Мадрид би Барса както винаги в ерата преди Меси
Ел Класико западна напоследък и топката не е другар на играчите, откогато „ Сантиаго Бернабеу “ към този момент не наподобява на „ Сантиаго Бернабеу “, Реал Мадрид не е Реал Мадрид, а Барселона има малко общо с Барселона. Може би Мадрид е през днешния ден също повече от клуб, тъй като всичко се свежда напълно до Флорентино Перес, както в Барса всичко се свежда напълно до Лионел Меси. И двамата са диктаторите в две институции, които към момента се имат за исполински, макар че са изгубили висотата на спортно-техническото си равнище и са изпълнени в съставите си с ветерани, които живеят само със спомените за времената, когато спореха кой диктува модата във футбола и кой владее Европа.
Към ден сегашен и двата клуба разполагат с два мощно уязвими тимове, което се вижда и се отразява ясно в мачовете им. Футболният им декаданс е толкоз незабравим, че дуелите им тези дни към този момент не зависят от играта или от головете, а от рикошети, от хъса на технични, само че кардинално скарани с гола нападатели (като Винисиус Жуниор) и от характера на един „ меренге “ на име Мариано Диас.
Барса в никакъв случай не беше същински противник за Мадрид, когато конфликтите им бяха въпрос на душeвност и дух, а не на футбол в осъществяване на фантастичния Меси. В неделя вечер аржентинецът нямаше по какъв начин да наложи футбол, откакто играе от известно време с травма заради неналичието на други възможности в състава и откакто беше „ захапан “ крепко от бранителите и от малшанса.
Тъй че никой в действителност не се учуди от това, че Барса загуби, нито от това, че Мадрид завоюва. Победа за „ белите “ не се бе случвала от октомври 2014 година, а „ лос асулграна “ непроменяемо бяха вкарвали гол на Чамартин от 2006 година насетне. Тези упоменати дати отразяват едно завръщане към времената, в които го нямаше Меси и в които Мадрид постоянно надвиваше Барселона.
Шампионите играят събрани на една ръка разстояние едни от други и с топката на краче, защото се нуждаят първо от сигурност в подаванията и ограничение на изгубените топки, преди да се осмелят да скочат на противника си. Особено в случай че този противник се споделя Реал Мадрид. Нямат крила, които да финтират и да основават рискове в наказателното поле, по тази причина фланговете са оставени на бековете. Така футболът им е прекомерно концентриран в центъра и в цялостна взаимозависимост от изобретателността на Меси или от бяговете без топка на Антоан Гризман.
При все това е все по-видима игровата концепция на Кике Сетиен. На моменти се вижда един забавен тим, в това число и с четвърти полузащитник като Артуро Видал – ловък във включванията си в офанзива, както се появи при трите спасявания на Тибо Куртоа против Гризман, Меси и Артур. На моменти обаче се виждат 11 разпокъсани и уязвими футболисти, изцяло лишени от самонадеяност и оставили се на милостта на съперника. Момчетата на Зинедин Зидан по тази причина и бяха толкоз съживени след почивката, колкото и пасивни преди нея – тъй като изпитаха облекчение от неналичието на меродавност от безконечния противник и се отвързаха от оковите си.
Също както и при Барса, на Мадрид му липсваше в играта единствено завършекът на офанзивите – все същия проблем след раздялата с Кристиано Роналдо. Така мачът остана на кантар според от едно отиграване, от една противоречива или отнета топка – тоест тъкмо силата на „ белите “. Брайтвайт се провали при шанса си, а Винисиус го употребява. Голът подвигна мадридистите по трибуните, „ Бернабеу “ престана да усеща страха от загубата и остарелият Мадрид си върна водачеството пред остарялата Барса. И по точки, и по индикатори в директните дуели, което от много време на Чамартин не помнят да са имали.
Така бе прогонена дебелата сянка на черната седмица от 2019 година, когато Аякс и Барса убиха сезона на Мадрид и доведоха до незабавното завръщане на Зизу и харчене на 300 млн. за летни прехвърляния в опит да се покрият големите пробойни в корпуса на „ белия “ Титаник.
Флорентино Перес постоянно е желал да бъде Сантиаго Бернабеу и може и да успее да се впише по този начин в паметта на мадридистите, в случай че последните му ходове вземат да сработят до края на сезона. За Меси обаче остава да се пита какво ли следва на неговата Барселона.
Рамон Беса, „ Ел Паис “ Примера дивисион 26 кръг, неделя 1 март
Реал Мадрид 2:0краен резулат 
Барселона
Към ден сегашен и двата клуба разполагат с два мощно уязвими тимове, което се вижда и се отразява ясно в мачовете им. Футболният им декаданс е толкоз незабравим, че дуелите им тези дни към този момент не зависят от играта или от головете, а от рикошети, от хъса на технични, само че кардинално скарани с гола нападатели (като Винисиус Жуниор) и от характера на един „ меренге “ на име Мариано Диас.
Барса в никакъв случай не беше същински противник за Мадрид, когато конфликтите им бяха въпрос на душeвност и дух, а не на футбол в осъществяване на фантастичния Меси. В неделя вечер аржентинецът нямаше по какъв начин да наложи футбол, откакто играе от известно време с травма заради неналичието на други възможности в състава и откакто беше „ захапан “ крепко от бранителите и от малшанса.
Тъй че никой в действителност не се учуди от това, че Барса загуби, нито от това, че Мадрид завоюва. Победа за „ белите “ не се бе случвала от октомври 2014 година, а „ лос асулграна “ непроменяемо бяха вкарвали гол на Чамартин от 2006 година насетне. Тези упоменати дати отразяват едно завръщане към времената, в които го нямаше Меси и в които Мадрид постоянно надвиваше Барселона.
Шампионите играят събрани на една ръка разстояние едни от други и с топката на краче, защото се нуждаят първо от сигурност в подаванията и ограничение на изгубените топки, преди да се осмелят да скочат на противника си. Особено в случай че този противник се споделя Реал Мадрид. Нямат крила, които да финтират и да основават рискове в наказателното поле, по тази причина фланговете са оставени на бековете. Така футболът им е прекомерно концентриран в центъра и в цялостна взаимозависимост от изобретателността на Меси или от бяговете без топка на Антоан Гризман.
При все това е все по-видима игровата концепция на Кике Сетиен. На моменти се вижда един забавен тим, в това число и с четвърти полузащитник като Артуро Видал – ловък във включванията си в офанзива, както се появи при трите спасявания на Тибо Куртоа против Гризман, Меси и Артур. На моменти обаче се виждат 11 разпокъсани и уязвими футболисти, изцяло лишени от самонадеяност и оставили се на милостта на съперника. Момчетата на Зинедин Зидан по тази причина и бяха толкоз съживени след почивката, колкото и пасивни преди нея – тъй като изпитаха облекчение от неналичието на меродавност от безконечния противник и се отвързаха от оковите си.
Също както и при Барса, на Мадрид му липсваше в играта единствено завършекът на офанзивите – все същия проблем след раздялата с Кристиано Роналдо. Така мачът остана на кантар според от едно отиграване, от една противоречива или отнета топка – тоест тъкмо силата на „ белите “. Брайтвайт се провали при шанса си, а Винисиус го употребява. Голът подвигна мадридистите по трибуните, „ Бернабеу “ престана да усеща страха от загубата и остарелият Мадрид си върна водачеството пред остарялата Барса. И по точки, и по индикатори в директните дуели, което от много време на Чамартин не помнят да са имали.
Така бе прогонена дебелата сянка на черната седмица от 2019 година, когато Аякс и Барса убиха сезона на Мадрид и доведоха до незабавното завръщане на Зизу и харчене на 300 млн. за летни прехвърляния в опит да се покрият големите пробойни в корпуса на „ белия “ Титаник.
Флорентино Перес постоянно е желал да бъде Сантиаго Бернабеу и може и да успее да се впише по този начин в паметта на мадридистите, в случай че последните му ходове вземат да сработят до края на сезона. За Меси обаче остава да се пита какво ли следва на неговата Барселона.
Рамон Беса, „ Ел Паис “ Примера дивисион 26 кръг, неделя 1 март
Реал Мадрид 2:0краен резулат Барселона Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ