Ила, Илоне!: сапунката с Илон Мъск и Белоградчишките скали
Ела, Елоне! Ила, Илоне!
Един паралия с голямо его - и една страна с ниско самочувствие. Така в резюме може да се заключи цифровата сапунка, която се разигра през последните дни към Илон Мъск и Белоградчишките скали.
За тези, които не са наблюдавали сюжета:
Роденият в Южна Африка милиардер Илон Мъск, притежател на Тесла, SpaceX и обществената мрежа Туитър, разяснява в профила си снимка на Белоградчишките скали. В отговор на неговия туит хиляди въодушевени българи уведомяват най-богатия човек в света за хубостите на страната, а служебният министър на туризма и Общинският съвет в Белоградчик му оферират горещо гостолюбие и разнообразни туристически наслади. В този мини-сериал се намесва и прочут гурме-ресторант в Северозападна България, предложен на Мъск от един инфлуенсър в Туитър. По вълшебен метод ресторантът за броени часове получава неверифицирано питане за резервация сякаш от името на SpaceX за април 2023 година. Цялата страна тръпне в очакване на международната звезда, гурме-ресторантьорите приканват община Белоградчик да придаде на района по-приветлив тип, а особено в село Стакевци да асфалтира най-малко основната улица и да подмени " едни мижави 200 метра тръба ". Към този миг сапунката към този момент очевидно се свлича към времената на Народна република България, когато за визитите на другаря Тодор Живков и дипломатическия корпус в ускорени темпове (и доста некачествено) цели окръжни градове се обличаха в мрамор, кехлибар и дървена ламперия…
Двете тълкования на случката
Безобидната интерпретация на инцидентната среща сред Мъск и Белоградчик ще ви каже, че красивите скали просто са напомнили на цифровия авангардист за известна компютърна игра, че българите всеобщо са се израдвали, а разнообразни институции и частни компании са употребявали случая да си създадат безвъзмездна реклама.
Но в една не толкоз безобидна интерпретация неизбежно ще отекнат и още въпроси:
Защо се показва сходно лакейско поклонение пред един доста оспорван бизнесмен? Само поради парите и въздействието му? Или пък доста хора в действителност се възхищават от трескавата природа на Мъск и от много смущаващите му политически и публични възгледи? И дали през днешния ден фактически не живеем в " ерата на психопатите ", както към този момент настояват някои политолози?
Горното не значи, че Илон Мъск безусловно е умопобъркан. Същото важи и за други нашумели дейци от последните десетилетия: Доналд Тръмп, Реджеп Ердоган, Борис Джонсън, Жаир Болсонаро, Виктор Орбан… Името им е легион. Явно въпросните дейци умеят да натискат един инфектиран нерв в актуалния свят и да тласкат стотици милиони хора към антисистемно държание. Което пък се канализира в разнообразни, само че в действителност много сходни или най-малко паралелни коловози: няма пандемия, няма заплаха за климата, бежанците са злина, джендър-темата разяжда западните общества, етническата еднородност би трябвало да бъде избавена, подправените вести са под закрилата на свободата на словото... И най-малко половината свят изпада в политическа психопатия. (Ако се чудите за какво в горното изброяване липсва Путин и неговата кървава война против Украйна: той може и да е умопобъркан, само че това бледнее пред обстоятелството, че е боен нарушител.)
Но да се върнем към родината на Белоградчишките скали и лакейското поклонение пред Илон Мъск. Очевидно за част от жителите на България едно посещаване на най-богатия човек в света е алегоричен акт на самопризнание. Когато живееш в страна, която се води най-бедната и най-корумпираната в Европейски Съюз, когато десетилетия наред строиш едни никакви автомагистрали, а жълтите павета в София наподобяват като разядени зъби на сифилистик, само че в това време си собственик на славна история, на златни девойки, на Джон Атанасов, на галактическия " Излел е Дельо бунтовник " и на киселото мляко - е, тогава кой различен, в случай че не Илон Мъск може да те ръкоположи за рицар край кръглата маса на защитите нации?
" Молебен за Мъск " и още самоирония
В тази тъжна диагноза откриваме обаче един позитивен индикатор: в сапунката към Мъск многочислени български коментатори и зевзеци вкараха сладко-горчивата съставна част на самоиронията. Без искания за научност: по самоирония българите вероятно въпреки всичко имат забележителна преднина пред други " велики " балкански народи, дано не ги изброяваме категорично. Така че, за десерт, дано цитираме почти няколко коментара (с опрощение към създателите, че не са упоменати поименно):
" Да се образува контактна група Плевнелиев-Паси за посрещането на Илон Мъск. "
" Да се отслужи молебен за визитата на Мъск в България. "
" Мъск е очарован от българския Северозапад: откакто там има живот, значи и на Марс може да има. "
Остава да забележим дали пък милиардерът в действителност няма да вземе самолета за София. Тогава към този момент ще ни чака втори, доста трогателен сезон.
Автор: Александър Андреев
Източник:
Един паралия с голямо его - и една страна с ниско самочувствие. Така в резюме може да се заключи цифровата сапунка, която се разигра през последните дни към Илон Мъск и Белоградчишките скали.
За тези, които не са наблюдавали сюжета:
Роденият в Южна Африка милиардер Илон Мъск, притежател на Тесла, SpaceX и обществената мрежа Туитър, разяснява в профила си снимка на Белоградчишките скали. В отговор на неговия туит хиляди въодушевени българи уведомяват най-богатия човек в света за хубостите на страната, а служебният министър на туризма и Общинският съвет в Белоградчик му оферират горещо гостолюбие и разнообразни туристически наслади. В този мини-сериал се намесва и прочут гурме-ресторант в Северозападна България, предложен на Мъск от един инфлуенсър в Туитър. По вълшебен метод ресторантът за броени часове получава неверифицирано питане за резервация сякаш от името на SpaceX за април 2023 година. Цялата страна тръпне в очакване на международната звезда, гурме-ресторантьорите приканват община Белоградчик да придаде на района по-приветлив тип, а особено в село Стакевци да асфалтира най-малко основната улица и да подмени " едни мижави 200 метра тръба ". Към този миг сапунката към този момент очевидно се свлича към времената на Народна република България, когато за визитите на другаря Тодор Живков и дипломатическия корпус в ускорени темпове (и доста некачествено) цели окръжни градове се обличаха в мрамор, кехлибар и дървена ламперия…
Двете тълкования на случката
Безобидната интерпретация на инцидентната среща сред Мъск и Белоградчик ще ви каже, че красивите скали просто са напомнили на цифровия авангардист за известна компютърна игра, че българите всеобщо са се израдвали, а разнообразни институции и частни компании са употребявали случая да си създадат безвъзмездна реклама.
Но в една не толкоз безобидна интерпретация неизбежно ще отекнат и още въпроси:
Защо се показва сходно лакейско поклонение пред един доста оспорван бизнесмен? Само поради парите и въздействието му? Или пък доста хора в действителност се възхищават от трескавата природа на Мъск и от много смущаващите му политически и публични възгледи? И дали през днешния ден фактически не живеем в " ерата на психопатите ", както към този момент настояват някои политолози?
Горното не значи, че Илон Мъск безусловно е умопобъркан. Същото важи и за други нашумели дейци от последните десетилетия: Доналд Тръмп, Реджеп Ердоган, Борис Джонсън, Жаир Болсонаро, Виктор Орбан… Името им е легион. Явно въпросните дейци умеят да натискат един инфектиран нерв в актуалния свят и да тласкат стотици милиони хора към антисистемно държание. Което пък се канализира в разнообразни, само че в действителност много сходни или най-малко паралелни коловози: няма пандемия, няма заплаха за климата, бежанците са злина, джендър-темата разяжда западните общества, етническата еднородност би трябвало да бъде избавена, подправените вести са под закрилата на свободата на словото... И най-малко половината свят изпада в политическа психопатия. (Ако се чудите за какво в горното изброяване липсва Путин и неговата кървава война против Украйна: той може и да е умопобъркан, само че това бледнее пред обстоятелството, че е боен нарушител.)
Но да се върнем към родината на Белоградчишките скали и лакейското поклонение пред Илон Мъск. Очевидно за част от жителите на България едно посещаване на най-богатия човек в света е алегоричен акт на самопризнание. Когато живееш в страна, която се води най-бедната и най-корумпираната в Европейски Съюз, когато десетилетия наред строиш едни никакви автомагистрали, а жълтите павета в София наподобяват като разядени зъби на сифилистик, само че в това време си собственик на славна история, на златни девойки, на Джон Атанасов, на галактическия " Излел е Дельо бунтовник " и на киселото мляко - е, тогава кой различен, в случай че не Илон Мъск може да те ръкоположи за рицар край кръглата маса на защитите нации?
" Молебен за Мъск " и още самоирония
В тази тъжна диагноза откриваме обаче един позитивен индикатор: в сапунката към Мъск многочислени български коментатори и зевзеци вкараха сладко-горчивата съставна част на самоиронията. Без искания за научност: по самоирония българите вероятно въпреки всичко имат забележителна преднина пред други " велики " балкански народи, дано не ги изброяваме категорично. Така че, за десерт, дано цитираме почти няколко коментара (с опрощение към създателите, че не са упоменати поименно):
" Да се образува контактна група Плевнелиев-Паси за посрещането на Илон Мъск. "
" Да се отслужи молебен за визитата на Мъск в България. "
" Мъск е очарован от българския Северозапад: откакто там има живот, значи и на Марс може да има. "
Остава да забележим дали пък милиардерът в действителност няма да вземе самолета за София. Тогава към този момент ще ни чака втори, доста трогателен сезон.
Автор: Александър Андреев
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ