Топчо отказал космическа сума, за да остане в Левски
Елин Топузаков е един от най-големите любимци на почитателите на Левски. Сърцатият бранител и някогашен капитан изиграва 347 мача и вкавра 22 гола със синята фланелка. Той е футболистът с най-вече дуели за клуба в евротурнирите - 65. Пет пъти първенец и пет пъти притежател на Купата на България. 44-годишният защитник даде едно от най-искрените си изявленията за Youtube канала "Трибуна Левски ".
Как Левски сътвори "Елин Топузаков "?
"Винаги съм бил почтен в връзките си. Аз съм от дребен град. Имал съм мъчно детство. Дете на разведени родители. Едно малко, уплашено и несигурно в силите си момче, което пристигна в София. Мислех си, че като мина моста "Чавдар " и отивам в Манхатън... Всичко ми се струваше голямо като размери и мащаби, а аз се усещах дребен и нищожен. Хъсът и мотивацията бяха да съумея да се наложа в Левски. Връщал съм празни бутилки, с цел да си купя вафла или кроасан, с цел да мога да отида на подготовка и да не съм гладен. Купувал съм си карта на София, тъй като ми дадоха една квартира в Борово - блок 223 до Топлофикация. Когато ме закара админът един ден от "Герена ", видях, че пътуваме 45 минути и се чудех по какъв начин ще отида на другия ден на подготовка в 10:00 часа сутринта. Купих си карта на Градския превоз, с цел да видя по какъв начин би трябвало да хвана тролей №2, да сляза на Петте кьошета и да сменя с "единичката "... Оттам да сляза на "Владимир Вазов " и почти ще ми би трябвало час и половина, в случай че не паднат 10 пъти жартиерите на тролея, с цел да стигна до "Герена ". Не желая да бъда претенциозен и да се акцентирам, само че това са обстоятелствата от моя живот. Аз съм посочил с моите дейности уважението, което ми е дал Левски. Винаги съм го казвал. Публиката ме е направила това, което съм. Никога няма да кажа неприятна дума за Левски. Не съм си го и помислял. Не съм от хората, които дават ум, когато не са на работа в клуба. Имам задоволително почитание към това, което ми е дал Левски. Защото Левски е направил Елин Топузаков ".
Началото в Димитровград
"Беше ми мъчно заради простата причина, че съм от футболна фамилия. Баща ми и чичо ми също бяха известни футболисти за района. Играли са и двамата в А група. Затова вниманието към мен беше огромно да потегли и аз по техните стъпки. И може би още от ранна възраст привикнах с напрежението и това да издържам на упованията, които имаше футболната общност даже в дребен град като Димитровград. Все отново тогава си калих характера да покажа и да реализира фантазията си, която желаех да преследвам.
Имам 5-6 гола за Димитровград във второто равнище на футбола, само че най-важното беше в районното дерби против Хасково. Навремето го сравняваха с Левски - ЦСКА, тъй като Димитровград е синьо-жълт, а Хасково - червен. На локална основа това постоянно е било люто дерби. Във въпросния мач аз означих гол и победихме с 1:0. Главен арбитър беше Любе Спасов. Направил съм му усещане и той е предал за моите качества на тогавашния президент на Левски Томас Лафчис. Казал му е, че би било добре Левски да ме притегли. Това не стана незабавно. Знам го като факт, че Васил Методиев-Шпайдела е идвал да ме гледа в поредност от мачове, с цел да се убедят в моите качества. И по този начин след 5-6 месеца от въпросния мач се случи прехвърлянето ми в Левски. Няма да не помни, че Андрей Желязков (тогава механически директор) пристигна в Димитровград и имаше диалог с баба ми и дядо ми. И по този начин стартира всичко на 8 ноември 1995 година (разчуства се) ".
Съжалява ли, че не е траял да играе като нападателен футболист?
"Само мога да предсказвам сега. За да съумея и да се наложа в Левски, минах през съвсем всички постове. Опорен халф съм бил, десен бек... Докато се установя, при другите треньори запълвах дупки, където ме сложат. За мен беше значимо да играя и да си извоювам мястото. После то е ясно, че Люпко Петрович беше индивидът, който повярва в мен и заложи на мен. Той ми дефинира този пост (в центъра на отбраната). Преди това имах тежък интервал, 3-4 сложни години с епизодични появи, най-вече като запаса и в дублиращия тим. Тогава обаче направих една добра пролет. Бяха ме преотстъпили на Пирин Благоевград през 1999-а. Направихме доста мощен полусезон, спасихме се от изпадане. Там също играх нападателен футболист - зад нападателя и дясно крило. Смея да настоявам, че направих положителни мачове. Затова тимове като Локомотив София и ЦСКА демонстрираха някакъв интерес да ме вземат. Тогава към този момент бях решил, че след 3-4 години не можех да очаквам повече в Левски. Исках просто да направя някаква стъпка, с цел да ми се обърне внимание. Не че желаех да напущам, само че тогава в действителност подадох молба за анулиране на контракта ми. Господин Лафчис сподели, че не действам почтено и вярно, само че по-късно на прословутата лятна подготовка в Пампорово се трансформираха нещата. Люпко Петрович към този момент беше станал старши треньор, а Владо Грашнов, лека му пръст, пое ръководството. Естествено Наско Сираков беше мощният човек. Няма да не помни, че след една тежка подготовка почивахме и аз бях задремал. Навремето носех и обеца. Аз дремя надълбоко, а някой ме дърпа за ухото. Събуждам се в леглото, това бе Наско Сираков. Той ми сподели: "Подаваш молба ли, искаш да си вървиш? Какво се случва? " Аз му обясних "така и по този начин ", а те към този момент очевидно бяха водили диалог с Люпко Петрович и беше ясно, че желаят да разчитат на мен. Затова бях споделил, че си отдръпвам молбата и няма да разтрогвам. Целта и фантазията беше да се наложа и да стана титуляр в Левски. Да, до тогава имах съмнения, само че усетих, че ще ми дават доверие, а това е доста значимо и скъпо. Всичко друго минава на назад във времето. Петрович към този момент беше заложил на мен като главен футболист ".
Защо играе с номер 11?
"Това е в памет на татко ми. Той е играл с този номер, а също и чичо ми. Както всички знаете, едно време номерата бяха от 1 до 11. Имаше стандарти. Номер 11 е лявото крило. Такъв е играл татко ми. След като той умря, просто усетих, че желая този номер и би ми донесъл шанс, макар че не съм от суеверните. Избрах го в негова памет, с цел да продължим традицията на футболния жанр "Топузакови ".
Разказвал съм го доста пъти, само че когато пристигнах в Левски на 8 ноември 1995 година, секретарката ме извика и ми сподели: "Бързо, бързо, бързо би трябвало да подписваш незабавно, тъй като ще изпуснем периода за картотекиране ". Дори не бях приказвал с Лафчис и Желязков. Нито сме коментирали условия, безусловно нищо! Дадоха ми 5 години и половина празен контракт, който аз... подписах (пак се разчувства) ".
За най-сериозната оферта, която е отказвал
"Най-голямата оферта, която съм отказвал, е от съветския Луч Енергия Владивосток, на брега на Японско море. Господин Чорни даже присъстваше на договарянията. Всички се пробваха да ме убедят да приема, тъй като офертата беше доста преференциална и бомбастична за мен. Даваха ми 1 милион $ за 3 години - за това време ужасно доста пари. Левски също щеше да завоюва 500-600 хиляди $ за моите права. Аз изследвах малко нещата, само че реших, че това не е моето място. Чорни сподели на масата: "Каквото реши Топче, това е ". Така че крайната дума беше моя. Ако бях отишъл в Русия, трябваше да се откажа от моята фантазия да реализира нещо по-значимо с Левски.
Тази преживелица е тъкмо зимата, когато бяхме излезли от групите за Купата на УЕФА. Еуфорията беше неописуема. Това още повече натежа. Затова даже с чували с пари нямаше по какъв начин да се случат нещата с Луч Енергия. Изобщо не се връщам обратно. Напротив, гордея се с този избор. Емоцията и щастието на препълнения "Васил Левски " след грандиозните ни победи никой не може да ми ги заплати. Имахме убеденост, че можем да стигнем до финала за Купата на УЕФА ".
За сложното начало с Мъри Стоилов
Преломният миг беше първоначално. Помня, че един хикс 3:3 в Стара Загора беше раздрусал стола на Мъри. Вече след години разбрах, че Тодор Батков надали не е желал да уволни Стоилов след отпадането ни от Беверен. Мъри беше млад треньор, само че въпреки всичко под давлението на Сираков и всички, които са мислели по-трезво, са убедили Батков да не прави тази промяна. И в действителност това беше тежкото за Мъри като начало. След това към този момент и ние се успокоихме като тим. Заиграхме по-освободено, тъй като знаехме, че ножът не е опрял до кокала и няма след всяка загуба да гонят треньора.
За обичания му сътрудник в отбрана
Това е общ брой от всеотдайността на Георги Марков, лека му пръст, мъжкарството на Драгич, интелигентността на Томашич, мисленето и четеното на играта от Мъри Стоилов, тъй като съм играл и с него, и шотландския военен дух на Джон Ингълс.
Съвет към младите...
Претенциите им са станали доста огромни. Не можеш да отидеш някъде на 19 години, да си играл единствено мачове в юношеския футбол и да искаш да взимаш 1000 лв.. Не се връщам на себе си, само че за мен беше цел и фантазия да играя в Левски. Аз бях "гладен ". Българинът би трябвало да е "гладен ". Футболистът, с цел да успее, не трябва да е удовлетворен. Не може да идват майка му и татко му с Аудито или Мерцедеса да го прибират от подготовка, тъй като е доста студено и го пазят да не настине. Ако си удовлетворен, нямаш мотивация да се докажеш и да постигнеш нещо в живота. Аз пристигнах в София с междуградския автобус. Бях 3 месеца на "Герена " в бунгалата. Взимах един калорифер от Мишо Илиев, тъй като нощно време ми замръзваха краката и умирах от мраз. Няма по какъв начин... Човек не би трябвало да има друга опция в живота, с цел да направи всичко допустимо и да постави изпитание да бъде футболист. На българина му е заложено като народопсихология все да бъде хитрец, все да му е лекичко, да яде на хляба мекото. Гледаме да не се изцапаме, да не се намокрим на дъжда, да не се ударим... Както се споделя - галени дечица.
Как Левски сътвори "Елин Топузаков "?
"Винаги съм бил почтен в връзките си. Аз съм от дребен град. Имал съм мъчно детство. Дете на разведени родители. Едно малко, уплашено и несигурно в силите си момче, което пристигна в София. Мислех си, че като мина моста "Чавдар " и отивам в Манхатън... Всичко ми се струваше голямо като размери и мащаби, а аз се усещах дребен и нищожен. Хъсът и мотивацията бяха да съумея да се наложа в Левски. Връщал съм празни бутилки, с цел да си купя вафла или кроасан, с цел да мога да отида на подготовка и да не съм гладен. Купувал съм си карта на София, тъй като ми дадоха една квартира в Борово - блок 223 до Топлофикация. Когато ме закара админът един ден от "Герена ", видях, че пътуваме 45 минути и се чудех по какъв начин ще отида на другия ден на подготовка в 10:00 часа сутринта. Купих си карта на Градския превоз, с цел да видя по какъв начин би трябвало да хвана тролей №2, да сляза на Петте кьошета и да сменя с "единичката "... Оттам да сляза на "Владимир Вазов " и почти ще ми би трябвало час и половина, в случай че не паднат 10 пъти жартиерите на тролея, с цел да стигна до "Герена ". Не желая да бъда претенциозен и да се акцентирам, само че това са обстоятелствата от моя живот. Аз съм посочил с моите дейности уважението, което ми е дал Левски. Винаги съм го казвал. Публиката ме е направила това, което съм. Никога няма да кажа неприятна дума за Левски. Не съм си го и помислял. Не съм от хората, които дават ум, когато не са на работа в клуба. Имам задоволително почитание към това, което ми е дал Левски. Защото Левски е направил Елин Топузаков ".
Началото в Димитровград
"Беше ми мъчно заради простата причина, че съм от футболна фамилия. Баща ми и чичо ми също бяха известни футболисти за района. Играли са и двамата в А група. Затова вниманието към мен беше огромно да потегли и аз по техните стъпки. И може би още от ранна възраст привикнах с напрежението и това да издържам на упованията, които имаше футболната общност даже в дребен град като Димитровград. Все отново тогава си калих характера да покажа и да реализира фантазията си, която желаех да преследвам.
Имам 5-6 гола за Димитровград във второто равнище на футбола, само че най-важното беше в районното дерби против Хасково. Навремето го сравняваха с Левски - ЦСКА, тъй като Димитровград е синьо-жълт, а Хасково - червен. На локална основа това постоянно е било люто дерби. Във въпросния мач аз означих гол и победихме с 1:0. Главен арбитър беше Любе Спасов. Направил съм му усещане и той е предал за моите качества на тогавашния президент на Левски Томас Лафчис. Казал му е, че би било добре Левски да ме притегли. Това не стана незабавно. Знам го като факт, че Васил Методиев-Шпайдела е идвал да ме гледа в поредност от мачове, с цел да се убедят в моите качества. И по този начин след 5-6 месеца от въпросния мач се случи прехвърлянето ми в Левски. Няма да не помни, че Андрей Желязков (тогава механически директор) пристигна в Димитровград и имаше диалог с баба ми и дядо ми. И по този начин стартира всичко на 8 ноември 1995 година (разчуства се) ".
Съжалява ли, че не е траял да играе като нападателен футболист?
"Само мога да предсказвам сега. За да съумея и да се наложа в Левски, минах през съвсем всички постове. Опорен халф съм бил, десен бек... Докато се установя, при другите треньори запълвах дупки, където ме сложат. За мен беше значимо да играя и да си извоювам мястото. После то е ясно, че Люпко Петрович беше индивидът, който повярва в мен и заложи на мен. Той ми дефинира този пост (в центъра на отбраната). Преди това имах тежък интервал, 3-4 сложни години с епизодични появи, най-вече като запаса и в дублиращия тим. Тогава обаче направих една добра пролет. Бяха ме преотстъпили на Пирин Благоевград през 1999-а. Направихме доста мощен полусезон, спасихме се от изпадане. Там също играх нападателен футболист - зад нападателя и дясно крило. Смея да настоявам, че направих положителни мачове. Затова тимове като Локомотив София и ЦСКА демонстрираха някакъв интерес да ме вземат. Тогава към този момент бях решил, че след 3-4 години не можех да очаквам повече в Левски. Исках просто да направя някаква стъпка, с цел да ми се обърне внимание. Не че желаех да напущам, само че тогава в действителност подадох молба за анулиране на контракта ми. Господин Лафчис сподели, че не действам почтено и вярно, само че по-късно на прословутата лятна подготовка в Пампорово се трансформираха нещата. Люпко Петрович към този момент беше станал старши треньор, а Владо Грашнов, лека му пръст, пое ръководството. Естествено Наско Сираков беше мощният човек. Няма да не помни, че след една тежка подготовка почивахме и аз бях задремал. Навремето носех и обеца. Аз дремя надълбоко, а някой ме дърпа за ухото. Събуждам се в леглото, това бе Наско Сираков. Той ми сподели: "Подаваш молба ли, искаш да си вървиш? Какво се случва? " Аз му обясних "така и по този начин ", а те към този момент очевидно бяха водили диалог с Люпко Петрович и беше ясно, че желаят да разчитат на мен. Затова бях споделил, че си отдръпвам молбата и няма да разтрогвам. Целта и фантазията беше да се наложа и да стана титуляр в Левски. Да, до тогава имах съмнения, само че усетих, че ще ми дават доверие, а това е доста значимо и скъпо. Всичко друго минава на назад във времето. Петрович към този момент беше заложил на мен като главен футболист ".
Защо играе с номер 11?
"Това е в памет на татко ми. Той е играл с този номер, а също и чичо ми. Както всички знаете, едно време номерата бяха от 1 до 11. Имаше стандарти. Номер 11 е лявото крило. Такъв е играл татко ми. След като той умря, просто усетих, че желая този номер и би ми донесъл шанс, макар че не съм от суеверните. Избрах го в негова памет, с цел да продължим традицията на футболния жанр "Топузакови ".
Разказвал съм го доста пъти, само че когато пристигнах в Левски на 8 ноември 1995 година, секретарката ме извика и ми сподели: "Бързо, бързо, бързо би трябвало да подписваш незабавно, тъй като ще изпуснем периода за картотекиране ". Дори не бях приказвал с Лафчис и Желязков. Нито сме коментирали условия, безусловно нищо! Дадоха ми 5 години и половина празен контракт, който аз... подписах (пак се разчувства) ".
За най-сериозната оферта, която е отказвал
"Най-голямата оферта, която съм отказвал, е от съветския Луч Енергия Владивосток, на брега на Японско море. Господин Чорни даже присъстваше на договарянията. Всички се пробваха да ме убедят да приема, тъй като офертата беше доста преференциална и бомбастична за мен. Даваха ми 1 милион $ за 3 години - за това време ужасно доста пари. Левски също щеше да завоюва 500-600 хиляди $ за моите права. Аз изследвах малко нещата, само че реших, че това не е моето място. Чорни сподели на масата: "Каквото реши Топче, това е ". Така че крайната дума беше моя. Ако бях отишъл в Русия, трябваше да се откажа от моята фантазия да реализира нещо по-значимо с Левски.
Тази преживелица е тъкмо зимата, когато бяхме излезли от групите за Купата на УЕФА. Еуфорията беше неописуема. Това още повече натежа. Затова даже с чували с пари нямаше по какъв начин да се случат нещата с Луч Енергия. Изобщо не се връщам обратно. Напротив, гордея се с този избор. Емоцията и щастието на препълнения "Васил Левски " след грандиозните ни победи никой не може да ми ги заплати. Имахме убеденост, че можем да стигнем до финала за Купата на УЕФА ".
За сложното начало с Мъри Стоилов
Преломният миг беше първоначално. Помня, че един хикс 3:3 в Стара Загора беше раздрусал стола на Мъри. Вече след години разбрах, че Тодор Батков надали не е желал да уволни Стоилов след отпадането ни от Беверен. Мъри беше млад треньор, само че въпреки всичко под давлението на Сираков и всички, които са мислели по-трезво, са убедили Батков да не прави тази промяна. И в действителност това беше тежкото за Мъри като начало. След това към този момент и ние се успокоихме като тим. Заиграхме по-освободено, тъй като знаехме, че ножът не е опрял до кокала и няма след всяка загуба да гонят треньора.
За обичания му сътрудник в отбрана
Това е общ брой от всеотдайността на Георги Марков, лека му пръст, мъжкарството на Драгич, интелигентността на Томашич, мисленето и четеното на играта от Мъри Стоилов, тъй като съм играл и с него, и шотландския военен дух на Джон Ингълс.
Съвет към младите...
Претенциите им са станали доста огромни. Не можеш да отидеш някъде на 19 години, да си играл единствено мачове в юношеския футбол и да искаш да взимаш 1000 лв.. Не се връщам на себе си, само че за мен беше цел и фантазия да играя в Левски. Аз бях "гладен ". Българинът би трябвало да е "гладен ". Футболистът, с цел да успее, не трябва да е удовлетворен. Не може да идват майка му и татко му с Аудито или Мерцедеса да го прибират от подготовка, тъй като е доста студено и го пазят да не настине. Ако си удовлетворен, нямаш мотивация да се докажеш и да постигнеш нещо в живота. Аз пристигнах в София с междуградския автобус. Бях 3 месеца на "Герена " в бунгалата. Взимах един калорифер от Мишо Илиев, тъй като нощно време ми замръзваха краката и умирах от мраз. Няма по какъв начин... Човек не би трябвало да има друга опция в живота, с цел да направи всичко допустимо и да постави изпитание да бъде футболист. На българина му е заложено като народопсихология все да бъде хитрец, все да му е лекичко, да яде на хляба мекото. Гледаме да не се изцапаме, да не се намокрим на дъжда, да не се ударим... Както се споделя - галени дечица.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ