Ели Джерахова е непрофесионален състезател, работи в сферата на дигиталния

Ели Джерахова е непрофесионален играч, работи в областта на цифровия маркетинг. Споделя, че обича градските маратони, преди бягането през пустинята най-дългата отдалеченост, която е пробягвала е маратон, или 42 км.

Започва да тича преди 11 години, с цел да смъкна непотребни килограми. Бягането остава нейно занимание и до през днешния ден, а двамата ѝ синове – на 8 и 14 години, също са увлечени от нейния образец. Заедно вземат присъединяване на Софийския маратон тази година. Малкият ѝ наследник бяга 5 км, а огромният – 10.

Наскоро Ели Джерахова приключва едно по-особено съревнование. Тя изминава с тичане над 70 км през пустинята на Йордания Вади Рум и приключва първа при дамите и втора в генералното класиране в Marathon Des Sables. Това значи, че преди нея е финиширал единствено един мъж.

Тази заран 2 мин. Сигнал за тормоз над деца в градина в Костенец Съдържание от сътрудници 3 мин. СуперХостинг.БГ разгласи до 96% отстъпка в цените на домейните в границите на Кибер седмицата от 25 ноември до 1 декември Тази заран 3 мин. Очевидец на експанзията в мол: 10 младежи с качулки ритаха един, гледката беше покъртителна България 2 мин. Младеж мина с колата си през легнал на пътя пешеходец Тази заран 2 мин. Опит за грабеж измежду бял ден в Сливен Тази заран 2 мин. Нападнат, до момента в който спи: Взеха парите на възрастен мъж, които събирал за лекуване България 1 мин. Слънчево начало на новата работна седмица Тази заран 2 мин. Сигнал за тормоз над деца в градина в Костенец Съдържание от сътрудници 3 мин. СуперХостинг.БГ разгласи до 96% отстъпка в цените на домейните в границите на Кибер седмицата от 25 ноември до 1 декември Тази заран 3 мин. Очевидец на експанзията в мол: 10 младежи с качулки ритаха един, гледката беше покъртителна България 2 мин. Младеж мина с колата си през легнал на пътя пешеходец Тази заран 2 мин. Опит за грабеж измежду бял ден в Сливен Тази заран 2 мин. Нападнат, до момента в който спи: Взеха парите на възрастен мъж, които събирал за лекуване България 1 мин. Слънчево начало на новата работна седмица

Колко сложен за Ели е този триумф?

„ Беше предизвикателство – готвих се много. Успехът ми не е инцидентен. Около четири месеца беше сериозната ми подготовка с ежедневни тренировки. Изчетох всичко в детайли на уеб страницата на уредниците. Отидох с желанието да се боря за първите места. Въпреки положителната подготовка, имах доста сложни моменти там на място. За тичане в пясъка няма по какъв начин да се подготвиш. Аз все се надявах, че няма да е тъкмо дюни и пясък, само че над 80% от трасето беше точно такова. Това е доста тежко. Тялото не е привикнало да се движи по този метод. Може би изразходваш тройно повече сила, в сравнение с при обикновено тичане “, споделя Ели.

За надпреварата тя тренира на Витоша – от „ Драгалевци “ до „ Бояна “, от „ Драгалевци “ до „ Симеоново “ и нагоре по пътеките. Още в София Ели стартира да бяга с раница с тежест. Съвет за това получава от ултрамаратонеца Краси Георгиев, с който тя се свързва по време на подготовката си. 

Раницата

Според формата на надпреварата участниците би трябвало да носят раница на гърба си с всичко належащо – вода, храна и облекла за четири дни, както и медикаменти, и спален чувал. Общата тежест на багажа доближава 6-8 кг.

„ До последно се пробвах да я задържа до 6 кг, само че в последната вечер – преди да тръгнем за пустинята, от суматоха и боязън, започнах да прибавям неща и раницата стигна до 8 кг. Малко се бях презапасила с обезводнена храна, която носех, бях взела и много облекла. След първия ден, който за мен беше най-трудният, просто взех решение, че би трябвало да олекотя раницата, каквото и да ми коства това – и изхвърлих половината от храната и облекла. На идващия ден раницата ми беше доста по-лека “, споделя Ели.

„ Имах едно яке ветровка, чеп за вечерта, два чифта тениски, къса пола за тичане, два чифта чорапи. Спалният чувал също е предизвикателство – би трябвало да се откри най-лекия вероятен. Аз направих една генерална неточност – не си купих надуваема постеля. Реших, че ще си спестя да нося такава. Но беше доста твърдо в пустинята, безусловно по 2-3 часа съм спала на вечер “, споделя още тя.

Какви са амплитудните разлики – сред утринните и вечерните температури, сред дневните и нощните?

„ Амплитудите в пустинята са много огромни. Първият ден стартирахме късно – към 10:00 часа и температурите към този момент бяха достигнали 24 градуса. Следващите дни тръгвахме по-рано – в 6:00 часа сутринта. И тогава беше много по-поносимо. Но вечер температурите падаха до пет градуса. Ако си без спален чувал, няма по какъв начин да издържиш ", споделя Ели.

Етапите в надпреварата

Състезанието в пустинята е разграничено на няколко стадия. Ели бяга в границите на четири дни с маратонки за трейл. През първия ден изминава малко над 27 км, през втория – малко над 20 км, следва ден за отмора, а в третия стадий изтичва 26 км. Финалното време на българката е 10 часа и 47 минути, а общата денивелация на трасето е над 2100 метра.

Препоръката на уредниците е всеки да носи към 2000 калории дневно. Освен на обезводнената храна, Ели разчита високоенергийни барчета, гелчета, локуми, желирани мечета, разтворими бульони, които да я снабдят със соли, и разтворими нудли. Сред репоръките на уредниците е да не се вземат солени таблетки, а някои медикаменти в пустинята се оказват непроложими.

Снимка: Ели Джерахова, Личен списък

Стратегия

" За мен най-труден беше първия ден. Застанах най-отпред на старта и желаех да потегли първа, тъй като по този начин обратно остават към 600 индивида. Разбрах, че единствено на към 2 км след старта има клисура – стеснен сектор, пролив, през който може да минава единствено по един човек. Моята цел беше да стигна с първата група, с цел да не ме забавят другите участници. И тези два километра просто… Първоначално беше конфликтът, че се бяга през дюни, тънък пясък, температурата, усещаш раницата трикратно по-тежка. Тук беше чисто психически моментът да устоя. Преминах това първо затруднение ", споделя българката.

И моменти на суматоха

Тя претърпява и моменти на сривове, в които иске да спре и да се откаже.

" Казвах си, но аз изобщо не съм готова. Теренът е ужасно сложен. Това е тичане в условия, за които аз нямам визия. Тази подготовка изобщо не е свършила работа. Исках да се откажа. Чудех се какво изобщо върша там. Но усетих, че това е суматоха. Започвах да си споделям „ Успокой се. Засега нямаш проблеми, давай със същата скорост “, „ Продължавай по този метод, в случай че стане нещо, нещо те заболи или не можеш повече – тогава ще решаваш какво ще правиш. И в действителност прекосих първите 3-4 км и влязох в темп, поуспокоих се “, споделя Ели.

В пустинята бягат рекорден брой дами

Концепцията на Marathon Des Sables е за бегачите със самоуверен дух, издръжливи тела и огромна воля. Пустинята на Йордания предлага още две дистанции – 100 и 120 км. За участниците има особено построени лагери, в които да нощуват. Форматът се организира и в пустините на други страни – като Мароко, Намибия, Фуертевентура, Перу.

„ Участниците бяха 550 от 24 страни. Имаше рекорден брой дами – 56%. Явно Йордания и алената пустиня притеглят. Лично моята причина и една от аргументите ми беше, че в действителност доста желаех да видя това място и Петра – градът, вкопан в скалите. Може би това влияе и на другите дами. Интересното е, че третият и четвъртият мъж – които бяха след мен, пристигнаха да ме поздравят и споделяха „ ами аз имам една травмичка в действителност “, не съумяха по този начин с достолепие да понесат, че са след жена ", разяснява Ели.

Маркировката и лагерът

„ Трасето е доста добре маркирано, на всеки 50 метра има флагчета. За това също авансово се притеснявах – по какъв начин ще намеря пътя, по какъв начин ще се ориентирам. Пунктовете са на всеки 10 км – там има вода и доктор. В самия лагер всеки има самостоятелна палатка. И огромна шатра, под която можеш да почиваш на сянка – откакто финишираш денем, с цел да не стоиш непрекъснато в палатката си и да не си на слънце. Дават ти и вода, има и медицински пункт ", споделя още тя.

„ Лагерът беше забавно ситуиран – по шест палатки са ситуирани в кръг. Ако си с близки или със фамилията си, можеш да заявиш и да ви разположат дружно. Повечето хора обаче бяха непознати и това беше забавно, тъй като се запознаваш с тях. В моя кръг имаше участници от Хонгконг, от Полша, от Южна Африка. Вече имаме група, пишем си - ще идват в България “, споделя победителката в надпреварата.

Кураж и поддръжка

През трите дни, в които Ели е по трасето, тя носи раницата на гърба си, на която е закачен стартовият ѝ номер с имената ѝ, начело също има подобен. Те би трябвало да се виждат - това е един от наложителните детайли на надпреварата. Именно той служи и за ориентир на участниците в шерването на страсти.

„ В този формат са известни с това, че даже последният бегач го изчакват. В другите дни имаше хора, които финишираха в 1:00 часа през нощта. Посрещат те с музика и овации. Идват и другите бегачи, които да посрещнат финиширащите. В другите дни една група започва в 5 часа, друга в 6:00 часа, времето се наблюдава с чип. Разбрах, че повеждам и че съм първа след втория стадий в края на втория ден. Тогава имаше резултати и видях, че повеждам в класирането с над два часа пред дамата зад мен. Целта в третия ми ден беше да не се контузя, да не стъпя изкривено, да не направя нещо генерално, което да ме провали, тъй като имах много преднина. Атмосферата е доста позитивна, участниците бяха доста извънредно настроени, постоянно, когато минеш около някого, той те поздравява. Дават ти кураж, обръщат се по име към теб, поддържат те “, споделя Ели.

Пустинята на Йордания Вади Рум е наричана още Лунната котловина поради пейзажа ѝ. Тя е известна с алените си цветове, само че е напълно различен чужд свят.

Доколко сигурен може да се усеща човек при непознати условия?

„ Пустинята там е доста красива. Цветът ѝ се мени със светлината на деня, нюансите се трансформират непрекъснато, чувстваш се във кино фон, не можеш да го възприемеш даже, че е действително, толкоз са разнообразни тези картини. Страховете ми бяха в действителност преди да отида - доста се притеснявах от животни, змии, влечуги, паяци, скорпиони. На място видях доста красиви гущери, имаше чисто наследник гущер и доста огромни черни бръмбари. С други животни не сме имали конфликт. Тези страхове не се оправдаха. Притеснения имах и към обстановката с Израел, защото териториите са близки. Имах анулиран полет. Семейството ми се тормози много, само че контактувах с уредниците, а те споделяха, че са в контакт с държавното управление на Йордания и че подсигуряват, че събитието ще протече безвредно. В самата пустиня се движиш самичък, оставаш самичък за километри, само че постоянно се задаваше един джип отнякъде - от дюните. Автомобилите непрекъснато ни следяха. В огромна част от времето си самичък с мислите си. Много е красиво, доста е друго и е рисково, извънредно, неописуемо прекарване “, показа Ели Джерахова.

Никъде не стопира, с цел да върви

Тя е взела предварителното решение да премине всички стадии с тичане, на никое място не стопира, с цел да върви. Когато минава през пунктовете, остава безусловно за секунди – пълнят бутилките ѝ с вода и продължава.

След надпреварата в пустинята българката мисли, че в никакъв случай повече няма да се подложи на такова тестване, тъй като провокациите са доста и си отвън всевъзможни зони на комфорт. Има обаче към този момент предложения от новите си другари - за Перу и Кападокия.

 

През април месец идната година фамилията на Ели ще пътува за маратона във Виена. Тя чака да я изтеглят в томболата и за Берлин.

Цялото изявление с Ели Джерахова - чуйте във видеото горе.
Оператор и монтаж: Слав Механджийски