Екстремните горещини и наводнения ще нанесат огромен удар на световната модна индустрия, като четири от страните с най-голям производител на облекло в света са изложени на риск да пропуснат 65 милиарда долара приходи до 2030 г., според проучване на университета Корнел и инвестиционния мениджър Schroders .
Бангладеш, Пакистан, Виетнам и Камбоджа се смятат за особено изложени на риск, с 22% спад в приходите от износ - и по-широк икономически удар - прогнозиран до края на десетилетието, според констатациите, които бяха публикувани в сряда.
Според изследователи от Schroders и Cornell's Global Labor Institute модните марки, които се снабдяват широко в тези страни, трябва да променят работното време и да гарантират, че работниците получават достатъчно почивка и хидратация в отговор на прогнозираното прекъсване.
Близо 1 милион по-малко работни места ще бъдат създадени колективно, тъй като производителността се забавя поради очакваното въздействие на лошото време, казаха те.
Четирите азиатски държави бяха избрани за изследване поради ролята им на мощни индустриални центрове. Заедно те представляват 18% от глобалния износ на облекло, приблизително 10 000 фабрики за облекло и обувки и повече от 10,6 милиона работници в производството.
Жена, която държи чадър, докато върви по наводнена улица по време на проливен дъжд в Дака, Бангладеш през юни. Мохамад Понир Хосейн/Ройтерс Но местата също са силно уязвими от климатичната криза. Основните центрове за производство на облекла, включително Дака, Пном Пен, Карачи, Лахор, Хо Ши Мин и Ханой, вече се сблъскват с екстремни горещини и влажност, отбелязват авторите.
„Всички тези градове също има вероятност да претърпят значителни наводнения“, казаха те.
Особено Пакистан не е непознат за екстремното време, като повече от една трета от страната беше под вода миналата година по време на най-големите наводнения в историята.
Подобно на други места, Пакистан и Бангладеш също бяха свидетели на горещи вълни през последните месеци, като температурите скочиха над 40°C (104°F) в продължение на много дни през пролетта и лятото.
Използвайки данни за крайбрежни и речни наводнения, както и температурни показания, екипът от Корнел и Шрьодерс заяви, че е прогнозирал как различните сценарии ще засегнат работниците в производството.
Екипът каза, че неговите оценки на разходите от 65 милиарда долара до 2030 г. се основават на сценарий „бизнес както обикновено“ на фона на силни горещини и наводнения, ако не бъдат взети мерки. Ако собствениците на фабрики проактивно предприемат стъпки, за да помогнат за намаляване на топлинния стрес за работниците, те може да успеят да избегнат част от прогнозираните загубени печалби, според проучването.
Първият сценарий включва предположението, че топлинният стрес ще причини значителни промени в производителността на работниците. Например, продукцията може да намалее с около 1,5% за всеки 1°C увеличение на „температурата по мокър термометър“, мярка за топлинен стрес, според доклада.
Шофьор на такси е видян да пие вода от бутилка по време на следобедна жега в Колката, Индия, на 18 април 2023 г. Debarchan Chatterjee/NurPhoto/Getty Images Авторите на проучването призоваха бизнеса и регулаторите да защитят работниците, като третират екстремните метеорологични явления като сериозни опасности за здравето, с предоставяне на платен отпуск и право на прекъсване на работа.
Модните марки също трябва да обмислят да помогнат на доставчиците да преместят съоръженията си на близки места с по-нисък риск, предложиха те.
Всеки, изкушен да „реже и да бяга“, трябва да помисли два пъти, според изследователите. Те казаха, че фирмите, които искат изцяло да преместят доставчици от тези места, ще „се борят да изградят широкомащабния капацитет, от който се възползват в Южна и Югоизточна Азия“.
„Климатичните „загуби и щети“ за производителите и работниците се третират от марките като външни фактори – проблем на някой друг“, каза в изявление Джейсън Джъд, изпълнителен директор на Глобалния институт по труда на Корнел.
„Работниците се нуждаят от тези инвестиции сега, защото стандартите за екстремна топлина и защитата от наводнения не съществуват.“
