Сватбите от старо време
Ела се вие - превива,
мома се с рода прости:
- Прощавай, блага майчице,
и ти, рождени бащице.
Прощавай, брате, сестрице...
От най-дълбока античност хората почнали да празнуват празника на основаване на фамилията. Хилядолетията са окичили този празник със странни традиции и алегорични обреди и последователно той е придобивал все по-голямо значение у всички нации, без оглед на техния етнически генезис и вяра. Сватбата, посредством комплекс от ритуали и дейности, отразява по самобитен метод един значим преход в живота на индивида, смяна в личностния и обществен статус, обособяване от едно семейство и метод на живот и приобщаването му към друго. Традиционната българска женитба е една цялост от предхристиянски ритуали, които народът ни е съхранил през вековете. Това е една същинска национална драма в три дейности – завръзка, кулминационна точка и развръзка и избрани основни и второстепенни функции. Драматичната игра е наситена с музика и танци, само че зад тази зрелищност нормално се крие един безмълвен, неписан контракт сред фамилиите на младоженците. Символната обредност стартира още с изпращането на доверени лица на разузнаване в дома на девойката. Пратениците нормално сядали покрай огнището и разравяли с машата огъня. Това било сигурен знак за задачата на тяхното посещаване. При диалога се спазвала известна тайнственост и нищо не се назовавало с същински имена, единствено посредством знаци: „ търсене на изгубена юница ", „ сливане на зидове " и други Също недиректно давали своя отговор и родителите на девойката. Ако предлагането им харесвало, те казвали, че ще си помислят. Ако желали да откажат, отговаряли, че момата е още дребна и не е за женене.
10 архаични думи, чието значение вашите деца евентуално не знаят
При благополучен излаз от този прелиминарен „ оглед ", се пристъпвало към годеж. По време на една или няколко срещи сред фамилиите на бъдещите младоженци се уговаряли в детайли материалните условия на двете страни, разменяли се блага. На годежа се устройвало празненство, съпроводено с музика и гощавка, на която се канели близки и роднините. Въпреки преобладаващия юридически темперамент на годежа той не е лишен от дейности с магическо значение. Например, в символ на постигнатото единодушие, годеникът подарява китка с жълтици на годеницата. Държало се техният брой да бъде нечетно число, с цел да се родят деца на бъдещата булка. Пак по същото време бащите на годениците разчупвали питка и по размера на отчупените половини гадаели кой жанр ще бъде по-имотен или какво ще бъде поколението на младите. От този ден нататък годениците носели отличителни знаци – китка и перо с монета. След годежа 
младите получавали правото свободно да се срещат през деня, само че било неразрешено да остават уединено до сватбата. В някои краища на България тази възбрана се спазвала даже до началото на XX век. След като завърши годежът и се дефинира деня на сватбата, стартира нейната подготовка, като всички обособени моменти имат избран смисъл и се извършват от избрани лица. В другите краища се назовават по друг метод, само че функциите им са идентични – младоженка (невеста) и жених, кум и кума, девери (понякога и двама), остарял сват и остаряла сватя, зълви и други
Сватбата се оповестява с поканване на гостите, като от време на време се кани цялото село и се прави от деверите и зълвите, наречени калесари (каначи). Обредната страна на сватбата се открива с тъй наречените засевки (замески, месене мая и др.). С този обред алегорично се „ заквасва " сватбата. Отсяването на брашното и замесването на хляба имат церемониален темперамент, съпроводени с осъществяване на избрани песни и се прави поотделно и в двете къщи. Тестото се замесва от зълвите или първородна госпожица, която в някои региони бива облечена с невестините облекла. При замесването присъединяване взема и деверът, който разбърква тестото със свирка, със свежа пръчка или с маша, на която е нахлузен пръстенът на младоженеца.
Освен елементарен самун се месeли и сватбени краваи, наричани най-често кумови краваи, украсени със алегорични облици – змии, гущери и други След приготвянето на хляба се пристъпва към подготовката на сватбеното знаме, наричано още пряпорец, хоругва, стяг. Сватбеното знаме съставлява кол, нагизден с бяла и алена забрадка и забодено на върха цвете, билки и червени конци срещу уроки, позлатена ябълка или глава кромид лук. В някои области приготвянето на знамето е обвързвано с разгърната обредност. То се се предшества от вървене в гората за кол и цветя, отрязване на пръта с един размах, с цел да не се женят наново младоженците, заливане на корените на дръвчето с вино, слагане на самун и орехи и тържествено завръщане вкъщи с песни, които разказват обредните дейности и величаят сватбеното знаме. То има своя роля в един по – късен епизод от сватбения сюжет.
Някъде по едно и също време със сватбеното знаме се приготвяло и кумово дръвце. То се прави от клон на иглолистно или плодно дърво. При осъществяването на подобаващи песни момините приятелки го украсявали с позлатени ябълки, цветя, разноцветни прежди и панделки или хартиени ленти. По-късно го продавали на кума, с цел да украсява сватбената софра, забодено върху кумовия кравай. Непосредствено преди отвеждането на девойката в дома на момъка се правят и редица обреди, свързани с нейните коси. Важен миг е ресането и сплитането на косата, посредством което се символизира прекосяването ѝ от моминство към състояние на омъжена жена. Аналогичен ритуал е и бръсненето на младоженеца. Той сяда на дръвника или под плодно дръвче и деверът или някой от ергените го обръсва, 
даже и да няма брада. Под брадата на младоженеца държат бяла забрадка (подарена на момъка от годеницата му), с цел да съберат всички косми и да се опазят от магия.
Обличането и забулването на младоженката е най-важния миг преди началото на сватбата. Сватбената одеждa на булката се отличава с общоустановени обредни атрибути. Такива са аленото покривало, булчинският венец, специфичната венчална връхна дреха, металните украшения. Широко публикувана е практиката булката да облича за венчаването една над друга две ризи - долната чисто бяла, а горната богато извезана. В множеството региони над ризата се облича особено шита за задачата венчална дреха. На кръста се слага кован или тъкан колан. Булката облича за първи път на венчалния ритуал упоменатата женска дреха, която от сватбата нататък става белег за нейното състояние на омъжена жена. Тази дреха както и обувките са наложителен детайл на венчалното облекло и се подаряват на булката от родителите на младоженеца. Те имат грижата и за накитите. Още при годежа свекърът подарява на момата пафти и гривна от сребро или злато – до този миг тя е можела да носи единствено мънистени декорации, не и железни. Тяхното разположение по тялото също не е инцидентно: паричките или скъпоценните камъни, които падат на челото от забрадката, пазят ума; пендарите на гърдите съхраняват млякото на бъдещата майка, а пафтите и коланът – детеродните й органи. Всички звънтящи украси – треперушки, висулки и парички гонят неприятните сили.
Накрая лицето на младоженката се закривало с компактен червен плат – покривало. Забулването се правило от кумата и било придружено от песни за утешение на младоженката. Булото оставало на главата ѝ до понеделника или срядата след сватбата. Тогава при ритуалното отбулване за първи път се поставя невистинското забраждане. От този миг тя към този момент дефинитивно прекосявала в групата на омъжените. Останалите елементи от облеклото тя носи до 40-ия ден след сватбата, до първия Гергьовден, до деня, в който младоженците жънат равнищата на кума си, или до деветият месец след сватбата. Едновременно със забулването за невестата настава и интервал на говеене – обредно безмълвие пред новите родители, което от време на време продължавало с месеци и било прекъсвано със специфичен 
обред, наименуван сбогуване, амнистия. На говеенето се е държало извънредно доста и неспазването му се смятало за грях. Обичаят е спазван доста строго чак до края на първото десетилетие на XX век.
Венчалните атрибути в облеклото на младоженеца, макар че не са по този начин колоритни, имат същия темперамент както в костюма на булката. И тук обредният смисъл на облеклото се показва с китки и венци, жълтици, нанизани на червен конец или мартеница, пъстри обредни пешкири и други Венчаването на младоженеца също не може да се извърши без връхна дреха, която както и при дамите се свързва с неговото прекосяване в групата на оженените. Докато булката се подготвя, младоженецът към този момент е пристигнал пред портите, които са крепко залостени. Деверът или някой от другите посетители трябвало да покаже някаква умелост, храброст или да даде откуп, с цел да ги пуснат вътре. Всички тези алегорични дейности, имитиращи разнообразни трудности се коренят надълбоко в древността и се свързват с една от архаичните ѝ черти – нейния враждебен темперамент. Първата цел на нападателите е знамето на девойката. То може да бъде окачено на кол, забит в земята, или да бъде сложено на някое дърво. Щом влязат в двора, би трябвало да смъкват знамето. Някъде това вършат деца или деверът, който би трябвало освен да смъкна знамето, само че и да строши пръта му на три елементи, като ги хвърли в три направления на покрива на къщата. На някои места в дворовете на девойката се устройвали игри: нормално пукотевица с пушка, като за цел се поставяли на някое дърво чаша, цялостна с вино, или бедрена кост от животно. Кулминационната точка на завладяването на двора на девойката е при появяването на брат ѝ. Той трябвало да се пребори с бъдещия си шурей и да бъде надвит от него. Така за младоженеца се откривал пътят към невестата, която била заключена в къщата дружно с други девойки, нейни приятелки. Младоженецът желал да влезе, само че девойките не му отваряли и се налагало да насили вратата. Някъде това става алегорично, като той ритва вратата три пъти, до момента в който на други места вратата в действителност се разрушава. Ясно е, че с тези жестове младоженецът би трябвало да си даде тип, че влиза принудително в къщата на девойката. Смисълът на тези дейности е да се придаде на сватбата смисъл на обир. Младоженецът давал откуп на девойките, приятелки на невестата, а от време на време бил заставен да познае своята обичана измежду три еднообразно облечени и забулени девойки.
Вземането на знамето на девойката и разбиването на вратата са ясни знаци на извършващото се като спектакъл принуждение. Връхната точка в този стадий от сватбата се доближава, когато най-сетне младоженецът е позволен до бъдещата си булка, с цел да я води от бащиния ѝ дом. При извеждането на невестата от вкъщи ѝ се пее прощална ария. На прага майката на булката излива пред нея вода (с необятно публикувания и при други традиции смисъл " да ѝ върви по вода " ). На потегляне ръсят младоженците и сватовете с жито. Деверът гръмвал с пушка и това е знак, че сватбата потегля към църквата. Широко застъпена по българските земи е практиката по пътя за църквата сватбата да премине през вода. Ако по пътя няма река, сватовете спирали на бунар или чешма. Водата е знак на границата, определяща прекосяването на невестата от свое в непознато пространство. При влизането в църквата двамата млади би трябвало на прекрачат прага по едно и също време с десния крайник, с цел да са дружно цялостен живот. Според църковните правила дейна, настояща фигура във венчаването е свещеникът. Той разменя венчилата, пръстените, той зарежда младоженците. Известни са обаче доста случаи, когато част от неговите функционалности се 
изземват от кума и кумицата. Прието е на излизане от църквата кумата да ръси сватбарите с жито, дребни монети, сухи плодове и от време на време бонбони, с цел да са плодовити младоженците. Някъде, в случай че свещеникът разрешава, или по традиция, кумата ръси младоженците, до момента в който те обикалят масата пред олтара.
Посрещането в дома на младоженеца също е обвързвано с голям брой обредни дейности, които целят общественото приобщаване на невестата към новата среда, защото тя е възприемана като непознато създание. Младоженците влизат в къщата по постлано на земята бяло платно, рогозка, или червен конец (в Разложкия край). На невестата свекървата дава два хляба, ябълки, мед и масло, с които тя влиза в къщата. Като благопожелание за изобилие и " сладостен " взаимен живот се възприема обичаят невестата да намаже прага на дома с мед и масло, преди да го прекрачи за първи път. После невестата, дружно с младоженеца бива отвеждана при домашното огнище, на което се покланяла, изпускала хляба, разравяла пепелта, даже стъпвала с крайник вътре, а в случай че е допустимо двамата го обикаляли три пъти. Всички тези ритуални дейности са съпроводени с радостни песни. След въвеждането на младоженците, започвало разтоварването на чеиза. Той се подреждал на двора, с цел да могат всички да го прегледат. Сватбената софра, като се изключи че е обвързвана с ястие, пиянство, музика, хора, песни и забавление се съпровожда и от значими обреди: слагане на кумовото дръвце; гостите идват с блага. Докато гостите се угощавали, младоженците стояли прави в символ на респект и почитание към присъстващите. На трапезата ставало даруването на сватовете и разграбването на кумовото дърво.
Празненството продължавало и през първата брачна нощ, когато се правят голям брой ритуали за предотвратяване на младите от вълшебства. Брачното свождане през днешния ден към този момент е пропуснат бит, само че през ХІХ век той е бил естествения свършек на сватбения ден и в случай че момата се окаже " нечиста ", това можело даже да разтрогне брачния съюз и тя да бъде върната на родителите ѝ. Ако резултатът от свождането е позитивен, т.е. в случай че невестата е девствена, най-често това се оповестявало с пушечен гръм. За девствеността на младоженката се съди по белега (нишана) на нейната риза. Тя се показвала пред гостите и всеки оставял пари върху нея за невестата. От този миг нататък наставала същинска забава с буйни хора, песни и пиянство на богатства ракия. Разбулването на невестата и свалянето на венеца се правило от кумата или девера в границите на една седмица след сватбата. Невестата сядала в градината, под овошка или розов шубрак, а снемането на булото ставало с точилка или пръчка. Булото оставало закачено на дървото известно време.
Следсватбените ритуали нормално приключвали с отвеждането на невестата за вода. Ако водата е от бунар или чешма, невестата ги обикаляла три пъти, покланяла им се, след което намазвала оградата им с масло, пускала във водата просо или жито, самун, пари и по-късно наливала съдовете. Кумът (деверът) и тук извършва основна роля, той три пъти разливал водата от съдовете, с цел да принуждава невестата да ги налива още веднъж. Самото отиване при извор или бунар има смисъла на благопожелание за плодовитост, а също по този начин се цели приобщаването на невестата към домашната работа в новия ѝ дом. Невестата трябвало да опита да пере и да преде по време на сватбените дни. Някъде, като смешка, разкопавали пода в къщата и я карали да го замазва с глина.
Традиционната българска женитба е изпълнена с драматизъм, богата обредност, музика и танци. Някои от традициите са се запазили и до през днешния ден в чистия си тип, други са видоизменени, а трети са заличени от модерния градски метод на живот. Но в доста села българинът и до през днешния ден пази тази обредност и чества сватбите си както в миналото. Дори освен това – техния нюанс и разнообразие са причина за потреблението им като средство за привличане на туристи. В село Добърско, да вземем за пример, се провеждат като туристическо зрелище ритуалите годеж и женитба. Там туристите са част от самите ритуали – облечени в носии, те влизат в функциите на булката, младоженеца, кума или кумата. В село Гърмен особено основано " Ателие за развиване на традициите " показва на своите посетители обичайната българска женитба, българо – мохамеданска и турска сватби в спектакъла „ Мома се с рода прости ". В Копривщица младежите могат да провеждат сватбените си тържества в обичаен български жанр, с достоверните обреди и ритуали от Българското възобновление, като трансформират своя празник в едно друго и запаметяващо се събитие.
Инфо: www.heritagebg.net
Снимки: Ваня Ковачева
