Ексцентрично изглеждащият шеф на Warhorse (Kingdom Come: Deliverance) не е

Ексцентрично изглеждащият началник на Warhorse (Kingdom Come: Deliverance) не е от хората, които внимават за разказа и съблюдават политическа уместност. Симптоматичен беше случая с KCD1, когато едно кресливо малцинство се опита да провежда протест на играта. Причината: нямало хора с друг цвят на кожата. По това време Вавра им изясни умерено, че просто през XV век в бохемската провинция, такива е нямало.

Употребата на генеративен изкуствен интелект в гейм създаването е трънлив въпрос през днешния ден. Издателите го желаят, геймърите – не. Разработчиците остават в небрано лозе по средата. Каквото и да кажат, все ще направи усещане на някоя от другите страни. Както се е случило неотдавна със Свен Винке. Шефът на Larian и основател на Baldur’s Gate 3 споделил неотдавна мнението си по тематиката за Bloomberg. По време на отминалия TGA 2025 Larian бяха създателите на най-интересния филмов откъс. Чрез него те показаха идната си игра – Divinity. Макар че както признава, те да употребяват GenAI, то тези принадлежности не засягат същинската игра и геймплея. Винке споделя, че те се употребяват от време на време за концептуални рисунки, PowerPoint презентации, placeholder полета. Както може и да се чака, изявлението предизвика недотам позитивни усеща у доста геймъри.

Една част от рецензиите бяха към етичния аспект на това и кражбата на непознат труд. И когато се замисли човек, да се употребява непозволено непозната художествена работа в процеса, не е изключено. Само вижте какъв брой AI компании биват съдени за сходни „ неточности “. Друга серия рецензии се отнася до споменаването му на концептите и не стопира ли това творчеството.

Винке дава отговор, че GenAI инструментите се явяват, като „ фалшификация “ към труда на художниците в студиото. И акцентира обстоятелството, че Larian дават самун на 23-ма концептуални художника сега.

„ Ние нито ще пускаме игра с AI съставни елементи, нито ще редуцираме екипите си, с цел да заменяме хората с изкуствен интелект. И разбирам, че тематиката провокира голям брой и разнообразни страсти. Това е нещо, което дискутираме в студиото доста. Но с цел да създадем работния ден на хората по-лек, не по-лош “, разяснява Винке преди дни.

Що се отнася до Даниел Вавра, той привежда нещо, което и най-големия съперник на технологията вътрешно знае, че е по този начин.

„ И аз не съм обожател на AI генерираното изкуство. Но е време да приемем действителността. Изкуственият разсъдък е тук и на никое място няма да върви. Колкото и плашещо да звучи, това е ситуацията на нещата. Лично мен ме плаши най-вече в региона на музиката, тъй като там изкуственият разсъдък към този момент е неразграничим “, написа Вавра. Той продължава с коментар по отношение на продължителната разработка и основаването на наличие, което не е толкоз важещо в играта.

„ От друга страна, знаете ли кое най-мразя във връзка с игрите? Фактът, че лишава седем години и 300 индивида, плюс десетки милиони долари, с цел да се създадат. И фактът, че Том би трябвало да прекара 500 часа в студиото, записвайки безусловно генеричен звук от диалози в кръчмата и непряк звук. Ако изкуственият разсъдък ми помогне да основа една епична игра за година с дребен екип, както едно време, аз съм „ за “. Тази игра отново ще си има живописен шеф, сценаристи, програмисти, графични дизайнери. Но на тях няма да им се постанова да правят тягостните и скучни задания. Те ще би трябвало да се съсредоточат над значителното. Имам хрумвания за доста игри. Но съм на 50 и до момента ми е отнемало по седем години за основаването на една игра. Ако изкуственият разсъдък ми помогне да осъществявам тези хрумвания по-бързо, бройте ме “. За страдание, Вавра не стопира дотук.

Той съпоставя съпротивата против изкуствения разсъдък с тази против шевната машина в текстилната промишленост. А апелите за изоставянето му приравнява на такива, които желаят да се върнем към каруците и да оставим колите и самолетите, които към този момент са тук. И въпреки че изкуственият разсъдък може да се окаже залеза на човечеството – никой не знае – той може да значи нещо доста скъпо. Че всеки, на оскъдна цена, ще може да осъществя всяка една велика концепция.