Мнения Daily: Колко много е много администрация
Електронното ръководство към момента е идеал. Наблюдава се застой в броя на администрациите, които нямат или не употребяват осведомителни системи.
Още по тематиката
И още: Популизмът се подхранва с демографската паника; Ако страната реши да ти " отвинти главата "...
И още: АЕЦ " Белене " е като КТБ, само че по-лошо; Липсва публичен надзор над университетските ръководства
И още: Истината е, че Брекзит е " lose-lose " ; Либерализъм и народна власт са две все по-различни неща
И още: акциите на прокуратурата в ДАИ
Бтката с бюрокрацията
Колко доста е доста администрация
Текст на Зорница Славова за седмичния бюлетин на ИПИ
Министерският съвет разгласява Доклада за положението на администрацията през 2016 година Щатната бройка в държавните структури още веднъж е впечатляваща – 132 648 щ. бр. плюс 11 779 щ. бр. в спомагателното щатно разписание. И това, в случай че 35 от всички администрации (общо 559 административни структури, прилагащи Закона за администрацията) не са попълнили информация за числеността си, а данните за 19 администрации са в противоречие на нормативно откритата им. Министерство на вътрешните работи е една от тези структури с най-съществени несъответствия, затвърждавайки цялостния безпорядък в организацията и прозрачността на министерството (да напомним, че до 2010 година никой, даже и министърът, нямаше визия какъв брой са заетите там).
Ако оставим настрани казусът с непопълнената или недостоверна информация, заетите в администрацията понижават с към 4-5% по отношение на предходната година. Като се има поради, че от началото на рецесията всяка година се залагаше понижение на администрацията и/или разноските за нея с по 10%, тазгодишното понижение напълно не е задоволително, а и евентуално е по-малко поради непълните данни.
Какво друго ни демонстрира отчетът:- Съществен образец за неефективност и раздута администрация. През 2016 година общо 26 администрации са изнесли действия към частния бранш (аутсорсинг), само че единствено в 4 структури това е довело до понижаване на щатната им бройка. Миналата година още веднъж имаше сходен образец.- Повечето консултативни препоръки са безсмислени структури, които харчат пари. През 2016 година съществуват общо 72 консултативни съвета (включително два нови). Те реализира активността си, като одобряват годишни работни стратегии, само че единствено 5 са разгласили стратегиите си за 2016 година 29 от препоръките пък не са разгласили информация за активността, съвещанията, решенията и състава си. В отчета се показва, че неналичието на тази информация " слага и въпроса до каква степен същите в ролята им на непрекъснато настоящи органи на държавното управление извършват нормативно избраните им функционалности, за които са основани ", и се предлага съкращаване на броя им.
- Електронното ръководство към момента е идеал. Наблюдава се застой в броя на администрациите, които нямат или не употребяват осведомителни системи. 65% от администрациите нямат системи за ръководство на документи, потоци и наличие през WEB. 44% от администрациите нямат система за ръководство на база данни. 16% нямат осведомителна система за документооборот.
- Все още компютрите от висок клас да съсредоточени в централната администрация, без значение от обстоятелството, че главният снабдител на административни услуги са общинските администрации.- Качеството и обслужването още веднъж остават на назад във времето. Ето и няколко образеца за това: 1) Един от главните цели на ръководещите в Стратегията за развиване на държавната администрация 2014 - 2020 година е точно внедряване на системи за ръководство на качеството, само че през 2016 година над 30% от структурите нямат такива. 2) Въвеждането на система за премерване удовлетвореността на потребителите пък е една от ограниченията за възстановяване на административното обслужване, само че към момента над половината от администрациите (56%) не я ползват. 3) Наредбата за административно обслужване планува опцията искания/заявления, тъжби и митинги, сигнали и оферти да се подават и посредством териториалните звена и поделения на съответната администрация, както и посредством общинските администрации. Все още единствено 28 централни администрации (от 109 общо) са основали такава опция посредством техните териториални звена.
Като цяло няма вести.
Трудният избор пред Централна Европа
Макрон или Орбан?
Текст на Иван Кръстев
В края на 2016 година, сринати от Брекзит и комплицирани от успеха на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка, доста европейци изпаднаха в надълбоко обезсърчение. Примириха се, че историческият миг на Европейския съюз е отминал. Шест месеца по-късно нищо не се е трансформирало, само че всичко е напълно друго.
Социологическите изследвания демонстрират растеж на поддръжката за Европейския съюз измежду европейците. Подобрените стопански индикатори в страните на континента, неприятното показване на популистите в Холандия, унижението, което претърпя подкрепящата " корав Брекзит " Тереза Мей на извършените този месец общи избори във Англия, накараха доста европейци да се надяват, че Европейският съюз има втори късмет и че той ще се възползва от него оптимално.
Решителните победи на Еманюел Макрон във Франция – първо на президентските избори през май, а по-късно на парламентарните избори предходната седмица – с горда проевропейска платформа, накараха доста европейци да мислят, че вместо разпад, в този момент вероятността е към по-нататъшна интеграция. Надеждата измежду последователите на все по-тесен съюз е, че обещаните от Макрон промени на трудовото законодателство във Франция ще убедят Германия да влага повече в стопанските системи от еврозоната. В същото време набират мощ проектите за по-нататъшни вложения в европейската защита.
. Перспективата източноевропейците да изоставен съюза – както неотдавна ги прикани някогашният чешки президент Вацлав Клаус – към момента наподобява толкоз огромна, колкото съветският президент Владимир Путин да изгуби идните през идната година избори, и въпреки всичко мнозина от Източна Европа не са очаровани от немско-френските старания за пренареждане на Европа. Защо?
Отговорът е напълно елементарен. Правителствата в Полша и Унгария се притесняват, че задълбочаването на политическата интеграция ще заплаши нелибералните режими, които те оглавяват, до момента в който доста източноевропейци се опасяват, че всяка ръководена от Макрон и Меркел самодейност ще докара до появяването на Европа на две скорости, в която те ще бъдат жители втора употреба.
По-голямата част от Централна Европа не е в еврозоната – България и Румъния даже не са в Шенгенската зона, а доста страни в района са основали конкурентоспособността на своите стопански системи върху ниските заплати и ниските налози. Така че както политици от Централна Европа, по този начин и вложители от Западна Европа се притесняват, че прокламираните от Макрон политики в хода на акцията – като хармонизиране на данъчните режими в границите на съюза и санкции за страните, които изнасят евтина работна ръка – ще унищожат бизнес модела на Централна Европа.
Но до момента в който огромна част от елита на Източна Европа изпитва съмнения към предложенията на Макрон, има и такива, които упорстват, че ниските заплати са главната причина за големия отлив на хора от техния район. Има страни, в които над 10 % от популацията работи в чужбина. Международният валутен фонд пресметна, че в случай че отливът продължи със същите темпове, Централна, Източна и Югоизточна Европа ще изгубят към 9% от упования от тях растеж на брутния вътрешен артикул сред 2015 и 2030 година
.
Малко са нещата, които дотам въплъщават страха на източноевропейците да не се трансфорат в жители втора класа, както скорошния скандал за " двойния стандарт " на храните. Потребители от Източна Европа откриха, че някои артикули, да вземем за пример " Нутела ", имат друг усет в Австрия и Унгария. Причината? Тестовете демонстрираха, че мултинационалните марки от време на време употребяват по-евтини съставки в храните, продавани на изток от тогавашната Желязна завеса. Компаниите упорстват, че са трансформирали съставките, с цел да подхождат на локалните усети, само че думите на чешкия министър на земеделието, че Изтокът не желае да е " боклукчийската кофа на Европа " са споделяни от мнозина.
. Днес тези страни са изправени пред нуждата да избират сред задълбочаване на интеграцията по изискванията, избрани от Германия и Франция, или политическа маргинализация – тогава страхът от появяването на Европа на две скорости може да се трансформира в знамение, което се самосбъдва.
За страдание, нелибералният завой в Унгария и Полша, белязан от опитите за определяне на надзор върху съдилищата, за усмиряване на самостоятелните медии и интервенция в гражданското общество (без да загатваме националистическата реторика на политиците), накара доста западноевропейци да останат глухи даже за законните недоволства на Централна Европа.
Пример за това е рецесията с бежанците. За Западна Европа отводът на Полша, Чехия и Унгария да одобряват квотите за бежанци, одобрени от Брюксел през 2015 година, е доказателство, че източноевропейските страни не споделят нужната в Европейски Съюз взаимност. Източна Европа, от своя страна, с право упорства, че императивът на солидарността не би трябвало да нарушава демократичния мандат, а това кой принадлежи към дадена общественост, е екзистенциален въпрос, който може да бъде решаван единствено от демократично определени държавни управления. Проблемът е, че истеричният антибежански език на Унгария улесни останалите европейци да отхвърлят законните страхове на Централна Европа като недопустим шовинизъм.
. Мечтата за обединена Централна Европа, въплътена от основаната през 1991 година Вишеградска група, към този момент не съществува. Две от членовете на групата, Чешката република и Словакия, се пробват да се разграничат от другите две, Унгария и Полша, които атакуват Европейския съюз. В същото време Полша и Унгария, които са единни във враждебността си към Брюксел, са разграничени по въпроса за връзките с Русия.
Изправени пред самодейността на Меркел и Макрон за пренареждане на съюза, държавните управления в района скоро ще бъдат принудени да избират сред бъдеще на задълбочена интеграция със Западна Европа, или бъдеще на все по-голяма маргинализация на Централна Европа. Това е избор сред Еманюел Макрон и Виктор Орбан, извънредно националистичния маджарски министър председател. Предстои държавните управления да решат какъв избор да създадат. Но опитът на Централна Европа от ХХ век може да бъде систематизиран от поговорката: " Ако не си на масата, ще бъдеш в менюто ".
Още по тематиката
И още: Популизмът се подхранва с демографската паника; Ако страната реши да ти " отвинти главата "...
И още: АЕЦ " Белене " е като КТБ, само че по-лошо; Липсва публичен надзор над университетските ръководства
И още: Истината е, че Брекзит е " lose-lose " ; Либерализъм и народна власт са две все по-различни неща
И още: акциите на прокуратурата в ДАИ
Бтката с бюрокрацията
Колко доста е доста администрация
Текст на Зорница Славова за седмичния бюлетин на ИПИ
Министерският съвет разгласява Доклада за положението на администрацията през 2016 година Щатната бройка в държавните структури още веднъж е впечатляваща – 132 648 щ. бр. плюс 11 779 щ. бр. в спомагателното щатно разписание. И това, в случай че 35 от всички администрации (общо 559 административни структури, прилагащи Закона за администрацията) не са попълнили информация за числеността си, а данните за 19 администрации са в противоречие на нормативно откритата им. Министерство на вътрешните работи е една от тези структури с най-съществени несъответствия, затвърждавайки цялостния безпорядък в организацията и прозрачността на министерството (да напомним, че до 2010 година никой, даже и министърът, нямаше визия какъв брой са заетите там).
Ако оставим настрани казусът с непопълнената или недостоверна информация, заетите в администрацията понижават с към 4-5% по отношение на предходната година. Като се има поради, че от началото на рецесията всяка година се залагаше понижение на администрацията и/или разноските за нея с по 10%, тазгодишното понижение напълно не е задоволително, а и евентуално е по-малко поради непълните данни.
Какво друго ни демонстрира отчетът:- Съществен образец за неефективност и раздута администрация. През 2016 година общо 26 администрации са изнесли действия към частния бранш (аутсорсинг), само че единствено в 4 структури това е довело до понижаване на щатната им бройка. Миналата година още веднъж имаше сходен образец.- Повечето консултативни препоръки са безсмислени структури, които харчат пари. През 2016 година съществуват общо 72 консултативни съвета (включително два нови). Те реализира активността си, като одобряват годишни работни стратегии, само че единствено 5 са разгласили стратегиите си за 2016 година 29 от препоръките пък не са разгласили информация за активността, съвещанията, решенията и състава си. В отчета се показва, че неналичието на тази информация " слага и въпроса до каква степен същите в ролята им на непрекъснато настоящи органи на държавното управление извършват нормативно избраните им функционалности, за които са основани ", и се предлага съкращаване на броя им.
- Електронното ръководство към момента е идеал. Наблюдава се застой в броя на администрациите, които нямат или не употребяват осведомителни системи. 65% от администрациите нямат системи за ръководство на документи, потоци и наличие през WEB. 44% от администрациите нямат система за ръководство на база данни. 16% нямат осведомителна система за документооборот.
- Все още компютрите от висок клас да съсредоточени в централната администрация, без значение от обстоятелството, че главният снабдител на административни услуги са общинските администрации.- Качеството и обслужването още веднъж остават на назад във времето. Ето и няколко образеца за това: 1) Един от главните цели на ръководещите в Стратегията за развиване на държавната администрация 2014 - 2020 година е точно внедряване на системи за ръководство на качеството, само че през 2016 година над 30% от структурите нямат такива. 2) Въвеждането на система за премерване удовлетвореността на потребителите пък е една от ограниченията за възстановяване на административното обслужване, само че към момента над половината от администрациите (56%) не я ползват. 3) Наредбата за административно обслужване планува опцията искания/заявления, тъжби и митинги, сигнали и оферти да се подават и посредством териториалните звена и поделения на съответната администрация, както и посредством общинските администрации. Все още единствено 28 централни администрации (от 109 общо) са основали такава опция посредством техните териториални звена.
Като цяло няма вести.
Трудният избор пред Централна Европа
Макрон или Орбан?
Текст на Иван Кръстев
В края на 2016 година, сринати от Брекзит и комплицирани от успеха на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка, доста европейци изпаднаха в надълбоко обезсърчение. Примириха се, че историческият миг на Европейския съюз е отминал. Шест месеца по-късно нищо не се е трансформирало, само че всичко е напълно друго.
Социологическите изследвания демонстрират растеж на поддръжката за Европейския съюз измежду европейците. Подобрените стопански индикатори в страните на континента, неприятното показване на популистите в Холандия, унижението, което претърпя подкрепящата " корав Брекзит " Тереза Мей на извършените този месец общи избори във Англия, накараха доста европейци да се надяват, че Европейският съюз има втори късмет и че той ще се възползва от него оптимално.
Решителните победи на Еманюел Макрон във Франция – първо на президентските избори през май, а по-късно на парламентарните избори предходната седмица – с горда проевропейска платформа, накараха доста европейци да мислят, че вместо разпад, в този момент вероятността е към по-нататъшна интеграция. Надеждата измежду последователите на все по-тесен съюз е, че обещаните от Макрон промени на трудовото законодателство във Франция ще убедят Германия да влага повече в стопанските системи от еврозоната. В същото време набират мощ проектите за по-нататъшни вложения в европейската защита.
. Перспективата източноевропейците да изоставен съюза – както неотдавна ги прикани някогашният чешки президент Вацлав Клаус – към момента наподобява толкоз огромна, колкото съветският президент Владимир Путин да изгуби идните през идната година избори, и въпреки всичко мнозина от Източна Европа не са очаровани от немско-френските старания за пренареждане на Европа. Защо?
Отговорът е напълно елементарен. Правителствата в Полша и Унгария се притесняват, че задълбочаването на политическата интеграция ще заплаши нелибералните режими, които те оглавяват, до момента в който доста източноевропейци се опасяват, че всяка ръководена от Макрон и Меркел самодейност ще докара до появяването на Европа на две скорости, в която те ще бъдат жители втора употреба.
По-голямата част от Централна Европа не е в еврозоната – България и Румъния даже не са в Шенгенската зона, а доста страни в района са основали конкурентоспособността на своите стопански системи върху ниските заплати и ниските налози. Така че както политици от Централна Европа, по този начин и вложители от Западна Европа се притесняват, че прокламираните от Макрон политики в хода на акцията – като хармонизиране на данъчните режими в границите на съюза и санкции за страните, които изнасят евтина работна ръка – ще унищожат бизнес модела на Централна Европа.
Но до момента в който огромна част от елита на Източна Европа изпитва съмнения към предложенията на Макрон, има и такива, които упорстват, че ниските заплати са главната причина за големия отлив на хора от техния район. Има страни, в които над 10 % от популацията работи в чужбина. Международният валутен фонд пресметна, че в случай че отливът продължи със същите темпове, Централна, Източна и Югоизточна Европа ще изгубят към 9% от упования от тях растеж на брутния вътрешен артикул сред 2015 и 2030 година
.
Малко са нещата, които дотам въплъщават страха на източноевропейците да не се трансфорат в жители втора класа, както скорошния скандал за " двойния стандарт " на храните. Потребители от Източна Европа откриха, че някои артикули, да вземем за пример " Нутела ", имат друг усет в Австрия и Унгария. Причината? Тестовете демонстрираха, че мултинационалните марки от време на време употребяват по-евтини съставки в храните, продавани на изток от тогавашната Желязна завеса. Компаниите упорстват, че са трансформирали съставките, с цел да подхождат на локалните усети, само че думите на чешкия министър на земеделието, че Изтокът не желае да е " боклукчийската кофа на Европа " са споделяни от мнозина.
. Днес тези страни са изправени пред нуждата да избират сред задълбочаване на интеграцията по изискванията, избрани от Германия и Франция, или политическа маргинализация – тогава страхът от появяването на Европа на две скорости може да се трансформира в знамение, което се самосбъдва.
За страдание, нелибералният завой в Унгария и Полша, белязан от опитите за определяне на надзор върху съдилищата, за усмиряване на самостоятелните медии и интервенция в гражданското общество (без да загатваме националистическата реторика на политиците), накара доста западноевропейци да останат глухи даже за законните недоволства на Централна Европа.
Пример за това е рецесията с бежанците. За Западна Европа отводът на Полша, Чехия и Унгария да одобряват квотите за бежанци, одобрени от Брюксел през 2015 година, е доказателство, че източноевропейските страни не споделят нужната в Европейски Съюз взаимност. Източна Европа, от своя страна, с право упорства, че императивът на солидарността не би трябвало да нарушава демократичния мандат, а това кой принадлежи към дадена общественост, е екзистенциален въпрос, който може да бъде решаван единствено от демократично определени държавни управления. Проблемът е, че истеричният антибежански език на Унгария улесни останалите европейци да отхвърлят законните страхове на Централна Европа като недопустим шовинизъм.
. Мечтата за обединена Централна Европа, въплътена от основаната през 1991 година Вишеградска група, към този момент не съществува. Две от членовете на групата, Чешката република и Словакия, се пробват да се разграничат от другите две, Унгария и Полша, които атакуват Европейския съюз. В същото време Полша и Унгария, които са единни във враждебността си към Брюксел, са разграничени по въпроса за връзките с Русия.
Изправени пред самодейността на Меркел и Макрон за пренареждане на съюза, държавните управления в района скоро ще бъдат принудени да избират сред бъдеще на задълбочена интеграция със Западна Европа, или бъдеще на все по-голяма маргинализация на Централна Европа. Това е избор сред Еманюел Макрон и Виктор Орбан, извънредно националистичния маджарски министър председател. Предстои държавните управления да решат какъв избор да създадат. Но опитът на Централна Европа от ХХ век може да бъде систематизиран от поговорката: " Ако не си на масата, ще бъдеш в менюто ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ