Катарзис или психария? 36-годишната Елен Колева се прекръсти, получава сигнали от космоса и лекува с ръце
Елен Колева претърпя нов катарзис на прага на 36-тия си рожден ден, който ще чества на 31 март. Актрисата, която понесе много отрицателни реакции около връзките си с предприемача Александър Найденов и писателя Калин Терзийски, се завърна в общественото пространство като Елена Калевска. Елена в действителност е рожденото й име, което си върнала, защото Елен към този момент й се коствало „ ненужна рекламация ”, за разлика от преди. Калевска пък идвало от съветската й жила и е артистично название от Колева, семейството на татко й Николай Колев, който бил артист.
„ Но да - в действителност съм и калена много към този момент. Обръгнала, надраснала първичните си стремежи да бъде в центъра на вниманието ”, показа Елена неотдавна. Актрисата към този момент разкрила същинската си същина и да се приема такава, каквато е. С годините осъзнала, че изпълнявала някакви функции, с цел да се хареса на някакви хора и да бъде възприемана. „ Живяла съм непознати животи даже в персоналния си живот ”, признава Елена и регистрира, че не е била почтена със себе си. Изминала дълъг път, с цел да осъзнае, че е време да се запознае с Елена. Истинското си име тя носи във кино лентата „ Шивачки ”, който прекатурва живота й. В лентата на режисьора Людмил Тодоров актрисата, родена в Монтана, печели роля след кастинг с над 400 кандидатки. Елена, която тогава е последна година в НАТИФИЗ, е измежду определените, дружно с Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска.
Тя счита, че във кино лентата с колежките й са чисти и откровени. Няма суетност и рекламация. Докато снимали, живеели в квартирата на Елена на столичната улица „ Ангел Кънчев ”. Спели на матраци на пода. Опознали се добре при взаимното си общуване, тъй като режисьорът Людмил Тодоров желал това, с цел да станат близки. Тогава Елена, Александра и Виолета били в действителност положителни приятелки. След края на фотосите дружбата им рухва. Днес не поддържат връзка. Началото на разрива сякаш идва с премията за най-хубава българска актриса, която Елена получава през 2007 година за ролята си в „ Шивачки ”. Скоро тя схваща жестоката цена, която триумфът може да има.
„ На 23 години взех премията за ролята си във кино лентата „ Шивачки ” и към момента възприятията по тази тематика са смесени ”, признава Елена. Тя се чувствала необикновено, защото не е очаквала с първия си филм да получи значима премия. В последна сметка успеха била горчива, защото с нея пристигнал и краят на другарството й с Александра и Виолета.
„ Смятам, че премията ни раздели, въпреки че я посветих на тях и безусловно го мислех ”, споделя Елена. „ Шивачки ” е филм от трите, само че дали премията единствено на нея. Това предизвикало отрицателното към нея, дава си сметка през днешния ден актрисата. „ Много се зарадвах в началото, само че по-късно си дадох сметка, че надали не всеки се пита: „ Защо на нея? Тя не се е потвърдила, прекомерно е млада ”. 21 неутрални създатели бяха дали своят вот за мен, за какво не се сърдят на тях? ”, споделя Елена. Дни след церемонията изпаднала в тежка меланхолия, която траяла две седмици. Причината е, че е извънредно сензитивна. Вече се е научила по какъв начин да се защищава, само че тогава нямала отбрана против мощната вълна на негативизъма, която я съборила.
„ Просто след тази премия бях зле - не излизах, плачех непрестанно, усещах се отговорна. Колегите ми не бяха до мен. Майка ми остана до мен и две близки приятелки. Не разбирах за какво аз би трябвало да се усещам по този начин? По никакъв метод нямам виновност ”, споделя Елена. Днес тя следва правилото: което е за теб - е за теб. Днес печелиш, на следващия ден губиш. Обича кино лентата „ Шивачки ” и в случай че я поканят за втора част, би се съгласила. Не таи неприятни усеща към колежките си Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска. Смята, че медиите доста се погрижили да ги разединят. „ Ако в този момент можем да се върнем там, в това време, да сме почувстваме близки още веднъж, бих им припомнила по какъв начин си говорихме до късно и не заспивахме; по какъв начин си играехме като дребни деца в снега, в двора с детските катерушки ”, споделя Елена.
След премията, секват другарствата, предложенията за работа, задават се и нови удари. Този път в персоналния живот. Елена заобикаля да загатва имената на двамата мъже, които я тласнали към смяна. Нарича ги учители. Смята, че подобен е всеки, който минава през живота й. „ Едните идват и те бият с пръчка, а другите идват с схващане и обич. И двата вида учители могат да те трансформират и да те създадат доста мощен ”, споделя актрисата. Избрала е комплицирана стратегия в сърцето си. Затова доста години се е чувствала като жертва, а след това схванала, че е авантюрист, който се развива. На душата не й трябвали комфорт и непоклатимост. Имала потребност от прекарвания. Мъжете в живота на Елена са учители, само че и тя е преподавател за тях. Научила ги, че разочарованието идва тогава, когато искаш да контролираш хората.
Първият „ трансформиращ преподавател ” Елена среща малко откакто приключва НАТФИЗ. Не му споделя името, само че излиза наяве, че засяга босът на „ Олинеза ” Александър Найденов . Той е забавен, друг, загадъчен, мощен. Никога не била срещала подобен. „ Безкрайно интелигентно страшилище. Непредсказуем. Всичко това, което в оня миг ми се коства рисковано ”, разсъждава Елен Колева през днешния ден, мислейки за началото на тази любов-изпитание. „ Хвърлила се ”, желала да изживее тази връзка. Знаела, че „ хапката ” е прекомерно огромна, само че ще я вземе. Дали ще може да я преглътне, не се запитала. „ Започвам да се давя, давя. 6 години ”, дава си сметка Елена. От една страна той бил женен, от друга - тя е свободна жена, той къде е тръгнал? И се оказала в ролята на „ чудовищна, хищна, съдбовна жена, която скапва фамилии ”. Елена назовава разликата във възрастта им, която е 26 години, кармична и акцентира, че водела неравна битка. Първо се пробвала да преглътне „ хапката ”, а по-късно платила цената. „ Платих с физическо и психическо здраве, със загуба всички благоприятни условия като актриса, тъй като през тези години се е работило мен да ме няма ”, споделя Елена. Дори не й предложили работа. И от актриса-явление се трансформирала в забравената актриса в разцвета на силите си.
„ Получавала съм закани, оцелявала съм след покушения. Тъмен интервал, в който знаех интуитивно, че ходя към пропастта. Някакъв мазохизъм, който искаше опит, ме водеше натам. Много рано разбрах, че си играя с огъня. Искаха да ме обсебят и имат до ненормална прекаленост. Жената не е кокали и кожа, дамата е душа с ханш, коса, гърди, крайници. Всички се вършат на доста морални, а имат своите мръсни секрети. Вие по-добри ли сте, моралистите? Моят затвор е хубав затвор. Но няма по какъв начин да вирея в актьорските среди, съгласно мен. Просто ми се постанова, тъй като би трябвало да работя ”, споделя Елена.
Пътят към възобновяване й е сложен. И е път на опознаване. Среща със себе си. Търсене на истини. Тя се обръща към религии, духовни учения, лирика. Не е изгубила самоиронията си. Затова в този интервал без съмнение, споделя свое стихотворение: „ Аз съм някогашна любовница. Страстна, алчна и добра. От любовница се трансфорах в поетеса, с чудноват мозък съм в този момент. Роклите захвърлих в дрешника, диамантите подарих със лекост, няма към този момент мерцедеси, пръстени с рубини, няма майонеза - само прахуляк и суетност. Ах, каква орис. Поезия и чорба! Ах, каква орис ”.
След този преподавател, идва другият. Не има вяра, че и той я е обичал. Смята, че това не е любов. След раздялата, Елена работела до изнемогване. Така изтрезняла и от тази обич. Днес тя е съвършена друга. Наранявала е, само че е и била засегната. Предавала е, само че е и била жертва на изменничество. Изпитала е множеството прочувствени катаклизми, които е причинявала. Има си своята тъмна страна. Платила е цената за всичко. Сега е сама. Доверява се на живота и следи за знаците – хора, направления, събития. Къде ще я отведат, не знае. Все отново Елена е изпълнена с вяра.
Днес играе на театрална сцена. „ Аз съм хамелеон, това ми е даденост. Всичко ще се подреди, в случай че просто признаят този мой гений. Ще бъда доста щастлива ”, убудена е някогашната Елен Колева. Тя към момента мъчно преборва злобата, която се оказва жилава и устойчива. Смята, че би трябвало да се отдели, по тази причина и не върви на никое място. Животът й е единствено работа и пътувания. А от скоро има и втора специалност. Елена е космоенергет - доктор по нетрадиционна медицина. Дипломата й важи за целия свят. Казва, че лекува с ръцете си.
„ Космоенергетиката борави със съществуващи канали, които идват на тази планета от Космоса и ги употребявам, с цел да оказвам помощ на хората ”, коментира Елена. Не се усеща самотна. Не се стреми да се хареса и приобщи. Сега е индивидуалист. Казва, че не прави компромис със себе си. Извървяла е дългият път на катарзиса, който я трансформира. Започва на 25 години и завършва на 35. „ Това бяха 10 години минаване през най-различни тествания ”, обобщава Елена Калевска.
„ Но да - в действителност съм и калена много към този момент. Обръгнала, надраснала първичните си стремежи да бъде в центъра на вниманието ”, показа Елена неотдавна. Актрисата към този момент разкрила същинската си същина и да се приема такава, каквато е. С годините осъзнала, че изпълнявала някакви функции, с цел да се хареса на някакви хора и да бъде възприемана. „ Живяла съм непознати животи даже в персоналния си живот ”, признава Елена и регистрира, че не е била почтена със себе си. Изминала дълъг път, с цел да осъзнае, че е време да се запознае с Елена. Истинското си име тя носи във кино лентата „ Шивачки ”, който прекатурва живота й. В лентата на режисьора Людмил Тодоров актрисата, родена в Монтана, печели роля след кастинг с над 400 кандидатки. Елена, която тогава е последна година в НАТИФИЗ, е измежду определените, дружно с Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска.
Тя счита, че във кино лентата с колежките й са чисти и откровени. Няма суетност и рекламация. Докато снимали, живеели в квартирата на Елена на столичната улица „ Ангел Кънчев ”. Спели на матраци на пода. Опознали се добре при взаимното си общуване, тъй като режисьорът Людмил Тодоров желал това, с цел да станат близки. Тогава Елена, Александра и Виолета били в действителност положителни приятелки. След края на фотосите дружбата им рухва. Днес не поддържат връзка. Началото на разрива сякаш идва с премията за най-хубава българска актриса, която Елена получава през 2007 година за ролята си в „ Шивачки ”. Скоро тя схваща жестоката цена, която триумфът може да има.
„ На 23 години взех премията за ролята си във кино лентата „ Шивачки ” и към момента възприятията по тази тематика са смесени ”, признава Елена. Тя се чувствала необикновено, защото не е очаквала с първия си филм да получи значима премия. В последна сметка успеха била горчива, защото с нея пристигнал и краят на другарството й с Александра и Виолета.
„ Смятам, че премията ни раздели, въпреки че я посветих на тях и безусловно го мислех ”, споделя Елена. „ Шивачки ” е филм от трите, само че дали премията единствено на нея. Това предизвикало отрицателното към нея, дава си сметка през днешния ден актрисата. „ Много се зарадвах в началото, само че по-късно си дадох сметка, че надали не всеки се пита: „ Защо на нея? Тя не се е потвърдила, прекомерно е млада ”. 21 неутрални създатели бяха дали своят вот за мен, за какво не се сърдят на тях? ”, споделя Елена. Дни след церемонията изпаднала в тежка меланхолия, която траяла две седмици. Причината е, че е извънредно сензитивна. Вече се е научила по какъв начин да се защищава, само че тогава нямала отбрана против мощната вълна на негативизъма, която я съборила.
„ Просто след тази премия бях зле - не излизах, плачех непрестанно, усещах се отговорна. Колегите ми не бяха до мен. Майка ми остана до мен и две близки приятелки. Не разбирах за какво аз би трябвало да се усещам по този начин? По никакъв метод нямам виновност ”, споделя Елена. Днес тя следва правилото: което е за теб - е за теб. Днес печелиш, на следващия ден губиш. Обича кино лентата „ Шивачки ” и в случай че я поканят за втора част, би се съгласила. Не таи неприятни усеща към колежките си Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска. Смята, че медиите доста се погрижили да ги разединят. „ Ако в този момент можем да се върнем там, в това време, да сме почувстваме близки още веднъж, бих им припомнила по какъв начин си говорихме до късно и не заспивахме; по какъв начин си играехме като дребни деца в снега, в двора с детските катерушки ”, споделя Елена.
След премията, секват другарствата, предложенията за работа, задават се и нови удари. Този път в персоналния живот. Елена заобикаля да загатва имената на двамата мъже, които я тласнали към смяна. Нарича ги учители. Смята, че подобен е всеки, който минава през живота й. „ Едните идват и те бият с пръчка, а другите идват с схващане и обич. И двата вида учители могат да те трансформират и да те създадат доста мощен ”, споделя актрисата. Избрала е комплицирана стратегия в сърцето си. Затова доста години се е чувствала като жертва, а след това схванала, че е авантюрист, който се развива. На душата не й трябвали комфорт и непоклатимост. Имала потребност от прекарвания. Мъжете в живота на Елена са учители, само че и тя е преподавател за тях. Научила ги, че разочарованието идва тогава, когато искаш да контролираш хората.
Първият „ трансформиращ преподавател ” Елена среща малко откакто приключва НАТФИЗ. Не му споделя името, само че излиза наяве, че засяга босът на „ Олинеза ” Александър Найденов . Той е забавен, друг, загадъчен, мощен. Никога не била срещала подобен. „ Безкрайно интелигентно страшилище. Непредсказуем. Всичко това, което в оня миг ми се коства рисковано ”, разсъждава Елен Колева през днешния ден, мислейки за началото на тази любов-изпитание. „ Хвърлила се ”, желала да изживее тази връзка. Знаела, че „ хапката ” е прекомерно огромна, само че ще я вземе. Дали ще може да я преглътне, не се запитала. „ Започвам да се давя, давя. 6 години ”, дава си сметка Елена. От една страна той бил женен, от друга - тя е свободна жена, той къде е тръгнал? И се оказала в ролята на „ чудовищна, хищна, съдбовна жена, която скапва фамилии ”. Елена назовава разликата във възрастта им, която е 26 години, кармична и акцентира, че водела неравна битка. Първо се пробвала да преглътне „ хапката ”, а по-късно платила цената. „ Платих с физическо и психическо здраве, със загуба всички благоприятни условия като актриса, тъй като през тези години се е работило мен да ме няма ”, споделя Елена. Дори не й предложили работа. И от актриса-явление се трансформирала в забравената актриса в разцвета на силите си.
„ Получавала съм закани, оцелявала съм след покушения. Тъмен интервал, в който знаех интуитивно, че ходя към пропастта. Някакъв мазохизъм, който искаше опит, ме водеше натам. Много рано разбрах, че си играя с огъня. Искаха да ме обсебят и имат до ненормална прекаленост. Жената не е кокали и кожа, дамата е душа с ханш, коса, гърди, крайници. Всички се вършат на доста морални, а имат своите мръсни секрети. Вие по-добри ли сте, моралистите? Моят затвор е хубав затвор. Но няма по какъв начин да вирея в актьорските среди, съгласно мен. Просто ми се постанова, тъй като би трябвало да работя ”, споделя Елена.
Пътят към възобновяване й е сложен. И е път на опознаване. Среща със себе си. Търсене на истини. Тя се обръща към религии, духовни учения, лирика. Не е изгубила самоиронията си. Затова в този интервал без съмнение, споделя свое стихотворение: „ Аз съм някогашна любовница. Страстна, алчна и добра. От любовница се трансфорах в поетеса, с чудноват мозък съм в този момент. Роклите захвърлих в дрешника, диамантите подарих със лекост, няма към този момент мерцедеси, пръстени с рубини, няма майонеза - само прахуляк и суетност. Ах, каква орис. Поезия и чорба! Ах, каква орис ”.
След този преподавател, идва другият. Не има вяра, че и той я е обичал. Смята, че това не е любов. След раздялата, Елена работела до изнемогване. Така изтрезняла и от тази обич. Днес тя е съвършена друга. Наранявала е, само че е и била засегната. Предавала е, само че е и била жертва на изменничество. Изпитала е множеството прочувствени катаклизми, които е причинявала. Има си своята тъмна страна. Платила е цената за всичко. Сега е сама. Доверява се на живота и следи за знаците – хора, направления, събития. Къде ще я отведат, не знае. Все отново Елена е изпълнена с вяра.
Днес играе на театрална сцена. „ Аз съм хамелеон, това ми е даденост. Всичко ще се подреди, в случай че просто признаят този мой гений. Ще бъда доста щастлива ”, убудена е някогашната Елен Колева. Тя към момента мъчно преборва злобата, която се оказва жилава и устойчива. Смята, че би трябвало да се отдели, по тази причина и не върви на никое място. Животът й е единствено работа и пътувания. А от скоро има и втора специалност. Елена е космоенергет - доктор по нетрадиционна медицина. Дипломата й важи за целия свят. Казва, че лекува с ръцете си.
„ Космоенергетиката борави със съществуващи канали, които идват на тази планета от Космоса и ги употребявам, с цел да оказвам помощ на хората ”, коментира Елена. Не се усеща самотна. Не се стреми да се хареса и приобщи. Сега е индивидуалист. Казва, че не прави компромис със себе си. Извървяла е дългият път на катарзиса, който я трансформира. Започва на 25 години и завършва на 35. „ Това бяха 10 години минаване през най-различни тествания ”, обобщава Елена Калевска.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ