Забравяме хайдутите, но почитаме завистта
Еленчанинът Иван Първанов е публицист и писател-документалист, с интерес към тоталитарните общества, фигурите на тираните и диктаторите. Автор е на шест книги. Първите три от тях са самобитна диктаторска трилогия: „ Кремъл, власт и гибел ” (посветена на загадъчната гибел на руските генерални секретари), „ Любовниците на властта ” и „ Децата на диктаторите ”. Останалите му книги са: „ Мумии и мавзолеи ”, „ Свещения джихад ” и „ Атентатите на ХХ век ”. Току-що е приключил изследване и е разгласил най-новата си книга „ Българските монументи “ (изд. „ Милениум “) с поддръжката на ЗАД „ Армеец ”.
Интересът към изследване на българските монументи у Иван Първанов се появява след диалог с сътрудник италианец, който го моли да му опише за историята на България. Силно впечатлен от българското Средновековие и от владетелите, той желае да му изброи най-малко 30-40 техни паметника, които да посети по време на обиколките си из страната. Българинът не може да се сети за повече от 10. Решава да ревизира в библиотеките, става известно, че няма нито книга, нито енциклопедия на тази тематика. Казва си: „ Значи е пристигнало времето аз да я напиша ”.
Вдъхновява го паметникът на Васил Левски в Карлово. Голямо е изумлението му, когато схваща, че
паметници на Левски има в 21 страни по света
сред които Куба, Аржентина, Япония, Съединени американски щати. Надали има различен народен воин с монументи в толкоз доста страни! „ В устрема си да бъдем интернационалисти и глобалисти – разсъждава Иван Първанов – съществува сериозна заплаха да престанем да бъдем българи. А това не трябва да бъде позволено! Нашите предци пет века под непознато робство са съумели да запазят българската нация с цената на доста кръв и жертви. Престъпно и непростимо ще бъде ние в този момент да стъпчем техния труд и да се изгаврим с тяхната всеотдайност в името на някакви мъгляви европейски и атлантически полезности. Ние сме на първо място българи и по-късно всичко останало. И това не трябва да не помни никой от нас! “
Италианецът основава през вековете красиви хармонични скулптури, помпозни фонтани, прелестни чешми. Българинът – величави грамади като “1300 години България” да вземем за пример. Какво приказва това за самочувствието ни, манталитета, потребността ни от герои? Според Иван Първанов аргументите за тия разлики са елементарно обясними. През петте века на непознато иго българите изгубват освен в политическо и икономическо, само че и в културно отношение. Докато в свободна Европа творят Леонардо да Винчи и Рафаело, в нашите земи хората се борят за насъщния, за оцеляването си и единственото, което се строи, са полувкопаните в земята църкви, в които народът ни да успее да опази вярата си. Малко по-късно идват и първите килийни, а по-късно и светските учебни заведения, т.е. архитектурата у нас тогава има чисто практическо приложение, тя не служи за основаване на здания на лукса и разкоша. В Италия, Австро-Унгария, Франция по това време богати меценати и ценители спонсорират прелестните архитектурни шедьоври и монументи. У нас кой би изиграл тази роля – турските паши и бейове ли? А и да би се намерил богат българин, който да е податлив да даде пари, по какъв начин ли биха реагирали османските управляващи в случай, че те не позволяват българските църкви да бъдат по-високи от багра на турчин, яхнал кон…
Сред 300 родни паметници, става известно, има и доста на незнайни герои. Забравени са съвсем всички хайдушки войводи.
Кой е чувал за Пуйо челник
за Гаджал и десетки други? Докато събира информация, за Иван Първанов е същински шок да разбере, че хората по места не познават паметниците си. В една от общините подвига на крайник всички чиновници от отдел „ Култура “ (тъй като там няма музей) с молба за информация за монумент на локален челник. Всички подвигат плещи. В различен град пък паметникът се намира на площада сред локалното читалище и историческия музей. Пак нито един чиновник, от нито една институция не знае по кое време е издигнат и кой е неговият създател.
В България има много странни и забавни монументи. Паметникът на умората край ловешкото село Малък извор демонстрира мястото, където през октомври 1877 година съветските войски спрели да си починат. В Хасково има неповторим Паметник на завистта, на скулптора Господин Тенев – Гуспата. Той съставлява Икар, вдигнал ръце и подготвен за полет, и две огромни длани, които го натискат мощно надолу… Паметниците на благодарността са израз на признателността на българските евреи към нашия народ, вдигнал се в тяхна отбрана през Втората международна война.
Всеки монумент има своя любопитна история. Например позиционирането на лъва върху паметника на връх Шипка. Според първичния план е трябвало да гледа на север, посоката, от която са пристигнали братята-освободители, и да бъде на самия връх на паметника. Когато го слагат обаче, се получава
заплашителна нота от румънското държавно управление
че в случай че лъвът не спре „ да гледа “ към Румъния, тя ще разгласи война на България. За да има мир, обръщат лъва на запад – реагира Сърбия, на юг – стартира да дрънка оръжия Турция. И най-после, с цел да има мир и угодия на всички, лъвът е свален от върха и е извърнат на изток, към Черно море.
При градежа на паметника на Бенковски пък един от гранитните парчета, тежащ над 50 тона, пада от ремаркето на камиона, който го транспортира, и потегля към града, като най-после стопира на метри от постройката на учебното заведение в Копривщица.
През последните години е открит монумент на хан Алцек в Италия. Там има и монумент на Пенчо Славейков. А в африканската страна Бенин съществува паметник на комунистическия водач Георги Димитров. Той е повдигнат през 1975 година в символ на благодарност към България, която е финансирала асфалтирането на улиците в столицата на държавата…
Интересът към изследване на българските монументи у Иван Първанов се появява след диалог с сътрудник италианец, който го моли да му опише за историята на България. Силно впечатлен от българското Средновековие и от владетелите, той желае да му изброи най-малко 30-40 техни паметника, които да посети по време на обиколките си из страната. Българинът не може да се сети за повече от 10. Решава да ревизира в библиотеките, става известно, че няма нито книга, нито енциклопедия на тази тематика. Казва си: „ Значи е пристигнало времето аз да я напиша ”.
Вдъхновява го паметникът на Васил Левски в Карлово. Голямо е изумлението му, когато схваща, че
паметници на Левски има в 21 страни по света
сред които Куба, Аржентина, Япония, Съединени американски щати. Надали има различен народен воин с монументи в толкоз доста страни! „ В устрема си да бъдем интернационалисти и глобалисти – разсъждава Иван Първанов – съществува сериозна заплаха да престанем да бъдем българи. А това не трябва да бъде позволено! Нашите предци пет века под непознато робство са съумели да запазят българската нация с цената на доста кръв и жертви. Престъпно и непростимо ще бъде ние в този момент да стъпчем техния труд и да се изгаврим с тяхната всеотдайност в името на някакви мъгляви европейски и атлантически полезности. Ние сме на първо място българи и по-късно всичко останало. И това не трябва да не помни никой от нас! “
Италианецът основава през вековете красиви хармонични скулптури, помпозни фонтани, прелестни чешми. Българинът – величави грамади като “1300 години България” да вземем за пример. Какво приказва това за самочувствието ни, манталитета, потребността ни от герои? Според Иван Първанов аргументите за тия разлики са елементарно обясними. През петте века на непознато иго българите изгубват освен в политическо и икономическо, само че и в културно отношение. Докато в свободна Европа творят Леонардо да Винчи и Рафаело, в нашите земи хората се борят за насъщния, за оцеляването си и единственото, което се строи, са полувкопаните в земята църкви, в които народът ни да успее да опази вярата си. Малко по-късно идват и първите килийни, а по-късно и светските учебни заведения, т.е. архитектурата у нас тогава има чисто практическо приложение, тя не служи за основаване на здания на лукса и разкоша. В Италия, Австро-Унгария, Франция по това време богати меценати и ценители спонсорират прелестните архитектурни шедьоври и монументи. У нас кой би изиграл тази роля – турските паши и бейове ли? А и да би се намерил богат българин, който да е податлив да даде пари, по какъв начин ли биха реагирали османските управляващи в случай, че те не позволяват българските църкви да бъдат по-високи от багра на турчин, яхнал кон…
Сред 300 родни паметници, става известно, има и доста на незнайни герои. Забравени са съвсем всички хайдушки войводи.
Кой е чувал за Пуйо челник
за Гаджал и десетки други? Докато събира информация, за Иван Първанов е същински шок да разбере, че хората по места не познават паметниците си. В една от общините подвига на крайник всички чиновници от отдел „ Култура “ (тъй като там няма музей) с молба за информация за монумент на локален челник. Всички подвигат плещи. В различен град пък паметникът се намира на площада сред локалното читалище и историческия музей. Пак нито един чиновник, от нито една институция не знае по кое време е издигнат и кой е неговият създател.
В България има много странни и забавни монументи. Паметникът на умората край ловешкото село Малък извор демонстрира мястото, където през октомври 1877 година съветските войски спрели да си починат. В Хасково има неповторим Паметник на завистта, на скулптора Господин Тенев – Гуспата. Той съставлява Икар, вдигнал ръце и подготвен за полет, и две огромни длани, които го натискат мощно надолу… Паметниците на благодарността са израз на признателността на българските евреи към нашия народ, вдигнал се в тяхна отбрана през Втората международна война.
Всеки монумент има своя любопитна история. Например позиционирането на лъва върху паметника на връх Шипка. Според първичния план е трябвало да гледа на север, посоката, от която са пристигнали братята-освободители, и да бъде на самия връх на паметника. Когато го слагат обаче, се получава
заплашителна нота от румънското държавно управление
че в случай че лъвът не спре „ да гледа “ към Румъния, тя ще разгласи война на България. За да има мир, обръщат лъва на запад – реагира Сърбия, на юг – стартира да дрънка оръжия Турция. И най-после, с цел да има мир и угодия на всички, лъвът е свален от върха и е извърнат на изток, към Черно море.
При градежа на паметника на Бенковски пък един от гранитните парчета, тежащ над 50 тона, пада от ремаркето на камиона, който го транспортира, и потегля към града, като най-после стопира на метри от постройката на учебното заведение в Копривщица.
През последните години е открит монумент на хан Алцек в Италия. Там има и монумент на Пенчо Славейков. А в африканската страна Бенин съществува паметник на комунистическия водач Георги Димитров. Той е повдигнат през 1975 година в символ на благодарност към България, която е финансирала асфалтирането на улиците в столицата на държавата…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ