Докато Израел малтретира Хизбула, Иран няма полезен ход
Елиминацията на Хасан Насрала е най-сериозният удар по Хизбула от стартирането на интервенцията " Северни стрели " на Израелските отбранителни сили насам. Убитият водач на въпросната шиитска формация притежаваше престиж и въздействие, надалеч напускащ границите на Ливан, и организационни умения, без които ръководената допреди дни от него организация занапред ще изпитва дефицити.
Всъщност след ликвидирането на Касем Сюлеймани - ръководителя на външно-политическото звено на Ислямската революционна армия Ал-Кудс - на багдадското летище през 2020-та година след американски удар, Хасан Насрала остана като най-важния и скъп детайл в иранската мрежа от милиции, изплетена в Близкия изток. Именно под негово управление през Първата и Втората ливанска война Хизбула аргументи най-близкото нещо до стратегически провали, което Израел в миналото е познал в своята история от 1948-ма година насетне. Специално назначената от израелското държавно управление комисия " Виноград ", чиято цел да бе проверява държанието на военните и политически водачи в Тел Авив по време на спора, заключи, че във Втората ливанска война през 2006-та година " полувоенна организация от няколко хиляди индивида се съпротивлява няколко седмици на най-силната войска в Близкия изток, която притежаваше цялостно въздушно предимство, числено и софтуерно преимущество ". Войната тогава завърши с отдръпването на Израел от Южен Ливан и с приемането на Резолюцията 1701 от Организация на обединените нации, чиито съществени съставни елементи - изтеглянето на Хизбула на север от р. Литани и разоръжаването на въпросната терористична организация - по този начин и не бяха изпълнени. А Хизбула, натрупала спомагателни сили и благоприятни условия в годините след онази война, остана като боеспособен инструмент, подготвен за активиране против Израел. Оттук изявеното предпочитание от тези дни на краткотрайно изпълняващия длъжността министър-председател на Ливан Наджиб Микати - на тази позиция с поддръжката на Хизбула и шиитската партия Амал - ливанските постоянни въоръжени сили да бъдат ситуирани в Южен Ливан е мощно закъсняло, спешно и противоречиво въобще до каква степен е изпълнимо в този миг.
Именно след края на Втората ливанска война през 2006-та година и като горчива равносметка от нейния резултат стартира повсеместната инфилтрация на структурите за ръководство и надзор на Хизбула от страна на израелските служби. Резултатът от тези старания е изключително забележим през последните две седмици, в които Тел Авив систематично унищожава логистичните, информационни и кадрови мрежи на шиитската формация. Убийството на Хасан Насрала е самобитен венец на този развой на инфилтрация и бойкот, който демонстрира степента на накърнимост на шиитската организация от израелските служби. В ръцете на Мосад Хизбула се оказа една разрушена " Енигма ".
Въпреки изключителното значение, което елиминацията на Хасан Насрала има за Хизбула и за шиитската мрежа в Близкия изток, то няма да докара до унищожаването на въпросната организация. Хизбула не е змия, настъпването на чиято глава до докара до гибелта на тялото. По-скоро Хизбула е самото тяло, организъм, конструкция, сраснали се надълбоко в шиитското общество в Ливан (и сътрудничеща си политически с някои съществени християнски партии в страната). Показателно за това е, че от интервала на удара против Насрала, последван от няколко часа неразбираемата във връзка с ориста на ръководителя на Хизбула, през оповестяването на неговата гибел и последвалите дни ракетният бараж от Южен Ливан против Израел не бе прекратен, а дори в противен случай, той разшири географския си периметър. Главата може да я няма, само че скелетът остава; а коренът ражда нова чутура. Елиминацията на Насрала е доста значима стъпка, само че тя не е всичко, съобщи министърът на защитата Йоав Галант при посещаване на разположените в Северен Израел сухопътни сили на страната.
Именно ръководителят на военното ведомство на Израел загатна последно, че страната се готви да навлезе и по земя в Ливан, поставяйки " нова фаза " във войната с Хизбула (той, несъмнено, не е единствен в излъчването на такива заявки). План за такава инвазия към този момент е създаден, осведомят локалните медии, само че без да е ясно каква дълбочина ще има възможна сухопътна акция. Без такава Тел Авив не може да реализира своите цели - завръщане на дислоцираните в резултат на спора израелски жители от северните елементи на страната по домовете им и изблъскване на Хизбула от Южен Ливан. Бенямим Нетаняху не може да си разреши още едно неизпълнено целеполагане, откакто съвсем година след започването на войната с Хамас той към момента не е осъществил дилемите, които самичък си сложи по отношение на южния фронт - освобождението на израелските заложници и унищожаването на сунитската терористична организация.
Но точно възможна сухопътна интервенция от страна на Израелските отбранителни сили би дала военно-оперативни благоприятни условия за Хизбула, каквито тя няма все още. Става дума за следното. Докато спорът сред Израел и Хизбула се води от отдалеченост - чрез преобладаващо ракетни обстрели и безпилотни летателни апарати - Тел Авив, с помощта на по-качествения си боеприпас на муниции, извънредно разузнаване, сателитно наблюдаване и самобитни стени от военно-въздушна защита, ще продължи да предизвиква загуби на Хизбула, без да инкасира съществени материални такива. В момента спорът сред двете наподобява като боксов мач, в който единият от двамата състезатели има просто по-дълги ръце, с които не позволява другия да го приближи. При смаляване на физическата отдалеченост на бойните дейности сред Израел и Хизбула обаче, т.е. при възникването на непосредствен пердах, шиитската организация ще може да вкара в деяние необятния си набор от бойци и боен боеприпас (от артилерия до противотанкови ракети), които на този стадий стоят по-скоро като цели за Израелските отбранителни сили.
При пораждане на сходна обстановка - с оперирането на лимитирани по обсег дейности на израелските специфични елементи или по-мащабно навлизане в Южен Ливан от постоянните сухопътни сили на страната - ще бъде значимо каква би била и реакцията на Иран. Основна част от аргументите за устойчивостта на Хизбула през Първата и Втората ливанска война бе точно поддръжката, която тази формация получаваше от Техеран. За да попречва помощта на Иран за Хизбула в настоящите измерения на спора, Тел Авив (и Вашингтон) към този момент направиха удари по логистични направления, употребявани за транспорт на муниции от Техеран към Бейрут, ситуирани по сирийско-ливанската и сирийско-иракската граница, а Израел се пробва да наложи и самобитен надзор върху летището в Бейрут, тъй че то също да не бъде употребявано за транспорт на военно карго от Иран. Във вътрешно-политически проект пък Бенямин Нетаняху се пробва да консолидира поддръжката за задълбочаване на военните дейности, осигурявайки си съдействието на досегашния му критик Гидеон Саар, който ще бъде министър без портфейл (засега) в изпълнителната власт на страната. Саар е един от гласовете за продължение и увеличение на размера на военните дейности на страната против Хизбула.
В тази обстановка на усилващ се напън против Хизбула, Иран е подложен в доста сложна и комплицирана обстановка. С всеки удар на Израел по отношение на шиитската формация тя понася материални вреди, а Техеран - колатерални имиджови такива.
От една страна, Техеран би потърпевш в очите на своите съдружници в района, в случай че не отговори на Израел. При удара против Хасан Насрала бе погубен и де факто втория човек във външно-политическото звено на иранската Ал-Кудс, Абас Нилфорушан. Още повече, че Иран, базирайки се на своето " стратегическо самообладание ", избра да не реагира директно на убийството на ръководителя на Хамас Исмаил Хания на иранска територия. Тази нерешителност на режима на аятоласите към този момент основава проблеми за Техеран в връзката му с някои стоящи покрай него шиитски формирования в Ирак, а такива ще се появят толкоз повече с Хизбула, колкото тя продължава да инкасира засилващи се загуби. Все отново въпросната шиитска организация се включи във войната на Хамас с Израел като опит да смекчи натиска върху сунитската терористична формация. Логично е Хизбула, която сега е във фокуса на интензивността на израелските удари, да чака в този момент сходна солидарна роля да изиграе и Иран.
От друга страна обаче, Техеран си дава ясно сметка, че в случай че инициира някаква форма на военна поддръжка за Хизбула, то това ще бъде употребявано от Израел като предлог да нанесе удари по персийската страна, изобличавайки в допълнение слабостта на режима на аятоласите, и да въвлече във войната и Съединени американски щати. Последното, на собствен ред, би означавало и преустановяването на опитите на новото иранско държавно управление, ръководено от президента Масуд Пезешкян, да разведри връзките със Запада като цяло и да възобнови договарянията за нуклеарно съглашение с Вашингтон в частност (тяхното саботиране, несъмнено, би било спомагателен триумф за Тел Авив). Тези комплекси аргументи изясняват деликатното държание на режима на аятоласите, който, оттатък нормалните си реваншистка изразителност и закани, на този стадий се въздържа от внезапни дейности. Подобно държание има логичност и в стратегическото ситуиране на въпросната страна, в което прошиитските формирования в Близкия Изток би трябвало да бъдат употребявани като актив, а не като пасив. А това ще рече - те да бъдат задействани в отбрана на Иран, а не Техеран - в тяхна. Публично декларираната убеденост в устойчивостта на Хизбула от страна на управляващите в Техеран сигурно има пропагандно измерение, само че тя почива и на стратегическо обмисляне - военната теория на Израел допуска бързи дейности в краткосрочни спорове, а стандартна война с Хизбула не дава обещание нищо сходно.
Иран няма потребен ход. Ако режимът на аятоласите реагира с боен отговор, който да не е авансово контрактуван като оня от април месец тази година, той ще се трансформира в цел на Израел; в случай че избере да не го прави, неговото районно позициониране ще претърпи освен морални вреди. Все отново сега Иран е подложен в обстановката да следи по какъв начин обичаното му дете, Хизбула, бива измъчвано от отколешния зложелател, Израел.
Всъщност след ликвидирането на Касем Сюлеймани - ръководителя на външно-политическото звено на Ислямската революционна армия Ал-Кудс - на багдадското летище през 2020-та година след американски удар, Хасан Насрала остана като най-важния и скъп детайл в иранската мрежа от милиции, изплетена в Близкия изток. Именно под негово управление през Първата и Втората ливанска война Хизбула аргументи най-близкото нещо до стратегически провали, което Израел в миналото е познал в своята история от 1948-ма година насетне. Специално назначената от израелското държавно управление комисия " Виноград ", чиято цел да бе проверява държанието на военните и политически водачи в Тел Авив по време на спора, заключи, че във Втората ливанска война през 2006-та година " полувоенна организация от няколко хиляди индивида се съпротивлява няколко седмици на най-силната войска в Близкия изток, която притежаваше цялостно въздушно предимство, числено и софтуерно преимущество ". Войната тогава завърши с отдръпването на Израел от Южен Ливан и с приемането на Резолюцията 1701 от Организация на обединените нации, чиито съществени съставни елементи - изтеглянето на Хизбула на север от р. Литани и разоръжаването на въпросната терористична организация - по този начин и не бяха изпълнени. А Хизбула, натрупала спомагателни сили и благоприятни условия в годините след онази война, остана като боеспособен инструмент, подготвен за активиране против Израел. Оттук изявеното предпочитание от тези дни на краткотрайно изпълняващия длъжността министър-председател на Ливан Наджиб Микати - на тази позиция с поддръжката на Хизбула и шиитската партия Амал - ливанските постоянни въоръжени сили да бъдат ситуирани в Южен Ливан е мощно закъсняло, спешно и противоречиво въобще до каква степен е изпълнимо в този миг.
Именно след края на Втората ливанска война през 2006-та година и като горчива равносметка от нейния резултат стартира повсеместната инфилтрация на структурите за ръководство и надзор на Хизбула от страна на израелските служби. Резултатът от тези старания е изключително забележим през последните две седмици, в които Тел Авив систематично унищожава логистичните, информационни и кадрови мрежи на шиитската формация. Убийството на Хасан Насрала е самобитен венец на този развой на инфилтрация и бойкот, който демонстрира степента на накърнимост на шиитската организация от израелските служби. В ръцете на Мосад Хизбула се оказа една разрушена " Енигма ".
Въпреки изключителното значение, което елиминацията на Хасан Насрала има за Хизбула и за шиитската мрежа в Близкия изток, то няма да докара до унищожаването на въпросната организация. Хизбула не е змия, настъпването на чиято глава до докара до гибелта на тялото. По-скоро Хизбула е самото тяло, организъм, конструкция, сраснали се надълбоко в шиитското общество в Ливан (и сътрудничеща си политически с някои съществени християнски партии в страната). Показателно за това е, че от интервала на удара против Насрала, последван от няколко часа неразбираемата във връзка с ориста на ръководителя на Хизбула, през оповестяването на неговата гибел и последвалите дни ракетният бараж от Южен Ливан против Израел не бе прекратен, а дори в противен случай, той разшири географския си периметър. Главата може да я няма, само че скелетът остава; а коренът ражда нова чутура. Елиминацията на Насрала е доста значима стъпка, само че тя не е всичко, съобщи министърът на защитата Йоав Галант при посещаване на разположените в Северен Израел сухопътни сили на страната.
Именно ръководителят на военното ведомство на Израел загатна последно, че страната се готви да навлезе и по земя в Ливан, поставяйки " нова фаза " във войната с Хизбула (той, несъмнено, не е единствен в излъчването на такива заявки). План за такава инвазия към този момент е създаден, осведомят локалните медии, само че без да е ясно каква дълбочина ще има възможна сухопътна акция. Без такава Тел Авив не може да реализира своите цели - завръщане на дислоцираните в резултат на спора израелски жители от северните елементи на страната по домовете им и изблъскване на Хизбула от Южен Ливан. Бенямим Нетаняху не може да си разреши още едно неизпълнено целеполагане, откакто съвсем година след започването на войната с Хамас той към момента не е осъществил дилемите, които самичък си сложи по отношение на южния фронт - освобождението на израелските заложници и унищожаването на сунитската терористична организация.
Но точно възможна сухопътна интервенция от страна на Израелските отбранителни сили би дала военно-оперативни благоприятни условия за Хизбула, каквито тя няма все още. Става дума за следното. Докато спорът сред Израел и Хизбула се води от отдалеченост - чрез преобладаващо ракетни обстрели и безпилотни летателни апарати - Тел Авив, с помощта на по-качествения си боеприпас на муниции, извънредно разузнаване, сателитно наблюдаване и самобитни стени от военно-въздушна защита, ще продължи да предизвиква загуби на Хизбула, без да инкасира съществени материални такива. В момента спорът сред двете наподобява като боксов мач, в който единият от двамата състезатели има просто по-дълги ръце, с които не позволява другия да го приближи. При смаляване на физическата отдалеченост на бойните дейности сред Израел и Хизбула обаче, т.е. при възникването на непосредствен пердах, шиитската организация ще може да вкара в деяние необятния си набор от бойци и боен боеприпас (от артилерия до противотанкови ракети), които на този стадий стоят по-скоро като цели за Израелските отбранителни сили.
При пораждане на сходна обстановка - с оперирането на лимитирани по обсег дейности на израелските специфични елементи или по-мащабно навлизане в Южен Ливан от постоянните сухопътни сили на страната - ще бъде значимо каква би била и реакцията на Иран. Основна част от аргументите за устойчивостта на Хизбула през Първата и Втората ливанска война бе точно поддръжката, която тази формация получаваше от Техеран. За да попречва помощта на Иран за Хизбула в настоящите измерения на спора, Тел Авив (и Вашингтон) към този момент направиха удари по логистични направления, употребявани за транспорт на муниции от Техеран към Бейрут, ситуирани по сирийско-ливанската и сирийско-иракската граница, а Израел се пробва да наложи и самобитен надзор върху летището в Бейрут, тъй че то също да не бъде употребявано за транспорт на военно карго от Иран. Във вътрешно-политически проект пък Бенямин Нетаняху се пробва да консолидира поддръжката за задълбочаване на военните дейности, осигурявайки си съдействието на досегашния му критик Гидеон Саар, който ще бъде министър без портфейл (засега) в изпълнителната власт на страната. Саар е един от гласовете за продължение и увеличение на размера на военните дейности на страната против Хизбула.
В тази обстановка на усилващ се напън против Хизбула, Иран е подложен в доста сложна и комплицирана обстановка. С всеки удар на Израел по отношение на шиитската формация тя понася материални вреди, а Техеран - колатерални имиджови такива.
От една страна, Техеран би потърпевш в очите на своите съдружници в района, в случай че не отговори на Израел. При удара против Хасан Насрала бе погубен и де факто втория човек във външно-политическото звено на иранската Ал-Кудс, Абас Нилфорушан. Още повече, че Иран, базирайки се на своето " стратегическо самообладание ", избра да не реагира директно на убийството на ръководителя на Хамас Исмаил Хания на иранска територия. Тази нерешителност на режима на аятоласите към този момент основава проблеми за Техеран в връзката му с някои стоящи покрай него шиитски формирования в Ирак, а такива ще се появят толкоз повече с Хизбула, колкото тя продължава да инкасира засилващи се загуби. Все отново въпросната шиитска организация се включи във войната на Хамас с Израел като опит да смекчи натиска върху сунитската терористична формация. Логично е Хизбула, която сега е във фокуса на интензивността на израелските удари, да чака в този момент сходна солидарна роля да изиграе и Иран.
От друга страна обаче, Техеран си дава ясно сметка, че в случай че инициира някаква форма на военна поддръжка за Хизбула, то това ще бъде употребявано от Израел като предлог да нанесе удари по персийската страна, изобличавайки в допълнение слабостта на режима на аятоласите, и да въвлече във войната и Съединени американски щати. Последното, на собствен ред, би означавало и преустановяването на опитите на новото иранско държавно управление, ръководено от президента Масуд Пезешкян, да разведри връзките със Запада като цяло и да възобнови договарянията за нуклеарно съглашение с Вашингтон в частност (тяхното саботиране, несъмнено, би било спомагателен триумф за Тел Авив). Тези комплекси аргументи изясняват деликатното държание на режима на аятоласите, който, оттатък нормалните си реваншистка изразителност и закани, на този стадий се въздържа от внезапни дейности. Подобно държание има логичност и в стратегическото ситуиране на въпросната страна, в което прошиитските формирования в Близкия Изток би трябвало да бъдат употребявани като актив, а не като пасив. А това ще рече - те да бъдат задействани в отбрана на Иран, а не Техеран - в тяхна. Публично декларираната убеденост в устойчивостта на Хизбула от страна на управляващите в Техеран сигурно има пропагандно измерение, само че тя почива и на стратегическо обмисляне - военната теория на Израел допуска бързи дейности в краткосрочни спорове, а стандартна война с Хизбула не дава обещание нищо сходно.
Иран няма потребен ход. Ако режимът на аятоласите реагира с боен отговор, който да не е авансово контрактуван като оня от април месец тази година, той ще се трансформира в цел на Израел; в случай че избере да не го прави, неговото районно позициониране ще претърпи освен морални вреди. Все отново сега Иран е подложен в обстановката да следи по какъв начин обичаното му дете, Хизбула, бива измъчвано от отколешния зложелател, Израел.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ