АФИС: ГЕРБ е на път да загуби ролята си на първа политическа сила
Електоралната ножица сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се затвори, демонстрира юнското национално представително проучване на Агенция „ АФИС “. Ако се стигне до изключителни парламентарни избори 22.9% биха подкрепили ГЕРБ, а 22.6% – Българска социалистическа партия. Разлика от 0.3% е статистически пренебрежителна. Подобно равнене на капацитета се случва за първи път от края на ноември 2016 година насам. Тогава, след загуба на президентските избори, водачът на ГЕРБ разгласи оставка и курс към изключителни избори. В съпоставяне с м. май делът на гласуващите за ГЕРБ спада с 3%, а за Българска социалистическа партия се усилва с 3%.
В момента Обединените патриоти биха получили 5.4%, а Движение за права и свободи – 10%. Воля би изпаднала от Народното събрание с по-малко от 2%. Сборът на гласовете за всяка от известните десните партии (ДСБ, Да, България и СДС) е 1.5% и остава надалеч под бариерата от 4%. Предишни избори обаче демонстрират, че в коалиция тези партии получават повече в сравнение с механичния общ брой.
В динамичен прорез наклонността при ГЕРБ се движи постъпково от 27% (кръгло) през декември до 23% през юни. При Българска социалистическа партия трендът за същия интервал по-скоро осцилира за обособените месеци сред най-много 22.7% и най-малко 20.1%. Движение за права и свободи бележи растеж с към 2% и трайно измести от третото място Обединените патриоти. При Воля за този интервал можем да приказваме за размразяване от 2.6% през декември до под 1%.
Най-голям принос към месечната динамичност имат хората в дейна възраст над 30 години (-5% за ГЕРБ и + 6% за БСП) и мъже (-6% за ГЕРБ и +4 за БСП). Същевременно прави усещане, че при 18-29 годишните ГЕРБ резервира водещи позиции, а Българска социалистическа партия спада до рекордно ниско равнище от 3%). Тази възрастова група обаче не тежи задоволително измежду гласоподавателите, с цел да обърне резултата в кратковременен проект.
Между хипотетичните фактори, допринасящи за посочената динамичност, можем да „ обвиним “ на първо място настоящите събития: серията кавги с протестиращите майки, които прибавиха черти на студенина и безсърдечие към обществения облик на ръководещите от ГЕРБ. Серията подадени и изтеглени оставки на министри девалвира жестовете на отговорност. Не може да не оказва резултат антиевропейската акция към казуса с превозвачите, водена от депутати таман на ръководещите. С тези обществени акции може да се изясни друга смяна – че таман в последния месец на европредседателството на страната ни, доверието в Европейски Съюз спадна от 50% до 45%).
Посещението в Москва и общественото смирение на Борисов за спирането на двата най-големи капиталови плана бе самобитен реванш за Българска социалистическа партия, която ги поддържаше. Сюжетът с беглеца от пандиза Пелов евентуално способства за понижение на доверието към Министерство на вътрешните работи с 3% по отношение на май и 7% по отношение на април.
Хората разграничават популисткия жанр на ръководещите от действителната политика, вградена в статуквото. С краткотрайно изключение през 2007, всеки сондаж демонстрира, че делът на хората, които считат, че живеят по-зле от предната година, е 2-3 пъти по-голям от тези, които живеят по-добре. И в този момент това съответствие е 15 към 28%. Тези, които считат, че страната се движи в вярна посока, са 22%, а тези, които считат, че посокага е неверна, са съвсем три пъти повече – 57%. Затова всяка настойчива агитация на „ триумфите “ се връща като бумеранг върху ръководещите партии, без значение кои са, както и става сега.
Въпреки, че през последните две години се следи усъвършенстване на заетостта и приходите, ГЕРБ към този момент над десетилетие се отъждествява с водената политика. В контрастност част от самодейностите на представителите на Обединените патриоти импонират на консервативните настройки (желанието за възобновяване на реда в обществото) и обърнаха процеса на обезличаване във властта – от 4-процентен спад към 3-процентно нарастване на евентуалния електорат.
Спадащото доверие е плод на първо място на чувство за рецесия на представителството сред политици и гласоподаватели. В последните месеци желанието за промени се върна на равнището, което беше достигнало по време на изборите предходната година. 25% желаят нови избори, 27% – промяна на министри, 9% – нова коалиция в границите на настоящия парламент. Едва 23% избират опазване на държавното управление в настоящия му тип.
В момента Обединените патриоти биха получили 5.4%, а Движение за права и свободи – 10%. Воля би изпаднала от Народното събрание с по-малко от 2%. Сборът на гласовете за всяка от известните десните партии (ДСБ, Да, България и СДС) е 1.5% и остава надалеч под бариерата от 4%. Предишни избори обаче демонстрират, че в коалиция тези партии получават повече в сравнение с механичния общ брой.
В динамичен прорез наклонността при ГЕРБ се движи постъпково от 27% (кръгло) през декември до 23% през юни. При Българска социалистическа партия трендът за същия интервал по-скоро осцилира за обособените месеци сред най-много 22.7% и най-малко 20.1%. Движение за права и свободи бележи растеж с към 2% и трайно измести от третото място Обединените патриоти. При Воля за този интервал можем да приказваме за размразяване от 2.6% през декември до под 1%.
Най-голям принос към месечната динамичност имат хората в дейна възраст над 30 години (-5% за ГЕРБ и + 6% за БСП) и мъже (-6% за ГЕРБ и +4 за БСП). Същевременно прави усещане, че при 18-29 годишните ГЕРБ резервира водещи позиции, а Българска социалистическа партия спада до рекордно ниско равнище от 3%). Тази възрастова група обаче не тежи задоволително измежду гласоподавателите, с цел да обърне резултата в кратковременен проект.
Между хипотетичните фактори, допринасящи за посочената динамичност, можем да „ обвиним “ на първо място настоящите събития: серията кавги с протестиращите майки, които прибавиха черти на студенина и безсърдечие към обществения облик на ръководещите от ГЕРБ. Серията подадени и изтеглени оставки на министри девалвира жестовете на отговорност. Не може да не оказва резултат антиевропейската акция към казуса с превозвачите, водена от депутати таман на ръководещите. С тези обществени акции може да се изясни друга смяна – че таман в последния месец на европредседателството на страната ни, доверието в Европейски Съюз спадна от 50% до 45%).
Посещението в Москва и общественото смирение на Борисов за спирането на двата най-големи капиталови плана бе самобитен реванш за Българска социалистическа партия, която ги поддържаше. Сюжетът с беглеца от пандиза Пелов евентуално способства за понижение на доверието към Министерство на вътрешните работи с 3% по отношение на май и 7% по отношение на април.
Хората разграничават популисткия жанр на ръководещите от действителната политика, вградена в статуквото. С краткотрайно изключение през 2007, всеки сондаж демонстрира, че делът на хората, които считат, че живеят по-зле от предната година, е 2-3 пъти по-голям от тези, които живеят по-добре. И в този момент това съответствие е 15 към 28%. Тези, които считат, че страната се движи в вярна посока, са 22%, а тези, които считат, че посокага е неверна, са съвсем три пъти повече – 57%. Затова всяка настойчива агитация на „ триумфите “ се връща като бумеранг върху ръководещите партии, без значение кои са, както и става сега.
Въпреки, че през последните две години се следи усъвършенстване на заетостта и приходите, ГЕРБ към този момент над десетилетие се отъждествява с водената политика. В контрастност част от самодейностите на представителите на Обединените патриоти импонират на консервативните настройки (желанието за възобновяване на реда в обществото) и обърнаха процеса на обезличаване във властта – от 4-процентен спад към 3-процентно нарастване на евентуалния електорат.
Спадащото доверие е плод на първо място на чувство за рецесия на представителството сред политици и гласоподаватели. В последните месеци желанието за промени се върна на равнището, което беше достигнало по време на изборите предходната година. 25% желаят нови избори, 27% – промяна на министри, 9% – нова коалиция в границите на настоящия парламент. Едва 23% избират опазване на държавното управление в настоящия му тип.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ