Ели Шараби остава цели 491 дни под земята - в

Ели Шараби остава цели 491 дни подземен - в тунелите на Хамас. Оставят го прикрепен с железна верига и го подлагат на апетит и издевателства. " Въпреки това останах човек ", споделя той и споделя за своето страдалчество.

Ели Шараби е бил пленник на Хамас в продължение на 491 дни. След като е прекарал толкоз време в тунелите на линията Газа, 53-годишният мъж в този момент споделя, че обича да гледа морето и да слуша вълните, тъй като това за него е същинската независимост. “Можехме единствено да си мечтаем за това, до момента в който бяхме на 50 метра подземен ”. Морето му припомня и за брат му Йоси, който също е похитен на 7 октомври 2023 година, само че умира при въздушен удар, до момента в който е в плен.

Ели Шараби не може да се отърси от спомените за 7 октомври, когато стотици терористи атакуват кибуца Беери. Тогава Ели се скрива в убежището в къщата дружно със брачната половинка си и двете си дъщери - на 13 и 16 години. “Терористите започнаха да стрелят в убежището. Жена ми скочи пред една от дъщерите ни - Ноя. Аз предпазвах Яел с тялото си. Крещяхме им да спрат. Терористът подреди да ме изведат от къщата. Тогава разбрах, че ще ме отвлекат. Погледнах дъщерите си и видях страха в очите им. Опитах се да ги успокоя, споделях им, че ще се върна ”.

“Да останеш човек до последно ”

Преди да го закарат в Газа, Шараби съумял да види повече от 100 терористи в къщите из покрайнината, споделя той пред АРД. Видял ги да подпалват дома на негов другар, който умъртвили. „ Терористите се смееха и се снимаха “, споделя той..

Докато бил в плен, Шараби споделя, че решил, че “ако нещо може да го убие, то това ще е гладът ”. Понякога му давали паница с макарони, само че след това трябвало да чака по 24 часа до идващото хранене. “Броях си всяко зрънце ориз. Споделях храната с другите заложници. Когато знаеш, че ще умреш, искаш най-малко да останеш човек до последно и да си добър с приятелите си ”, споделя мъжът. Месец след отвличането, Ели Шараби бил отведен в един от тунелите на Хамас, където срещнал други заложници - да вземем за пример Херш Голдберг Полин и Ори Данино, които след това били убити. Те си помагали взаимно, с цел да оцелеят, и си разпределяли храната.

Страхът бил там непрекъснато

Шараби считал, че е значимо да има дисциплинираност и да съблюдават някакви рутинни правила. Затова заран се молели, а по обяд се опитвали да се хранят. Въпреки че е бил завързан с железна верига в продължение на 485 дни, Ели Шараби споделя, че се опитвал да се движи по малко и да подвига бутилки с вода вместо тежести, с цел да поддържа мускулите си.

Пред немската социална медия Шараби споделя, че страхът е бил непрекъснат негов сателит: “Виждаш заредените оръжия, те ги опират в главата ти, заплашват те. Постоянно си изпълнен с смут ”. Онова, което му пособие да се държи, било обещанието, което дал на брачната половинка и дъщерите си - че ще се върне. Мъжът споделя, че подтиквал останалите заложници всеки ден да си приказват и за по нещо позитивно, с цел да запазят разсъдъка си - да вземем за пример, че в този ден са пили чай или че не са ги тормозили.

“Ако получат заповед да те убият, го вършат на момента. Постоянно би трябвало да им показваш уважението си, да внимаваш какво приказваш. Бяха непредвидими. Един ден един от тях получи позвъняване, че са бомбардирали къщата му. Хвърли телефона на земята. Аз бях окован. Започна да ме рита в ребрата. В продължение на три месеца едвам дишах и не можех да стана ”, споделя Шараби.

Мисълта за фамилията му давала сили

Ели Шараби написа книга за това, което е претърпял - “491 дни ”, и в нея споделя, че измислил прякори на терористите от Хамас. Един бил Триъгълника, различен - Кръга, а трети - Маската. В записките си мъжът споделя в детайлности на какви мъчения е бил подлаган и по какъв начин терористите казвали, че ще остане там 20 години, до момента в който фамилиите и страната им не помни за тях. “Един ден се порязах с едно бръснарско ножче и размазах кръвта по лицето си, престорих се, че съм примрял. Исках да си помислят, че загивам и да нямат власт над мен. Една седмица по-късно получавах в допълнение самун, който пазех за по-късно. Беше добра седмица ”, споделя Шараби.

Един ден един от терористите му споделил, че е видял фамилията му по малкия екран. Това бил единственият случай, в който Шараби се разплакал, споделя той пред АРД. Когато го освобождават от плен след 491 дни, мъжът тежал единствено 44 кг. През цялото време обаче го крепяла мисълта, че ще види още веднъж фамилията си. Когато го пуснали, той попитал къде са жена му и дъщерите му. Израелските бойци му споделили, че ще приказва с майка си и сестра си. Така Шараби схванал, че жена му и двете му дъщери не са измежду живите. По-късно разбрал, че са били убити още на 7 октомври.

Шараби не желае да се връща в кибуца

На гробовете на фамилията си той моли за амнистия, че не е съумял да ги опази. Но и се пробва да гледа напред. Много от тези, които живеели в кибуците по границата с Газа, както и самият Шараби, не желаят да се връщат назад там. Това важи и за него. “Ако Хамас не престават да управляват линията Газа, всичко ще остане същото. Те в никакъв случай няма да признаят Израел. Те желаят да го унищожат - споделяха ни го непрекъснато. Че ще се върнат и ще ни убият ”.

Ели Шараби споделя, че не може да направи нищо, с цел да върне фамилията си назад. “Но не мога да разреша това да управлява живота ми. Когато бях похитен, изгубих надзор над живота си. Но през тези 491 дни си мислех, че имам избор за това по какъв начин да отвръщам на ужасните неща, които ми се случваха, и че мога да разгадавам на нещо – на вярата и фамилията си. Бях изправен пред избор и останах човек. Това е най-важното за мен ”.