Барса вече бие Мадрид сякаш наизуст
Ел Класико се принизи до един мач от по-ниско равнище, от време на време даже напълно елементарен, при неналичието на игра и при поддържането на огъня на съперничеството единствено от последователите на двата колоса и от медиите на двата полюса в Мадрид и Барселона. Футболът в него наподобява като подложен на пауза в упованието на събуждането на Лионел Меси, точността на Винисиус Жуниор или ваденето от равновесие на противника от страна на Усман Дембеле.
Тази конюнктура е изцяло в интерес на Барса, която повече знае да се труди и бори за своето от разцентрования Реал Мадрид. На Винисиус му липсва прецизен мерник, с цел да приключва отиграванията, а това напълно тъкмо отразява един тим, който е в развиването си на половината път към неизвестно къде. За сметка на това Меси дозира своите старания, сортира появите си в игра, изцяло наясно с това, че Барса е отбор, който изчаква своите моменти от идването на Ернесто Валверде за старши треньор насам.
За „ блаугранас” постоянно има и моменти, в които би трябвало да се удържа крепостта, както се видя в сряда вечерта на „ Сантиаго Бернабеу” през първото полувреме. Барселона се трансформира в един колектив, чиято единствена паника и задача е да следи и управлява Мадрид.
Възпитаниците на Сантиаго Солари бяха по-бързи и по-силни от момчетата на Валверде и директните самостоятелни дуели съвсем постоянно се печелеха от „ белите”, които бяха и по-добри от съперника в преходите, както и по-амбициозни, само че и по-неточни от него. На гостите им липсваше дързостта на огромния тим и не съумяха да отговорят с държанието си на ролята си на любимец, най-малко във връзка с имената на футболистите си с капитан Меси отпред. Погледнато състезател по състезател, Барса стои над пренапомпания Мадрид.
Инерцията приканваше барселонистите да се приберат и да укрепят наказателното поле на Марк-Андре тер Стеген. И те към този момент имат толкоз такива мачове зад тила си, мачове „ в чакалнята”, удържайки и подкрепяйки се един другиго наоколо до своя вратар, че всекидневно им се получава добре, в това число към този момент и на Чамартин. Барса повече не живее безусловно от паса, нито от бързото придвижване на топката, нито от футболния пуризъм. Вместо това прави разликата в двете наказателни полета – от все по-израстващия Тер Стеген до измъкващия се с лекост от опеката на стоящите отсреща му Дембеле. Във всеки мач неизбежно настава мигът на французина, който не се нуждае от груповата работа, с цел да галопира през противниците. Защитата на домакините въобще не можеше да го хване на мушка, камо ли да го спре.
Дембеле нападна свободното пространство два пъти, като и двете му центрирания доведоха до голове – и от Луис Суарес, и от злополучния създател на автогол Рафаел Варан. Това 0:1 прекърши духа на „ лос меренгес” и третото попадение бе въпрос на персонална чест за „ деветката”. Барса в този момент даже не се нуждаеше от момент на искра от Меси, с цел да задуши Мадрид и да доближи до своя шести следващ край в шампионата за Купата на краля, а единствено от това да покаже за следващ път ефикасната си и доста прагматична версия.
„ Тук при нас нищо не захвърляме на заден план”, предизвести Меси.
Имаше един миг, в който изглеждаше, че този шампионат не интересува никого в Барса, вманиачена в Шампионската лига при гледката на трите следващи евротриумфа на своя огромен противник. Още се помнят стартирането в игра на Чуми и загубата в Нервион. Старши треньорът и футболистите на „ блаугранас” някак си апропо поиграваха в това съревнование, до момента в който не пристигна това 6:1 в реванша против Севиля. Чак по-късно взеха решение да скочат и за тази купа, още повече откакто жребият им сложи на пътя безконечния противник. Все отново няма нищо по-добро допустимо за честването на стотния мач на Валверде на пейката на тима от безапелационна победа на „ Бернабеу”.
При все че на пръв взор мачът в сряда изглеждаше подравнен, успеха бе толкоз лесна и рутинна (каталанците към този момент излизат от този конфликт с победи, пристигнали по всевъзможни вероятни начини), че остави чувството, че Барса печели някак наизуст, без да желае, против един понаконтен, но безтелесен Мадрид.
Ел Класико обаче продължава в събота с турнирния мач от Ла Лига - един друг миг, може би и с разнообразни играчи. Хей, нищо чудно този път да вземем да забележим даже и Меси.
Рамон Беса, „ Ел Паис”
Тази конюнктура е изцяло в интерес на Барса, която повече знае да се труди и бори за своето от разцентрования Реал Мадрид. На Винисиус му липсва прецизен мерник, с цел да приключва отиграванията, а това напълно тъкмо отразява един тим, който е в развиването си на половината път към неизвестно къде. За сметка на това Меси дозира своите старания, сортира появите си в игра, изцяло наясно с това, че Барса е отбор, който изчаква своите моменти от идването на Ернесто Валверде за старши треньор насам.
За „ блаугранас” постоянно има и моменти, в които би трябвало да се удържа крепостта, както се видя в сряда вечерта на „ Сантиаго Бернабеу” през първото полувреме. Барселона се трансформира в един колектив, чиято единствена паника и задача е да следи и управлява Мадрид.
Възпитаниците на Сантиаго Солари бяха по-бързи и по-силни от момчетата на Валверде и директните самостоятелни дуели съвсем постоянно се печелеха от „ белите”, които бяха и по-добри от съперника в преходите, както и по-амбициозни, само че и по-неточни от него. На гостите им липсваше дързостта на огромния тим и не съумяха да отговорят с държанието си на ролята си на любимец, най-малко във връзка с имената на футболистите си с капитан Меси отпред. Погледнато състезател по състезател, Барса стои над пренапомпания Мадрид.
Инерцията приканваше барселонистите да се приберат и да укрепят наказателното поле на Марк-Андре тер Стеген. И те към този момент имат толкоз такива мачове зад тила си, мачове „ в чакалнята”, удържайки и подкрепяйки се един другиго наоколо до своя вратар, че всекидневно им се получава добре, в това число към този момент и на Чамартин. Барса повече не живее безусловно от паса, нито от бързото придвижване на топката, нито от футболния пуризъм. Вместо това прави разликата в двете наказателни полета – от все по-израстващия Тер Стеген до измъкващия се с лекост от опеката на стоящите отсреща му Дембеле. Във всеки мач неизбежно настава мигът на французина, който не се нуждае от груповата работа, с цел да галопира през противниците. Защитата на домакините въобще не можеше да го хване на мушка, камо ли да го спре.
Дембеле нападна свободното пространство два пъти, като и двете му центрирания доведоха до голове – и от Луис Суарес, и от злополучния създател на автогол Рафаел Варан. Това 0:1 прекърши духа на „ лос меренгес” и третото попадение бе въпрос на персонална чест за „ деветката”. Барса в този момент даже не се нуждаеше от момент на искра от Меси, с цел да задуши Мадрид и да доближи до своя шести следващ край в шампионата за Купата на краля, а единствено от това да покаже за следващ път ефикасната си и доста прагматична версия.
„ Тук при нас нищо не захвърляме на заден план”, предизвести Меси.
Имаше един миг, в който изглеждаше, че този шампионат не интересува никого в Барса, вманиачена в Шампионската лига при гледката на трите следващи евротриумфа на своя огромен противник. Още се помнят стартирането в игра на Чуми и загубата в Нервион. Старши треньорът и футболистите на „ блаугранас” някак си апропо поиграваха в това съревнование, до момента в който не пристигна това 6:1 в реванша против Севиля. Чак по-късно взеха решение да скочат и за тази купа, още повече откакто жребият им сложи на пътя безконечния противник. Все отново няма нищо по-добро допустимо за честването на стотния мач на Валверде на пейката на тима от безапелационна победа на „ Бернабеу”.
При все че на пръв взор мачът в сряда изглеждаше подравнен, успеха бе толкоз лесна и рутинна (каталанците към този момент излизат от този конфликт с победи, пристигнали по всевъзможни вероятни начини), че остави чувството, че Барса печели някак наизуст, без да желае, против един понаконтен, но безтелесен Мадрид.
Ел Класико обаче продължава в събота с турнирния мач от Ла Лига - един друг миг, може би и с разнообразни играчи. Хей, нищо чудно този път да вземем да забележим даже и Меси.
Рамон Беса, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ