Елин Пелин: Мизерия в Париж и тайните на един литературен гений
Елин Пелин, или Димитър Иванов Стоянов, е изпратен в Париж да учи спектакъл. Вместо това, той взема решение да се посвети на писането, отхвърляйки „ сходни дивотии “. Неговият живот е изпълнен с финансови компликации и непредвидени обрати.
Иван Шишманов, министър на националното просвещение (1903-1907 г.), е основна фигура. Той основава Народния спектакъл, Рисувалното учебно заведение и Етнографския музей. Шишманов обезпечава стипендии, изпращайки български създатели в чужбина. Така Елин Пелин и Пейо Яворов отпътуват за Франция през 1906 година
Целта е да се срещнат с френската просвета, литература и сценичен опит. Яворов остава в Нанси, а Елин Пелин се мести в Париж. Там той живее на улица „ Бернардин “ 50. Заплатата му от 200 лв. (еквивалентни на френски франкове) се стопява до 145 лв. след удръжки. Това го тласка към сериозна бедност.
Мизерният живот не е нов за него. Още през 1886 година татко му не може да устоя фамилията. По-големият брат на Елин Пелин, Христо, получава държавна помощ за обучение. Той става преподавател в Панагюрище. Този опит образува Елин Пелин, който не демонстрира огромни искания.
Съученикът му Илия Калоянов споделя за неговия нетрадиционен темперамент. Елин Пелин предпочитал да се къпе в реката, казвайки:
банята е за дамите, а на мъжа му би трябвало геройство.
Той обичал учителят да му споделя уроците, защото по този начин запомнял по-лесно. Прекарвал дни в читалището, четейки и възхищавайки се на литературата.
Негов съселянин, Мито Зумпалов, свидетелства, че бъдещият публицист избягвал селската работа. Става преподавател в близките села. Издателят Александър Паскалев уговаря Елин Пелин да издаде свои разкази. Договорът от 1911 година планува 1000 лв. за един том или 1500 лв. за два. Писателят се задължава да даде ръкописите до 1 април 1911 година
Въпреки възходящата си популярност, Елин Пелин продължава да изпитва финансови усложнения. През 1925 година и 1927 година той моли приятеля си Александър Спасов за пари. Нуждата е толкоз огромна, че фамилията остава без средства за дърва през зимата. Професор Михаил Герасков отбелязва, че
Макар че последователно Елин Пелин печелеше все по-голяма популярност и получаваше по-значителни възнаграждения за своите работи, той материално дълги години не бе добре…
През интервала 1923-1944 година Елин Пелин е организатор на музея „ Иван Вазов “. По това време той написа малко. Сам изяснява това:
Ето, толкоз години аз нямах никакво предпочитание да пиша. И защо, виках си, да пиша! Новото не виждах и не можех да го видя, а остарялото ме отвращаваше.
Интересен факт е, че Елин Пелин става създател на учебник по „ Закон божи “, макар че това не дава отговор на възгледите му. Той не бил набожен и постоянно иронизирал представителите на църквата. Изпращайки учебника за обзор, той се майтапи, че го е написал
за помилван на греховете си.
Елин Пелин поддържа другарски връзки с цар Борис III. Княгиня Евдокия му изпраща картичка през 1921 година Това отваря вратите на царския двор за писателя. Той става учен, макар че през 20-те години назовава Българска академия на науките
Академия на неуките.
След 1944 година Елин Пелин е признат от новата власт. Той показва поддръжка за Отечествения фронт и кооперативното придвижване. Получава цялостна благодарност, става учен. Канят го на приеми от руския дипломат Михаил Бодров и маршал Толбухин. Георги Димитров персонално го кани на приеми след подписването на съглашението в Блед. Елин Пелин е засипан с предложения от Васил Коларов и Трайчо Костов. Редакторът на вестник „ Стършел “ Челкаш го търси за препоръки и хумористични произведения.
Славата на Елин Пелин надвишава България. През 1949 година редакторът на Световната енциклопедия „ Кой кой е “ С. А. Кейе го моли за биография. Писателят е включен измежду 40 000 персони от целия свят. През лятото на 1949 година Комитетът за просвета се допитва до него за условията на Димитровските награди. Въпреки натоварения график, той продължава да написа.
По време на престоя си в Париж, Елин Пелин моли учителя Иван Пенов за помощ. Той изпраща няколко писма до „ Бае Иване “, молейки за пари и за ремонти на „ Трета читанка “. Пенов и Михаил Герасков през 1901 година търсят създатели за детски творби. Елин Пелин с подготвеност написа разкази и стихотворения. По-късно той съжалява, че е изоставил детската литература, с цел да
изкара по-скоро някоя пара и друга, тъй като съм загазил ужасно.
През януари 1907 година Елин Пелин се разболява и влиза в болница. Той написа на Иван, че е в страшна потребност.
В тая минута имам единствено 45 цента. Смятай каква е работата. Мисля да се върна в България заради това, че нямам прехрана от на никое място, а заплатата ми е дребна.
На 19 февруари Елин Пелин получава 40 лв. от Иван. Тогава признава, че Министерството на просвещението го е натоварило да изучи администрацията на театъра. Но той нямало да си блъска
главата с сходни дивотии.
Планира да напусне Париж. До края на командировката си на 1 юли, той обмисля да замине за Женева. Или да се върне в България, с цел да
свия опашката.




