дортмунд и купа на шампионата на планетата в Истанбул. Освен с триумфите си, той завоюва благосклонностите на почитателите и с позитивното си лъчение и своята неизменима усмивка отвън тепиха. България очевидно остана в неговото сърце като втора татковина и след края на кариерата му. В момента той съчетава функциите на управител и помощник-треньор в националния тим по класическа битка. След няколко години в родната Албания Гури още веднъж е у нас и приготвя националите ни за борби под знамето на България.
- Елис, добре пристигнал на тепиха на „ Код Спорт “! Как си? Как беше в месеците на изолираност?
- Изкарах изолацията като всеки. Бях тук, в София, у дома. Постоянно мислехме какво да вършим вкъщи. Непрекъснато комуникирахме със спортистите по телефона, с цел да вършат някакви извършения у дома.
- Вече си управител в щаба на Армен Назарян, само че постоянно влизаш и в ролята на помощник-треньор. Как се отрази карантината на националите ни по класическа битка?
- Да ви кажа почтено, мисля, че при нас беше добре, тъй като имахме няколко контузени момчета. По време на пандемията те имаха време да се оправят, с цел да вземат участие на 100 % в този момент в квалификациите за олимпийските игри. Едмонд Назарян е млад и ще има време да се потвърди, да се приготви по-добре за квалификациите през идната година.
- Нещо изненада ли те в държанието на състезателите по битка по време на тази пандемия? Все отново всеки претърпява друго изолацията…
- По принцип ние сме привикнали да сме непрекъснато по лагери. По някакъв метод постоянно сме като в изолираност. Спортистите са в различен свят, живеем по различен метод. Лагери, тренировки - постоянно сме затворени. Всички спортисти го одобриха обикновено. Не беше нещо съдбовно за нас.
- Работиш постоянно на тепиха с гения Кирил Милов, който към този момент има сребро от международно и европейско състезание в твоята категория – до 98 кг. Реално той има ли късмет за златен удар? Има ли капацитет?
- Кирил е младо момче, доста е крепък, има доста благоприятни условия, тъй като е усетил финала. Имаше опция да вземе златен орден, единствено малко не му стигна. Работим с него, сега е в доста добра форма. Работим за тактичност и техника по какъв начин да стигнем до златния орден. Има опция това момче, доста е добър!
- Властелин на тази категория е арменецът Артур Алексанян, който още по твое време се бореше. Ти също имаше битка с него. Ще остане ли недостижим?
- Алексанян е добър състезател. В битката няма непобедими състезатели. С Киро работим доста да побеждаваме и други спортисти. Знаем какви са тактиката и техниката на Алексанян. Ще работим за нашата тактичност по какъв начин можем да го надвием.
- Каква е ситуацията в този момент при класиците?
- Досега ситуацията е естествена, всичко върви по проект. Преди няколко дни бяхме на лагер в Белмекен, упражняваме обикновено. След пандемията не желаеме да взимаме максимума занапред. Трябва последователно, тъй като никой не е упражнявал у дома, както по лагерите.
- В този тим постоянно е имало здрав колектив, дисциплинираност и триумфи. Така ли е и в този момент?
- Да! Ние сме като семейство! Разбираме се доста. Радвам се, че в тима има доста положителни момчета. Имаме международни, европейски първенци. Има почитание един към различен.
- Не ви ли е скучно, откакто всичко е прелестно и няма кавги?
- Не. Скандали няма по какъв начин да има. Понякога има проблеми, контузени. Но това са дребни проблеми, които ги има във всеки спорт. Всичко друго е обикновено.
- Какво мислиш за Едмонд Назарян? Защо най-младият в тима дава звук за това по какъв начин би трябвало да се преследват медалите – самоуверено, зрелищно, без почит от противника, който да постанова отбранителен жанр? Нещо, от което от две-три години българската класическа битка страдаше…
- Едмонд Назарян е огромен гений. Син е на великия Армен Назарян. А да имаш популярен човек у дома всеки ден, все нещо от него ще вземеш. Ако гледаме срещите на Едмонд Назарян, ще забележим, че употребява същите техники като неговия татко и има прекрасен дух. Едмонд е доста мъдро момче. Взел е злато и за довеждане докрай в учебно заведение. Играе доста добре шах. Примерен е и знае какво желае да прави. Следва си задачите.
- Прекара няколко години в родната ти Албания – по какъв начин е там обстановката?
- В Албания не е доста по-различно от всички страни на Балканите. Не мога да приказвам за политика, не разбирам тези неща. Семейството ми е там, обикновено е, като тук.
- Във футбола да вземем за пример Албания изпревари България - класира се на финали на европейско. Да не стане по този начин световно в спорта и най-много в битката?
- Не, няма по какъв начин. Казвал съм, че в случай че не беше България, нямаше да имам опция да стана международен първенец. Не знам, във футбола нещата са малко по-различни. Не мога да кажа, че там изискванията са доста по-добри от тези в България. Спортът не е по-добре от тукашния.
- Двама албанци към този момент са гостували в „ Код Спорт “ – някогашните футболни национали на твоята татковина – Албан Буши и Алтин Хаджи. Поддържаш ли връзка с тях?
- Да, те са ми другари. Познаваме се около спорта. Когато бях в Албания, непрекъснато споделях с Албан Буши. Той е треньор във федерацията по футбол, шеф. И с Алтин Хаджи си приказвам, той живее в България и имаме контакт всеки ден.
- Едва ли не преди време Гриша Ганчев те притегли като футболна звезда тук и ти оправда доверието. С него поддържаш ли връзка?
- Гриша Ганчев беше индивидът, който ми даде опция, а и освен на мен, а и на доста спортисти в България, да реализираме фантазиите си. Не знам дали съм бил като футболна звезда, само че му благодаря! Благодаря на Гриша Ганчев! Всичко, което съм постигнал е поради него!
- Армен Назарян обаче се откри непрекъснато в България преди 23 години. Планираш ли подобен ход? Може и да не е с три деца…
- На половината път съм, тъй като 10 години съм в България. Ако на Армен Назарян му е добре тук, за какво да не бъде по този начин и за мен? Проправил е пътя към този момент.
- Връщаш ли се постоянно към загатна от Истанбул 2011 година, когато победи със международната купа?
- Да, прибирам се. Мечтал съм за това нещо от дете да стана международен първенец. Беше като мисия-невъзможна. Благодаря на треньорите и на Гриша Ганчев, че ми даде опция да се потвърдя и да реализира това, което съм желал постоянно.
- Коя беше най-трудната битка в Истанбул?
- На международно състезание няма елементарен герой на тепиха. Всички са мощни. Срещу един руснак беше 5:0 за него в първата част. Но в спорта всичко е допустимо, в случай че го искаш и го мислиш, може да го постигнеш.
- Къде е златният орден?
- Златният орден е в Албания, при фамилията ми. Оставил съм го при татко ми, който е някогашен герой. Тръгнах към битката поради него. Спортувал съм и други неща, само че по-късно се насочих към битката, тъй като мечтаех да стана като него.
- Какво друго спортува като дребен?
- Първият ми спорт беше лека атлетика, след това играх футбол, баскетбол, волейбол. Много разнообразни спортове, само че най-после трябваше да стана като татко ми.
- На какъв брой години стартира с битката?
- Бях към 14-годишен, когато потеглих към битката.
- Не беше ли малко късно?
- Важно е да спортуваш. За мен беше значимо да пипвам някакви неща към спорта – дишане, тичане, физическа подготовка. Като си дребен, имаш време да правиш спорта, който мечтаеш.
- Какво сподели татко ти, когато завоюва златния орден?
- Баща ми беше в Албания и желаех да му се потвърдя. Казах му, че съм станал международен първенец. Не знаех, че той беше гледал по малкия екран финала с шведа. Звъня му и споделям: „ Татко, към този момент станах международен първенец! “ Той беше герой и знаеше механически по какъв начин се вършат хватките вярно и в този миг сподели: „ Да, но този суплекс трябваше да го направиш по-хубаво. Искаше да покаже, че съм международен първенец, само че не съм правил нещата хубаво. Да не се отхвърлям и да реализирам и други неща.
- В битката Русия е мощ номер 1, само че твоите най-хубави победи са точно против представители на „ сборная “. Защо руснаците не те притесняваха, а в противен случай – трансформира ги надали не в „ клиенти “?
- Всички знаем, че руснаците имат доста остаряла и хубава школа в битката. Възможно е методът им на битка да беше по-удобен за мен. Не мога да кажа, че съм бил по-як. Но в битката герой, който не е доста популярен или мощен, може да направи проблем на тепиха. Стилът на руснаците несъмнено ми харесваше.
- За какво съжаляваш в кариерата си? Какво не можа да постигнеш?
- Медал от олимпиада. Само това ми беше фантазия.
- Защо пропусна да го вземеш? Носеха се клюки, че една огромна обич в този интервал те е разконцентрирала - до каква степен истина има в това?
- Не, не беше това. С Климентина се познавам от 2010 година, тя единствено ми е пособия да реализирам фантазиите си, научи ме на български език, на химна на България, лекуваше ми раните от травмите. Подкрепяла ме е през 2011 година, когато станах международен първенец, само че тогава нямаше подобен слух. Разбирам – хората са желали да взема медал…
- Тогава споделяха, че на игрите в Лондон Елис Гури непрекъснато разхожда приятелката си Климентина в Лондон…
- Абсурдно е! Когато отиваш на съревнование, постоянно имаш малко терзание, напрежение. Трябва да има човек до теб, който да ти приказва, с цел да те успокои. Тя единствено ми е пособия, в никакъв случай не ми е пречила.
- Как се промени битката в последното десетилетие? По света се направиха доста съвременни бази, вие постоянно имате лагери в чужбина. Какво ти прави усещане най-много?
- Лагерите в чужбина? Нямат по-хубави бази от тези в България. Когато отиваме в други страни, задачата е да упражняваме с съперници, с които момчетата ще се борят на европейско или международно състезание. Трябва да гледаме грешките, тактиката на противниците.
- Но те също ви разузнават.
- И те, и ние. Важното е кой го прави по-добре.
- Навремето се говореше, че Братан Ценов като старши треньор е развил фикс идея да не го разузнават и не искаше с никой да не се събира тимът.
- Всеки състезател е друг. Всеки играч би трябвало да прави тактичност и техника, с цел да изненадва съперника. На международно състезание равнището е съвсем равно. Там тънки неща могат да те оправят, с цел да вземеш медала.
- Имал ли си идол в битката? Имаш ли любим от елита в този момент?
- Кумир? От дете съм гледал татко ми. От него съм тръгнал, с цел да стана герой. Мечтата ми е била да бъда като татко ми. Сега любимци са ми спортистите на България. Само с тях се занимавам и те са ми любимци.
- Какво най-вече ти липсва от годините, когато беше деен играч? Може би адреналинът? На какво се радваш най-вече в този момент?
- Липсват ми адреналинът, тръпката преди да излезеш на тепиха. Удоволствието и насладата, когато вземеш орден и радваш другите хора. Радвам се на дребни неща, на дребните неща от живота.
- Как се забавляваш? Къде по света най-вече ти харесва? Планираш ли женитба?
- Обичам природата и Балканите ми харесват. Покрай спорта сме ходили на доста места по света, само че повече ми харесват Балканите. Мисля, че най-хубавият климат е при нас. Сватба? Повече от 10 години съм с Климентина. Повече от женени сме. Мислим по-късно да създадем събитие поради фамилията и приятелите.
- Олимпиада ще има ли и какво очакваш от българската класическа битка? Оптимист ли си?
- Като темперамент съм оптимист. Постоянно влизам на тепиха, непрекъснато виждам нещата, желая да разбирам всичко какво става. Тогава знаеш къде са нещата и даваш максимума от себе си, с цел да оказваме помощ. Имаме опция да вземем златен орден в няколко категории. Не мога да кажа, спортът е доста необичайно нещо. Един ден може да си добре, а в различен ден е допустимо да не си доста добре. Казваме – нека да е твоят ден! Защото тогава можеш да правиш всичко.
- Елис, добре пристигнал на тепиха на „ Код Спорт “! Как си? Как беше в месеците на изолираност?
- Изкарах изолацията като всеки. Бях тук, в София, у дома. Постоянно мислехме какво да вършим вкъщи. Непрекъснато комуникирахме със спортистите по телефона, с цел да вършат някакви извършения у дома.
- Вече си управител в щаба на Армен Назарян, само че постоянно влизаш и в ролята на помощник-треньор. Как се отрази карантината на националите ни по класическа битка?
- Да ви кажа почтено, мисля, че при нас беше добре, тъй като имахме няколко контузени момчета. По време на пандемията те имаха време да се оправят, с цел да вземат участие на 100 % в този момент в квалификациите за олимпийските игри. Едмонд Назарян е млад и ще има време да се потвърди, да се приготви по-добре за квалификациите през идната година.
- Нещо изненада ли те в държанието на състезателите по битка по време на тази пандемия? Все отново всеки претърпява друго изолацията…
- По принцип ние сме привикнали да сме непрекъснато по лагери. По някакъв метод постоянно сме като в изолираност. Спортистите са в различен свят, живеем по различен метод. Лагери, тренировки - постоянно сме затворени. Всички спортисти го одобриха обикновено. Не беше нещо съдбовно за нас.
- Работиш постоянно на тепиха с гения Кирил Милов, който към този момент има сребро от международно и европейско състезание в твоята категория – до 98 кг. Реално той има ли късмет за златен удар? Има ли капацитет?
- Кирил е младо момче, доста е крепък, има доста благоприятни условия, тъй като е усетил финала. Имаше опция да вземе златен орден, единствено малко не му стигна. Работим с него, сега е в доста добра форма. Работим за тактичност и техника по какъв начин да стигнем до златния орден. Има опция това момче, доста е добър!
- Властелин на тази категория е арменецът Артур Алексанян, който още по твое време се бореше. Ти също имаше битка с него. Ще остане ли недостижим?
- Алексанян е добър състезател. В битката няма непобедими състезатели. С Киро работим доста да побеждаваме и други спортисти. Знаем какви са тактиката и техниката на Алексанян. Ще работим за нашата тактичност по какъв начин можем да го надвием.
- Каква е ситуацията в този момент при класиците?
- Досега ситуацията е естествена, всичко върви по проект. Преди няколко дни бяхме на лагер в Белмекен, упражняваме обикновено. След пандемията не желаеме да взимаме максимума занапред. Трябва последователно, тъй като никой не е упражнявал у дома, както по лагерите.
- В този тим постоянно е имало здрав колектив, дисциплинираност и триумфи. Така ли е и в този момент?
- Да! Ние сме като семейство! Разбираме се доста. Радвам се, че в тима има доста положителни момчета. Имаме международни, европейски първенци. Има почитание един към различен.
- Не ви ли е скучно, откакто всичко е прелестно и няма кавги?
- Не. Скандали няма по какъв начин да има. Понякога има проблеми, контузени. Но това са дребни проблеми, които ги има във всеки спорт. Всичко друго е обикновено.
- Какво мислиш за Едмонд Назарян? Защо най-младият в тима дава звук за това по какъв начин би трябвало да се преследват медалите – самоуверено, зрелищно, без почит от противника, който да постанова отбранителен жанр? Нещо, от което от две-три години българската класическа битка страдаше…
- Едмонд Назарян е огромен гений. Син е на великия Армен Назарян. А да имаш популярен човек у дома всеки ден, все нещо от него ще вземеш. Ако гледаме срещите на Едмонд Назарян, ще забележим, че употребява същите техники като неговия татко и има прекрасен дух. Едмонд е доста мъдро момче. Взел е злато и за довеждане докрай в учебно заведение. Играе доста добре шах. Примерен е и знае какво желае да прави. Следва си задачите.
- Прекара няколко години в родната ти Албания – по какъв начин е там обстановката?
- В Албания не е доста по-различно от всички страни на Балканите. Не мога да приказвам за политика, не разбирам тези неща. Семейството ми е там, обикновено е, като тук.
- Във футбола да вземем за пример Албания изпревари България - класира се на финали на европейско. Да не стане по този начин световно в спорта и най-много в битката?
- Не, няма по какъв начин. Казвал съм, че в случай че не беше България, нямаше да имам опция да стана международен първенец. Не знам, във футбола нещата са малко по-различни. Не мога да кажа, че там изискванията са доста по-добри от тези в България. Спортът не е по-добре от тукашния.
- Двама албанци към този момент са гостували в „ Код Спорт “ – някогашните футболни национали на твоята татковина – Албан Буши и Алтин Хаджи. Поддържаш ли връзка с тях?
- Да, те са ми другари. Познаваме се около спорта. Когато бях в Албания, непрекъснато споделях с Албан Буши. Той е треньор във федерацията по футбол, шеф. И с Алтин Хаджи си приказвам, той живее в България и имаме контакт всеки ден.
- Едва ли не преди време Гриша Ганчев те притегли като футболна звезда тук и ти оправда доверието. С него поддържаш ли връзка?
- Гриша Ганчев беше индивидът, който ми даде опция, а и освен на мен, а и на доста спортисти в България, да реализираме фантазиите си. Не знам дали съм бил като футболна звезда, само че му благодаря! Благодаря на Гриша Ганчев! Всичко, което съм постигнал е поради него!
- Армен Назарян обаче се откри непрекъснато в България преди 23 години. Планираш ли подобен ход? Може и да не е с три деца…
- На половината път съм, тъй като 10 години съм в България. Ако на Армен Назарян му е добре тук, за какво да не бъде по този начин и за мен? Проправил е пътя към този момент.
- Връщаш ли се постоянно към загатна от Истанбул 2011 година, когато победи със международната купа?
- Да, прибирам се. Мечтал съм за това нещо от дете да стана международен първенец. Беше като мисия-невъзможна. Благодаря на треньорите и на Гриша Ганчев, че ми даде опция да се потвърдя и да реализира това, което съм желал постоянно.
- Коя беше най-трудната битка в Истанбул?
- На международно състезание няма елементарен герой на тепиха. Всички са мощни. Срещу един руснак беше 5:0 за него в първата част. Но в спорта всичко е допустимо, в случай че го искаш и го мислиш, може да го постигнеш.
- Къде е златният орден?
- Златният орден е в Албания, при фамилията ми. Оставил съм го при татко ми, който е някогашен герой. Тръгнах към битката поради него. Спортувал съм и други неща, само че по-късно се насочих към битката, тъй като мечтаех да стана като него.
- Какво друго спортува като дребен?
- Първият ми спорт беше лека атлетика, след това играх футбол, баскетбол, волейбол. Много разнообразни спортове, само че най-после трябваше да стана като татко ми.
- На какъв брой години стартира с битката?
- Бях към 14-годишен, когато потеглих към битката.
- Не беше ли малко късно?
- Важно е да спортуваш. За мен беше значимо да пипвам някакви неща към спорта – дишане, тичане, физическа подготовка. Като си дребен, имаш време да правиш спорта, който мечтаеш.
- Какво сподели татко ти, когато завоюва златния орден?
- Баща ми беше в Албания и желаех да му се потвърдя. Казах му, че съм станал международен първенец. Не знаех, че той беше гледал по малкия екран финала с шведа. Звъня му и споделям: „ Татко, към този момент станах международен първенец! “ Той беше герой и знаеше механически по какъв начин се вършат хватките вярно и в този миг сподели: „ Да, но този суплекс трябваше да го направиш по-хубаво. Искаше да покаже, че съм международен първенец, само че не съм правил нещата хубаво. Да не се отхвърлям и да реализирам и други неща.
- В битката Русия е мощ номер 1, само че твоите най-хубави победи са точно против представители на „ сборная “. Защо руснаците не те притесняваха, а в противен случай – трансформира ги надали не в „ клиенти “?
- Всички знаем, че руснаците имат доста остаряла и хубава школа в битката. Възможно е методът им на битка да беше по-удобен за мен. Не мога да кажа, че съм бил по-як. Но в битката герой, който не е доста популярен или мощен, може да направи проблем на тепиха. Стилът на руснаците несъмнено ми харесваше.
- За какво съжаляваш в кариерата си? Какво не можа да постигнеш?
- Медал от олимпиада. Само това ми беше фантазия.
- Защо пропусна да го вземеш? Носеха се клюки, че една огромна обич в този интервал те е разконцентрирала - до каква степен истина има в това?
- Не, не беше това. С Климентина се познавам от 2010 година, тя единствено ми е пособия да реализирам фантазиите си, научи ме на български език, на химна на България, лекуваше ми раните от травмите. Подкрепяла ме е през 2011 година, когато станах международен първенец, само че тогава нямаше подобен слух. Разбирам – хората са желали да взема медал…
- Тогава споделяха, че на игрите в Лондон Елис Гури непрекъснато разхожда приятелката си Климентина в Лондон…
- Абсурдно е! Когато отиваш на съревнование, постоянно имаш малко терзание, напрежение. Трябва да има човек до теб, който да ти приказва, с цел да те успокои. Тя единствено ми е пособия, в никакъв случай не ми е пречила.
- Как се промени битката в последното десетилетие? По света се направиха доста съвременни бази, вие постоянно имате лагери в чужбина. Какво ти прави усещане най-много?
- Лагерите в чужбина? Нямат по-хубави бази от тези в България. Когато отиваме в други страни, задачата е да упражняваме с съперници, с които момчетата ще се борят на европейско или международно състезание. Трябва да гледаме грешките, тактиката на противниците.
- Но те също ви разузнават.
- И те, и ние. Важното е кой го прави по-добре.
- Навремето се говореше, че Братан Ценов като старши треньор е развил фикс идея да не го разузнават и не искаше с никой да не се събира тимът.
- Всеки състезател е друг. Всеки играч би трябвало да прави тактичност и техника, с цел да изненадва съперника. На международно състезание равнището е съвсем равно. Там тънки неща могат да те оправят, с цел да вземеш медала.
- Имал ли си идол в битката? Имаш ли любим от елита в този момент?
- Кумир? От дете съм гледал татко ми. От него съм тръгнал, с цел да стана герой. Мечтата ми е била да бъда като татко ми. Сега любимци са ми спортистите на България. Само с тях се занимавам и те са ми любимци.
- Какво най-вече ти липсва от годините, когато беше деен играч? Може би адреналинът? На какво се радваш най-вече в този момент?
- Липсват ми адреналинът, тръпката преди да излезеш на тепиха. Удоволствието и насладата, когато вземеш орден и радваш другите хора. Радвам се на дребни неща, на дребните неща от живота.
- Как се забавляваш? Къде по света най-вече ти харесва? Планираш ли женитба?
- Обичам природата и Балканите ми харесват. Покрай спорта сме ходили на доста места по света, само че повече ми харесват Балканите. Мисля, че най-хубавият климат е при нас. Сватба? Повече от 10 години съм с Климентина. Повече от женени сме. Мислим по-късно да създадем събитие поради фамилията и приятелите.
- Олимпиада ще има ли и какво очакваш от българската класическа битка? Оптимист ли си?
- Като темперамент съм оптимист. Постоянно влизам на тепиха, непрекъснато виждам нещата, желая да разбирам всичко какво става. Тогава знаеш къде са нещата и даваш максимума от себе си, с цел да оказваме помощ. Имаме опция да вземем златен орден в няколко категории. Не мога да кажа, спортът е доста необичайно нещо. Един ден може да си добре, а в различен ден е допустимо да не си доста добре. Казваме – нека да е твоят ден! Защото тогава можеш да правиш всичко.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ