Екзекуцията на югославския крал Александър І, осъществена в Марсилия от

Екзекуцията на югославския крал Александър І, осъществена в Марсилия от Владо Черноземски, без подозрение се подрежда измежду най-големите атентати в международната история на ХХ в.

Кралят от дълго време е наказан на гибел от Вътрешна македонска революционна организация поради насилствената сърбизация на българите в Македония, а в съответното ликвидиране се работи взаимно с извънредно - дясното хърватско освободително придвижване на усташите. На 9 октомври 1934 година Александър І идва на публично посещаване във Франция. Десетки хиляди поданици на Марсилия са изпълнили улиците. В колата на монарха е и френският външен министър Луи Барту.

В 16.20 ч. Черноземски изскача от тълпата, промушва се сред двама служители на реда и стреля от упор в крал Александър и спътниците му. След това пробва да се самоубие, само че е хванат. В осем вечерта обаче издъхва от раните си, получени от френските служители на реда. Югославският крал умира след няколко минути, а министър Барту - няколко дни по-късно.

Убитият нападател е заровен скрито в запечатан ковчег в гробището „ Св. Петър ".

Владо Черноземски е псевдонимът на Величко Димитров Керин. Той е прочут и с името Владо Шофьора. Роден е на 26 октомври 1897 година в с. Каменица, през днешния ден квартал на Велинград, Пазарджишко. Участва в Първата международна война (1915-1918) в автомобилните елементи на настояща войска. Става член на Вътрешна македонска революционна организация през 1922 година Една от първите акции, в която взе участие, е Кюстендилската акция на Вътрешна македонска революционна организация, когато четите на Панчо Михайлов и Иван Бърльо окупират Кюстендил.

На 15 февруари 1930 година на среща в Люцерн е реализирана договореност сред Вътрешна македонска революционна организация в лицето на Иван Михайлов и хърватската революционна организация Усташа в лицето на нейния лидер доктор Анте Павелич да бъде премахнат югославският крал Александър Караджорджевич. От българска страна на диалозите участват Иван Михайлов, Симеон Евтимов и Тома Карайовов, а от хърватска - доктор Анте Павелич и Август Кошутич. Предложението да бъде премахнат крал Александър е на Павелич. След продължителна подготовка е определен точния човек.