Защо мачовете между Реал и Барса са най-добрият продукт на ф...
Ел Класико, несъмнено, е спортно събитие на неясно равнище.
От фотосите на стадион „ Сантяго Бернабеу “ до съвършената прическа на Шаби Алонсо. От рекламите на албума „ Play “ на Ед Шийрън непосредствено върху фланелките на Барселона до Пенелопе Крус на трибуните.
И, несъмнено, футболът!
Където няма място за нерешителност. Безразличие. Сдържаност. Пресметливост. Прагматизъм. Някакъв тип безпределно трайна страст.
Смелостта, която Винисиус придобива, хвърляйки се в улични футболни финтове, е правопропорционална на нервността му, когато не желае да бъде заменен.
Агресията, която навлиза в играта на Реал Мадрид с гола шедьовър на Мбапе отвън наказателното поле (за страдание, той беше отменен), като че ли отразява съвсем избухналата кавга час и половина по-късно.
Фантастичните спасявания на Войчех Шчесни наподобяват мощните освирквания, отправени към Ламин Ямал в изявлението му в подкаста, където той назова Реал Мадрид „ тим от Медийната лига “. Дори стъклото, зад което се крие Ханси Флик, като че ли защищава от някаква неконтролируема, прекомерно рискова страст, която е напът да избухне: какъв контрастност с позиращия, съвсем като за клип в победния си гол Джуд, еуфория, присмехулно прикрита като равнодушие.
По ток шоутата из малките екрани обичат да питат гостите: Вярвате ли, че след 10 години 90% от хората, интересуващи се от футбол, ще гледат единствено една лига (визирайки Висшата лига)?
Изглежда, че без значение накъде ще тръгне и стигне Висшата лига във връзка с равнище, трансферни такси или броя на тимовете, борещи се за място в Шампионската лига, футболът постоянно ще би трябвало да живее с обстоятелството, че нещо се случва в Мадрид и Барселона няколко пъти годишно.
Двадесет и три. Това е броят на головете, маркирани в четири мача сред тези тимове през предишния сезон.
Докато съществува Ел Класико, футболът не е заплашен от глобализацията с централни офиси, основани в Лондон.
Докато тази изцяло ирационална, яростна битка продължава, разпростряла се надалеч оттатък футболния терен - в края на краищата тя погълна Реал Мадрид и Барса в ерите на Нецер и Кройф, Зидан и Роналдиньо, Роналдо и Меси.
Всички те, хора от всички краища на земното кълбо, бяха погълнати от този конфликт на кралски изискан и каталунски фракционизъм.
И дано Перес и Лапорта театралничат за фотоси колкото си желаят. Нека популяризират новото BMW в профил на терена. Дори всичко това да е геймифицирано, постмодернизирано, опаковано като артикул на спокойно консуматорско общество, където всички от дълго време са сключили мир поради място на опашката в супермаркета и абонамент за Netflix, те не могат да скрият същността и смисъла на тези мачове. Този главен мит, айсбергът, който се крие под повърхността на занимателно шоу.
На някакво метафизично, трансцендентално, енергийно равнище това към момента не е просто футбол. Сякаш от дълго време забравени рани се възраждат в груповото несъзнаване по време на мачовете им.
Сякаш юнгианска сянка (б.а.- стремежи, импулси и страсти, които човек отхвърля, потиска или не признава като част от себе си) влиза на зелената трева - и те не престават гражданската си война. Не за гибелта на последния деспот на Европа - Франсиско Франко. Не за правото да се кръщават деца на името на настойника на Каталуния - свети Жорди (б.а. - Георги на каталунски), не за империя или автономност, или даже за знаме!
За правото да бъдеш друг! За правото да бъдеш себе си!
От фотосите на стадион „ Сантяго Бернабеу “ до съвършената прическа на Шаби Алонсо. От рекламите на албума „ Play “ на Ед Шийрън непосредствено върху фланелките на Барселона до Пенелопе Крус на трибуните.
И, несъмнено, футболът!
Където няма място за нерешителност. Безразличие. Сдържаност. Пресметливост. Прагматизъм. Някакъв тип безпределно трайна страст.
Смелостта, която Винисиус придобива, хвърляйки се в улични футболни финтове, е правопропорционална на нервността му, когато не желае да бъде заменен.
Агресията, която навлиза в играта на Реал Мадрид с гола шедьовър на Мбапе отвън наказателното поле (за страдание, той беше отменен), като че ли отразява съвсем избухналата кавга час и половина по-късно.
Фантастичните спасявания на Войчех Шчесни наподобяват мощните освирквания, отправени към Ламин Ямал в изявлението му в подкаста, където той назова Реал Мадрид „ тим от Медийната лига “. Дори стъклото, зад което се крие Ханси Флик, като че ли защищава от някаква неконтролируема, прекомерно рискова страст, която е напът да избухне: какъв контрастност с позиращия, съвсем като за клип в победния си гол Джуд, еуфория, присмехулно прикрита като равнодушие.
По ток шоутата из малките екрани обичат да питат гостите: Вярвате ли, че след 10 години 90% от хората, интересуващи се от футбол, ще гледат единствено една лига (визирайки Висшата лига)?
Изглежда, че без значение накъде ще тръгне и стигне Висшата лига във връзка с равнище, трансферни такси или броя на тимовете, борещи се за място в Шампионската лига, футболът постоянно ще би трябвало да живее с обстоятелството, че нещо се случва в Мадрид и Барселона няколко пъти годишно.
Двадесет и три. Това е броят на головете, маркирани в четири мача сред тези тимове през предишния сезон.
Докато съществува Ел Класико, футболът не е заплашен от глобализацията с централни офиси, основани в Лондон.
Докато тази изцяло ирационална, яростна битка продължава, разпростряла се надалеч оттатък футболния терен - в края на краищата тя погълна Реал Мадрид и Барса в ерите на Нецер и Кройф, Зидан и Роналдиньо, Роналдо и Меси.
Всички те, хора от всички краища на земното кълбо, бяха погълнати от този конфликт на кралски изискан и каталунски фракционизъм.
И дано Перес и Лапорта театралничат за фотоси колкото си желаят. Нека популяризират новото BMW в профил на терена. Дори всичко това да е геймифицирано, постмодернизирано, опаковано като артикул на спокойно консуматорско общество, където всички от дълго време са сключили мир поради място на опашката в супермаркета и абонамент за Netflix, те не могат да скрият същността и смисъла на тези мачове. Този главен мит, айсбергът, който се крие под повърхността на занимателно шоу.
На някакво метафизично, трансцендентално, енергийно равнище това към момента не е просто футбол. Сякаш от дълго време забравени рани се възраждат в груповото несъзнаване по време на мачовете им.
Сякаш юнгианска сянка (б.а.- стремежи, импулси и страсти, които човек отхвърля, потиска или не признава като част от себе си) влиза на зелената трева - и те не престават гражданската си война. Не за гибелта на последния деспот на Европа - Франсиско Франко. Не за правото да се кръщават деца на името на настойника на Каталуния - свети Жорди (б.а. - Георги на каталунски), не за империя или автономност, или даже за знаме!
За правото да бъдеш друг! За правото да бъдеш себе си!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ