Елиас Канети (1905–1994) е австрийски белетрист, есеист и драматург от

Елиас Канети (1905–1994) е австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски генезис, роден в Русе (Русчук). През 1911 година фамилията му се преселва в Манчестър, Англия, където на идната година умира татко му. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия. През 1924 година Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 година приключва докторат. През двадесетте години негов книжовен и метафизичен пример става критикът на културата Карл Краус. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд. Основни тематики в творчеството му стават гибелта и експанзията.

Тези хрумвания Елиас Канети въплъщава в пиесите си " Сватба “ (1932) и " Комедия на суетата “ (1934). В 1935 година писателят разгласява основания още през 1931 година единствен собствен разказ " Заслепението “, който остава неусетен от рецензията и е преоткрит едвам в годините след Втората международна война.

През 1938 година след присъединението на Австрия към нацистка Германия и почналите гонения на евреите Канети е заставен да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русчук и младежките си прекарвания основно във Виена, той се заема да осмисли човешкото битие, проблемите на властта, всеобщите придвижвания, гибелта, безумието и в Лондон стартира да работи над философския си труд " Маси и власт “, който приключва едвам през 1960 година Други по-значими творби са записките му " Провинцията на индивида “ (1973), характерологичните му етюди по пример на Теофраст " Подслушвачът “ (1974), есеистичният алманах " Съвестта на думите “ (1975), автобиографичните книги " Спасеният език “ (1977), " Факел в ухото “ (1980) и " Игра с очи “ (1985) и записките " Тайното сърце на часовника “ (1987).

Творчеството на писателя е отличено с " Голямата литературна премия на Баварската академия за изящни изкуства “ (1969), " Голямата австрийска държавна премия “ (1967), влиятелната немска премия " Георг Бюхнер “ (1972), премиите " Нели Закс “ (1975), " Йохан Петер Хебел “ (1980) и " Франц Кафка “ на град Клостернойбург (1981). В 1981 година Елиас Канети получава Нобеловата премия за литература, подбудена от книгата му " Спасеният език “, в която разказва спомените си от най-ранните години.

Прочути са думите му: " Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук “. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 година националната литературна премия " Елиас Канети “.