Този свят е може би най-добрият ни шанс да „надникнем“ в атмосферата на планета извън Слънчевата система
Екзопланета, намираща се на едвам 26 светлинни години, е един от най-хубавите претенденти за проучване на атмосферата на светове оттатък рамките на Слънчевата система.
Нещо повече - планетата е открита от астрофизика доктор Трифон Трифонов от Института по астрономия „ Макс Планк “ и ученик на Физическия факултет на СУ.
Gliese 486 b е свят, наподобяващ Венера – скалиста и гореща планета, която по всяка възможност разполага със своя лична атмосфера (но може би доста по-тънка от тази на Венера). Екзопланетата дава отговор на всички критерии, които астрономите търсят у екзопланетни атмосфери, подобаващи за проучване със идващото потомство телескопи като " Джеймс Уеб " ф.
Не единствено, че Gliese 486 b е покрай нас, само че и минава сред Земята и своята звезда (спокойно алено джудже). Това значи, че звездата ще освети атмосферата като самобитна подсветка и ще я направи доста по-годна за наблюдаване. Освен това температурите на повърхността на планетата са изключително подобаващи за така наречен спектроскопия, с помощта на която учените учат състава на атмосферата.
„ Още в самото начало осъзнахме, че тази планета е същинско украшение – среща се в орбитата на близка ярка звезда и от наша позиция тук на Земята минава непосредствено пред нея – споделя астрофизикът Хуан Карлос Моралес от Института за галактически проучвания в Каталуния. – Направихме всичко допустимо, с цел да определим нейните характерности с оптималната точност и към този момент се приготвяме за спомагателни изследвания. Тази планета може да ни помогне да научим повече за структурата и еволюцията на екзопланетните атмосфери. “
От 90-те години на предишния век до момента са открити хиляди планети в Млечния път. Знанията ни за тях са към момента непълни. Въпреки софтуерните ограничавания обаче ние въпреки всичко успяхме да научим доста за техния размер и маса, за плътността им и за метода, по който орбитират към своите звезди.
Атмосферите на екзопланетите обаче са надалеч по-трудни за проучване. Като цяло астрономите откриват екзопланети чрез два метода – въз основата на резултатите, които тези обекти оказват върху своите звезди. От една страна, употребяваме Доплерова спектроскопия – тя засича извънредно бледите вибрации на звездата, провокирани от гравитационните взаимоотношения с дадена екзопланета. От друга, прибягваме до помощта и на така наречен директна фотометрия, която засича бледите промени в звездната светлина, до момента в който дадена екзопланета минава пред звездата (транзит или пасаж).
За да изучат атмосферата на една екзопланета, астрономите нормално търсят дребните промени в дължините на вълната, провокирани от звездата. Някои дължини на вълната ще бъдат всмукани от излъчени от детайли в атмосферата. Благодарение на тях учените могат да дефинират химическия състав на въпросната атмосфера.
Вероятно и сами може да се досетите, че това е извънредно мъчно. Екзопланетите се намират на големи дистанции от нас и сигналите, за които става дума, са изключително бледи.
В идеалния случай с цел да можем да изучим една атмосфера, ние се нуждаем от няколко основни неща. 1) Разстояние (колкото по-близо е една екзопланета, толкоз по-добре). 2) Ярка звезда. 3) Транзитна екзопланета – в идеалния случай нейната орбита ще е къса, което надлежно ще докара и до по-голям брой преноси за къс интервал от време. Gliese 486 b с орбита едвам 1,5 дни отговаря на всички тези условия.
" Очакваме с неспокойствие новите телескопи да стант налични ", споделя доктор Трифонов. Според съавтора на обявата пък доктор Хосе Кабалеро резултатите ще ни оказват помощ да научим доколко скалистите планети са способни да задържат своята атмосфера.
Изследването е оповестено в Science.
