Варненската художничка Мария Чакърова празнува 75-ата си годишнина с изложба “Там е светло”
Експозиционна зала “Ателие Георги Велчев ” на Художествения музей „ Георги Велчев “, филиал на Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна, показва независима галерия живопис на една от знаковите варненски художнички - Мария Чакърова. “Там е ярко ” е мотото на експозицията, в която са включени живописни произведения, нарисувани с акрилни и маслени бои върху платно. Всички те са основани през последните две години. С тази галерия уважаваната авторка чества собствен празник.
21 септември - 14 октомври
Художествения музей „ Георги Велчев “, Варна
В дните на подготовка на изложбата Мария Чакърова показа пред Нина Локмаджиева настроението си от работата по новите творби.
Какво ще поднесете на феновете на Вашето изкуство в тази нова галерия и какво кодирахте в името й “Там е ярко ”?
Подготвила съм интериори, пейзажи, а също и композиции, които са нещо по-различно - не изобразяват нито вътре, нито вън. Основно са по-големи формати, разрисувала съм се на по-големи формати. Аз съм благополучен човек, тъй като рисувам едно ярко пространство, в което можеш да се спасиш от действителния свят. Това е да си художник - измисляш, и това те крепи, тъй като по този начин бягаш от действителността. Голямата Дария Василянска споделяше: “Ако не рисуваме, какво бихме правили - това е нашето избавление ”. Защото в случай че не рисуваме, потъваме в нашия си свят. Затова и по този начин се появи името на изложбата. Има и обособена работа в нея, която е наречена “Там е ярко ” - с една открехната врата към светлото някъде, към която всичко е мрачно.
Вратата и прозорецът са значим знак във Вашето творчество, носят чувството за границите сред пространствата. Какво Ви дават тези отварящи се към външното детайли на дома?
Откакто се помня да рисувам, постоянно има врата или прозорец в моите работи. Не съм клаустрофоб, само че възприятието, че можеш да излезеш на открито, че има отворена врата, през която да преминеш, ме изпълва със успокоение. Да, доста рисувам порти, прозорци, стълби, въпреки и от време на време да водят към нищото. Едно пространство води към друго пространство, по тази причина като отворя едното, то към този момент загатва какво ме чака в идващото.
Къде е това “там ” от името на изложбата?
То е в този рисуван свят - измисленото пространство, където се усещам добре. Само като рисувам, аз не помня всичко в близост, даже не слушам радиото. Изчезват всички неприятности - дребни, битови, може би по тази причина работя повече в първата половина на деня, по-късно се занимавам с досадните неща. Това е едно щастливо, измислено, нарисувано място.
Там е, където ние не сме, нали?
Ние съществуваме в две измерения - и тук, и там. Там е мечтаното, другото, особеното. Но от време на време става противоположното - става известно че тук е било щастливото, а за там.. към този момент е късно.
Какво се случва с палитрата Ви в последните години?
Различно работя - най-вече в червени и сини тонове, в жълти, много синьо и жълто има в последно време. Многоцветна е палитрата ми, само със зеления цвят не съм на “ти ”.
Продължават ли да вибрират цветовете?
Цветовете? Да!
Вие сте актьор с богата креативна история, по какъв начин виждате настоящия интервал във Вашето изкуство?
Мисля, че съм станала по-свободна, по-малко фигурална, без да приказваме за абстракция. Доставя ми наслаждение това, което върша. Докато ми се рисува, значи съм добре. Аз не работя толкоз доста, само че тази галерия е подготвяна в продължение на две години, всички творби - към 25 - са умерено създавани. Давам им имената напразно, на есента. Есента е моят сезон. На 21 септември имам рожден ден. Така се случи, че ще чествам 75-ата си годишнина с галерия. Щастливо съвпадане, само че доста добре се получи.
Не мога да не попитам идват ли Ви мисли за равносметка в очакване на юбилея?
Равносметка? Аз съм едно пораснало момиче. За нищо не скърбя. Исках да стана художничка и станах. Това ми е и работа, и занимание - което е доста хубаво. То е живот. Седях в ателието и си работех в успокоение през годините. Това се заплаща, само че няма значение. Сега рисувам в ателието в моя двор. Имам здравец там, имам и 15 нови рози, за които се грижа.
Но всеки художник, който е минал през “Вулкан ”, носи някакъв щемпел от това време, нали?
Е, там беше друго - доста години съм работила в литографското ателие и съм направила доста положителни литографии през годините, които бях там - повече от 20. Имаше база и можеше да се работи, това е, какво да се чудим.
Вие сте от огромните майстори на комплицирания цвят в литографията. Мислили ли сте тогава в литографското ателие, че по-късно ще бъдете живописец?
Не съм мислила, правила съм акварел по-рано, някъде през 1990 година Започнах с живописта по малко. До 2001 година единствено последните литографии - безусловно преди да закрият базата. Живописта някъде от вътрешната страна се е прокрадвала. След като започнах цветната литография, тогава може би е излязло и това чувство за цвят, тъй като в предходните години единствено черно и бяло работех - демонстрирах някои от тези графики в предходната ми галерия в Художествения музей “Георги Велчев ” през 2021 година Когато стигнах интервала на високата цветност, споделяла съм и различен път, починалият Емил Попгенчев ми сподели: „ Мария, ами това е живопис, рисувай! “. Така започнах да рисувам на платно и да върша живопис с бои. Просто е било у мен. Трябвало е цветът да узрее и да излезе, когато му пристигна времето.
Но пък цветът Ви отива.
Може и по този начин да се каже, нещата ми са по-наситени в цвят, по-живописни - като си погледна работите в годините - като че ли е по този начин, очевидно - ограмотявам се.
Като пандизите тази галерия, какво ще бъде идващото, което ще Ви чака в ателието?
Имам стартирани две дребни платна 30х30 см, би трябвало ги довърша и да ги изпратя в София за галерия през ноември. Свършвам ги и след това не преставам. Имам дори изцапани платна (така се споделя сред нас), които ще продължа. Радвам се, че съм жива и здрава да не преставам.
Другото от живота, отвън ателието и двора?
Разходките ми край морето - къде сама, къде с другари.
Виждала съм Ви постоянно да бродите по улиците в историческата част на Варна.
Много е хубаво, само че доста малко остарели къщи останаха, другото го застроиха, стана еднообразно безлично. Обичам да мина през Гръцката махала, през зимата вървя постоянно до басейна - там можеш да седнеш и да гледаш морето. И на Морска гара съм постоянно - там са хилядите отблясъци във водата, крановете - какъв брой пъти съм ги рисувала с един мой сътрудник (вече го няма), ходехме с блокчето, с тушчето, с моливчетата и скицирахме там. И в този момент го върша - заставам и си виждам - следя небето с облаците - ужасно обичам да виждам небето с облаците. Много е красиво през есента, през лятото е по-скучно - сиво, равно, само че есента... - по какъв начин играе отражението на светлината във водата!
Море или небе? Кое е по-голямото ентусиазъм?
Морето, морето! Но то пък без небето няма да е забавно, отразява цвета и му дава настроението на водата.
МАРИЯ ЧАКЪРОВА
1948 – родена във Варна
1973 – приключва университета “Св. св. Кирил и Методий ” – Велико Търново, компетентност графика
1982 – става член на Съюза на българските художници
САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ:
1983 - Художествена изложба – Варна
1985 - Галерия “Руски 6 ” - София
1994 - Галерия “Коваленко ” – Хелдроп, Холандия
1994 - Галерия “Титан ” – Франкфурт на Майн, Германия
1995 - Галерия “Коваленко ” – Хелдроп, Холандия
1995 - Галерия “Ипомал ” – Ландграаф, Холандия
1996 - Галерия “Пропиция ” – Лайден, Холандия
1997 - Галерия “Етерна ” – Варна
1998 - Галерия “Лехар ” – Виена, Австрия
1998 - Галерия “Артин ” – Варна
1999, 2003, 2006, 2008 - Галерия “8 ” – Варна
2000 - Галерия “Сезони ” – София
2001, 2004 - Галерия “Кавалет ” – Варна
2004, 2006 - Галерия “Арт 36 ” – София
2005, 2007 - Галерия “PS Art ” – Варна
2006 - Български културен институт в Будапеща
2008 - Концертно студио БНР – Радио Варна
2009, 2018 - Галерия “Теди ”
2013 – Градска художествена изложба Варна
2021 - Художествен музей “Георги Велчев ” - Варна
СЪВМЕСТНИ ИЗЛОЖБИ:
1981-2005 - Биенале на графиката – Варна
1987 - Конгресна библиотека – Вашингтон, Съединени американски щати
1988 - Биенале на графиката – Краков, Полша
1989 - Биенале “Малка графика ” – Лодз, Полша
1990 - Университетска изложба – Лийдс, Англия
1991 - Биенале на графиката – Канагава, Япония
1993 - Биенале на графиката – Маастрихт, Холандия
1994, 2007 - Триенале на графиката – София
1996 - IV Биенале на графиката – Белград, Сърбия
1999 - Дом “Витгенщайн ” – Виена, Австрия
2001 – 114-ти Международен пролетен салон – Лион, Франция
2002 - I Интербалкански конгрес на миниатюрата – Солун, Гърция
2003 - VII Международно биенале на миниатюрата – Горни Милановац, Сърбия
2006 - VII Международно триенале на графиката – Шамалие, Франция
1985 - Награда на Третото биенале на графиката във Варна и Награда “Варна ”
2001 - Награда “Соколоф ” на 114-ти Международен пролетен салон и орден на град Лион, Франция
2008 - Награда “Варна ”
Мария Чакърова работи в региона на графиката, живописта, акварела и графичния дизайн.
Нейни произведения са владеене на Националната художествена изложба, на Софийската градска художествена изложба, на Галерията за графично изкуство – Варна, на частни сбирки в страната и в чужбина.
Откриването е изложбата е на 21 септември от 18:00 в Художествения музей „ Георги Велчев “ на ул. “Радко Димитриев ” 8 във Варна. Експозицията може да се види до 14 октомври.
Работното време на музея е от вторник до събота от 10:00 - 18:00 ч.
21 септември - 14 октомври
Художествения музей „ Георги Велчев “, Варна
В дните на подготовка на изложбата Мария Чакърова показа пред Нина Локмаджиева настроението си от работата по новите творби.
Какво ще поднесете на феновете на Вашето изкуство в тази нова галерия и какво кодирахте в името й “Там е ярко ”?
Подготвила съм интериори, пейзажи, а също и композиции, които са нещо по-различно - не изобразяват нито вътре, нито вън. Основно са по-големи формати, разрисувала съм се на по-големи формати. Аз съм благополучен човек, тъй като рисувам едно ярко пространство, в което можеш да се спасиш от действителния свят. Това е да си художник - измисляш, и това те крепи, тъй като по този начин бягаш от действителността. Голямата Дария Василянска споделяше: “Ако не рисуваме, какво бихме правили - това е нашето избавление ”. Защото в случай че не рисуваме, потъваме в нашия си свят. Затова и по този начин се появи името на изложбата. Има и обособена работа в нея, която е наречена “Там е ярко ” - с една открехната врата към светлото някъде, към която всичко е мрачно.
Вратата и прозорецът са значим знак във Вашето творчество, носят чувството за границите сред пространствата. Какво Ви дават тези отварящи се към външното детайли на дома?
Откакто се помня да рисувам, постоянно има врата или прозорец в моите работи. Не съм клаустрофоб, само че възприятието, че можеш да излезеш на открито, че има отворена врата, през която да преминеш, ме изпълва със успокоение. Да, доста рисувам порти, прозорци, стълби, въпреки и от време на време да водят към нищото. Едно пространство води към друго пространство, по тази причина като отворя едното, то към този момент загатва какво ме чака в идващото.
Къде е това “там ” от името на изложбата?
То е в този рисуван свят - измисленото пространство, където се усещам добре. Само като рисувам, аз не помня всичко в близост, даже не слушам радиото. Изчезват всички неприятности - дребни, битови, може би по тази причина работя повече в първата половина на деня, по-късно се занимавам с досадните неща. Това е едно щастливо, измислено, нарисувано място.
Там е, където ние не сме, нали?
Ние съществуваме в две измерения - и тук, и там. Там е мечтаното, другото, особеното. Но от време на време става противоположното - става известно че тук е било щастливото, а за там.. към този момент е късно.
Какво се случва с палитрата Ви в последните години?
Различно работя - най-вече в червени и сини тонове, в жълти, много синьо и жълто има в последно време. Многоцветна е палитрата ми, само със зеления цвят не съм на “ти ”.
Продължават ли да вибрират цветовете?
Цветовете? Да!
Вие сте актьор с богата креативна история, по какъв начин виждате настоящия интервал във Вашето изкуство?
Мисля, че съм станала по-свободна, по-малко фигурална, без да приказваме за абстракция. Доставя ми наслаждение това, което върша. Докато ми се рисува, значи съм добре. Аз не работя толкоз доста, само че тази галерия е подготвяна в продължение на две години, всички творби - към 25 - са умерено създавани. Давам им имената напразно, на есента. Есента е моят сезон. На 21 септември имам рожден ден. Така се случи, че ще чествам 75-ата си годишнина с галерия. Щастливо съвпадане, само че доста добре се получи.
Не мога да не попитам идват ли Ви мисли за равносметка в очакване на юбилея?
Равносметка? Аз съм едно пораснало момиче. За нищо не скърбя. Исках да стана художничка и станах. Това ми е и работа, и занимание - което е доста хубаво. То е живот. Седях в ателието и си работех в успокоение през годините. Това се заплаща, само че няма значение. Сега рисувам в ателието в моя двор. Имам здравец там, имам и 15 нови рози, за които се грижа.
Но всеки художник, който е минал през “Вулкан ”, носи някакъв щемпел от това време, нали?
Е, там беше друго - доста години съм работила в литографското ателие и съм направила доста положителни литографии през годините, които бях там - повече от 20. Имаше база и можеше да се работи, това е, какво да се чудим.
Вие сте от огромните майстори на комплицирания цвят в литографията. Мислили ли сте тогава в литографското ателие, че по-късно ще бъдете живописец?
Не съм мислила, правила съм акварел по-рано, някъде през 1990 година Започнах с живописта по малко. До 2001 година единствено последните литографии - безусловно преди да закрият базата. Живописта някъде от вътрешната страна се е прокрадвала. След като започнах цветната литография, тогава може би е излязло и това чувство за цвят, тъй като в предходните години единствено черно и бяло работех - демонстрирах някои от тези графики в предходната ми галерия в Художествения музей “Георги Велчев ” през 2021 година Когато стигнах интервала на високата цветност, споделяла съм и различен път, починалият Емил Попгенчев ми сподели: „ Мария, ами това е живопис, рисувай! “. Така започнах да рисувам на платно и да върша живопис с бои. Просто е било у мен. Трябвало е цветът да узрее и да излезе, когато му пристигна времето.
Но пък цветът Ви отива.
Може и по този начин да се каже, нещата ми са по-наситени в цвят, по-живописни - като си погледна работите в годините - като че ли е по този начин, очевидно - ограмотявам се.
Като пандизите тази галерия, какво ще бъде идващото, което ще Ви чака в ателието?
Имам стартирани две дребни платна 30х30 см, би трябвало ги довърша и да ги изпратя в София за галерия през ноември. Свършвам ги и след това не преставам. Имам дори изцапани платна (така се споделя сред нас), които ще продължа. Радвам се, че съм жива и здрава да не преставам.
Другото от живота, отвън ателието и двора?
Разходките ми край морето - къде сама, къде с другари.
Виждала съм Ви постоянно да бродите по улиците в историческата част на Варна.
Много е хубаво, само че доста малко остарели къщи останаха, другото го застроиха, стана еднообразно безлично. Обичам да мина през Гръцката махала, през зимата вървя постоянно до басейна - там можеш да седнеш и да гледаш морето. И на Морска гара съм постоянно - там са хилядите отблясъци във водата, крановете - какъв брой пъти съм ги рисувала с един мой сътрудник (вече го няма), ходехме с блокчето, с тушчето, с моливчетата и скицирахме там. И в този момент го върша - заставам и си виждам - следя небето с облаците - ужасно обичам да виждам небето с облаците. Много е красиво през есента, през лятото е по-скучно - сиво, равно, само че есента... - по какъв начин играе отражението на светлината във водата!
Море или небе? Кое е по-голямото ентусиазъм?
Морето, морето! Но то пък без небето няма да е забавно, отразява цвета и му дава настроението на водата.
МАРИЯ ЧАКЪРОВА
1948 – родена във Варна
1973 – приключва университета “Св. св. Кирил и Методий ” – Велико Търново, компетентност графика
1982 – става член на Съюза на българските художници
САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ:
1983 - Художествена изложба – Варна
1985 - Галерия “Руски 6 ” - София
1994 - Галерия “Коваленко ” – Хелдроп, Холандия
1994 - Галерия “Титан ” – Франкфурт на Майн, Германия
1995 - Галерия “Коваленко ” – Хелдроп, Холандия
1995 - Галерия “Ипомал ” – Ландграаф, Холандия
1996 - Галерия “Пропиция ” – Лайден, Холандия
1997 - Галерия “Етерна ” – Варна
1998 - Галерия “Лехар ” – Виена, Австрия
1998 - Галерия “Артин ” – Варна
1999, 2003, 2006, 2008 - Галерия “8 ” – Варна
2000 - Галерия “Сезони ” – София
2001, 2004 - Галерия “Кавалет ” – Варна
2004, 2006 - Галерия “Арт 36 ” – София
2005, 2007 - Галерия “PS Art ” – Варна
2006 - Български културен институт в Будапеща
2008 - Концертно студио БНР – Радио Варна
2009, 2018 - Галерия “Теди ”
2013 – Градска художествена изложба Варна
2021 - Художествен музей “Георги Велчев ” - Варна
СЪВМЕСТНИ ИЗЛОЖБИ:
1981-2005 - Биенале на графиката – Варна
1987 - Конгресна библиотека – Вашингтон, Съединени американски щати
1988 - Биенале на графиката – Краков, Полша
1989 - Биенале “Малка графика ” – Лодз, Полша
1990 - Университетска изложба – Лийдс, Англия
1991 - Биенале на графиката – Канагава, Япония
1993 - Биенале на графиката – Маастрихт, Холандия
1994, 2007 - Триенале на графиката – София
1996 - IV Биенале на графиката – Белград, Сърбия
1999 - Дом “Витгенщайн ” – Виена, Австрия
2001 – 114-ти Международен пролетен салон – Лион, Франция
2002 - I Интербалкански конгрес на миниатюрата – Солун, Гърция
2003 - VII Международно биенале на миниатюрата – Горни Милановац, Сърбия
2006 - VII Международно триенале на графиката – Шамалие, Франция
1985 - Награда на Третото биенале на графиката във Варна и Награда “Варна ”
2001 - Награда “Соколоф ” на 114-ти Международен пролетен салон и орден на град Лион, Франция
2008 - Награда “Варна ”
Мария Чакърова работи в региона на графиката, живописта, акварела и графичния дизайн.
Нейни произведения са владеене на Националната художествена изложба, на Софийската градска художествена изложба, на Галерията за графично изкуство – Варна, на частни сбирки в страната и в чужбина.
Откриването е изложбата е на 21 септември от 18:00 в Художествения музей „ Георги Велчев “ на ул. “Радко Димитриев ” 8 във Варна. Експозицията може да се види до 14 октомври.
Работното време на музея е от вторник до събота от 10:00 - 18:00 ч.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ