Елиминиране на висши ирански служители един по един до изчерпване

Обезглавяване на режима в Иран: Може ли чеченската стратегия“ да проработи?

Елиминиране на висши ирански чиновници един по един до привършване на цялото висше управление на режима. След убийствата на аятолах Али Хаменей, ръководителя на Върховния съвет за национална сигурност Али Лариджани и фигури като министъра на разузнаването Есмаил Хатиб, Съединените щати и Израел избраха " тактиката на обезглавяване ". Тази теория се е потвърдила като ефикасна против недържавни субекти, както се вижда от елиминирането на Осама бин Ладен през 2011 година

Досега обаче тази тактика рядко е била употребена против режим. Най-скорошният образец е акцията, водена от Русия в Чечня. В началото на века Кремъл даде обещание да отстрани чеченските размирен водачи, преди да сложи на власт Рамзан Кадиров, локален проруски водач.

Приложим ли е този казус за Иран? Френският вестник L " Express интервюира доктор Остин Лонг, някогашен началник на отдела за стратегическата непоклатимост в Обединения щаб, който беше в основата на американското военно обмисляне, а в този момент старши помощник в Масачузетския Технологичен институт (MIT).

L` Express: Може ли да се направи паралел със тактиката за " обезглавяване на водачеството ", възприета от Русия в Чечня през 90-те и 2000-те години?

Остин Лонг : Има фундаментална разлика сред Иран и Чечня: Техеран няма фигура, еквивалентна на Рамзан Кадиров, индивидът, който Москва сложи на власт в Чечня. Русия разчиташе на тази подкрепяна на локално равнище фигура, с цел да приложи тактиката си.

Случващото се в Техеран, може би припомня повече за случилото се с Кадафи в Либия преди към петнадесет години. Но има и разлика: обезглавяването на режима беше съпроводено с локално въстание против него. В Иран постоянно приказваме за кюрдите, които биха могли да поемат тази роля. Но казусът в този момент не е подобен.

Реза Пахлави: Режимът в Иран към момента не е свален

Въпреки изказванията на Тръмп за победа

L` Express: Може ли тази тактика да проработи против добре структуриран режим като Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война?

Остин Лонг : Моята работа демонстрира, че тактиката за обезглавяване е неефективна против структурирани организации. Няколко фактора работят против нея: Иран не се ръководи от млада, слаба и дезорганизирана конструкция. Иранската войска и Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война са на власт от съвсем 50 години. Те са многочислени, което значи, че са способни да заменят всеки отстранен водач. Със сигурност бихме могли да забележим още по-радикални водачи да дойдат на власт в Иран, макар че режимът към този момент е доста коренен.

L` Express: Значи не сте оптимист за резултата от интервенцията?

Остин Лонг : Просто означавам, че множеството проучвания върху тактиката за обезглавяване са фокусирани върху нейния резултат върху терористични или размирен групи, а не върху страна. Напълно допустимо е да забележим петия правоприемник на Върховния водач да реши да договаря с Вашингтон и Тел Авив.

Съединените щати и Израел отстраниха първата вълна от ирански водачи, по-късно втората и безспорно ще отстраняват идната. Разположените запаси и проникването на разследващите служби са колосални. Следователно сме очевидци на нова версия на обезвреждане на водачеството, чиято цел се разграничава от историческите прецеденти. Идеята евентуално не е да се отстрани управлението, с цел да се размени с някой по-подходящ - към момента никой не се е появил - а да се подкопаят неговите административни и охранителни благоприятни условия.

За разлика от терористичната организация, управлението на страната има отговорности: поддържане на реда, събиране на налози. Ако непрекъснато се постанова да сменя водачите си, тъй като предходните са били убити, става все по-трудно тя да продължи да действа.

Накратко, това, което Съединените щати и Израел се пробват да създадат, като се насочват към ръководещия хайлайф, е невиждано, както и употребяваните способи и подходи за реализация. Остава да забележим по какъв начин ще се развие спорът. Може да се окаже, че тази тактика е по-ефективна против страна, която би трябвало да бъде ръководена, в сравнение с против бунтовници, които просто би трябвало да оцелеят.

Медведев: Иран тества нуклеарното си оръжие - назовава се Ормузки пролив

По негови думи капацитетът на протока е изобилен

L` Express: Не употребява ли Израел тъкмо тази тактика против Хамас? Конфликтът към момента продължава, две години след 7 октомври.

Остин Лонг : И тук сравнението с иранската обстановка не е изцяло тъкмо: Израел имаше бойци на място. Хамас съумя да се скрие в тунели и да изчака края на израелската атака. Те се появиха още веднъж и ускориха контрола си над Газа. Така, че тази обстановка може да се промени. Но Газа и Техеран са доста разнообразни географски. По-лесно е да си възвърнеш контрола над дребна територия, в сравнение с над огромна страна с над 90 милиона поданици.

L` Express: Стратегията, възприета в Иран, по-скоро израелска ли е или американска?

Остин Лонг : Не това е въпросът: двете страни работят дружно. Сътрудничеството им се основава на личния им опит: израелците са прекарали години в рационализиране на способността си да нападат водачите на Хамас, Хизбулла и други терористични групировки. Следователно това е методология, която са усвоили до съвършенство. Съединените щати направиха същото в Ирак, Афганистан и другаде. В Афганистан през 2001 година доста малко американски бойци бяха ситуирани на място - единствено специфични елементи и сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ. Но те съумяха да координират дейностите на локалните бойци на място - пущуни, по-късно таджики и узбеки на север - с въздушната мощност, която Съединените щати можеха да обезпечат. Това се оказа необикновено дейно за свалянето на талибаните от власт по това време. Единствената разлика, още веднъж, е мащабът на акцията.

L` Express: Преди да убият Али Хаменей и доста други високопоставени членове на иранския режим, Съединените щати организираха друга зрелищна интервенция: залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро, жив, на 3 януари. Виждате ли някакви прилики сред двете интервенции?

Остин Лонг : Залавянето на Николас Мадуро в последна сметка много прилича това, което към този момент видяхме. Дискретната, висококачествена интервенция беше ориентирана единствено към един човек, а не към цялото управление: тя прилича нападението, при което беше погубен Осама бин Ладен, единствено че този път задачата беше водача на страна, а не на терористична организация. Последвалите събития и замяната му като държавен глава от вицепрезидента Делси Родригес съставляват друга разновидност. Съединените щати не се пробваха да трансформират фундаменталния темперамент на режима, а единствено неговия водач, преди да влязат в договаряния с него.

Иранският случай е изцяло друг. Първо, тъй като е доста по-мащабен. Второ, тъй като методът е друг. Американските военни акции в Ирак и Афганистан бяха подкрепени от въздушни удари и удари с дронове, само че също и от специфични интервенции, провеждани от постоянната войска.

L` Express: Споменахте Кадафи. Мислите ли, че Иран може да се разпадне като Либия след рухването на своя водач?

Остин Лонг : Тези две обстановки са радикално разнообразни. Преди рухването на Кадафи, Либия през 2010-те години към момента беше цялостна със мощни племенни обичаи. Тези обичаи търсеха израз. Когато западната коалиция се намеси, с цел да ги поддържа, либийското държавно управление се срина, свалено от мощен и към този момент открит протест. Впоследствие другите племена се сблъскаха, което докара до сегашната обстановка. В Иран феноменът на фракционизма е малко по-различен. Иранското държавно управление, най-малко до момента, беше доста по-сплотено и хомогенно. Съществуват етнически малцинства: кюрди, белуджи, араби... Съществуват и етнически желания, само че единствено в периферията на хомогенната и крепко открита персийска страна. В актуалната обстановка не виждам никаква опция за фрагментация на режима.

L` Express: Обяснявате, че класическата тактика за обезглавяване постоянно включва контингент от бойци на място, което не е по този начин при израелско-американската атака. Този аршин изглеждаше решителен за Доналд Тръмп.

Остин Лонг : Така е. Президентът се разгласи против " безконечните войни ", а вицепрезидентът Дж. Д. Ванс се изрече необятно против споровете в Ирак и Афганистан. Следователно решението да се нападна иранският режим без разполагане на американски войски на място е било съзнателно. Въпросът, който поражда през днешния ден, е: задоволителна ли е тази тактика, с цел да докара до краха на иранския режим? Има прекалено много променливи, с цел да се отговори сигурно.

От тактическа позиция интервенцията в действителност беше сполучлива. Но дълготрайните вероятности остават неразбираеми. Ще се откаже ли Иран вечно от нуклеарната си стратегия? Ще бъде ли отворен още веднъж Ормузкият пролив? Всички тези въпроси остават отворени. Ако отговорите са позитивни, тогава военната тактика, която преди малко видяхме, в последна сметка би могла да бъде възприета в дълготраен проект, както беше в Афганистан след 2001 година

L` Express: Как определяте дали дадена тактика е ефикасна или не?

Остин Лонг : Резултатите са доста смесени. Операцията в Чечня беше необикновено ефикасна от съветска позиция: Кадиров е на власт към този момент съвсем двадесет години. Стратегически Москва съумя да отстрани един от основните проблеми за Русия през 90-те години на предишния век. Либия е друга история. От една страна, Кадафи към този момент го няма, само че Либия е потънала в безпорядък. Афганистан беше триумф от стратегическа позиция: Съединените щати желаеха да се отърват от режима на талибаните, който беше взел под крилото си ал-Кайда, и това беше реализирано. Но 25 години по-късно Вашингтон се отдръпна и талибаните се завърнаха на власт. В Ирак тактиката за обезглавяване на режима не беше решаваща, само че сигурно оказа помощ да се сътвори пространство за други политически и военни начинания след рухването на Саддам Хюсеин. Ефективността на една интервенция не постоянно се трансформира в стратегически резултати, защото те зависят от фактори, разнообразни от военната атака. Сред тях положението на гражданското общество в целевата страна постоянно е определящ фактор.