Проф. Коста Костов: Никоя терапевтична стратегия за Covid-19 не е доказала ефективност
Експертната група на Медицинския съвет декларирахме в нашия отчет, че на този стадий никоя от лечебните тактики не е потвърдила своята успеваемост в клинични изследвания, основани на протоколи, които извличат доказателствени данни.
Това сподели пре БНР проф. Коста Костов, експерт по белодробни и вътрешни заболявания, съветник по белодробни заболявания на УМБАЛ „ Св. Анна”.
Covid-19 е доста прихватлив вирус. Това се удостовери във времето на протичането на пандемията. Той в своята патогенност, т.е. в способността си да провокира разнообразни промени в организма, е малко по-слаб от предхождащия го през 2003 година вирус SARS ковирус и по-малко патологичен от по-късния през 2012 г близкоизточен SARS вирус, пораждащ близкоизточния респираторен синдром.
За страдание това, което не знаем към момента, е каква е точната, характерната антивирусна терапия, която стопира репликацията на вируса и е с висока успеваемост към вируса. Терапевтичните тактики към момента не са минали през своите етапи на клинични изследвания, към момента са във фаза на " емпирични доказателства ". Базират се на опита на обособени колективи на разнообразни места. Някои от данните са в известна степен спорни.
Инкубационният интервал на този стадий е признат да е сред 2 и 14 дни. При част от пациентите развиването настава по-рано – на втория-третия ден, при някои от тях до 14-ия ден, има и единични случаи на по-дълг инкубационен интервал, траял повече от 20 дни. Средно одобряваме за начало на признаците сред 5-ия – 7-ия ден.
Този вирус се отличава с едно бързо развиване на симптоматиката. Установено е, че болшинството от пациентите някъде към 8-ия ден стигат до болнична помощ, 9-10 ден към този момент са с развита симптоматика, а една част от тях (макар и дребен процент) към 10-ия ден доближават до интензивните отделения.
Данните досега сочат, че при болните се развива познатият на всички лекари пулмолози изострен респираторен дистрес синдром. Това е положение, което не е характерно за сегашния SARS-CoV-2, познато е на медицината, виждаме го всеки есенно-зимен сезон. Този синдром се състои в изтичане на възпалителна течност в периферията на белия дроб – там, където са алвеолите, дихателният епител, където се прави връзката с въздуха и където се отдава кислородът на кръвта.
Широко публикуваното дискутирано в медиите изискване, че този синдром оставя извънредно тежки провали в белия дроб, при множеството пациенти не покрива истината. Защото от известния ни опит с този синдром една част болните оздравяват изцяло, у една част остават нищожни промени в дихателния потенциал и при дребна част – дребни промени.
В последните дни и седмици се появиха данни, че промените в белия дроб при този вирус при част от пациентите не наподобяват на нормалния респираторен дистрес синдром, а имат малко по-различна характерност. Появяват се съществени изявления, които сочат, че този синдром повече наподобява на промените на белия дроб, които се следят при височина – така наречен " височинен бял дроб ".
Има разлики в патогенезата в развиването на този синдром, които са деликатни, само че трансформират тактиката към обдишването. Тази тактика към този момент е известна на сътрудниците от ВМА и тя се употребява.
Това сподели пре БНР проф. Коста Костов, експерт по белодробни и вътрешни заболявания, съветник по белодробни заболявания на УМБАЛ „ Св. Анна”.
Covid-19 е доста прихватлив вирус. Това се удостовери във времето на протичането на пандемията. Той в своята патогенност, т.е. в способността си да провокира разнообразни промени в организма, е малко по-слаб от предхождащия го през 2003 година вирус SARS ковирус и по-малко патологичен от по-късния през 2012 г близкоизточен SARS вирус, пораждащ близкоизточния респираторен синдром.
За страдание това, което не знаем към момента, е каква е точната, характерната антивирусна терапия, която стопира репликацията на вируса и е с висока успеваемост към вируса. Терапевтичните тактики към момента не са минали през своите етапи на клинични изследвания, към момента са във фаза на " емпирични доказателства ". Базират се на опита на обособени колективи на разнообразни места. Някои от данните са в известна степен спорни.
Инкубационният интервал на този стадий е признат да е сред 2 и 14 дни. При част от пациентите развиването настава по-рано – на втория-третия ден, при някои от тях до 14-ия ден, има и единични случаи на по-дълг инкубационен интервал, траял повече от 20 дни. Средно одобряваме за начало на признаците сред 5-ия – 7-ия ден.
Този вирус се отличава с едно бързо развиване на симптоматиката. Установено е, че болшинството от пациентите някъде към 8-ия ден стигат до болнична помощ, 9-10 ден към този момент са с развита симптоматика, а една част от тях (макар и дребен процент) към 10-ия ден доближават до интензивните отделения.
Данните досега сочат, че при болните се развива познатият на всички лекари пулмолози изострен респираторен дистрес синдром. Това е положение, което не е характерно за сегашния SARS-CoV-2, познато е на медицината, виждаме го всеки есенно-зимен сезон. Този синдром се състои в изтичане на възпалителна течност в периферията на белия дроб – там, където са алвеолите, дихателният епител, където се прави връзката с въздуха и където се отдава кислородът на кръвта.
Широко публикуваното дискутирано в медиите изискване, че този синдром оставя извънредно тежки провали в белия дроб, при множеството пациенти не покрива истината. Защото от известния ни опит с този синдром една част болните оздравяват изцяло, у една част остават нищожни промени в дихателния потенциал и при дребна част – дребни промени.
В последните дни и седмици се появиха данни, че промените в белия дроб при този вирус при част от пациентите не наподобяват на нормалния респираторен дистрес синдром, а имат малко по-различна характерност. Появяват се съществени изявления, които сочат, че този синдром повече наподобява на промените на белия дроб, които се следят при височина – така наречен " височинен бял дроб ".
Има разлики в патогенезата в развиването на този синдром, които са деликатни, само че трансформират тактиката към обдишването. Тази тактика към този момент е известна на сътрудниците от ВМА и тя се употребява.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




