Ели Уитни е най-известен с изобретяването на т. нар. памучен

Ели Уитни е най-известен с изобретяването на така наречен памучен джин, което не е пиво, а машина за обособяване на семената от памуковите растения. Но този човек е дал доста повече на света, в сравнение с можем да предположим. Ето неговата история.

През 1792, 27-годишният Ели приключва Йейл и си намира работа като преподавател в Южна Каролина. Парите му трябват, с цел да погаси студентския си заем, само че когато идва, схваща, че заплатата му ще е двойно по-малка от обещаното и по тази причина е заставен да откаже. Така се оказва незает, беден и на стотици километри от у дома. Той обаче пътува от Ню Йорк с негов другар, Финас Милър, който съпровожда работодателката си, вдовицата мисис Грийн, до Джорджия и когато Грийн го кани да прекара една седмица на плантацията й, той приема. Там Уитни се отплаща за гостоприемството като прави рамка за бродерии, което стопанката приема като доста автентично и се замисля – щом Ели е толкоз умел и съобразителен, дали няма да може да реши един проблем, който я тормози от много дълго време: по какъв начин да джинва (да отстранява семената от памука) по-лесно, а не на ръка.

Памучния джин на Ели Уитни

Ако Ели успее да откри метод за унищожаване на гадните лепливи семена, памукът може да донесе необикновено положение, тъй като Индустриалната гражданска война трансформира текстилната промишленост в Англия, която от своя страна усилва доста търсенето на памук. До 30-те години на 18 век човек е могъл самичък да създаде към половин кг прежда за 2 седмици. До средата на века обаче се появяват машини, с които даже некомпетентен служащ (или дете…) доста елементарно може да прави стотици влакна прежда по едно и също време, което надлежно изстрелва търсенето на суровината за прежда – памук – до небето.

Колко време лишава на Уитни да реши казуса, който тормози плантаторите от години? 10 дни. Разбира се, лишава няколко месеца за усъвършенстването на машината, само че единствено след 10 дни Уитни към този момент има работещ първообраз. През идващите няколко десетилетия джинът на Ели трансформира Юга, чийто експорт на памук скача от съвсем нищо на над 17 милиона кг на година. До началото на гражданската война в Съединени американски щати това количество към този момент е над 417 милиона кг.

Същевременно сред 1775 и 1800 цената на робите пада от $100 на $50 като доста хора предсказват, че тази промишленост ще си отиде от единствено себе си. С изобретяването на джина и последвалото неведнъж увеличение на обработваемата земя обаче бизнесът с плебеи процъфтява редом като сред 1800 и 1850 цената им скача от $50 на съвсем $1000. Така водачите на Юга одобряват бизнеса с хора като толкоз значим, колкото и бизнеса с памук. Което прави Гражданската война значително неизбежна.

Ели от своя страна, даже преди изобретението си, постоянно е вярвал, че ще стане богат човек. Заедно с татко му, който е негов основен вложител, са бизнес сътрудници като са на път да станат доста заможни хора… Или най-малко по този начин си мислят, до момента в който не се изправят пред два казуса: Първо, джинът на Уитни е толкоз просто устройство, че всеки може да си го направи самичък, както и става. И второ, двамата мъже са доста алчни и вместо да създават машинките за плантаторите, те вършат мрежа от джинове, където да пречистват памука против % от реколтата. И то огромен % – 40%. Това в допълнение подтиква евентуалните им клиенти да си изработят сами апарата.

Плъзват и клюки: че Уитни краде концепцията от локален откривател, че машините, които плантаторите вършат, са в действителност усъвършенствани версии на неговата и по този начин не нарушават патента му, и най-големият – че джинът на Уитни в действителност поврежда памука. Този слух е изключително мощен и до края на 1795 хората към този момент отхвърлят да купят памук, чистен с неговия джин.

Но Уитни към този момент работи по нещо друго. Нещо, което ще промени материалното му положение, както и света. Отново и даже повече.

Мускети, употребени в американската Гражданска война

През март 1798 връзките сред Франция и Съединени американски щати се утежняват до степен, в която война наподобява ще избухне всеки миг. Това е проблем, тъй като Франция е главният снабдител на оръжие на Съединени американски щати.

Конгресът основава две национални оръжейни до 1794, само че за 4 години те създават едвам 1000 мускета. А на държавното управление му трябват към 50 000 за възможна война с Франция. Затова очевидно са нужни оръжейни производители от частни бранш и Уитни, на ръба на банкрута, има намерение да стане един от тях.

До тогава всички оръжия са се правили на ръка от майстори, които основават всяка част сами. Това значи, че всяко оръжие е неповторимо и спусъкът на една пушка не става на друга. Така с цел да се поправят, счупените мускети би трябвало да се занесат на занаятчия, а в случай че оръжието се счупи по време на борба, край. Тези майстори не били доста, а образованието им отнемало ужасно доста време – откъдето идва и казусът на Съединени американски щати с оръжията.

Уитни предлага нов способ за произвеждане на мускети:

Вместо един занаятчия да прави цялото оръжие, работата ще се раздели сред няколко служащия, което надлежно не изисква доста образование и по този начин те стават по-лесно заменими. Всеки служащ ще създава единствено избрана част от цялото оръжие, употребявайки машини, основани от Уитни. Тези машини ще са толкоз прецизни, че създадените елементи ще са изцяло идентични. Това ще направи сглобяването им и възможния ремонт извънредно лесни.

На 14 юни 1798 Уитни подписва контракт с американското държавно управление за доставка на 10 000 мускета в период от 2 години. Война с Франция обаче по този начин и няма. Което е хубаво, тъй като жълта тресчица и липса на материали забавя основаването на прецизните му машини и Уитни пропуща крайния период с 8 години.

Имиджът на талант, който Ели имал, му оказва помощ да получи отсрочвания, само че също по този начин и демонстрацията, която прави пред президента Томас Джеферсън и други публични лица: той изсипва пред тях една торба елементи и ги кара да изберат която си желаят и да си сглобят мускет сами. Което и вършат сполучливо – за първи път в историята.

Същата методология като при оръжията може да се приложи и в текстилната промишленост, селскостопанската техника, при производството на мебели, принадлежности, колела, общо взето всичко. Уитни назовава този развой Американската система. Днес той е по-известен като всеобща продукция.