Електроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се производствена

...
Електроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се производствена
Коментари Харесай

Предупреждават за криза с тока у нас

Електроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се индустриална и ликвидна рецесия. В интервалите на презареждане на реакторите в АЕЦ “Козлодуй “ страната внезапно се трансформира в чист вносител на електрическа енергия (за ноември приблизително над 1200 МW), като това най-силно е изразено в часовете на вечерния връх на ползване - от 17 до 21 ч. когато фото-волтаиците зануляват производството си. За това предизвестяват от Българския енергиен и минен конгрес.

Тяхното „ изпразване “ се компенсира главно с импорт на скъпа електрическа енергия главно от Гърция, която задейства цялостния потенциал на нейните газови Топлоелектрическа централа (основно реконструирани въглищни централи със средства по ПВУ). В продължение на 4-5 часа тези централи подвигат внезапно товар от под 1000 до над 4000 MW и по този начин балансират българската енергийна система, показват от БЕМФ.

По техни данни България внася и ток от въглищни Топлоелектрическа централа от Сърбия, Турция и даже от Северна Македония, чиято цена не е обременена с „ екологичната “ добавка за въглеродни квоти. При сегашните борсови цени на природния газ и въглеродните квоти нашите лигнитни Топлоелектрическа централа не могат да се конкурират с гръцките и румънските газови Топлоелектрическа централа. Процесът на утежняване на икономическото положение на нашите въглищни централи в допълнение се утежнява и от практиката страната да изземва част от облагите им при реализация на продажби над избрани равнища, наречени " таван на цените ".

Компенсират небитовите консуматори на ток

Данните от началото на ноември стабилно демонстрират, че българските въглищни централи макар влошаващата се икономическа обстановка и тази есен на 2024 година резервират ролята си на сериозен производител на електрическа енергия в страната (над 40% приблизително за ноември) и макар записания растеж на мощностите на възобновими източници в България, техния принос в енергийния баланс на страната е нищожен – с принос под 10% за енергийния баланс приблизително за ноември 2024г. до момента.

Анализите на енергийните експерти на БЕМФ удостоверяват тревожните прогнози, че през актуалната зима, даже при естествена аварийност на генериращите, преносни и разпределителни оборудванията и при естествен зимен ден се чака недостиг в мощностния баланс от към 600 МВт при лимитираните водни количество в язовирите на енергийните Водноелектрическа централа.
 istock istock
По-притеснителна обаче е оценката, че при екстремални зимни температури, даже при естествена аварийност и при обикновено ползване на електрическа енергия този недостиг се покачва до към 1600 МВт. И в случай че в предходни години тези дефицити е било допустимо да се покриват с спешен импорт от прилежащи енергийни системи, в този момент това ще бъде невероятно, заради обстоятелството, че всички прилежащи страни заявяват също високи енергийни дефицити, предизвестяват специалистите.

Според тях са нужни незабавни и средносрочни ограничения, като една от тях е с решение на Министерски съвет в мощностния и енергиен баланс на страната да се включат мощностите на Топлоелектрическа централа „ Контур глобал “ като се контракти с Европейска комисия приложение на краткотраен механизъм за потенциал в спешни режими.
Да се възстановят и поддържат въглищните запаси на всички въглищни централи без изключение.

Да се разработят и одобряват от Министерски съвет стратегия и ограничения за икономическа стабилизация и капитализация на българските енергийни сдружения, като за задачата се преоцени обективно прага на цената на електрическата енергия от 180 лв/Мвтч за компенсиране на промишлеността, са част от предложенията на форума.

 
Източник: pariteni.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР